До

Президента на Република България
Министър-председателя на Република България
Министъра на външните работи на Република България
Министъра на правосъдието на Република България
Министъра по европейските въпроси на Република България
Парламентарните групи в Народното Събрание на Република България
Главния Прокурор на Република България
Националното сдружение на българските прокурори
Български Хелзинкски Комитет
Фондация „Български адвокати за правата на човека“

Уважаеми Дами и Господа,

На 28.01.2005 в Софийски градски съд предстои в рамките на дело № 748/2004 по описа на СГС, ІІІ-Г адм.отделение да се разгледа статута и правото на пребиваване на територията на Република България на беларуския гражданин Михаил Вашкевич.

Г-н Михаил Вашкевич е известен общественик и дисидент срещу едноличния режим на беларуския диктатор Александър Лукашенко. От 1996 насам авторитарният режим в Беларус подлага дейците на демократичната опозиция на преследвания, репресии и физическа разправа. След многократни заплахи за живота му и живота на неговото семейство, г-н Вашкевич е принуден да емигрира и потърси политическо убежище в една демократична и правова държава, за каквато е счел нашата Родина – Република България.

На българската общественост и на нас, гражданите подписали това писмо, стана известно, че години наред на г-н Михаил Вашкевич се създават трудности при регламентиране на статута му на политически емигрант. Нещо повече, след административни и визови проблеми от страна на нашите власти от декември 2003 до януари 2004 той е задържан в затвора за чужденци в гр. София, "Дружба-2", ул. „Димитър Пешев” № 2 при унизителни за авторитета на страната ни условия. Там той прекарва 37 дни с мотив „неправомерен престой в България“. Арестуването му е следствие на отказа за предоставяне на политическо убежище в България по време на управлението на сегашното правителство с премиер г-н Симеон Сакскобургготски с мотивировката, че „Беларус е вече демократична държава“. По същото това време главният прокурор на Беларус - Шейман (впоследствие назначен за личен съветник на диктатора Ал. Лукашенко), е любезно приет с оказани му почести от прокурора на републиката ни г-н Н. Филчев и от правителството на НДСВ през пролетта на 2004.

Ако до тогава мерките от страна на властите ни могат да бъдат квалифицирани като нехуманни и като израз на бюрократичен шантаж спрямо чужденец, търсещ с основание политическо убежище в страната ни, след срещата с представителя на беларуския режим Шейман обаче, третирането на г-н Михаил Вашкевич придобива политическа окраска и буди съмнения за преднамереност.

Трудно откриваме политическа логика в гореспоменатата среща в контекста на предстоящото присъединяване на България към Европейския Съюз. Но предвид отношението на българската прокуратура, на съдебната и изпълнителната власти към беларуския дисидент и общественик в изгнание г-н Вашкевич, потърсил политическо убежище в Родината ни от един диктаторски режим, срещата с негов изтъкнат представител буди силно безспокойсто. Според нас не се вписва в политическата логика и определянето на Беларус, като „вече демократична страна“, аргументация послужила досега за отказ на г-н Вашкевич правото на политическо убежище и статут на политически емигрант у нас.

Уважаеми Дами и Господа, Беларус не е демократична държава! Предполагаме, че от вниманието Ви просто са убягнали следните известни факти за режима в Беларус от 1996 до към днешна дата, 17.01.2005!

Александър Лукашенко узурпира демократичните конституционни пълномощия на избрания XIII Върховен съвет в Беларус, като през ноември 1996 организира незаконен и неконституционен референдум, който му позволи да въведе в действие нова конституция и да разпусне законния парламент – XIII Беларуски Върховен съвет. Замени го с безпомощно и лично подчинено му национално събрание, което продължи неговите президентски пълномощия до 2001и така му даде възможността да установи авторитарен режим. Лукашенко се обслужва от собствен държавен съвет измежду представителите на БКП (Беларуска комунистическа партия) и беларуската комунистическа АП (Аграрна партия).

През май 1999 БДС (Беларуските демократични сили) организираха алтернативни президентски избори и в отговор на това срещу тях започнаха безмилостни репресии, масови арести и продължителни задържания. Безследно изчезнаха опозиционните политици Виктор Гончар, Анатолий Красовски, Юрий Захаренко и журналистът Дмитрий Завадский. Ликвидирана е свободата на печата. Медиите, критикуващи режима, са забранени, а журналистите им – преследвани или заловени под арест. Обект на преследване са представителите на Беларуската автокефална православна църква, Римо-католическата църква и Протестантските църкви.

Европейският Съюз, Съветът на Европа, Парламентарната асамблея на НАТО, САЩ, Парламентарната асамблея на ОССЕ и други международни организации и инстанции не признават и до днес назначеното от диктатора национално събрание на Беларус, нито инсценираните два референдума (последният от 17 октомври 2004), узаконили последователно властта на режима на Лукашенко.

Проведените на 15 септември 2000 парламентарни избори в условия на отсъстващо демократично изборно законодателство са нелегитимни, неконституционни и съпроводени с многобройни нарушения на правата на човека от страна на режима на Лукашенко - и те не се признават от Европейския Съюз, Съвета на Европа, Парламентарната асамблея на НАТО, САЩ, Парламентарната асамблея на ОССЕ до днес.

Последвалите на 9 септември 2001 президентски избори са определени също като недемократични и несъответстващи на изискванията на ОССЕ за провеждане на демократични избори, формулирани в Копенхагенските критерии от 1990. Ето белезите, които според ЕС характеризират режима на Лукашенко: преследване, арести и задържане под стража на опозиционни дейци, отказване достъп на опозиционните кандидати до средствата за масово осведомяване, преследване на ръководителите, сътрудниците (както и конфискация на имущество и техника) на независимите неправителствени организации, непрозрачност на процеса при гласуване и преброяване на гласовете, държавна кампания на сплашване на опозиционни активисти, организациите за честни избори, независимите средства за масова информация, клеветническа кампания в средствата за масова информация против международните наблюдатели.

Проведеният (втори поред след 1996) референдум на 17 октомври 2004 отново за промяна в конституцията на страната даде възможност на беларуския диктатор Ал. Лукашенко да се кандидатира за трети път за президент, факт, нямащ аналогия в съврeменната практика на световната демократична общност. Преди по-малко от година Лукашенко заяви пред журналисти, колко се възхищава от тримата си идоли – Хитлер, Ленин и Сталин. Той добави, че се вижда като последователен техен ученик. Лукашенко изгради за 8 години интензивни контакти с онези държави, които са под наблюдение поради поддържане и изграждане на терористични групи, както и с режимите на Милошевич, Садам и Кастро. Сред беларуското население диктаторът наложи за тези 8 години всеобхватна атмосфера на страх и безизходица.

След референдума на 17 октомври 2004, преди 3 месеца, светът стана свидетел (отново) на репресивните мерки на диктатора: мирно демонстриращите пред резиденцията му граждани в дните след референдума бяха пребити от силите за сигурност, а опозиционни лидери и политици са хвърлени в затвора или са в неизвестност до днес.

Само дни след погрома над мирните демонстранти в Минск на 22 октомври 2004 беше намерена с прерязано гърло в дома й известната разследваща журналистка и член на редакцията на вестника на независимия профсъюз „Солидарност“ (името говори за търсената символична приемственост с Полша през 80-те години), Вероника Черказова - заплашвана и преследвана като критик на режима на Лукашенко, един от главните инициатори на мирните граждански демонстрации срещу нелегитимния референдум.

Пребити и заловени по време на демонстрациите са беларуски журналисти, под палките на силите за сигурност са попаднали и руски журналисти от независми издания, и малкото допуснати чуждестранни журналисти. Между 50 и 100 човека според различни западни медии се намират вече 3 месеца в неизвестност - „в предварително следствие“. За една част от заловените още през нощта срещу 20 октомври са изготвени присъди без съд, като наказанието е между 8 и 15 години според НК на Беларус.

Опозиционните лидери Анатоли Лебедко и Николай Статкевич са пребити и, въпреки наличните тежки, открити рани, без право на медицинска помощ са арествувани и задържани под арест. Минският Свободен хуманистичен европейски университет (финансиран от ЕС през 1992) е затворен, арестувани са преподавателите му, а десетки негови студенти са публично пребити, после затворени и измъчвани с дни, след залавянето им по време на мирните бдения на 22 октомври 2004.

Американският президент Дж. У. Буш подписа в началото на октомври 2004 Закон за подпомагане на демократичните процеси в Беларус. Aмериканският сенат, американски общественици и президентът на САЩ осъдиха манипулациите по време на референдума на 17 октомври 2004, както и фалшифицираните резултати, побоите и продължилите репресии над демонстрантите и опозиционните активисти на и след 22 октомври 2004.

ЕС определи референдума като фарс и обяви веднага, че ще участва не само в реализирането на санкциите върху режима на Лукашенко, предложени от американския сенат, но и активно по проектите на САЩ в приетия закон за демократизирането на Беларус. Предвидени са мерки за демократични реформи с активната помощ от Запад, по подобие на актуалните обществени процеси в Украина. Съветът на Европа издаде на 25 октомври 2004 регистър на изчезналите по време на режима на Лукашенко политици и възложи на извънредна комисия с участието и на ОССЕ разследване на място в Беларус.

Уважаеми Дами и Господа, ето това е страната, която е обявена от представители на изпълнителната власт на правителството на г-н Сакскобурготски като „вече демократична“!

Нима в тази „вече демократична“ страна, в която желаещите демократични реформи граждани, опозиционните демократични лидери, политици и общественици се преследват, пребиват, отвличат и убиват, нима в тази страна, окачествена като „един вид Куба на Европа“ в годишния бюлетин на Американския държавен департамент за 2004 и като авторитарна диктатура, спрямо която има наложени санкции от ЕС и САЩ, нима в тази страна България ще допусне да се екстрадира един дисидент и демократичен опозиционен активист срещу режима на Ал. Лукашенко като г-н Михаил Вашкевич!

С настоящата петиция изразяваме гражданския си протест и възмущението си от преднамереното и скандално отношение на властите ни към г-н Вашкевич! Познавайки трагичното минало на нашето Отечество през периода 1944–1989 ние считаме, че за днешна България е чест, когато един борец за граждански права и демокрация я избира за своя втора родина. Предоставянето на политическо убежище на Михаил Вашкевич би било и символичен жест на признателност към страните приютили хиляди наши сънародници, през годините на комунистическия режим.

Позицията на българските власти досега не съответства на официалното становище на ОССЕ, чийто член и доскорошен председател е България. Тя не съответства и на официалното становище на ЕС, присъединяването към който непосредствено предстои! Подобно разминаване с международните политически реалности и отношението на цивилизования свят към режима в Беларус, показва не само политическа недалновидност, но е и израз на нехуманно пренебрежение към един болен и възрастен човек.

Апелираме към Вас да направите необходимото за да бъде прекратен психическия и физически тормоз, неизвестността и несигурността пред г-н Михаил Йосифович Вашкевич като му бъде предоставен статут на бежанец, а срокът на досегашното му пребиваване в България бъде взет предвид при неговата социална и гражданско-правна интеграция.

Това си писмо препращаме и на следните институции:

Commissioner for Human Rights, Strasbourg
Council of the European Union, Strasbourg
European Commission against Racism and Intolerance, Strasbourg
European Commission for Enlargement, Brussels
European Commission for Human Rights, Strasbourg
European Court of Human Rights, Strasbourg
European Union, Brussels
European Union Office Amnesty International, Brussels
Human Rights Watch, London
International Helsinki Federation for Human Rights, Helsinki
U.S. Department of State, Washington D.C.

Писмото ни бе разпространено до медиите в отворен вид за електронно подписване от българското гражданство. На страниците на електронното издание "Още инфо" продължава гражданската подкрепа. Писмото ни е разпространено и в редица български печатни издания.

С уважение, долуподписаните граждани:

1. Александър Костакев, САЩ

2. Александър Милоев, България

3. Александър Мирчев

4. Александър Попов, България

5. Ангел Станоев, България

6. Ангел Костов, Пловдив

7. Ангел Янчев, България

8. Ани Илков, София

9. Антоанета Христова

10. Арсен Симонян, Сиракуза, щата Ню Йорк

11. Асен Кънев, София

12. Атанас Валериев Атанасов, Малта

13. Атанас Венков, София

14. Атанас Лолов, София

15. Атанас Христов, Бургас

16. Белчо Дончев, София

17. Бистра Емануилова, София

18. Благовест Горанов Илиев

19. Божидар Маринов, Българско общество за индивидуална свобода, Варна

20. Борис Ташков, Международен комитет за свободна, демократична и независима Беларус

21. Борислав Скочев, София

22. Валентин Георгиев

23. Валери Атанасов, Малта

24. Ваня Илиева, Германия

25. Васил Мангалов, Германия

26. Васил Пекунов, България

27. Василка Цветанова

28. Венцислав Йонков, България

29. Весела Илиева, Бремен

30. Веселин Драгов, България

31. Веселин Недялков, България

32. Виктор Борисов

33. Владимир Николов, София

34. Георги Георгиев, България

35. Георги Георгиев, Цюрих

36. Георги Даскалов, Великобритания

37. Георги Н. Петров, София

38. Гергана Илиева, България

39. Григорий Людский, София

40. Даниел Павлов Митов, Италия

41. Даниела Горчева, Хага

42. Дафне Бъчварова, София

43. Деляна Делчева, София

44. Детелина Стаменова, София

45. Диана Станчовска, България

46. Димитрина Ненова, София

47. Димитър Илиев, България

48. Добри Генев, Швейцария

49. Доц. Николай Ангелов, София

50. Доц. Богдан Шишеджиев

51. Драгомир Иванов, България

52. Д-р Димитър Попов, Швеция

53. Д. Русков, Германия

54. Едвин Сугарев, София

55. Елизабет Бугарчева-Шаркова, Лос Анджелиз, САЩ

56. Емил Коцев, Канада

57. Емил Миланов, България

58. Емил Цветков, Торонто

59. Емилия Веселинова, Пловдив

60. Жана Петкова, София

61. Жоржета Божанова, Германия

62. Ивайло Върбанов, България

63. Иван Атанасов - Чосич, България

64. Иван Белопитов, Швейцария

65. Иван Дозов, Франция

66. Иван Ибришимов, София

67. Иван Иванов, Упсала, Швеция

68. Иванка Марковска, България

69. Иво Беров, "Седем", София

70. Иво Лалов, София

71. Илиян Пенчев, Брюксел

72. Йордан Матеев, София

73. Йордан Попов, София

74. Калин Манолов, Българско общество за индивидуална свобода

75. Камен Мутафов, София

76. Катя Стоименова

77. Колчо Ковачев, Аугсбург, Германия

78. Красимир Илиев, София

79. Красимир Кабакчиев, София

80. Красимир Ялъмов

81. Людмил Кръстев, Велико Търново

82. Любомир Бояджиев, Германия

83. Любомир Данчев, София

84. Мария Арсениева, София

85. Мария Иванова, София

86. Мария Илиева

87. Мария Радева

88. Мартин Динев, София

89. Мая Попова, Канада

90. Милен Радев, Берлин

91. Милена Денева Атанасова, Малта

92. Милко Вълков, Илинойс, САЩ

93. Милослав Цветков, Дърбан, Южна Африка

94. Михаил Михайлов, България

95. Надежда Гочева, България

96. Надя Стоянова

97. Никодим Стамов

98. Николай Атанасов, София

99. Николай Кулев

100. Николай Манолов, САЩ

101. Николай Стойков, САЩ

102. Николай Христов

103. Орлин Стойчев, България

104. Петър Божков, Торонто

105. Петър Грозев, Пловдив

106. Петър Ташев, София

107. Петя Владимирова, София

108. Проф. Венко Бешков

109. Проф. Михаил Кметов

110. Проф. Норберт Рандов, Германия

111. Радан Кънев, София

112. Радомир Григоров

113. Райна Стаменова

114. Рени Нешкова, София

115. Румяна Буркова, България

116. Симеон Христов, Дрезден, Германия

117. Теодор Дечев, БСДП

118. Теодор Петров, Детройт, Мичиган, САЩ

119. Тодор Господинов Тодоров, Ямбол

120. Христо Велев, София

121. Христо Л. Иванов, София

122. Цветанка Иванова, България

123. Цонко Цонев, София

124. Янко Моновски, България

Изпращайте подписите си на адрес ld@webmessenger.bg.

Забележка: Има постъпили, но още необработени подписи на граждани, подкрепили подписката

Още по темата:

Църква със специално предназначение