29-10-2004

Последният диктатор на Европа (ако не вземем предвид метаморфозите на Путин в едн, плашеща и най-скептичните наблюдатели форма на развитие на управлението му в Москва) самовластва на по-малко от 1000 километра от Берлин.

Страната му граничи с Европейския Съюз.

Александър Лукашенко успя отново да не изненада демократичния свят.

И наложи с познатите приоми на  комунистическото настояще в тоталитарната му държава онези промени - в така или иначе наследената и обременена от времето на СССР конституция на Белoрус -  които са му нужни, за да осигури нов мандат на eдноличната си власт.  

Това означава на практика, че следващите поне шест години за беларуските граждани  ще преминат отново под комунистическа диктатура. Не е ново предположението, че едва ли само шест години биха стигнали на диктатора, след като през изминалите години сме свидетели на фалшифицирани резултати от избори и референдуми, с което провеждане се хвърляше само прах в очите на ЕС, решил да подава финансови инжекции на доведените до крайна бедност граждани, жертви на един - предвидим по логиката на комунизма и неизбежен - социален крах след разпадането на комунистическия имперски конгломерат на СССР.

Разбира се, така се финансираше оцеляването на Лукашенко, а не гладуващият беларуски народ - точно както е в Северна Корея.

И диктаторът в Минск е обсебен, по подобие на далекоазиатския режим, от желанието да запази на всяка цена и с всички средства властта си.

И никога няма да си тръгне доброволно.

Той притежава воля и обиграност от времето на СССР за това си намерение и е наистина непроницаема фигура за мнозина негови европейски изследователи.

Преди по-малко от година  Лукашенко заяви отново пред журналисти, колко се възхищава от идола си – Адолф Хитлер, колко е последователен като ученик на този „уникален“ хитлеров ред в идеологията на националсоциализма.

Показва ли това откровено изказване на един комунистически диктатор най-сетне публичното признание за идеологическата идентичност и безпрепятствената екстраполация на една в друга на двете тоталитарни идеологии – комунизма и националсоциализма - довели до поголовното избиване на общо над 150 милиона души в рамките само на 70 години?

И защо, ако това е очевидно, Западът си затвори неколкократно очите в годините дотук пред очевидното и предпочете да нарече Лукашенко съболезнователно просто „един луд“? Може би вследствие на публичните му пристъпи и поради комично изглеждащите за нормално мислещ човек изблици  на умопомрачителен гняв по централната телевизия на страната, или заради пиянските вицове и демонстрираната му налудничавост в речи и действия?

Или просто това бе удобно за ЕС?

Както в случаите на дългогодишното „наблюдение“ на Милошевич и Садам, а по онова време - и до днес - и на геноцида в Чечения.

Кое би дало  право на цивилизована Европа отново да стои безучастна или просто формално да критикува?

Нищо. Подобно отношение не намира рационално оправдание и добре, че ЕС най-сетне изглежда като да е осъзнал това. Макар отново само мотивиран от решителността на американските политици. Или в конкуренция с тях.

Лукашенко поддържаше многогодишни контакти с Милошевич и Садам. Но той същевременно той се отличава тези двамата, вече паднали диктатори. До тази фатална неделя, 17 октомври 2004, не му се е налагало да избива и мъчи хиляди.

А само дузини.

До този ден на референдума беше достатъчно да индоктринира населението с агресивна пропаганда и да подтиска репресивно и бездруго слабата и неподкрепена досега от Запада опозиция, за да се задуши още в зародиш всеки опит на беларуските граждани да трансформират сами обществото им в гражданско.

С отново създадените пионерски и комсомолски организации и чрез задължителното преподаване на предмета „Държавна идеология на Беларус“, бившият директор на един огромен съветски колхоз експлоатира носталгията по времената на Ленин. Така той успя след крушението на неуспешната формула „СССР“ да обвърже развитието на страната с нихилистичното, обременено от променените социални условия след разрухата на комунистическия блок, население на Беларус.

От това, което диктаторът Лукашенко направи със страната си, произлезе един вид Куба на територията на Европа, една квазикомунистическа държава, изолирана в особен комунистически вид национализъм и обречена на собственото си абсурдно съществуване, с изгледите да се сбогува окончателно с историята и с мястото си на континента. И въобще с модерната цивилизация.

Лукашенко показа, че е в състояние да предложи много повече, отколкото Западът предполагаше и ЕС искаше да приеме, че може да се случи. Той има многогодишни интензивни контакти с онези държави, които са под наблюдение, поради това, че поддържат и изграждат терористични групи. Фактът, че Беларус търгува с тези страни с оръжие не стои под съмнение и поставя въпроси, чиито отговори не са много сложни.

Сред беларуското население Лукашенко наложи всеобхватна атмосфера на страх и апатичност.

След референдума на 17-10-2004 светът е свидетел и на една друга страна от методите на диктатора. Мирно демонстриращите пред резиденцията му граждани през дните след това бяха пребити от силите за сигурност, забранени са редица неправителствени организации, опозиционни лидери и политици са хвърлени в затвора в очакване на резултатите от образуваните срещу им фиктивни дела.

Истинското лице на Лукашенко могат да покажат пред света не само затвореният преди време Мински свободен хуманистичен европейски университет и арестуваните дузина преподаватели, но през изминалите дни и нощи и десетките публично пребити, после затворени и измъчвани студенти, заловени по време на мирните бдения.

Заради несъгласието им с фалшифицираните 77% в подкрепа на нов мандат на диктатора, дадени като резултат само кратки часове след протичането на правилно назования от западните наблюдатели референдум – фарс.

Тези 10 дни след референдума показаха на света и друго – методите на комунизма в един пресен, нагледен образец.

Не от спомени от миналото или от документи за него. А директно.

От 2000 насам Лукашенко лично нарежда сплашването, отвличането и - както можеше да се очаква от развитието на диктатора до тук - убиването на опозиционни лидери.

Виктор Гончар и Юри Шаренко са сред известните му жертви, като  се възпрепятства дори формалното следствие по тези две убийства. После изчезна и Анатоли Красовски, един от малкото бизнесмени в страната, изказвал се многократно публично за предимствата на капиталистическите пазари и спечелил много симпатизанти за реализиране на свободна пазарна икономика. Бе ликвидиран журналистът Димитрий Саваридски, осмелил си да разследва Лукашенко и кръговете, които го поддържат.

Само три дни след погрома над мирните демонстранти в Минск, на 22-ри октомври, има ново убийство - намерена с прерязано гърло в дома й беше известната разследваща журналистка и член на редакцията на вестника на независимия профсъюз „Солидарност“ (името говори за търсената символичност с Полша през 80-те години), 44 годишната Вероника Черказова.

Пребити и заловени по време на демонстрациите са беларуски журналисти, участвали като наблюдатели на мирните протести, като под палките на полицаите са попаднали  руски журналисти от независми издания и двама чуждестранни журналисти. Операторът на независима руска телевизия, предаваща през нощта в ефир, Павел Шеремет е брутално пребит и влачен из улциите, като камерата му е разбита.

Между 50 и 100 човека, според различни източници, се намират вече 10 дни в неизвестност - „в предварително следствие“.

За една част още през нощта срещу 20 октомври са изготвени присъди без съд, като наказанието е между 8 и 15 години според НК на Беларус.

Опозиционните лидери Анатоли Лебедко и Николай Статкевич са пребити и, въпреки наличните тежки, открити рани, без право на медицинска помощ са арествувани и държани под арест.

Американският президент Буш реагира наистина адекватно на организирания референдум - цели две седмици преди провеждането му подписа закон за подпомагане на демократичните процеси в Белорус. Американският сенат, американски общественици и президентът на САЩ осъдиха веднага манипулациите по време на референдума, фалшифицираните резултати, побоите и продължилите репресии над демонстрантите през изминалите дни.

Но Русия - в лицето на външния си министър Сергей Лавров - реши, че е необходимо да осъди онази част от изказване на Дж. У. Буш, където Лукашенко е наречен „типичен, отгледан от  комунистическата система изверг“ и разкритикува употребеното многократно от сенаторите и Буш наименование „диктатор“ за Лукашенко. По думите на Лавров,  отправени към Вашингтон, това водело до настройване срещу Белорус и връщане към годините на Студената война.

Куриозната новина на 22 октомври бе, че Лукашенко уволни КГБ шефа в Беларус, Леонид Ерин. Поради опитите на Ерин да излезе и разговаря с мирните демонстранти и техните лидери, както и усилието му да предотврати кървава разправа с гражданите, събрали се на групи от по няколко стотин, според едни източници, а според други – с хиляди из улиците на Минск и пред дома на Лукашенко.

Едва след реакциите от САЩ, ЕС реши да реагира не с типичната си мека или фиктивна политика, показваща единствено сервилността на западната левица спрямо интересите на Русия в региона, или в най-неутралния случай просто безочливо равнодушие.

ЕС обяви, че ще участва не само в реализирането на санкциите върху режима на Лукашенко, предложени от американския сенат, но и активно по проектите на САЩ в приетия закон за демократизирането на Белорус – чрез съвместно изградени от ЕС и САЩ  телевизионни и радиостанции за страната, по проекти за работа с младежта и дори в „инжектирането“ на западната култура за стимулиране изграждането на гражданско общество, което постепенно да извърши нужните реформи отвътре с активната помощ отвън от Запада, който явно се е поучил от опасностите, произлезли за Европа и света от ненаправените или недоведени до край реформи в обществата на редица посткомунистически страни след 1989.

Съветът на Европа издаде регистър на изчезналите по време на режима на Лукашенко политици и  възложи на извънредна комисия с участието и на ОССЕ разследване на място в Белорус.

Примерът с Югославия явно е пресен и добре, че е така. Може би това дава надежда за обръщане на погледа и към Чеченската трагедия. Един ден.

За сега  проблемите от социално-икономически и политически аспект в страните, преминали прехода и вече членки на ЕС, или в България и Румъния - борещи се с проблеми, завещани от комунизма, вече 15 години неуспешно (макар  в НАТО и пред прага на ЕС) са примери, наложили логично нуждата от адекватен, правилен подход към Белорус и Лукашенко.

Не на последно място ролята на Лукашенко (с изчислено лично богатство над 200 милиона долара) за превръщане на региона на Белорус в пробна сцена за политиката на  Путин в Москва на границата с цивилизования свят (за разлика от действието на реалната Московска сцена в Чечения), както и осъзнатите, макар бавно, от ЕС опасности от наследствената, ре-организирана от КГБ новоруска империя, са основание за  решителни действия за събарянето на Лукашенко и за демократизирането на страната, като подхранват немалки надежди за адекватен подход и към Кавказ.

По данни на Маркус Венер, AP, dpa, FAZ ,

28-10-2004