Уставът е отпечатан на български език през 1948 по повод стогодишнината на Манифеста на комунистическата партия. В тази публикация е спазен правописът на оригинала.

Пролетарии от всички страни, съединявайте се!

Първи отдел

Съюзът

Чл. 1. Целта на съюза е събарянето на буржоазията, господството на пролетариата, премахването на старото, почиващо на класови противоположности буржоазно общество и създаването на едно ново общество, без класи и без частна собственост.

Чл. 2. Членовете трябва да отговарят на следните условия:

а) да имат начин на живот и дейност, които да отговарят на тази цел;

б) да имат революционна енергия и усърдие в пропагандата;

в) да възприемат комунизма;

г) да се въздържат от участие във всякакви противокомунистически политически или национални сдружения, както и да посочват пред по-горните ръководства участието си в каквито и да било сдружения;

д) да се подчиняват на решенията на съюза;

е) да пазят в тайна всички дела на съюза;

ж) да бъдат единодушно приети в някоя община.

Който престане на отговаря на тези условия, се изключва. (Виж Отдел VІІІ.)

Чл. 3. Всички членове са равни и братя помежду си и като братя са длъжни да си оказват помощ при всяко положение.

Чл. 4. Членовете имат съюзни имена.

Чл. 5. Съюзът е организиран в общини, окръзи, ръководни окръзи, централна управа и конгреси.

Втори отдел

Общината

Чл. 6. Общината се състои от най-малко трима и най-много двадесет члена.

Чл. 7. Всяка община си избира председател и подпредседател. Председателят ръководи заседанията, подпредседателят държи касата и замества председателя, когато той отсъствува.

Чл. 8. Приемането на нови членове става от страна на председателя и на члена-препоръчител, при предварително съгласие на общината.

Чл. 9. разните общини се познават помежду си и не водят никаква взаимна кореспонденция.

Чл. 10. Общините имат различаващи ги наименования.

Чл. 11. Всеки член, който променя своето местожителство, трябва предварително да уведоми своя председател.

Трети отдел

Окръгът

Чл. 12. Окръгът обхваща най-малко три и най-много десет общини.

Чл. 13. Председателите и подпредседателите на общините образуват управата на окръга. Тя избира измежду своята среда един председател. Тя се намира в кореспонденция със своите общини и с ръководния окръг.

Чл. 14. Управата на окръга е изпълнителна власт за всички общини на окръга.

Чл. 15. Отделни общини трябва или да се присъединят към някой вече съществуващ окръг, или с други отделни общини да образуват нов окръг.

Четвърти отдел

Ръководният окръг

Чл. 16. Разните окръзи в дадена страна или дадена провинция са подчинени на един ръководен окръг.

Чл. 17. Поделянето на съюзните окръзи по провинции и назначаването на ръководните окръзи се извършва от конгреса по предложение на централната управа.

Чл. 18. Ръководният окръг е изпълнителна власт за всички окръзи от своята провинция. Той се намира в кореспонденция с тези окръзи и с централната управа.

Чл. 19. Новообразуваните окръзи се присъединяват към най-близкия ръководен окръг.

Чл. 20. Ръководните окръзи са длъжни да дават отчет временно на централната управа, а в последна инстанция – на конгреса.

Пети отдел

Централна управа

Чл. 21. Централната управа е изпълнителна власт на целия съюз и като такава е длъжна да дава отчет пред конгреса.

Чл. 22. Тя се състои от най-малко петима членове и се избира от окръжната управа на онова място, където конгресът е определил нейното седалище.

Чл. 23. Централната управа се намира в кореспонденция с ръководните окръзи. На всеки три месеца тя дава отчет за състоянието на целия съюз.

Шести отдел

Общи разпоредби

Чл. 24. Общините и управите на окръзите, както и централната управа, се събират най-малко веднаж на всеки две седмици.

Чл. 25. Членовете на управите на окръзите и на централната управа се избират по за една година, могат да бъдат преизбирани и във всяко време могат да бъдат отзовавани от тия, които са ги избрали.

Чл. 26. Изборите се извършват през месец септември.

Чл. 27. Управите на окръзите са длъжни да ръководят дискусиите в общините съобразно с целта на съюза.

Ако централната управа намери, че дискутирането на известни въпроси е от общ и непосредствен интерес, тя е длъжна да потикне към дискусия целия съюз.

Чл. 28. Отделно членуващите съюзни членове са длъжни поне веднаж на три месеца, отделните общини поне веднаж на месец да бъдат в кореспонденция с управата на своя окръг.

Всеки окръг е длъжен поне веднаж на два месеца да дава на своя ръководен окръг отчет за своя район, всеки ръководен окръг – поне веднаж на три месеца да дава на централната управа отчет за своя район.

Чл. 29. Всяка съюзна управа е длъжна да взема в рамките на устава всички мерки, необходими за сигурността и ефикасната дейност на съюза, на своя отговорност, като незабавно известява за това по-горната управа.

Седми отдел

Конгресът

Чл. 30. Конгресът е законодателната власт на целия съюз. ръководните окръзи изпращат на централната управа всички предложения за изменение на устава и тя ги представя пред конгреса.

Чл. 31. Всеки окръг изпраща един представител.

Чл. 32. Всеки отделен окръг с по-малко от 30 членове изпраща един пред­ставител, с по-малко от 60 – двама, с по-малко от 90 – трима, и т. н. Окръзите могат да бъдат представлявани и от съюзни членове, които не живеят в техния район.

Но в такъв случай окръзите са длъжни да изпратят на своя депутат подробен мандат.

Чл. 33. Конгресът се събира през месец август – всяка година. При наложи­телни случаи централната управа свиква извънреден конгрес.

Чл. 34. Всеки конгрес определя мястото, където ще бъде седалището на централ­ната управа през следващата година, и мястото, където ще трябва да бъде свикан следният конгрес.

Чл. 35. Централната управа заседава в конгреса, но няма решаващ глас.

Чл. 36. След всяка сесия конгресът издава, освен своето окръжно, още и манифест от името на партията.

Осми отдел

Провинения спрямо съюза

Чл. 37. Който нарушава условията за членуване (чл. 2), според обстоятел­ствата, бива отстранен или изхвърлен от съюза.

Изхвърлянето изключва повторно приемане.

Чл. 38. За изхвърляне на членове решава само конгресът.

Чл. 39. Окръгът или отделно съществуващата община могат да отстраняват отделни членове, като веднага уведомят по-горната управа. И по това, като последна инстанция, решава конгресът.

Чл. 40. Възвръщането на отстранени членове става от централната управа по предложение на окръга.

Чл. 41. За престъпления спрямо съюза издава присъда управата на окръга, която се грижи и за изпълнението на присъдата.

Чл. 42. Отстранените и изхвърлените индивиди, както и подозрителните субекти изобщо, трябва да бъдат наблюдавани и обезвредявани от съюза. За интригите на такива индивиди веднага трябва да се донася на съответната община.

Девети отдел

Съюзни пари

Чл. 43. Конгресът определя за всяка страна минималната вноска, която е длъжен да плаща всеки член.

Чл. 44. Половината от тази сума се изпраща на централната управа, а другата половина остава в касата на окръга или общината.

Чл. 45. Фондовете на централната управа се използуват:

1) за покриване на разноските по кореспонденцията и на администра­тивните разноски;

2) за отпечатване и разпространяване на пропагандни издания;

3) за изпращане на емисари [пратеници] на централната управа за определени задачи.

Чл. 46. Фондовете на местните управи се използуват:

1) за покриване на разноските по кореспонденцията;

2) за отпечатване и разпространяване на пропагандни издания;

3) за изпращане на емисари при случай.

Чл. 47. Централната управа предупреждава с отстранение от съюза ония общини и окръзи, които в продължение на шест месеца не внесат своите вноски в централната управа.

Чл. 48. Управите на окръзите са длъжни поне веднаж на три месеца да дават на своите общини отчет за разходите и приходите. Централната управа дава пред конгреса отчет за стопанисването на съюзните пари и за състоянието на съюзната каса. Всяко злоупотребление със съюзни пари се преследва с най-строгото наказание.

Чл. 49. Извънредните и конгресните разходи се покриват с извънредни вноски.

Десети отдел

Приемане на членове

Чл. 50. Председателят на общината прочита пред кандидата членове 1–49, разяснява ги, в кратко слово особено подчертано изтъква задълженията, които поема новопостъпващият член, и след това му задава въпроса: “Искаш ли сега да постъпиш в този съюз?” Ако той отговори с “Да!” – председателят взема от него честна дума, че ще изпълнява задълженията на съюзен член, обявява го за съюзен член и на следващото заседание го въвежда в общината.

Лондон, 8 декември 1847 год.

От името на втория конгрес, есента на 1847 г.:

Секретар:                                                     Председател

(п.) Фридрих Енгелс                                                                                     (п.) Карл Шапер