|
Освен описаните в първата част на нашата статия бандитски
хватки за отвличане на вниманието и отклоняване на остри
политически дискусии, бригадата постоянно подхвърля във
форумите целенасочена дезинформация и компромати. Много
трудно е да бъде опровергана такава "информация", а
древният принцип "лъжи, лъжи, все нещо ще остане" действа
безотказно до днес. |
 |
За бригадата е очевидно важно лъжливото твърдение да присъства
постоянно в дискусията, то да стане елемент на една нова
митология и да влияе на общественото мнение. На въпроса защо
повтарят така често и безсрамно вече опровергани лъжи, един
член на бригадата честно си отговаря:
"Много повече хора четат клозетни надписи отколкото ги пишат.
А пиша едно и също защото, ако на някого му се повтаря
постоянно, че е свиня, то рано или късно този субект ще
загрухти".
Възможно е да предположим, че съществува един единствен
подобен персонаж, надарен с "феномена на абсолютното
безсрамие", но странното на ситуацията е там, че във всеки от
популярните руски политфоруми има не по-малко от пет до десет
подобни постоянни участници в дискусиите. Всяко от техните
лъжливи заявления, които по еднообразен начин фалшифицират
действителността и историята, се повтаря от тях всекидневно, а
понякога и дословно в десетки и стотици форуми.
Технически методи на въздействие
Един от разпространените методи на въздействие върху упоритите
опоненти (особено върху тези от тях, които изказват
предположения за наличието във форума на сплотена «бригада») –
е засипването на електронния адрес със спам и изпращането в
посока на
IP
вируси и троянци. В нашия архив се пазят десетки форумни
съобщения от различни хора с либерални възгледи, които са
получавали веднага след свои изказвания във форумите против
идеологическите ценности на путинския режим, най-мощни вирусни
атаки с практическо унищожаване на програмното оборудване на
компютрите им и блокиране на техния достъп до Интернет.
Ето например какво съобщава една от посетителките на форума сivitas.ru:
«Веднага след краткото ми участие във форума сivitas.ru
на тема необходимостта от лустрация на ФСБ, поредица от силни
вирусни атаки проби всички защитни системи на моя компютър и
напълно блокира достъпа ми до интернет за няколко дни. Като
предположих, че това е случайност, аз се върнах към дискусиите
в този форум на неприятната за ФСБ тематика. Още същият ден
във форума се появи съобщението:
"Я глей! Вероника пак се появила. Пък аз си мислех, че вече
всичко си разбрала, Ника. На всички отдавна им стана ясно,
само на тебе още не ти е светнало. Хубаво, ще продължим да
работим по въпроса. Вероника, я да те питам нещо. Ти пишеш за
КГБ, че ужким били зверове, а после пишеш, че май живееш в
Русия. Ако всичко това е истина, аз пък на пример съм майор от
ФСБ. Не те ли е страх? Или ти се иска славата на френската
Жана?"
Веднага след това съобщение се повтори мощната вирусна атака
срещу компютъра. Видимо, тъкмо в това се състоеше
продължението на работата на «майора от ФСБ".
Натрапчиви разкази за себе си
В стремежа си да придадат достоверност на своите съобщения,
бригадирите често и неканени от никого разказват за себе си,
за своето местоживеене и работа, за роднините си, публикуват
номерата на служебните и домашните си телефони, нещо съвсем
нетипично за всички други участници във форумните дискусии.
При това членовете на бригадата често бъркат детайлите на
«своите» биографии, малко знаят за професиите, които са си
избрали, или за страната, в която уж живеят. Много често те са
емигранти в някоя западна страна или просто се самоназовават
емигранти. Впрочем, през последните месеци тази тенденция
започва да се променя - сега мнозина от бригадирите започнаха
да се определят като жители на дълбоката руска провинция, на
Нечерноземната област или Сибир, където според техните
раскази, в момента е в ход «мощен икономически, социален и
културен разцвет и лавинообразно повишаване на
благосъсъстоянието на населението под мъдрото ръководство на
путинската администрация».
Прозорливостта на бригадата
Една от най-интересните особености на бригадирите е тяхната
способност да разкриват и публикуват във форумите не само
местожителството на своите анонимни опоненти, но и малките им
имена и фамилиите, детайли от тяхната биография, месторабота,
имената на роднините им. Разбира се предварително се задават
множество въпроси за страната, където живее участникът, за
неговата работа, за възрастта и образованието му. Но дори в
случаите, когато заинтересувалият се от лична информация
персонаж не получи отговор от опонента си, той по загадъчен
начин намира отговора сам.
Веднъж станахме случайни свидетели на това как в книгата за
отзиви на вестник "Московские новости" член на бригадата, уж
само по е-мейл адреса и по неутралния никнейм "Кутюр",
определи и публикува името, фамилията и местоработата на един
от постоянните участници в дискусията, горещ привърженик на
линията на Гайдар, Чубайс и Съюза на
деснитие
сили.
Това се случи преди няколко години, когато, СДС рязко
критикуваше
Путин, политиката му спрямо компанията НТВ и войната в Чечня.
Публикацията на лични данни на привърженика на СДС във форума
бе съпроводена от заплахи с физическа разправа с него самия и
със семейството му, което накара участника да напусне уеб
форума и да се оттегли за дълго време от всякакви дискусии.
Откриването и обнародването на лични данни на опонента с цел
подсилване реалността на изпращаните заплахи бе толкова
по-учудващо, тъй като "разобличеният" читател на практика не
беше съобщавал никакви подробности за себе си във форума, а
пък сайтът не даваше възможност да бъде идентифицирано
неговото
IP.
Наблюдавали сме неведнъж аналогични истории във форума на
сайта "Лента.ру", където привърженици на Путин внезапно
назоваваха по име случайните никове на опонентите си, никове,
състоящи се само от цифри или препинателни знаци. Неотдавна ни
стана известен случай, когато човек, пишещ в политическия
форум на сайта "Россия Тудей" под псевдоним от Северна Америка,
изведнъж получава от бригадните опоненти публикувана във
форума подробна справка с неговата биография, включително
медицински диагнози. Тук неволно ни идва на ум известният
руски анекдот за интернет брифинг на президента Путин.
"Путин он-лайн"
Получихме следния въпрос на анонимен потребител:
- Вова, а не ти ли писна да отговаряш на предварително
подбрани въпроси?
На което президентът отговаря:
- Не, Сидоров, Николай Петрович от Ярославл, живеещ на улица
"Ленин", дом 16, квартира
2, номер на IP
(еди какъв си), провайдър (еди какъв си), ни най-малко не ми е
писнало да отговарям на предварително подбрани въпроси.
Политковска - обект на особеното внимание на бригадата
Съществуват конкретни издания, автори и теми, които винаги
привличат бригадири, проявяващи особена активност и
агресивност. Лидер сред всички руски издания и автори във
всички категории са статиите за Чечения
на Анна Политковска в "Новая газета". Това, което се случва
при обсъжданията на тези статии, не се поддава на описание, то
е просто вакханалия на зверска омраза както към Политковска,
така и към всички чеченци по планетата. Любопитно е, че тези
постинги дословно си съвпадат и то вече в течение на три
години, в тях се привеждат едни и същи "аргументи", обвинения,
оскърбления, идиоми и лексически конструкции. Създава се
усещането, че са писани от едни и същи хора с много бедно
въображение и лексика. И тук отново се наблюдава
психологически нонсенс - нима обикновени читатели, така люто
ненавиждащи журналистката и нейната позиция, неизменно,
редовно, от брой в брой и с вътрешно мъчение ще четат статиите
й и ще пишат срещу тях едни и същи отзиви, без да жалят време
и пари за скъпите в Русия интернет услуги?
В тази сгъстена атмосфера на ругатни, лъжи и ксенофобия
дискусиите стават невъзможни, хора с други възгледи,
различаващи се от тези на"железната кохорта", се изтласкват от
форумите. Не е изключено, че тъкмо това е и една от целите на
бригадата с единна идеология, близка до пропагандата.
Административен ресурс
В края на януари 2003 на един от популярните сайтове –
електронната версия на либералния вестник "Московские
новости"
-
се разиграха доста необичайни събития. Неочаквано новият
администратор на форума на МН започна активно да помага на
Бригадата.
Той бе
човек, явно слабо разбиращ от информатика и етика, изведнъж
въпреки правилата на сайта, категорично отказа да отстранява
от форума многократно повторения антисемитски флуд и
нецензурни ругатни на членовете на путинолюбивата бригада.
Администраторът на форума отговори публично на молбите на
многобройни читатели на вестника, да вземе все пак някакви
мерки спрямо форумните гамени-антисемити от бригадата, които
пишеха мърсотии под никовете на други участници: "Повдига ми
се от вас". След което той, без да обяснява причините, затвори
достъпа до форума на всички онези участници в дискусиите,
които си бяха позволили критика по адрес на Путин и ФСБ.
Следващо безпрецедентно за Рунет действие на администратора на
сайта МН бе прочистването на архивите на форума за предходните
две години. Него дори не го домързя да изреже акуратно няколко
десетки хиляди текстове на читатели, насочени срещу Путин и
политиката на ФСБ. Отново много от постоянните участници в
дискусиите на сайта на МН изразиха своето възмущение от
админа. Тогава той обяви, че достъпът до сайта на мнозина от
участниците в предишни дискусии (сред които се оказаха само
хора с либерални и демократични възгледи, никога не нарушавали
правилата на форума), е бил прекратен по личното разпореждане
на главния редактор на вестника В.
Лошак.
Наложи се на един от блокираните читатели да използва чужд
компютър, за да оповести публично във форума своя протест,
като обеща да даде гласност на фактите,
доказващи политическа цензура в МН. Тогава му бе отворен
достъп до сайта, но редакторът предприе безпрецедентно
действие, като публикува индивидуалните
IP-кодове
на неговите два компютъра. Оповестяването на
IP-кодовете
на компютърни потребители е твърде нежелателно, това
облегчава работата на хакерите, а за админ това е абсолютно
аморално действие, нарушение на принципите на професионалната
етика. Парадоксът се състои и в това, че същият админ на сайта
МН няколко месеца по-рано публично бе обяснил нежелателността
и вредата от публикуването на
IP-кодове.
След като този читател напусна подложените на бригадирско
цензуриране форуми на МН, бригадирите се спуснаха да го
"догонват" с публикуването на разкритите с помощта на
IP-кодовете
му адреси на неговите интернет-провайдъри, разположени в САЩ.
Те прозрачно намекваха, че има возможност да се влезе в
контакт с неговите мениджери и да се направи донос за
форумните му занимания през работно време.
Това че админът се позова на разпореждане на главния редактор
на вестника да бъде затворен достъпът до сайта на всички
"антипутински" мислещи участници, а също да бъдат изрязани от
архивите всички техни постинги за последната година и
половина, говори само за себе си. Ще отбележим, че
"цензурираните" читатели никога не бяха нарушавали правилата
на сайта, не бяха употребявали нецензурни изрази и пр.
Напротив, в архивите на форумите редакторът остави непокътнати
всички нецензурни ругатни, мърсотии и заплахи с физическа
разправа, отправени по техен адрес от страна на "бригадата". А
всички аргументирани текстове, насочени против Путин и ФСБ,
бяха до един грижливо унищожени.
Не е ли абсолютен нонсенс, че в момента редакцията на МН
открито помага, да бъдат прогонени от сайта тъкмо хората с
либерални възгледи, най-често стоящи на позициите на авторите
и журналистите на това все още относително либерално издание.
Това става за хатъра на онези участници в дискусията, които
просто се подиграват с авторите на изданието, обсипвайки ги с
всевъзможни оскърбления и нецензурни ругатни.
Впечатленията на един начинаещ във форумите на Рунет
"Когато за пръв път влязох в един от форумите на вестник
"Московские
новости",
аз заварих там "дискусия", състояща се от диалози на един
женски ник със сплотена група другари, които в хор по мръсен
начин оскърбяваха тази жена. Дамата пишеше коректни и
аргументирани текстове за историческата връзка на КГБ с
близкоизточните арабски диктатури. В отговор към нея се носеха
само нецензурни псувни и мърсотии от страна на няколко
персонажа-мъже, възхваляващи КГБ.
Възмутих се от безобразната гледка на тази хайка и пуснах
реплика, че подобни методи на дискусия и оскърбяване на
девойка са недопустими. След това в електронната ми пощенска
кутия пристигнаха писма от два участника във форума – някакъв
пианист от Ню
Йорк и дама на почтена възраст от Флорида. В тях неканените
кореспонденти съобщаваха, че жената, за която съм се застъпил,
била злобен провокатор, занимаващ се целенасочено с гонене на
честни и порядъчни хора. На мен ми бе представена картина на
събитията, точно противоложна на тази, която бях наблюдавал
със собствените си очи. Възрастната дама беше приложила своя
фотография и ме канеше да й отида на гости. Музикантът пък
предлагаше да се срещнем в някой руски ресторант в Ню
Йорк.
Както стана ясно по-късно, тези два персонажа са едни от
най-ключовите във форумите на МН и на някои други либерални
форуми. Те действат винаги в тандем, стоят онлайн всекидневно
по много часове (разбира се под различни никове). Ако в
началото у мен все още имаше съмнение в съществуването на
бригадата, то самите бригадири със своите методи много бързо
го разсеяха. Особено ме впечатли активното участие на
редакцията на вестника в задачата по изгонването на
инакомислещите от сайта - в угода на онези, които
систематично хулиганстват и оскърбяват останалите".
След като админът и бригадата прогониха интелигентните
читатели от форума на МН, в коментариите на форума запчнаха да
се окачват изключително текстове с мръсни нецензурни ругатни
по адрес на изгонените, премесени с антисемитски флуд, похвали
към Путин и проклятия по адрес на евреите, САЩ и Джордж Буш.
Админът на сайта МН не възразяваше
на това.
Той просто си свърши работата с отстраняването от форума на
нарушителите на бригадирското спокойствие, след което остави
форума на произвола на съдбата.
«Пророческата дарба» на бригадата
В следствие на специфичния манталитет и възпитание по съветски
образец, бригадирите често допускат "халтура" и работят
небрежно, допускайки досадни пропуски, та след това се налага
на администраторите на сайта да спасяват положението и да
заличават тези пропуски заедно с големи части от самите
форуми.
Например през октомври 2002 едновременно няколко от
бригадирите
във
форума
на
МН,
които са позиционирани като "патриотично настроени емигранти",
едновременно и без каквато и да е връзка с темите на
дискусията, изведнъж започнаха кампания по разобличаването на
никому неизвестния г-н Лимарев. В последствие стана ясно, че
той бил собственик на опозиционно настрения спрямо сегашния
руски режим сайт "РусГлобус".
Изказванията на "обикновените читатели от разни страни" на
тази тема бяха изпълнени с частна информация, във форума
започнаха да се публикуват подробности от биографията,
бизнеса, личния живот на г-н Лимарев, домашния му адрес и
телефон, неговите псевдоними, имена на членове на семейството
му, номерата на банковите му сметки. Особено усърдни в
разобличаването на загадъчния Лимарев бяха две дами, неизменни
участнички във форумите, заявяващи, че едната от тях е лекарка
от Ирландия, а другата - американска търговка на недвижими
имоти, и двете страстни обожателки на Путин и на ФСБ.
Всичко това предизвика известно недоумение във форума, тъй
като никой от участниците в дискусията не разбра, за какво бе
нужно да се обсъжда или изобличава този непознат човек, за
когото бе измъкнато такова количество лична информация.
Причината за това преждевременн "изливане на компромат" във
форума се изясни едва след две седмици, когато вестник
"Московски комсомолец" публикува статия на
небезизвестния
журналист Хинштейн за това, как при създателите на сайта
РусГлобус във Франция бил изпратен нарочно някой си Султанов,
агент на ФСБ. В течение на половин година той тайно проучва
подробности от биографията на създателите на антигебисткия
емигрантски сайт. Сред тези създатели е и г-н Лимарев, чиито
адрес и номера на сметките са публикувани от бригадата във
форума на МН.
Това преждевременно изтичане на материали от оперативна
разработка на ФСБ в интернет, две седмици преди първата им
публикация в средствата за масова информация, предизвика
локален интернет скандал. Много читатели си зададоха въпроса
кои са всъщност постоянните им опоненти, представящи се за
добронамерени жители на различни страни, щом като на тях им
става известна информация от недрата на ФСБ по-рано, отколкото
на самия Хинштейн с неговата специфична репутация?
"Предвижданията" на прозорливите дамички биха засенчили
способностите дори на ясновидка като Вангя, ако не
съществуваше цялата им предходна пропагандистска дейност в
сайта, която отдавна караше читателите да се усъмнят в тяхното
работно място.
След този скандал администраторът на сайта МН просто прочисти
целия форумен архив с публикуваните там постинги. И следа не
остана от преждевременно изтеклата информация.
Друга също така характерна история се случи във форума на
"Новая газета" през февруари 2002, когато някой си, пишещ под
ника «Откачил от Анна»,
помести следния текст в отзив към статия на Анна Политковска:
"Джордж Сорос е отпуснал крупен кредит на "Новая газета" за
създаване на база данни по отвлечените в Чечения,
заложниците и военните престъплени. Но пак настъпва моментът
за проверка, как е изразходван този грант. База данни все още
не съществува. И ето, появява се нашата Анка-картечарка. И
всичко си идва на място. Как могат да бъдат създадени подобни
бази данни, когато гадното ФСБ все гледа да посегне на живота
и достойнството на г-жа Политковска?!
Но, както изглежда, този път номерът няма да мине. Сорос има
намерение да прекрати финансирането на "Новая газета" поради
"неподходящо изразходване на гранта". Туйто. И още нещо – за
големите специалисти. От къде на къде ФСБ ще се хване да
защитава ГРУ? Та те по принцип са най-големи съперници във
всички насоки на тяхната дейност - както разузнавателна така и
диверсионна. Те,
както МВР и Прокуратурата, са готови всеки момент взаимно да
си прегризат гърлата. И ако наистина се случи
спецназът на ГРУ да извърши престъпление, то ФСБ ще положи
всички сили, това да бъде разобличено. ГРУ са войни, елит, а
ФСБ е приемник на КГБ. Между тях никогда не може да има мир,
те никога няма да сърбат от едно канче".
(http://2002.novayagazeta.ru/guest/n11n-s00/book.shtml)
Този текст представлява дословен преразказ на заявлението на
говорителя на ФСБ Иля Шабалкин по същата тема. Всичко би било
наред, ако само заявлението на другаря Шабалкин не беше
направено цели девет дни СЛЕД появата на този форумен постинг.
Навярно не е нужно да разясняваме, че както преждевременната
информация на анонима от форума на "Новая газета",
така и последвалото след 9 дни заявление на високопоставления
офицер от ФСБ, абсолютно не отговаряха на действителността и
бяха опровергани скоро след това както от редакцията на "Новая
газета", така и от фондацията на Сорос.
Друга "преждевременна" интернет публикация от такъв характер
се случи във форума на вестник "Московские новости".
Любопитното е, че нейният автор винаги се е представял за
грузински художник с прокомунистически възгледи, живеещ в
Европа. Ето неговия текст, в който най-интересното е датата на
публикуването - 13 април 2002:
"Относно скиновете и фашистите в Русия – не може ли за да
попълним картината, да допуснем, че тук са помогнали и
западните спецлужби, а? По принципа "разделяй и владей". Също
както с ултра-националистическите или фундаменталистките
организации в други части на бившия СССР.
Защо да не предположим, че чеченските "борци за свобода" и
"московските скинове" са организирани от една и съща сила? На
гебистите не им е нужен ултранационализъм, защото той
дестабилизира обстановката в региона, а пък бившите
сътрудници на КГБ не биха рязали клона, на който седят. Виж,
на Запада организираните неонацисти в Съветите могат да
послужат много добре. Под думата Запад аз разбирам не народите
на Северна Америка и Зап. Европа, а тамошните спецслужби,
елита и военните. Е и разните му там политтехнолози."
Изминаха шест дни. Настъпи 19 април 2002. На сайта
Лента.ру
се появи следното доста съмнително съобщение:
"LENTA.RU:
ЧУЖБИНА ПОМАГА НА РУСКИТЕ СКИНОВЕ.
Министерството на вътрешните работи на Русия разполага с
информация, че руските "бръснати глави" може би са финансирани
от чужбина. Това заяви на 19 април в интервю пред "Интерфакс"
заместник министърът на вътрешните работи на РФ Александър
Чекалин. Той смята, че "в това отношение не е минало без
чужбина и не е изключено да се открият както покровители така
и доброжелатели на младите скинари оттатък границите". "Нашата
задача днес е да подтвърдим или опровергаем това, заедно със
спецслужбите", подчерта замминистърът".
"Грузинският художник-эмигрант", винаги и във всичко солидарен
с прогебистката бригада в сайта, успя предварително да
предскаже във форума дословно, забавното и твърде съмнително
заявление на представителя на МВР, което по-късно не намери
нито потвърждение,
нито някакво развитие.
Неотдавна пък се разигра вече не локален, а много обширен
интернет скандал на аналогична тема. В многобройни руски
форуми се появи група изключително добре осведомени хора,
която под общия за всички ник "Рамзай" започна да публикува
съвсем специфична, разузнавателна информация.
Сайтовете
Лента.ру
и Газета.ру
съобщиха, че под името "Рамзай" от началото на войната в Ирак
в различни военни и военно-исторически форуми и сайтове текат
разузнавателни данни на ГРУ за Ирак и за военните действия
наСАЩ. След внимателна проверка на тези съобщения със
съобщенията на западни СМИ и на военното командване на силите
от коалицията, аналитиците на "Газета" и "Лента" стигнаха до
извода, че всички тези материали не само се потвърждават от
официалните източници, но са и публикувани в руските форуми
преди първото им споменаване в западните информационни
средства. Онлайн изданията Газета.ру и Лента.ру изказаха
предположение, че по този начин руските спецслужби водят
своята виртуална война за Ирак
и
против Америка. Докато в съветските времена дезинформацията и
изтичането на информация се пускаха от съответните спецслужби
по общонародната система на слухове по системата "една съседка
каза" и чрез политинформациите по предприятията, то днес
интернет дава просто неподозреваеми възможности за подобни
манипулации на масовото съзнание.
След тези публикации за "Рамзай" във форума на Цивитас.ру се
появи оправдаващ се постинг на постоянен член на бригадата от
Иркутск:
"ГРУ действа в Ирак с пълна сила - тази структура, слава Богу,
не бе разгромена от демократите... Те ми наливат и на мен това
онова, съвсем ограничено, разбира се. Сами ми казаха хората,
откровено – даваме ти само толкова, колкото ти е разрешено да
знаеш. Няма нищо неочаквано, всичко е закономерно..."
Много е трудно да си представим, как сътрудниците на ГРУ в
Ирак "наливат" своите разузнавателни данни на скромен иркутски
инженер, който пък незабавно закача тази информация по
форумите.
Но най-рутинната проява на халтура се състои в това, че много
от бригадирите просто ги мързи да проверяват своите типови
грешки и леко да си пренастройват стила съобразно различните
образи и "легенди". В резултат те стават разпознаваеми като
портретите на долара, снижавайки по този начин "ефективността"
на своята работа. Случва се например, персонаж-мъж, да повтори
дума по дума това, което някога си е казал от името на дама.
Или понякога някой от тях ще се почувства ужилен от нещо лично
(нищо човешко не им е чуждо) и тогава внезапно от сдържания
образ на благородна вдовица мигновено се излюпва спиртосаната
физиономия на сержант от вътрешни войски от запаса.
КОГА ЗАПОЧВА ВСИЧКО ТОВА?
Това явление е ново, много слабо изучено, то още чака своите
изследователи. Съвсем до неотдавна, до 1998,
в Рунет въобще не съществуваше такова множество еднотипни
читатели с охранително държавнически виждания, с обща методика
и с обща база данни. Хората с комунистически или фашистски
възгледи в Рунет бяха изключително редки, срещаха се по
форумите примерно в съотношение 1:50 спрямо хората с
демократични убеждения. Още по-малко пък се случваха някакви
"активни мероприятия",
обвързани с действията на властите. Нямаше и планомерни,
лични, масирани кампании срещу едни или други политически
фигури, неугодни на днешните власти. Не се забелязваха никакви
явни пропагандни или контрапропагандни акции провеждани в
синхрон с държавната пропаганда и с капризно променливата
линия на кремълските идеолози.
Ще приведем кратък цитат на един от описваните от нас
персонажи с неговия опит за обяснение на необикновените
социологически изменения на руското обществено мнение в
интернет, започнало от 1999. Трябва само да направим
пояснението, че в момента бригадирите наричат всички свои
опоненти "платени пропагандисти на Березовски, отбора на
БаоБАБ" (Березовски, Борис Абрамович – бел.
пр.). Очевидно е, че стереотипите на командното съзнание не
позволяват на еднообразните интернетни изразители на
държавната идеология да си представят, че техният опонент може
да бъде движен и от някакви други мотиви (като например
мироглед, политически убеждения и прочее овехтяли несъвременни
понятия) освен от агитационното отработване на пари за
участието си във форумите. Ето как самите еднотипни персонажи
обясняват своето внезапно масово възникване в Рунет:
"Забавно е, че всички аргументи в основната теза на
баоБАБовския отбор се позовават на това, че преди няколко
години била станала рязка смяна на идеологическата окраска на
Рунет. Ужким по-рано прогресивната младеж пердашила руското
провителство, а пък сега вече не. Ама БАБ не го интересува, че
възрастовият и социалният състав на форумните участници в
Рунет кардинално
се е променил (взеха по-активно да участват в дискусиите и
представители на средното и по-старо поколение)
-
всичко това не съответства на стратегическите интереси на БАБ.
Ето как се опитват да ловят в черна котка в тъмна стая, пък
нея там я няма..." (Запазихме стилистиката на оригинала)
Авторът на този постинг откровено си признава, че в последно
време действително е настъпила РЯЗКА смяна на идеологическата
окраска на Рунет, но дава на този "социологически феномен"
обяснение, което не издържа критика.
Аргументът за някаква рязка и с нищо необяснима смяна на
възрастта на участниците в дискусиите е от категорията на
ненаучната фантастика. През последните три години не са се
случили вселенски катаклизми, епидемия или ядрено-неутронни
взривове, които да са поразили избирателно само младите.
Значи, цялата "прогресивна младеж" си е останала в интернет.
Но защо тогава се е променило съотношението? Докато преди те
бяха 90%, сега са 30%.
Не е настъпвало и скокообразно повишаване на жизнения стандарт
на възрастните хора в РФ, не са провеждани масови кампании
"интернет - в дома на всеки пенсионер". Това е твърде скъпо
удоволствие за руските пенсионери и явно не е от първа
необходимост.
Ще отбележим също, че гражданите в напреднала възраст в РФ,
които хипотетически биха могли ВНЕЗАПНО и наведнъж, в течение
само на едната 1999 да се обзаведят с интернет и всички вкупом
да се нахвърлят на политическите форуми, което само по себе си
е абсурдно – та тези граждани на по 40-60 години с достатъчно
високо образование,
за да се занимават с интернет, в Русия често са с по-радикални
демократични възгледи, отколкото "прогресивната младеж", която
като цяло изобщо не се интересува от политика. А що се отнася
до пенсионерите, които уж изпитвали "носталгия по Съюза", то
не бива да забравяме, че тези пенсионери са именно знаменитото
поколение на "шестидесятниците", които се отнасяха към
съветската реалност повече от критично.
През 1999 обаче в Русия, както си спомняме, се случиха съвсем
други събития, коренно различни от хипотетичното включване на
всички пенсионери към световната мрежа. Напълно е възможно
именно тези глобални политически метаморфози и тоталната
"смяна на ориентирите " във всички области на руския живот да
предизвикаха такива решителни промени в Рунет. Аналогични
изменения настъпиха през изминалите три години и в
преобладаващото мнозинство на традиционните руски СМИ -
вестници, списания, телевизия. Интернетът обаче се отличава от
вестниците или телевизията именно с това, че там е невъзможно
да бъде сменена политическата линия за един час като се
подмени администраторът в рамките на "конфликт на стопанските
субекти".
CUI PRODEST?
Желанието на руските власти да вземат под контрол средствата
за масова информация е съвършено
очевидно. Интернет е ново явление и методите,
изпитани във вестниците и в телевизията,
там не действат ефективно. Разбира се, че е възможно да се
опитат да поставят под идеологически си контрол водещите
информационни сайтове
и
популярните уеб-издания като ги купят или вкарат в тях свои
хора (нещо, което по принцип вече става в последно време). Но
отсъствието в интернет на единна дирекция, изобилието и
разнообразието на самите уеб
издания, наличието на интерактивни уеб
форуми, в които свободно и извън рамките на политическата
цензура всички желаещи могат да участват в обсъжданията,
цялото това многообразие на форми и средства не позволява на
властите да наложат на Рунет строго издържана идеологическа
линия, да извършват надежден контрол и да осигуряват
государственния подход. От друга страна на тях им е необходимо
да водят пропаганда и контрапропаганда.
В сравнение със съветските времена методите на държавната
пропаганда са силно модернизирани. Днес не се жалят бюджетни
средства за пиар. Без да сме посветени в детйлите на проектите
"Създаване на положителен образ на Русия", "Укрепване на
информационната безопасност" и "Създаване на единно
информационно пространство", ние смятаме, че те не може да не
засегнат
интернет
и в частност популярните политически форуми, в които всеки
участник може да пише, каквото си поиска. А ето как изглеждат
цифрите на бюджетните разходи за пропаганда, приведени в
"Новая газета":
"През миналата година Русия изразходва за Космоса 9,74 млрд
рубли. За военната реформа – 16,55 млрд. За Гостелерадио – 9,5
млрд.
През новата 2003 сътветните позиции на бюджета съдържат други
цифри. За Космоса ще бъдат изхарчени 7,65 млрд.,
за реформата в армията — 15,8 млрд.,
за държавните електронни СМИ – 11,02 млрд рубли".
При това една от особеностите на всяка пропаганда е
обстоятелството, че тя трябва да е тотална. Ако останат някъде
зони, свободни от идеологическото влияние на държавата, това
рязко снижава ефективността на всяко пропагандистско
мероприятие.
Може би именно тази специфичност на Рунет доведе до появата на
стотици еднотипни, националдържавнически, "патриотично"
мислещи (както те самите обичат да се наричат) персонажи,
подобни един на друг като войници от една дивизия.
Ще споменем, че във форумите се завързват познанства,
образуват се групи от съмишленици, формира се обществено
мнение. Можем да разберем организаторите на "единното
информационно пространство" и "създателите на положителния
образ на Русия", които се стараят да ликвидират в зародиш
независимото обществено мнение дори и във виртуалното
пространство (което е неотделимо от съвременния живот).
Но подобни действия водят доста често до точно обратните
резултати – хората по форумите започват да се защитават и
поддържат един друг срещу координираната агресия "на
бригадата". Точно по такъв начин авторите на тази статия,
живеещи в различни страни се запознаха и сприятелиха. Опитът
ни от участието в различни уеб
форуми се оказа много подобен. Като резултат се появи тази
статия
-
анализ на нашите наблюдения. А изводите от всичко изложено
по-горе предоставяме на нашите читатели.
Виртуалното око на
Големия брат,
І част
Преведе от руски Милен Радев |
