ОЩЕ

12-11-2002

Online от 1 юли 2002

 

<<Назад

Продължение на откритото писмо на Едвин Сугарев

 

6. В серия интервюта и в писма до ВСС и Президента на България Петър Стоянов прокурорът Николай Колев твърди, че Никола Филчев има сериозни проблеми с психическото си здраве. Същото твърдение е изразено в открито писмо до Президента Георги Първанов от един негов съименник – Николай Колев – Босия. Подобни подозрения бяха потвърдени пред мен и от магистрати, които не са имали смелостта да ги изразят публично, както и от психиатри, наблюдавали публичното поведение на главния прокурор. Съществуват поне няколко добре известни случая, които свидетелстват за хронична мания за преследване и параноична подозрителност, караща го да провижда смъртни врагове дори сред най-близките му хора.

Загадъчно от общественото пространство изчезва съпругата му – 20 години по-млада от него, която преди той да стане главен прокурор, е работила в Софийска районна прокуратура. Носят се упорити слухове, че тя е била жестоко малтретирана от Филчев и настанена в психиатрично заведение, а детето й е било отнето и за него се грижи майката на Филчев.  

Най-известният случай на параноя придоби публичност под името “Бръмбаргейт”. През юли 2000 г. в дома на Филчев е изпратен специалист от СОТИ, за да извади монтирани още по времето на Тодор Живков и неработещи повече от десетилетие микрофони за подслушване; впрочем добре известно е, че това е била редовна практика на Първо управление на ДС в блоковете на БОДК, обитавани от чужди дипломати – точно в такъв блок е и ведомственото жилище на Филчев. Въпреки че е бил предупреден предварително и от най-високо ниво, че става дума за стари и неработещи микрофони, той предизвиква наистина грандиозен и компрометиращ България скандал чрез официално съобщение на прокуратурата, разпратено до всички медии, в което директно се заявява, че главният прокурор е обект на подслушване. Подчинената му Военна прокуратура завежда серия от следствени дела, ангажирани със случая; служители на СОТИ са арестувани и държани със седмици и месеци по следствените арести; неговият подчинен ген. Чирипов провежда паралелно активно мероприятие, опитвайки се да докаже подслушване и спрямо себе си и парадирайки с мним магнетофонен запис, който уж бил откраднат от уж разбитата каса в служебния му кабинет.

Ако “Бръмбаргейт” може да бъде обяснен с патологичните страхове на главния прокурор, то неговото продължение  от ген. Чирипов има характер на чисто оперативно мероприятие., чиято цел е да потвърди широко раздуханата от медиите манипулативна хипотеза, че прокуратурата е обект на подслушване и следене от страна на изпълнителната власт. По-вярно е обратното, че самата прокуратура се занимава с подобни незаконни дейности. На 28.12.1999 г. Спартак Дочев купува от фирма “Ези прим” цифров фотоапарат и видеокамера DVX на обща стойност 4554 лв. – разбира се, за сметка на ВКП, видно от приложената фактура Същите са монтирани в Съдебната палата и използвани за следене на подчинените на главния прокурор – което само по себе си представлява престъпление, тъй като прокуратурата може да изисква използване на СРС спрямо заподозрени в престъпление, но не може сама да използва такива. По-интересна обаче е една друга покупка, също за сметка на ВКП, осъществена от някой си Ивайло Танчов. Формално във фактурата, издадена от фирма “Унисек ООД” на следващия ден – 29.12.99 г., се водят два адаптора за дигитални камери на обща стойност 1555.20 лв. Реално по свидетелството на човек, осигурил покупката, става дума за подслушвателни устройства. Едно от тях е дадено на ген. Чирипов и е използвано от него като доказателство за мнимото му подслушване.

“Бръмбъргейт” и нейното продължение не могат да бъдат обяснени с никакви логични основания. Впрочем разследването на тази напълно съчинена от болни мозъци афера се точи с години. Дори и до днес, доколкото ми е известно, е прекратено само едно от заведените тогава дела, а останалите продължават въпреки повече от двегодишната си висящност и въпреки драстичните си противоречия с НПК; заподозряните в случая служители на СОТИ продължават да са без работа; във връзка със скандала е отстранен тогавашния главен секретар на МВР г-н Божидар Попов, а медиите използват случая, за да започнат масирана кампания срещу управляващото тогава правителство на Иван Костов. Не зная как Вие бихте интерпретирали този случай, при който отговорен държавен служител, въпреки че е бил уведомен официално за какво става дума, решава да предизвика грандиозен скандал, пряко излагащ страната ни – но според мен поне става дума за очевидно маниакална страхова психоза.

За съжаление това не е единичен прецедент. Подобен е и този от 30 април 2002 г., за който свидетелствува Николай Колев – Босия в своето открито писмо и на който свидетел се е оказал директорът на СДВР Румен Стоянов, както и неговата хистерична криза в Хисаря през юли 2001 г., и дори невероятното писмо на Филчев до Президента Първанов, цитирано от в. “Дневник”, в което могат да се намерят бисери като следния: “Ако не получа Вашата подкрепа, ще ме убиете Вие, а не престъпниците. Предпочитам да ме убият престъпниците.” Подобни са и абсурдните страхове, че може да бъде застрелян от доскорошния си довереник Николай Колев, поради което са предприети серия обиски, за да бъде иззето ловното оръжие на последния и това на баща му; и маниакалните му изблици на гняв, при които лично и в прав текст е дал заповед на същия този Колев да застреля варненския апелативен прокурор Васил Миков и дори след това е потърсил по GSM потвърждение на заповяданото. Косвено доказателство за недоброто психическо състояние на Филчев е склонността му да героизира собствената си биография, привнасяйки в нея напълно измислени твърдения. Например в биографичните справки за него, публикувани в много медии, неизменно се пише, че е бил майстор на спорта по бокс. Той никога не е бил такъв /всъщност е бил терторазряден състезател/ - и това много лесно може да се провери, като се направи съответната справка във федерацията по бокс.

Ако повече от основателните подозрения, че главният прокурор има проблеми с психическото си здраве се потвърдят, това ще бъде компрометиращо не само за съдебната система, но и за страната ни като цяло. Затова си позволявам да посоча, че е крайно необходимо г-н Филчев да бъде прегледан от екип от независими психиатри, както и да бъде проверено дали при пътуванията си в чужбина  главният прокурор не е избирал да се върне в България за по-пряко през Израел, какви са били реалните причини за този екзотичен маршрут и дали не са свързани с лечението му в израелска психиатрична клиника, дали не съществуват данни, че установената там диагноза е параноидна шизофрения и съдова деменция, дали по предписания на лекуващия го лекар не употребява лекарството “Зайпрекс” и дали данни и документи, свързани с това заболяване и неговото лечение, не са известни на някои икономически групировки, свързани с престъпния свят. Казвам това, защото подобна ситуация поставя главния прокурор в изключително силна зависимост, която може да бъде използвана от престъпни групировки. И защото например няма логично обяснение например как се случи така, че група от петима израелски граждани, осъществили крупна финансова измама и завлекли “Булбанк” с 800 000 щ. д., бяха оставени да напуснат спокойно България.

7. За съжаление съществуват сведения и свидетелства, включително от бивши висши служители на службите за сигурност, че контактите и зависимостите на главния прокурор от икономически групировки и престъпни структури не се изчерпват само с проблеми, свързани с неговото здравословно състояние. В хода на своята анкета се натъкнах на редица потвърждения за близки контакти между Никола Филчев и Алексей Петров, известен с прякора “Трактора” и шеф на Асоциацията на бившите барети. Добре известен факт в престъпните среди е, че тази асоциация извършва дейност на ръба на закона и отвъд него, без да има каквито и да било проблеми с българското правораздаване. В този контекст би било добре да се провери ш дали цитираният от Николай Колев-Босия прецедент, при който чрез посредничеството на Филко Славов – шеф на баретите, хазартният бос Васил Божков – Черепа е подарил на главния прокурор жилище на стойност 100 00 щ.д., не е достоверен. Следва да се отбележи, че още в качеството си на съдия Никола Филчев е проявявал странна толерантност към представители на престъпния свят, обвинени в тежки престъпления. Например той е дал три години условна присъда за убийство, извършено с бухалка от един от телохранителите на известния гангстер Ерджан Рашид – Роко.

Явната склонност на главния прокурор да не се съобразява със закона налага да бъдат проверявани и възможностите му за пряко участие в престъпни деяния. Поради което аз Ви моля, г-н Министър, да настоявате пред ВСС да бъде преразгледан случая със самоубийството на прокурора Джамбов с оглед хипотеза, предполагаща “склоняване към самоубийство” от страна на главния прокурор и неговото обкръжение, както и да се провери един друг тежък криминален случай – този с убийството на ямболската адвокатка Надежда Георгиева, тъй като и в него има доста необясними неща. Едно от тях е защо от случая е бил отстранен следователят Илия Илиев, защо след това същият е бил уволнен и срещу него е заведено следствено дело за “възпрепятстване на правосъдието”. По това дело са извършени толкова процесуални нарушения и е упражнен толкова драстичен натиск от страна на прокуратурата, че би следвало само той да бъде обект на разглеждане от страна на специална анкетна комисия. Самият Илиев е получил делото от предишния следовател без никакви преписки и веществени доказателства – същите дълго и тенденциозно са укривани от него. По делото са били определени пет наблюдаващи прокурори от ВКП, което само по себе си е безпрецедентен случай. Илиев ежедневно е привикван в кабинета на Филчев, за да му докладва за хода на делото. Лично от главния прокурор и от неговото обкръжение е упражнен недопустим натиск да бъде повдигнато обвинение срещу Николай Колев и Орлин Аврамов, въпреки липсата на безспорни доказателства, и те да бъдат незабавно арестувани. Впрочем при една от срещите със следователя, след като разбрал от телефонен разговор, че Николай Колев ще бъда възстановен на работа във ВКП, Филчев е изпаднал в тежка нервна криза и директно е настоял Илиев да “смачка” това дело. Бил е направен опит той да бъде склонен да го насочи в изгодна за прокуратурата посока, като срещу това са му предложили назначение във ВКП.

Подобна “загриженост” трудно може да бъде обяснена. Всъщност по време на следствените действия Илиев е установил, че убитата Надежда Георгиева е била в “повече от близки” отношения с главния прокурор; че например дни преди убийството е била с него в планинска хижа и че между тях е имало сериозно спречкванe. Убитата е разполагала с компрометиращи материали за висши прокурори, за тяхна намеса в приватизационни сделки, тяхно акционерно участие в предприятия – както и със свидетелства за искане на подкупи от тяхна страна. Както тя, така и бившия й работодател Орлин Аврамов /собственик на “Старата изба” в Ловеч/ са записвали със специални микрофони всички свои срещи с тях. Приживе тя се е хвалела, че разполага с достатъчно уличаващи доказателства, които да гарантират сигурността й – и това се е оказало факт. В нейния компютър, повреден при убийството, е имало файлове с данни, изобличаващи висши прокурори. Убиецът очевидно не се е справил достатъчно грамотно със задачата да ги заличи – с помощта на компютърни специалисти Илия Илиев е успял да възстанови някои от файловете. Едно от изнудванията, осъществено от скандално известния прокурор Руско Карагогов, на когото Георгиева е давала многократно пари, е документирано и от МВР във връзка с друго разследване. В случая Карагогов е поискал 15000 марки от Орлин Аврамов във връзка с приватизацията на “Вини” – Сливен. Абсурдът в случая е, че след като са му били отказани, той е изпратил факс, в който еднолично е разпоредил спиране на приватизационната сделка. Върху Илиев е оказван непрестанен и неправомерен натиск да обвини и арестува Николай Колев във връзка с това престъпление, въпреки че същия е имал алиби за времето на извършването му. При обиска на неговия джип, по време на който в него е бил подхвърлен от Цеко Йорданов и Манчев  пистолет с изтрити номера, е била намерена и брадвичка, за която същите са настоявали тя да се приеме за оръжието, с което е било извършено убийството. Същия натиск е оказван и за арестуването на Аврамов – което в крайна сметка е било направено въпреки липсата на неопровержими доказателства. После същият е бил пуснат срещу 1500 лв. гаранция. След като е станало ясно, че Илиев няма намерение да се подчинява стриктно на прокурорските препоръки как да води разследването и срещу кого да повдига обвинения, в крайна сметка той е бил отстранен, неправомерно пенсиониран и срещу него е заведено следствие, като за целта е използван подслушан телефонен разговор със защитен свидетел по делото.

8. Независимостта на прокуратурата или, иначе казано, правото й да не подлежи на ничий контрол и да не носи пред никого отговорност за своите действия, е нещо, което е особено ревниво бранено и от двамата досегашни главни прокурори в новата ни история. Само че това право се чете от прокуратурата така, както дяволът чете евангелието. И ако при всеки опит на изпълнителната власт да изрази някакви резерви към съдебната се надигат страховити протести, то самата съдебна власт и особено прокуратурата многократно са се опитвали да оказват давление както над изпълнителната, така и над законодателната власт, и са изразявали съвсем определени политически пристрастия.

Конкретно за главния прокурор може да се каже, че винаги е имал свое лоби в Народното събрание и винаги е използвал възможностите си за политическо въздействие в пълната възможна степен, включително използвайки механизмите на самата прокуратура. Неговият избор е постигнат с масирано политическо лобиране сред членовете на ВСС – независимо от факта, че видни магистрати, като обсъжданата от мнозинството за евентуален министър на правосъдието Нели Куцкова и тогавашният зам.- председател на правната комисия в НС Александър Джеров съвсем откровено са предупреждавали управляващите, че г-н Филчев е крайно неподходящ за този пост. Абсолютен прецедент е и вече споменатият от мен случай, при който е променен спешно Законът за съдебната власт, за да бъде избегнато дисциплинарното наказание на приближени до главния прокурор. Подобен е и опитът да се дадат извънредни правомощия на прокуратурата непосредствено преди последните парламентарни избори, предприет чрез законодателната инициатива на Юри Юнишев, Димитър Абаджиев и други депутати от тогавашното мнозинство. Законопроектът е предвиждал правомощия, свързани с налагането на мерки за неотклонение, обиски и отстраняване от длъжност на следствени лица – и е най-малкото странен с оглед богатия опит от времето на Татарчев, от който стана ясно, че именно тези права разширяват корупционния потенциал на институцията, както и с оглед на факта, че същото мнозинство и дори същите депутати ограничиха тъкмо тези права в началото на своя мандат.

Най-драстичният случай за пряка намеса на прокуратурата в делата на изпълнителната и законодателната власт обаче е свързан с предложената от Вас реформа в съдебната система. Навярно фактът, че някои от Вашите предложения засягаха съвсем пряко интересите на г-н Филчев /например възможността една пета от членовете на ВСС да предложат сваляне на неговия имунитет/, е задействувал съответните страхови инстинкти, поради което реакциите придобиха драстичен характер. Непосредствено след внасянето на Вашия законопроект в НС прокуратурата започна проверки и следствени дела и срещу двамата Ви заместници – г-н Димитров и г-жа Тачева, основаващи се на случаи отпреди години, инспирирани от “жалби” на граждани – един от които впрочем отрече публично да е писал такава. По-явна и недостойна манипулация от този случай едва ли би могла да бъде измислена – и във всяка цивилизована страна след демаскирането й би се стигнало до незабавната оставка на този, който я е предизвикал. /Впрочем твърдението на Филчев, че разследването срещу зам.-министър Марио Димитров е дело на ловешката прокуратура и той не е известен за това, не може да е вярно, тъй като при извършването на визираното деяние Димитров е бил с имунитет, а съгласно чл.48 ал.4 от НПК срещу лице, което се е ползвало с имунитет към датата на извършване на деянието, разследването се извършва само от прокурор от ВКП, лично определен от главния прокурор./ В допълнение и болтовете на колелата на Вашия джип бяха развъртени – и аз съвсем сериозно бих искал да Ви попитам, г-н Министър, дали не виждате връзка между готвения от Вас законопроект и опита за покушение върху живота Ви.

По закон прокуратурата е деполитизирана, но това правило сякаш не важи за главния прокурор. Редица негови действия показват, че той без капка свян е готов да се постави в услуга на всеки, който има достатъчен властови потенциал, за да гарантира неговите собствени позиции. В началото на своя мандат той прекрати делото за аферата “Сапио”, заведено за пореден път от неговия предшественик срещу тогавашния министър-председател г-н Иван Костов; и се яви в парламента по време на обсъждания вот на недоверие срещу неговото правителство, за да произнесе реч за корупцията по време на предходните такива и да обяви, че “престъпниците са от лявата страна на залата”. /Не коментирам обективността на неговата позиция, но да размахва пръст срещу опозицията от парламентарната трибуна е най-малкото странно за един магистрат./ Това ни най-малко не му попречи да компрометира правителството на ОДС с нелепата афера “Бръмбаргейт” и да заведе цяла серия пристрастни дела срещу неговите министри след падането му от власт. След това г-н Филчев най-неочаквано обсъди не с друг, а с главния прокурор на Русия възможностите за възстановяването на монархията в България /!/ и се вживя в ролята на политически пратеник, носейки послание от руския президент Путин до новоизбрания министър-председател г-н Сакскобургготски. Когато усети, че съдебната реформа няма да отмине неговата абсолютна власт в прокуратурата, той си потърси нови политически господари и ги намери в лицето на БСП и президента. Не случайно създаденият от г-н Първанов Съвет за борба с престъпността, намиращ се в пълно противоречие с Конституцията, бе инспириран тъкмо от Филчев; и не случайно тъкмо от лидерите на БСП той потърси подкрепа за идеята да изнесе доклад пред парламента пак по този въпрос, не случайно и след тяхната среща бяха прекратени делата срещу Бриго Аспарухов и Румен Петков – което очевидно е част от неговите задължения в тази политическа сделка.

Що се отнася до неговата тъй наречена деполитизация, за нея прекрасно свидетелствува подписът му под “Декларация на основните политически сили в България относно стратегията за борба с престъпността” от 11.06.2001 г., която главният прокурор е подписал собственоръчно – може би в качеството си на политическа сила. Доколко изобщо е в състояние да разбере, че е прокурор в една демократична страна, личи не само по носталгията му към времената, в които прокуратурата била работила добре – “като един железен юмрук”, но и по начина, по който тълкува основополагащи и валидни за целия цивилизован свят документи. Например в своя програмна статия, издадена в бюлетина на Асоциацията на прокурорите, той е написал: “Европейската конвенция не отразява новите обществени реалности и по-специално организираната престъпност, която установява тотален контрол върху живота на хората.” Става дума не за друго,  а за Европейската конвенция за правата на човека!

9. Г-н Филчев е сред лицата, които по силата на Закона за защита на класифицираната информация ще имат право да боравят с визираните в този закон секретни материали. От тази гледна точка той би трябвало да бъде надлежно проверен в много отношения – включително и относно евентуални ангажименти към бившата Държавна Сигурност. Поради съществуващите текстове в същия този закон за съжаление не съществува механизъм това да бъде направено от заинтересовани граждански лица или организации, но прилагането на подобна мярка е повече от необходимо /като съзнавам ясно, че това е трудна задача поради унищожаването на 70% от архивите на ДС през 1990 г./. Ето защо вече въпреки същия закон аз няма да скрия пред Вас, че се натъкнах на свидетелства за подобен тип ангажименти. Според източниците ми, братята Ангел и Никола Филчеви са били вербувани от ДС още когато се живеели във Варна. Оперативен работник на Ангел Филчев е бил Кирил Христосков, впоследствие зам. шеф на НСБОП, а на Никола Филчев – първоначално някой си Ноев, а после полк. Янко Янков, живеещ понастоящем в Пловдив.

В заключение съм длъжен да заявя, че изложените в това писмо факти и свидетелства на трети лица са достатъчно красноречиви сами по себе си, за да послужат като основание ръководеният от Вас ВСС да направи нужните проверки и да потърси възможности за преодоляване на абсурдната ситуация в българската прокуратура. Лично моето мнение е, че главният прокурор на България е недостоен да заема този пост и е неспособен да изпълнява адекватно своите отговорни функции. Бих казал и нещо повече – ред обстоятелства от субективен характер предполагат неговото изпадане под зависимости, които поставят под въпрос цялостното функциониране на съдебната система, както и важни аспекти от престижа и националната сигурност на страната ни.

   Тъй като това писмо е открито, съм длъжен да заявя, че очаквам с любопитство да видя какви проверки ще бъдат започнати и какви дела ще бъдат заведени срещу мен. Заявявам най-отговорно, че няма да предприема нито едно действие, за да възпрепятствувам или за да избегна всичко, което ще бъде предприето от прокуратурата и лично от г-н Филчев по легален път – и ще отстоявам всичко казано дотук и пред съда, но ако в същото време срещу мен бъдат предприети криминални действия, ако някой посегне на моя живот или на живота на мои близки, Ви моля да имате предвид и това писмо сред възможните мотиви.

                              С уважение:

Едвин Сугарев

28 октомври 2002, София

 

home    top


© 2002 Още Инфо