19 януари 2005, 23:50

BG ще бори корупцията по беларуски

Някогашен екип на "Седем"

Този текст бе отпечатан в брой 7 на в. "Седем" през юни 2003 и публикуван на адрес http://sedem.info в интернет. Адресът е невалиден. Защо - никой не знае. "Още инфо" го препубликува по повод, който може да бъде прочетен тук: http://oshte.info/004/000105/01/1901/08.htm

На 22 май 2003 пресслужбата на Върховната касационна прокуратура (ВКП) изненада репортерите от сектор “Съд и прокуратура” в медиите със съвместен брифинг на главния прокурор и неговия беларуски колега. Ласкаем се от предположението, че ги сюрпризираха заради нас. Предния ден в “Седем” излезе публикацията “Четири закуски, три обяда, четири вечери и един меморандум”, в която единствени информирахме четящата публика за петдневното посещение у нас на Генералния прокурор на Република Беларус ген. Виктор Владимирович Шейман. Същата вечер (на 21 май) нашият главен прокурор Никола Филчев е дал официална вечеря на госта в базата на ВКП на Цигов чарк. Не е известно дали вече е бил прочел в “Седем”, че този факт от светския живот на прокурорите е публично оповестен. Така или иначе в 15 часа на другия ден Филчев и Шейман се срещнаха с репортерите.

Пред тържествено украсената зала във Върховната касационна прокуратура (ВКП) се суети групичка подчинени на Филчев, зарязали работата си в ранния следобед, за да откликнат на събитието, с видимо неудобство от ненадейното репортерско нашествие. Гостът се задава начело на внушителна делегация – заместник-генералният прокурор на Беларус, началникът на отдела за международно сътрудничество, шефът на секретариата на генералната прокуратура, прокурорът на град Минск се движат почтително на крачка от шефа. Придружава ги беларуският посланик в София. Атмосферата е наситена с напрегната тържественост, служители с неясни функции наблюдават отстрани събитието и се взират дискретно в оставени без надзор дамски чанти и чадъри.

“Беларуската генерална прокуратура работи отлично”, заявява Никола Филчев пред препълнената с журналисти зала. Нашето сътрудничество не датира от вчера, но то е особено активно през последните две години, казва гостът. На плахия репортерски въпрос защо няма превод отвръща със заклеймяващ за неграмотния журналист тон лично българският главен прокурор: “Защото ние всички знаем руски, само вие не знаете”.

Трябва да вземем някои рационални структурни решения от беларуската прокуратура, продължава Филчев. И дава за пример факта, че там имало отдел за борба с корупцията на висши длъжностни лица. На въпроса каква е разликата с отдела за борба с корупцията, какъвто функционира във ВКП, Филчев отвръща: “Разликата е в нивото на корупцията.”

Генералният прокурор Виктор Шейман можел да арестува депутати и без разрешение на парламента, ако са обвинени (от него) в тежко престъпление.

Въпросът какво пречи на отдела във ВКП да разследва висши длъжностни лица, та трябва де се взема беларуският модел, се вижда на журналистите неприлично логичен за тържествената атмосфера. И те го премълчават.

Предмет на такъв отдел е престъпната дейност на хората с власт, обяснява Филчев. Корупцията е проява на хората с власт, продължава главният прокурор и натъртва: “С много власт”. Не уточнява дали той самият и служителите във ВКП спадат към “хората с власт, с много власт” и кой модел би бил подходящ за разследване на техните “прояви”. А и медиите не питат.

Докато ген. Шейман беше у нас

Прокурорски вести от “Революционна” 22

***

Журналистическата практика не помни прокурорско разследване за първоаприлска шега. Тази празнина бе запълнена тази година от прокуратурата в Минск, която привика журналиста Александър Силич от “Народна воля” и за тази история писаха по цял свят. На 23 май, когато българските прокурори изпращаха генерал Шейман за родината му, стана известно и още нещо: Силич е викан пак на улица “Революционна” 22, този път – за да му връчат официално предупреждение от заместника на Шейман Н. М. Куприянов. Ето какво пише в този документ:

“По сигнал от Министерството на информацията на Република Беларус, държавната прокуратура анализира статията “Тази нощ Садам кацна на летище Минск. Беларус му предостави политическо убежище”...

Установено е, че в споменатата вестникарска статия ... са разпространени несъответстващи на действителността сведения за пребиваването на Садам Хюсеин в Република Беларус и предоставянето му на политическо убежище... Спомената публикация има характера на отявлена политическа провокация...”

Според заместника на генерал Шейман, Силич е извършил “недопустимо нарушение” на закона и е бил заплашен, че ако пак пусне някоя първоаприлска, “срещу журналиста и редакцията на “Народна воля” ще бъдат предприети по-крути мерки”.

***

На 20 май окръжният прокурор на Варна Лъчезар Добрилов даде официален обяд на генерал Шейман. По същото време беларуските гражданки Зинаида Гончар и Ирина Красовска подават жалба до съда в Минск срещу действията на прокуратурата, която спря делата за похищението на съпрузите им Виктор Гончар и Анатолий Красовски. Те възнамеряват да се обърнат към някое от европейските съдилища, където се гледат дела за престъпления срещу човечеството.

Първият зам.-председател на беларуския парламент и председател на Централната избирателна комисия Виктор Гончар изчезна на 16 септември 1999 заедно с приятеля си Анатолий Красновски, бизнесмен. На мястото, където се предполага, че е извършено похищението, са намерени парченца от автомобилно стъкло и кръв от похитените. През юли същата година Гончар обяви, че според конституцията на страната президентският мандат на Лукашенко е изтекъл.

Две години прокуратурата в Минск безуспешно разследва похищението на съпрузите им и на 20 януари 2003 следствието бе прекратено заради “липсата на перспектива да бъде завършено”.

***

На 23 май 2003 руските правозащитни организации “Мемориал”, “Правна защита” и Център за поддръжка на гражданските инициативи “Отворено общество” се обърнаха към Генералния прокурор на Беларус генерал Виктор Шейман с молбата да се проведе “пълно и обективно разследване” на фактите, свързани с изчезването на известни политици и на журналиста Димитрий Завадски.

“Ние се опасяваме, че безнаказаността на подобни случаи може в бъдеще да доведе до сериозни престъпления”, заявяват в писмото си руските правозащитници.