|
|
4.
Опитите за натиск с цел гарантиране на медиен комфорт не се
ограничават само до издателите на вестници, но се разпростират и
върху самите журналисти. Колата на най-активно пишещия срещу
Филчев журналист на “Капитал”– Момчил Милев, бива подпалена
– според Николай Колев тъкмо поради такива публикации, като на
ген. Чирипов е било възложено да осигури прибирането му в
казармата за отслужване на редовна военнна служба. Заради остро
критичен материал, визиращ прокурорите Николай Колев и Спартак
Дочев, главната редакторка на в. “Демокрация” Невен Копанданова е
призована на разпит в прокуратурата /призовката е връчена в самия
ден на публикацията и в нея се посочва, че ако Копанданова не се
яви, ще бъде закарана там принудително/. Следват цяла серия
разпити по други поводи и във връзка с други публикации – един от
тях е свързана с друг, наистина невероятен случай. Става дума за
разследването на Христо Христов за убийството на Андрей Луканов,
по повод на което прокуратурата завежда дело против тогавашния
говорител на МВР Нина Селвелиева с абсурдната презумпция, че не
е направила нужното, за да предотврати тези публикации. Как
един държавен служител може да “предотврати” публикация в един
независим вестник, не е ясно – факт е обаче, че делото е
образувано и тече повече от две години, при което на Селвелиева й
е забранено да напуска страната без разрешение на прокуратурата.
Гневът
на прокуратурата не отминава и следващия главен редактор на
“Демокрация” – Атанас Свиленов. След критична публикация на
журналистката Петя Владимирова той получава официално писмо от
прес-центъра на прокуратурата, което шокира със своя
заплашителен тон и груби, силно политизирани обвинения. В него
бившият говорител Николай Марков заявява: “Като изразител на
интересите на тесен кръг бивши управляващи, които обществото
отхвърли заради корумпираната им политика и срещу които
прокуратурата повдига и ще повдига обвинения за извършени
престъпления, а вие ще продължавате да защитавате престъпниците с
недостойни средства и клевети...” Това писмо е коментирано от
комисията на ВСС, определена да провери сигналите за тенденциозен
натиск на прокуратурата върху медии и техни издатели, с думите:
“От името на деполитизираната прокуратура са правени
недопустими политически оценки в официална кореспонденция с
медиите.”
Чрез
подобни способи главният прокурор си гарантира журналистическа
лоялност и подкрепа – и е способен да промени коренно отношението
дори и на най-мощните медии. Пример за това е внезапният поврат в
първоначално критичното отношение на в. “Труд” към неговата
личност, настъпило след обстойна проверка на имущественото
състояние и плащаните данъци на главния редактор на вестника г-н
Тошо Тошев. На подобен натиск според собствените му признания
е бил подложен дори тогавашният издател на “Дума” и “Земя” Димитър
Иванов, срещу когото прокуратурата е завела дело за изчезналия
архив на ръководения от него 6-ти отдел на 6-то управление на
Държавна Сигурност. По неговите думи той е бил призован на
самото погребение на майка му и при отказа да се яви незабавно
му е поискан смъртен акт, за да бъде уважена причината, като е
подчертано, че в противен случай ще бъде променена мярката му за
неотклонение. Колкото и абсурдно да е, дори спрямо него подобни
методи са се оказали ефективни: “Дума” не само, че спря критичните
публикации за главния прокурор, но и наскоро самият Димитър Иванов
провидя в лицето на Никола Филчев и Бойко Борисов тандемът, който
може ефективно да се пребори с престъпността.
Медиите
нерядко са използвани и за мащабни политически манипулации от
страна на главния прокурор. Такъв е случая с появата на списък от
42 бивши министри и видни политически фигури, срещу които се
извършват проверки и следствени действия, публикуван в шест
ежедневника. Списъкът по свидетелство на журналисти е бил
раздаден “конфиденциално” лично от шефа на пресцентъра на
прокуратурата. Оповестяването на този списък е в
категорично нарушение на НПК, тъй като част от тези случаи
наистина са обект на предварителни проверки и тяхното оповестяване
представлява нарушаване на изрична забрана. Искам да Ви напомня,
че по Ваше предложение ВСС формира петчленна комисия, която да
установи обстоятелствата по изтичането на информация; комисията
разпита журналистите и установи кой е нейния източник. За да
избегне скандала, ВКП образува следствено дело срещу неизвестен
извършител, чиято единствена функция бе да скрие
обстоятелствата около скандалния списък под чадъра на следствената
тайна, която самата тя бе нарушила чрез същия този списък.
Това вероятно е първия, но не и единствения случай, в който
прокуратурата проверява сама себе си.
Главният прокурор очевидно наистина е убеден, че не
е важно кой какво прави, а какво се пише за него. Поради което
неговата
PR
стратегия се базира на показното оповестяване на списъци от
проверявани политици и приватизационни сделки; или на шумното
подновяване на прашасали мега-дела, от които в крайна сметка нищо
не излиза. В резултат няма осъдени, но има много скандали с
прокурорските манипулации – като този с ареста на бившия шеф на
Първа частна банка /ПЧБ/ Венцислав Йосифов, който бе арестуван не
във връзка с многото дела, по които отдавна трябваше да е в
затвора, а по дело,
скалъпено дни след
като му бе наложена мярката за неотклонение.
Но
далеч не винаги стремежът към медиен шум има толкова невинни
последици. През октомври 2001 г. Филчев заявява, че предишната
власт е саботирала усилията на прокуратурата да разбере законна ли
е приватизацията у нас, а отделни нейни представители правели
всичко възможно “да придобият по престъпен начин огромни
имущества”. В официално съобщение на прокуратурата от септември
същата година, обявяващо старта на мегапроверката за
приватизацията се казва, че е имало “груби и многобройни нарушения
на закона” и че прокуратурата още навремето наредила проверка по
ред сделки, но не получила подкрепата на тогавашната власт
– докато новата демонстрирала “воля за възстановяване на
справедливостта”. Малка подробност е, че според българската
Конституция прокуратурата е призвана да следи за спазването на
закона и не само че не е нужно, но е и направо антиконституционно
да търси подкрепата на изпълнителната власт в тези си функции – и
че ако наистина е имало скарани със закона приватизационни сделки,
тя е била длъжна да предприеме нужните действия, а не да
чака да се появи някакво по-удобно и по-заинтересовано от това
правителство. Не е ясно защо Филчев е чакал повече от две
години, за да “възстанови справедливостта”, и е запълвал това
си чакане с изявления пред българския парламент като това от май
2000 г., в което заявява, че престъпниците са при червените, а
правителството на Костов не е прикривало сигнали за престъпления в
редиците си – т.е. диаметрално противоположни на казаното година
по-късно. В същото време самата идея за “съдебна деприватизация” е
тотално скарана с принципите на нормалната пазарна икономика.
Вероятно само в България е възможно да се почне едновременна
проверка на 210 значими приватизационни сделки – за предприятия,
даващи към 40% от БВП, като е абсолютно неясно по какви
критерии е съставен този списък, вкарващ примерно “Плама” и
“Нефтохим” в един кюп. След подобни действия няма нищо учудващо в
драстичния спад на чуждестранните инвестиции в страната ни - никой
сериозен бизнесмен не би инвестирал в страна, в която
прокуратурата всеки миг може да се запретне да “деприватизира”
закупеното от него предприятие.
5.
Далеч по-сериозни и обществено опасни са обаче случаите, в които
главният прокурор се опитва да си осигури подкрепа на магистрати и
видни политически личности, използвайки информационните масиви и
властовите възможности на прокуратурата като средство за натиск
и шантаж. Показателен в това отношение е случаят с
Председателя на Конституционния съд /КС/ Христо Данов, който бива
рекетиран чрез постоянно съществуващата възможност да бъде
дискредитиран с някое дело, свързано с неговия син Веселин Данов.
Такъв е например случаят с делото в Конституционния съд,
образувано по искане на Филчев, което изисква тълкуване дали
предложенията на МС и на ВСС до президента за назначаване на
дипломати, магистрати и висши военни са самостоятелни актове,
които подлежат на съдебен контрол. КС решава казуса в полза на
Филчев – че никой друг съд освен КС не е компетентен да решава
законен ли е избора на тези длъжности – от това следва, че
започнатото от Николай Колев пред ВАС дело за законността на
избора на самия Филчев се обезмисля. Позицията на МС е, че няма
пречка съдът да се произнесе по делото, тъй като дори според
решение № 13 на същия КС от 1996 г. се приема, че указът на
президента има представителни функции. Но в този момент
прокуратурата има силен коз срещу правителството, тъй като е
сезирана от СДС за договора “Краун Ейджънтс”, и е заявила, че в
него има сериозни нарушения на закона. Изпитаните средства за
натиск обаче също не са забравени – ден преди заседанието на КС
прокуратурата изисква от Варна делото за нетрудови доходи срещу
Веселин Данов и то е донесено лично от окръжния прокурор на Варна,
на следващия ден решението на КС е в полза на Филчев.
Почти
идентичен е случаят и с друг един висш магистрат, който в момента
под давление на Филчев атакува Вашия закон за съдебната реформа
пред Конституционния съд. Отказът да бъде образувано следствено
дело по съвсем конкретно и наказуемо според НК валутно нарушение
пък гарантира послушанието на пловдивския апелативен прокурор
г-н Димов, открил без разрешение от съответните институции,
необходимо по тогавашния Закон за сделките с валутни ценности,
собствена валутна сметка в Гърция със сума от 65 000 щ.д. с
помощта на братя Антемидис, издирвани от гръцката полиция за
мащабни контрабандни афери. По българското законодателство за
подобно действие се полагат до 6 години затвор; по този случай
Солунския прокурор Калидис е предложил Росен Димов и свързаните с
него лица да бъдат изправени пред гръцкото правосъдие за пране
на пари. Пред медиите Филчев е коментирал данните за този
случай, включително самопризнанията на самия Димов пред ВСС, с
една дума: клевети.
Същевременно има и случаи, в които самият Филчев е използван като
оръжие за изпълнение на чужда политическа воля –
най-драстичният от тях е свързан със заведеното срещу Стефан
Софиянски дело по сделката с еврооблигации на Софийската община. В
случая Филчев изпълни съвсем конкретна поръчка на протежирал го
при избора му лидер от СДС; безмисленото дело пропадна, но самото
му завеждане стана причина Софиянски да напусне синята партия,
отвратен от методите за разправа с вътрешнопартийните опоненти.
Като форма на спечелване на трайна подкрепа пък се използва
възможността на прокуратурата да прекретява следствени дела срещу
видни политически фигури, като естествено като резервен вариант се
запазва възможността да бъдат възобновени, ако политическите
интереси на главния прокурор не бъдат защитени по съответния
начин.
Особено
опасни са случаите, в които възможностите на прокуратурата се
използват, за да бъдат държани под контрол хора, имали или
имащи достъп до секретна информация и заемали или заемащи
ръководни постове в службите за сигурност. Звучи невероятно,
но почти няма видна фигура в тази сфера, срещу която прокуратурата
да не започнала дела или проверки - или персонални, или срещу
нейни близки родственици. Списъкът на засегнатите от подобни
действия включва бившия шеф на НСС ген. Атанас Атанасов, бившите
главни секретари на МВР Божидар Попов и Славчо Босилков, бившият
шеф на НРС Бриго Аспарухов /срещу настоящия шеф на същата служба
Димо Гяуров също се води проверка/, бивши началници на СОТИ и
НСБОП, следователи и офицери от МВР.
Всъщност чист патент на Филчев при разширяването на
възможностите за прокурорски манипулации е използването на Военна
прокуратура, която води делата срещу служителите на МВР и
следствието. Причините за това са ясни: военна прокуратура води
делата срещу военизираните служители на МВР и тайните служби и
спокойно може да постави в зависимост всеки, уличен в неправомерни
действия или чисто измислени такива, за да го използва за свои
цели. Всъщност действията на Филчев издават ясната амбиция за
контрол над тайните служби и репресивния апарат. Затова той
пенсионира всички шефове на петте военно-окръжни обвинения,
подменя ги със свои хора и същевременно изгражда своето обкръжение
от кадри на бившата Прокуратура на въоръжените сили. Сериозно
предимство е и зависимостта на хората, които поставя на възлови
места: те нямат статут на несменяеми магистрати – при
закриването на Прокуратурата на въоръжените сили те са
преназначени във ВКП, но отново почва да тече тригодишния срок, в
който могат да бъдат уволнявани дисциплинарно – такъв е случаят с
Богдан Карайотов, пенсиониран от Бойко Рашков и назначен от Филчев
за окръжен прокурор на Кърджали.
Нататък>> |