|
11 април
2005 13:00
Необходимо пояснение
С вчерашна дата - 10
април 2005, неделя, в 18:03 - на редакционния адрес се е получило
електронно писмо със следния текст:
Mnogo
sum pritesnen za informaciqta, svurzana s propagandiraneto
na terorizum i nasilie vuv vashiqt sait. MVR i v chastnost
NSBOP, bdi za nespazvaneto na zakonite na republika
Bulgaria v internet prostranstoto na stranata. Konkretno
stava vupros za informaciqta na sledniqt adres:
http://oshte.info/democracy/subjects2/subject002.htm
Nadqvam se, da napravite neobhodimoto da premahnete tazi
informaciq ot va6iq sait, predi organite da sa go
napravili. Bdete za informaciqta vuv vashiqt sait.
Posledno predupregdenie. Borbata protiv terora, trqbva da
bude tvurda i bezkompromisna.
На посочения
URL е публикуван "Наръчник на
терориста" от Рикардо Гарсия Дамбонереа,
смятан за идеолог на баската терористична организация ЕТА. В
"Още инфо" са публикувани текстове и от други теоретици на
тероризма, които са далеч по-популярни, по-влиятелни и днес
сред определени обществени среди у нас и по света, което ги
прави и по-опасни. Като пример може да се посочи
"Престъпният и безразсъден Буш младши
извърши престъплението",
обръщение
на Садам Хюсеин към иракчаните
от 20-03-2003,
около 6:00
българско
време - часове, след
като започна операцията на съюзниците в Ирак, към която се
присъедини и България. А духовният завет на може би
най-крупния теоретик на тероризма през ХХ век е представено в
"Още инфо" чрез цял минисайт -
"Ленин пише телеграми". Да не
говорим за серията от поетични публикации, посветени на 60-ата
годишнина от деветосептемврийския преврат миналата година, в
които симпатизанти на откровено терористична идеология я
възпяват в стихове.
За
непредубедения читател целта на всички тези публикации е
очевидна - с тях се цели да бъдат разкрити и разобличени
корените на злото, което в началото на ХХІ век заплашва целия
свят. Правим го последавателно и убедено. Твърде често
използваме и
средствата на откровената пародия - нещо, което пък напълно
изключва и най-малката възможност да бъде упреквано
електронното издание в "пропагандиране на тероризма". Дори
последната публикация в сайта преди тази бележка - коментарът
на Мохамед Халаф - е ясно и категорично поредно доказателство
за това какви идеи защитаваме.
Подателят на
това писмо от снощната неделна вечер надали е изпълнявал
служебна задача. По-вероятни са други два варианта. При единия
човекът е попаднал случайно на този текст, не познава "Още
инфо" и е реагирал конкретно. Ако се разрови из страниците на
електронното издание той лесно ще се увери, че опасенията му
са били напразни.
Вторият
вариант засега е по-добре да се остави без коментар.
Още инфо |
Оръжие номер 1: МОТИВ
Когато
убиваш за първи път, гражданите ще искат да разберат мотива. Те ще
се измъчват не толкава от ужас или страх, колкото от неизвестност,
от непоносимата нужда да разберат.
Затова
и първият им въпрос ще бъде не кой или как, а защо?
Добре
е да имаш подходящ отговор. Можеш да презираш чуждия живот, но
трябва винаги да намираш оправдание за действията си. Защото макар
и да вървиш през трупове трябва да е ясно, че не воюваш срещу
хората, а срещу злото. Не убиваш хора, а подтисничеството,
корупцията, несправедливостта. Ще ти отговорят, че в крайна сметка
жертва стават хората, но не очаквай разбиране от враговете си. Не
забравяй това никога, защото е много важно. Признават го всички
учители: “Знаете какво мисля за насилието. За мен то е напълно
морално, по-морално от компромиса или сделката. Но, за да съдържа
самото то оправдание за високата си нравственост, е необходимо да
се ръководи винаги от някаква идея, а не от дребни сметки или
долен интерес.”
Това
са думи на Мусолини, който винаги е съзнавал значението на идеята
като оправдание – за да се отхвърли споразумение, за да се насажда
свещената, светата неотстъпчивост. Поради същата причина ЕТА заяви
още в началото: “За да се унищожи врагът, революционната война се
води с едно ужасно оръжие: “ИДЕАЛ.”
Правило I: Не убивай… без мотиви
В
противен случай ще бъдеш дискредитиран или като психически болен,
или като обикновен криминален престъпник. В двата случая провалът
ти е сигурен: колкото и де се представяш за спасител, ще бъдеш
считан за обществен враг. Навремето един депутат националист
посочи с пълно право: “Единствената разлика между ЕТА и ГАЛ
(антитерористични освободителни групи) е , че ГАЛ са
наемници без каквато и да било идеологическа основа и народна
подкрепа, а ЕТА има идеологическо оправдание и известна подкрепа
от народа.”
Съвсем
друго щеше де е, ако ГАЛ разполагаха още от самото начало с
възвишени идейни оправдания, които биха могли да се приемат от
честните граждани.
Какво
би могло да бъде оправдание за действията ти? Трябва да се изберат
причини, които обществото да разбира, да одобрява и преди всичко
да споделя. Защото имаш нужда от възможно най-голяма подкрепа.
Макар, ефикасността на насилието да не зависи от броя на неговите
извършители, самотният терорист е безполезен терорист, както
показва историята.
Правило II: Причината за действията ти трябва да се споделят и
от други
Не се
опитвай да спечелиш на своя страна много хора с мотиви, чужди на
интересите им. Ще трябва да се съобразяваш с ценностната система и
интересите на околните. Има понятия, които допадат на всички:
благородство, щедрост, саможертва, служба на определени идеали,
ЕТА е стигнала до този извод:
“Във
всяка революционна борба има идеологически пламък (романтичен,
измислен или сантиментален), който подтиква населението да
подпомага и подкрепя партизанските сили и терористи, които счита
за изразители на стремленията си.”
Хората
харесват подобни жестове. ИРА, ЕТА, “Сендеро Луминосо” (“Сияен
Път”) са използвали много този метод, към който е особено
чевствителна младежта. Малкият Давид може винаги да разчита на
симпатия в битката си срещу Голиат. Това предимство трябва да се
прилага.
Правило III: Като благороден Давид
Препоръчително е да се ръководиш от висш идеал. Разрешено е да се
убива само в името на висша цел (адвокатите на терористи винаги
изтъкват качеството им на защитници на благородни каузи).
Необходимо е колкото се може по-рано да оповестиш в името на каква
висша идея ще проливаш чужда кръв. Обикновено се избира Мирът,
Религията, Свободата, Справедливостта, Екологията или каквато и да
е друга висша ценност, която се потъпква. Ефект имат също така
Равенството, Амнистията, Братството, Освобождението на
отечеството, Правото на сомоопределение и други подобни. Няма да
липсват мотиви, заради които да действаш, каузи, на които да
служиш, права, които да искаш.
Всички
трябва да са наясно и да знаят, че отнемаш живота на други с
болка, принуден от обстоятелствата и с единствената цел да се
превърнеш в инструмент на справедливостта, за която човечеството
настоява, и подтикван само от дълга си, диктуван от твоите
принципи. Както казва ЕТА: “Необходимо е да се пролива кръв.”
Благодарение на твоята намеса жертвите няма да са напразни, а
кръвта им ще бъде спойката, която ще изгради свободата. Всички ще
разберат това. Трябва обаче да се стремиш към нещо повече.
Симпатиите не са достатъчни. Трябва да събираш нови привърженици,
като използваш всички обществени или лични интереси, които могат
да съвпаднат с твоята кауза. Симпатията и дори възхищението са
добре дошли, но по-стабилна и по-масова подкрепа ще намериш, ако
не затваряш вратата и за не толкова алтруистичните подбуди.
Мнозина биха застанали на твоя страна и без да ти симпатизират,
ако им предложиш отдушник за тяхната омраза, ако защитаваш
материалните им интереси, помагаш на политическите им амбиции,
подхранваш интелектуалния им снобизъм или просто им дадеш
възможност да проявяват сдържаната до
тогава нетърпимост.
Правило IV: Всички причини са добри
Не
трябва да се пренебрегва никоя подкрепа. ЕТА различава четири
степени на подкрепа и една на зачитане:
1.
Да не се противопоставят.
2.
Да симпатизират на организацията.
3.
Да се възхищават на акциите й.
4.
Да я подкрепят активно.
5.
Останалите да я уважават и да се
страхуват от нея.
Всяка
подкрепа е добре дошла. Всички са от значение, но най-многобройна
е последната група. До четвъртата степен стигат малцина, защото в
авангарда винаги се нарежда едно съзнателно и последователно
малцинство. Но ако към него се прибавят тези, които се възхищават,
които симпатизират и които не се противопоставят на организацията,
се получава повече от достатъчна маса граждани. На практика ЕТА
разчита на шепа ентусиасти и на мълчаливо съучастничество на тези,
които се въздържат.
Много
важно е да се оформи интелектуално ядро на обществено мнение,
което защитава каузата ти и признава, че имаш мотиви, имаш право и
че отговорността не е само твоя, а демокрацията изисква да се
изкоренят причините и.
Правило V: Търси подкрепата на надеждни хора
Всичко
зависи от това дали ще успееш да си осигуриш подкрепа и разбиране
от група честни граждани. Никога не липсва недоволство, прикрит
гняв или омраза, за които можеш да бъдеш отдушник. С тази подкрепа
и с мълчанието на останалите имаш необходимото. Какво щеше да
стане с ИРА без ирландските католици? Необходимо е от редиците на
уважаваните хора да се чуят гласове, които разбират действията ти
и да ги оправдаят хора, които отхвърлят методите ти като погрешни,
но те разбират. Които не се съмняват в добронамереността ти и я
защитават. Които споделят твоите цели и са готови да излязат на
улицата в тяхна защита.
Идеалният вариант е да си осигуриш подкрепа на една “умерена”
група, защото между “екстремистка” и “умерена” фракция на всеки
национализъм се получава крайно ефикасна симбиоза: “умерената”
част увеличава притегателната си способност благодарение на
наличието на “радикали”, а те от своя страна осигуряват подкрепа и
узаконяването на своите искания чрез “умерените”.
Наистина съществува теоритична опасност умерените съратници да се
уморят и преразгледат целите си, но за всичко има изход. ЕТА
например разреши този проблем като участва в изборите чрез
партията “Хари Батасуна” (политическото крило на ЕТА). Така
принуждава останалите националисти да не се отклоняват от пътя,
ако не искат да загубят гласоподавателите си. Това е един от
по-големите успехи на ЕТА, която защитава същите искания както и
на всеки националист, но с екстремистки методи. На практика
единствената разлика между “умерени” и “радикали” е отхвърляне или
употреба на насилие.
След
като си осигурил интелектуално ядро поддръжници, най-важно е да
завладееш мнозинството, както направи ЕТА:
“Най-важното оръжие, което осигурява победата на боеца в
революционната борба, е гражданското население, народът, застанал
на наша страна. Една максима на Конфуций гласи: Глас народен, глас
божи. Ако получиш любовта на народа, ще получиш и царството.”
Ето
един от текстовете на ЕТА , които илюстрира тактиката на
организацията срещу правителствата:
“Врагът е силен и многоброен от материална гледна точка (много
хара, добро оръжие, печат и т.н.). Но е много слаб и уязвим
идеологически. Освен това може да бъде забелязан навсякъде. Ние за
разлика от него, сме малко и материално слаби, но сме силни
идеологически. Ние сме навсякъде и никъде. И най-главното -
невидими сме. Нашественикът не знае къде да атакува. Нанася удари
с могъщата си ръка в празното пространство. Обратно, ние
разполагаме с хиляди мишени и избираме, която пожелаем. Като
прилагаме закона на концентрация на силите, атакуваме точно
определена, конкретна и предварително проучена цел. Затова в
момента на нападението сме повече и по-силни от неприятеля.”
При
тези условия борбата може да продължава безкрайно във времето, без
други ограничения, освен собствената ти издръжливост. И тук
времето е много важно, защото накрая, както в бокса или на война,
побеждава, който издържи най-дълго
Правило VI: Нанасяй постоянно удари, докато победиш
Кръвопролитието трябва да продължи, докато правителството се
измори или обществото не може да понася повече.
С една
дума, бойното поле на тероризма е общественото мнение, целта му е
да спечели разбирането и подкрепата на гражданите и може да удържи
победа или да претърпи поражение само в двубоя със законната
власт. Защото побеждава не който убива повече, а който издържи
по-дълго.
Оръжие №2>> |