Уставът е отпечатан на български език през 1948 по повод стогодишнината на Манифеста на комунистическата партия. В тази публикация е спазен правописът на оригинала.

Пълният текст на позива на Централната управа на Съюза на комунистите, отпечатан в Париж на 30 март 1848, гласи:

“Пролетарии от всички страни, съединявайте се!”

1. Цяла Германия се обявява за единна, неделима република.

2. Всеки германец, който е навършил 21 години, е избирател и избираем, стига да не му е налагано криминално наказание.

3. Народните представители получават заплата, за да може и работникът да заседава в парламента на германския народ.

4. Общо въоръжаване на народа. В бъдеще армиите ще бъдат същевременно и трудови армии, така че войската няма само да консумира както по-рано, а и ще произвежда повече, отколкото струва нейната издръжка.

Освен това – това е средство за организиране на труда.

5. Правосъдието е безплатно.

6. Всички феодални повинности, всички даждия, ангарии, десетъци и т. н., които досега са тегнели върху селското население, се премахват без всякакво обезщетение.

7. Княжеските и другите феодални имения, всички рудници, мини и т. н. се превръщат в държавна собственост. В тези имения земеделието ще се извършва на едро и с най-модерните помощни средства на науката, за благото на целия народ.

8. Ипотеките върху селските имоти се обявяват за държавна собственост: селяните плащат на държавата задълженията си по тези ипотеки.

9. В области, в които е развито арендаторството, поземлената рента, или арендният наем, се плащат като данък на държавата.

Всички мероприятия под точки 6, 7, 8 и 9 се предприемат, за да бъдат намалени обществените и другите тегоби на селяните и на дребните арендатори, без да бъдат съкращавани средствата, които са необходими за посрещане на държавните разходи, и без да се накърнява самото производство.

Същинският поземлен собственик, който не е нито селянин, нито арендатор, няма никакъв дял в производството. Затова неговата консумация е чиста злоупотреба.

10. На мястото на всички частни банки идва една държавна банка, чиито банкноти имат законен курс.

Тази мярка дава възможност за регулиране на кредита в интереса на целия народ и по този начин подкопава господството на едрите капиталисти. Като поставя все повече и повече книжните пари на мястото на златото и среброто, тази мярка поевтинява неизбежния инструмент на обществената размяна, всеобщото разменно средство, и позволява златото и среброто да бъдат използувани навън от страната. Най-сетне – тази мярка е необходима за да се свържа с революцията интересите на консервативните буржоа.

11. Държавата поема в ръцете си всички транспортни средства: железници, канали, параходи, пътища, пощи и т. н. Те се превръщат в държавна собственост и безплатно се поставят на разположение на безимотната класа.

12. При заплащането на всички държавни чиновници се прави само тази разлика, че чиновниците със семейства, значи с по-големи нужди, получават по-висока заплата от останалите.

13. Пълно отделяне на църквата от държавата. Духовните лица от всички религии получават заплатата само от совите доброволни общини.

14. Ограничаване на правото за наследяване.

15. Въвеждане на високи прогресивни данъци и премахване на данъците върху консумацията.

16. Организиране на национални работилници( Държавата гарантира съществуването на всички работници и се грижи за неработоспособните.

17. Всеобщо, безплатно образование на народа.

В интереса на германския пролетариат, на дребното градско и селско съсловие е най-енергично да работа за прокарването на горните мероприятия. Защото само с тяхното осъществяване милионите хора в Германия, досега експлоатирани от малък брой експлоататори, които и занапред ще се стараят да ги държат в потиснато състояние – само тогава те ще добият своите права и онази власт, която им се полага като на създатели на всяко богатство.

Комитетът:

Карл Маркс, Карл Шапер, Х. Бауер, Ф. Енгелс, Й. Мол, В. Волф