13 октомври 2003, 12:15

Виртуалното око на Големия брат, І част

Бригади шетат из форумите

или как руските спецслужби контролират интернет

(Опит за изследване)

Анна Полянская, Андрей Кривов, Иван Ломко

Rocich.ru

Виртуалното око на Големия брат, ІІ част

„Когато насилието се втурва в мирния човешки живот лицето му пламти от самоувереност, то размахва флаг и крещи: „Аз съм насилието! Разпръсвай се, разкарвай се – ще те смачкам!“ Но насилието обикновено старее, минава някоя и друга година - и то вече не е уверено в себе си и за да се задържи на власт, за да изглежда прилично, си извиква за съюзник Лъжата. Тъй като насилието няма с какво да се прикрие, освен с лъжа, а лъжата може да се удържи само с насилие.“ А.Солженицин „Жить не по лжи“, 1974

Политическите форуми в интернет са относително ново увлечение на руската публика, те са виртуална всемирна кухня, в която ври общественото мнение. Все по-често в различни печатни и онлайн издания се появяват статии с анализи на форумните прояви като една от формите за проучване на руското обществено мнение. Всички те са проникнати от основния въпрос „Какво става с руската интелигенция и интелектуалците?“ Нали тъкмо те най-често ползват интернета и се интересуват от обществения живот и политиката. В руските уеб-форуми обаче срещаме и развихрена омраза, ксенофобия, расизъм, антисемитизъм, пропаганда на насилието, аморално хулиганство и истерия. След четенето на такива форуми на нормалния човек обикновено му прилошава. „Страната изпада с нарастваща скорост в безумие“, „руската интелигенция оскотява“, - такъв е общият дух на коментарите на „Радио Свобода“, „Московски новости“, на популярното уеб-издание „Газета.ру“, на различни западни средства за масова информация.

Известно е, че в редица западни политологически институти са създадени изследователски отдели по Рунет (рускоезичния сектор в интернет). Съдейки по политическите форуми, специалистите правят изводи за настроенията на мислещия елит в Русия. Повечето изследователи, които цитират изказвания от уеб-форумите на Рунет, правят еднозначен извод, че руснаците в своето мнозинство изцяло и напълно поддържат ръководителите на държавата, че руската интелигенция и младеж изведнъж се е превърнала в банда от злобни и агресивни „боклуци“. Тук ние ще се опитаме да реабилитираме мислещата Русия, която изразява себе си в интернет.

Доста отдавна у нас се появиха съмнения, дали това, което се представя тъй непристойно по форумите на Руне,т е наистина руското обществено мнение. Действително ли става дума само за „коментари на обикновените руснаци“, които поразяват всички наблюдатели със „свирепото единодушие на участниците“?

Без съмнение, влиянието на официалната пропаганда върху общественото мнение в Русия е огромно, възраждането на тоталитарната идеология е в пълен ход. Множество временно забравени ценности от съветски времена се поднасят от путинските идеолози като ноу-хау, напредва планомерната реставрация на тоталитарните идеи. Ето защо не е удивително, че сред руските участници в уеб-форумите понякога присъстват и радикални антиамериканисти, и антисемити, и привърженици на тоталитаризма. Но по наше предположение такива реални лица с тоталитарни възгледи са много по-малко на брой,о колкото може да се стори на човек, хвърлил бегъл поглед върху постингите в някой форум.

Използването на интернет в Русия предполага наличието на няколко, макар и приблизителни „цензове“ - известно ниво на материално благосъстояние, (когато средствата в семейството стигат и за прехрана, и за жилище, а и за компютър), известно ниво на овладяване на компютъра, известно ниво на образованост, което да позволява да се оперира с политически и исторически категории. Разбира се, че съществуват хора с маргинални, съветско-комунистически или национал-фашистски възгледи, но кръгът на техните интереси по правило е съвсем встрани от интернета и либералните политически форуми. Освен това на хората от по-старото поколение, непривикнали към компютрите, им е доста по-трудно да усвоят активната работа в мрежата.

До 1998-99 форумите на Рунет бяха в значителна степен еднородни по социологическите характеристики на потребителите. Около 70-80% от аудиторията се състоеше от съмишленици, хора с либерални и демократически убеждения, представители на средната класа в Русия и от рускоезичната емиграция. Сега, след само четири години, тоталитарните мнения в руските форуми изведнъж достигнаха до 60-80% от всички изказвания.

Този внезапен количествен скок не соътветства на спектъра от обществени мнениея, разминава се с данните от гласуванията, провеждани в интернет по съществени въпроси на съвременния живот.Така например, около 80% от авторите във всички уеб-форуми сипят по много агресивен и еднообразен начин ругатни срещу САЩ. Но в гласуванията на сайтове, на които може да се гласува само по веднъж от всяка платформа, 84% от рускоезичните потребители на интернет подържат САЩ. Аналогична е картината по отношение на въпроси като одобрение-неодобрение на чеченската война, подкрепата на политиката на Путин и т.н. Ситуацията навсякъде е идентична - там, където гласуването е защитено, където не може да се гласува втори път, резултатите от допитванията са диаметрално противоположни на тези в  „незащитените“ от повторни гласувания анкети и са обратно пропорционални на количеството „тоталитарни“ изяви във форумите.

Само до преди три-четири години либералната група участници в Рунет многократно превишаваше по численост тоталитарната. Но през последните години групата на „охранителите“ във всички либерални и неутрални обществено-политически форуми в Рунет, рязко нарасна след появата на огромно число еднотипни персонажи, които образуват нещо като сплотеното ядро на всеки форум. Дейността на тази група е толкова характерна и необичайна, а членовете на групата си приличат методологически и идейно до такава степен, че това вече привлича вниманието на много от постоянните посетители на форумите. Когато пък по време на войната в Ирак в уеб-форумите започнаха да се появяват съобщения подписани с „Рамзай“, пълни с „изтекла“ разузнавателна информация от ГРУ по хода на военните действия, то това привлече дори вниманието на всекидневните електронни средства за масова информация към ТАКЪВ ТИП форумни участници.

Персонажите от тази група се представят за хора от различни професии, пишещи от различни градове и страни, принадлежащи по собствените им думи към различни социални и възрастови групи. Въпреки това при по-продължително общуване и внимателно наблюдение, неизбежно се разкриват редица много характерни особености и общи черти, неприсъщи на никои от другите участници в дискуссиите.

Охранително-агресивната, тоталитарна идеология, проповядвана от тези хора, далеч не е главният им отличителен белег. Някои от членовете на тази група дори се стараят да изглеждат относително либерално. Но освен с обичайната си „държавническа“ идеология (а също и с ксенофобията си, антиамериканизма, антисемитизма и нетърпимостта си към инакомислието), тези хора се отличават с твърди правила, групов корпоративен морал, обща информационна база, строги норми на поведение и много специфични методи за водене на полемика и „работа с обекта“. Тази група прилага във всички форуми единни принципи за обработка на масовото съзнание, преди всичко чрез осъзната и планомерна лъжа, клевета и дезинформация.

Много характерна е също така датата на едновременното появяване в Рунет на цялата тази явно единна група от еднотипни участници в политическите уеб-дискуссии – това става през 1999.

Феноменът, което ще се опитаме да изследваме тук, не е нито идеологическа или духовна общност от постсъветски хора, сплотени от сходни възгледи, нито пък разпръснати из руския интернет агресивни анонимни грубияни, чиито мнения случайно се срещат едно с друго във форумите. Според нас тук става дума за качествено различно явление - функциониране на организирана и твърде професионална група лица от една обща „бригада“. Ние предполагаме, че тази „бригада“, която се състои от идеологически и методологически идентични персонажи, „работи“, като се старае да формира необходимото на властта обществено мнение практически във всеки що годе популярен обществено-политически уеб форум, който има поне по неколкостотин посещения на ден.

ХАРАКТЕРНИ ПРИЗНАЦИ НА „БРИГАДАТА“

Опитахме се да систематизираме характерните черти в дейността на една „бригада“, внедрена в някоя либерална и демократично.о ориентирани открита трибуна на Рунет, еле в издание, коието чете интелигенцията и образованите слоеве от населението. В нашия преглед не се разглеждат комунистически, националистически, профашистски и пр. средства за масова информация.

Денонощно присъствие във форумите

По всяко време някой от еднотипните представители на бригадата е  постоянно онлайн, винаги готов да реагира каквото и да е инакомислие,изразено от някой либерал. В течение на денонощието просто няма момент, в който може да се води дискусия във форума без тези „попечители“. В дискусията непременно ще се вклини някой от персонажите на „бригадата“, която фактически дежури ден и нощ във всички значими форуми, като периодически се пренася от един форум в друг с еднотипни материали и реплики.

Пластичност на идеологията, която винаги съвпада с държавната

Бригадата неизменно и горещо проповядва еклектична система от възгледи и ценности, съответстваща на най-новите постановки на държавния PR в идеологията и политиката на руското ръководство. Всяка промяна на държавната позиция води до рязка промяна във възгледите на всички членове на „бригадата“. Ако внезапно, по каквито и да е причини, се изменя тонът на държавната пропаганда по отношение на САЩ например или на кмета Лужков, то бригадата просто веднъж завинаги „забравя“ темата или личността, които до скоро е „боготворил“ или пък напротив, е „заклеймявал“, и започва рязко да пропагандира това, което довчера люто е мразил или да попържа онова, което до онзи ден е обичал. При това, днешното му хвалене е също така настървено, колкото и вчерашното му хулене. Всичко това се върши без никакво стеснение и грижа за собствената репутация.

Един от пресните примери са интернет дискуссиите по проблема на Курилските острови. Ако до преди три години всички членове на бригадата заявяваха в общ хор: „нито педя родна земя на проклетите японци“, то сега, след секретните преговори на Путин с японското правителство, същите автори, под своите постоянни и добре познати никове (псевдоними), допускат с готовност връщането на островите срещу пари и в замяна на масирани японски инвестиции, като мераклийски описват многобройните плюсове на подобна акция.

Лруг пример са дискусиите, когато в Думата течеше обсъждането на законопроекта за съхраняване на радиоактивни отпадъци на територията на Русия. Тогава членовете на бригадата във форумите страстно заубеждаваха читателите в „безспорната полза, изгода, печалба и безопасност“ при превръщането на Русия в световно ядрено сметище. Персонажите, които се занимаваха с тази пропаганда, се представяха за „частни лица, настроени патриотично емигранти“, но те явно оперираха с информация от пресслужбата в Министерството на атомната енергия.

Безгранична преданост към Путин и неговото обкръжение

Членове на уеб бригадата с „разработени“, известни във форумите никове, неизменно изразяват своята безгранична любов към Путин. Те са готови да съсипят всекиго, който изкаже и най-малкото съмнение в достоинствата на руския президент. За критика по адрес на Владимир Владимирович те заплашват опонентите си със съд, побой, разправа и убийство както на самите опоненти, так и на техние роднини. При това последното не е еднократно, а масово явление във всички политически уеб форуми. Понякога членовете на бригадата съвсем откровено съобщават целите на своето пребиваване във форумите. Например:

„Нека подкрепим първия Президена за последните 11 години, който се опитва да промени хода на историята на нашата многострадална Родина. Нека съдим за него по постъпките му, а не по сплетните на жадните за сензацийки средства за масова информация. Нека участваме тук с конструктивни предложения, така ч, дори ако (ха-ха!) КГБ присъства тук, на Путин да бъде доставена на писалището папка, съдържаща „гласа на народа“, който интелигентно обсъжда проблемите „на днешния ден“ и предлагаемите решения за „утре“, а не панаирджийски брътвежи.“

Този текст е интересен със своята елементарна откровеност, с простото и разбираемо изложение на задачите на бригадата. Тук е любопитна само информацията за хипотетичните разпечатки с „гласа на народа“ от форумите, които „се доставят на писалището на Путин“ като рационализаторски предложения, но без критични нотки, които биха могли да развалят настроението на президента.

Почит и преклонение пред ВЧК-КГБ-ФСБ

Бригадирите са преизпълнени от любов и почит към ФСБ във всички нейни исторически превъплъщения, започвайки от ЧК-ОГПУ и т.н. Бригадата нарича всички реинкарнации на ЧК-КГБ „неодворянство“, „правоохранителни“ и „държавотворчески патриотични“ органи, с чиято дейност, включително ГУЛАГ, руснаците следва да се гордеят. Всеки участник във виртуалните дискусии, който не проявява достатъчно уважение към ВЧК-ФСБ, се обявява от бригадата за „враг на Русия, русофоб и предател на родината“. Бригадата постоянно подчертава „честността, героизма и безкористността“ на чекистите, „преданата им и беззаветна служба в полза на държавата и Родината“, „некорумпираността“ на сътрудниците на ДеСе, за разлика от другите държавни служители. Във всички форуми бригадата декларира постоянно следното:

„Винаги са съществували спецслужби, имало ги е,има ги и ще ги има във всички демократични държави на Запад“. Или пък: „ФСБ е също такава спецслужба както ФБР в САЩ, или Моссад в Израел, или Ми-6 във Великобритании“ и т.н.

Когато някой от участниците в дискусиите осъди дейността на КГБ-ФСБ, това предизвиква у членовете на бригадата неподправено силни чувства. Ето пример с цитат, насочен към читател, изразил недостатъчно уважение към КГБ-ФСБ (извиняваме се за речника, но така е в оригинала – б. прев.):

„ВСЯКА ГНИДА МЕЧТАЕ ДА СТАНЕ ВЪШКА. ВСЯКА ФОРУМНА ГНИДА МЕЧТАЕ ДА БЪДЕ ЗАБЕЛЯЗАНА ОТ КГБ. Вие, гърчи се, моли: „Забележете ме, вижте ме, аз съм най-голямата гнида!“ Да, ама на КГБ вие сте му през оная работа, на тях гнидите със сигурност НЕ СА ИМ ИНТЕРЕСНИ. Като дораснете до размера на въшките, гадове, може и да ви забележат.“

В последно време в бригадите се наблюдава тенденция за разграничаване на ФСБ от всички негови предшестващи реинкарнации и деноминации, за представяне на организацията не като пряка наследничка на ВЧК-ОГПУ-НКВД и т.н., (както е означено на всички нейни официални символи), а за някаква „родена от пяната Афродита“, появила се уж едва вчера, буквално изневиделица.

Едно ключово словосъчетание, което неизбежно изкарва бригадирите извън себе си и ги принуждава да се разкрият в пълната си хубост, е „лустрация на гебистите“. Нито един от членовете на бригадата дори за секунда не може да се примири с мисълта за мирно, законно ограничаване на професията за бивши партийни шефове и офицери от КГБ. Обикновенно дори след най-спокойното и невинно споменаване на термина „лустрация“, бригадата започва да крещи в хор за някакви „кървави репресии на демократическите убийци“ и за „лов на вещици“, след което просто изпада в колективна нецензурна истерика.

Магистралните посоки на пропагандата

На всички рускоезични форуми бригадирите планомерно водят антилиберална, антиамериканска, античеченска, антисемитска, антизападна пропаганда. Като доказателство за своите лозунги и теории те привеждат произволни версии на факти и събития, често пъти абсолютно лъжливи, заставяйки своите противници да се блъскат в търсене на цитати и опровержения... Методът е удобен и ефективен, отвличащ вниманието на опонентите от остри и неприятни за властите дискусии. Любимо средство в полемиката, което членовете на бригадата прилагат, е обилното цитиране на официална и полуофициална държавна пропаганда на Руската Федерация, като например статии от уеб изданието „Страна.ру“ или обновената „Комсомольская правда“. Понякога се използват и идеологически разработки от изминалите години. На особена почит сред бригадата се радва например книгата на Яковлев „ЦРУ срещу СССР“. Освен това те нашироко използват материали като „Протоколите на мъдреците от Сион“ или „Майн кампф“ на Хитлер. Е, а пък цитирането на „Краткия курс на ВКП(б)“ си върви постоянно (без споменаване на източника). Вече може да бъде съставен сборник на митологията и основните идеологически ценности на уеб-бригадата, в които влизат:

1.      Оневиняване на сталинизма, реабилитация на Сталин с неговата имперска идея за великия руски народ. Култ към Сталин и основателя на ЧК Дзержински. Снижаване на броя на жертвите на ленинско-сталинските репресии.

2.      Забрана за обсъждане на лустрацията и престъпленията на ЧК-НКВД-КГБ. Абсолютна святост на тази организация от деня на основаването й до ден днешен.

3.      Неизменна юдофобия.

4.      Лоялност към всички действия и прояви на днешните власти, култ към Путин. Легенди за икономическия и социален разцвет на Русия под неговото ръководство.

5.      Пропаганда на чеченската война „до последния чеченец“. Истории за това, как „Чечения нападна Русия“. Митологични раскази за „стотици хиляди руснаци“, унищожени от чеченците в началото на 90-те години, още преди началото на първата война. В текстовете на бригадитеа броят на тези жертви расте с всеки изминат месец. Ако допреди две години те привеждаха цифрата 20 хиляди убити руснаци, то днес се назовават един милион унищожени руски жители на каавказката република, въпреки че населението на цяла Чечения допреди десетилетие е било по-малко на брой.

6.  Ксенофобия, расизъм, оправдание на скинхедите и погромите.

7.  Люта омраза към забягналите и предателите от редовете на КГБ.

8.  Антиамериканизъм, антизападничество, които по силата на омразата напомнят времето на „студената война“.

9.  Носталгия към СССР, като империя и велика държава, от която се е страхувал целият свят.

10.  Реставрация на историческите концепции и пропагандистски клишета от съветски времена, като изклъчват от идеологическия арсенал само интернационализма.

11.  Омраза към интелигенцията, особено към емигрантите, които бригадата възприема като „предатели на родината“.

12.  Омраза към дисидентите и правозащитниците, към политзатворниците и журналистите както от миналото, така и от съвремието.

13.  Омраза към перестройката, към нейната идеология, към нейните личности и събития. Омраза към времената на Елцин и към него самия.

14.  Новото в идеологическия багаж на бригадата в сравнение с пропагандата от епохата на СССР е обвинението на всички инакомислещи в „русофобия“. В устата на членовете на бригадата този термин е станал пълно подобие на вече остарелия термин „антисъветизъм“, а обвинението в русофобия става нещо като съвременен аналог на брежневския чл. 70 НК („антисъветска агитация и пропаганда“).

Идеологическите врагове на бригадата

Главните врагове на бригадата са демократите, либералните западняци, чеченците, европейците, американците, евреите... Специален предмет на омразата са руската либерална интелигенция, бившите дисиденти, независимите журналисти и правозащитното движение, а също така отделни особено омразни личности, като например С. Ковалев, Е. Бонер, А. Бабицки, А. Политковска, Г. Паско, В. Шендерович, В. Новодворска и други хора, известни със своето критично отношение към сегашната власт. „Бригадирите“ винаги се изказват за ограничаване на свободата на словото в името на „висшите интереси на държавата“, за въвеждане на строга цензура, дори за арестуване на неправилно мислещите интелигенти, правозащитници и журналисти...

Парадоксално е, че врагове на бригадата са и много от либералните автори на изданията, в чийто форуми се провеждат дискусиите. Излиза, че членовете на бригадата, които се представят за редови честни граждани и частни лица, с години и по цели денонощия седят из форумите на противни им издания, където се обсъждат ненавистни за тях автори. Но има и още по-голям парадокс – редакциите не вземат никакви мерки срещу хората, оскърбяващи техните автори, а действат решително срещу техните опоненти, които се изказват в подкрепа на либералните журналисти. Например, в читателска дискусия под неголяма мемоарна статия на Виктора Шендерович във вестник „Московские новости“ за една театрална студия, администрацията на сайта (под очевидния натиск на форумната бригада) оряза всички доброжелателни отзиви за статията, но остави постинга на един от „бригадирите“ за това, че авторът на статията: „вече е изблизал задника на Гусински, а сега е започнал орален секс с Березовски“.

Ниско културно ниво и характерен език

Въпреки привидната пъстрота на участниците в бригадата, повечето от тях притежават приблизително еднакво (доста ниско) културно ниво. Преобладаващото мнозинство от бригадирите владее слабо родния руски език, допуска безброй типични стилистически, лексикални и граматически грешки, поради които им е доста трудно да се крият под различни псевдоними-никове. В същото време, мнозина от тях владеят прекрасно идеологическите шаблони – като се почне от тези от съветско време и се свърши с днешните. Много странно например звучи в интернет афоризмът на другаря Жданов с петдесетгодишна давност: „На чия мелница лее вода той?“ Изразът обаче се използва от бригадата често и сериозно, без какъвто и да е пародиен намек.

Впрочем, бригадирите по всички форуми на Рунет имат явни проблеми с чувството за хумор, техните шеги винаги се отличават с клозетно-казармен оттенък и засягат изключително изпражнения, хомосексуализъм, проституция, порнография и други подобни аспекти на човешките „низини“. А пък очевидно типично ведомствената шега на бригадата: „престанете да търсите ДС под кревата!“ ние сме срещали в различни форуми вече няколко десетки пъти.

Наред с нецензурните псувни, които се използват повсеместно от членовете на бригадата, всички останали деформирани думи и изрази ярко свидетелстват за специфичното културно и образователно ниво на бригадата, нехарактерно за абсолютното мнозинство интернет-потребители.

„Чужденците“ в бригадата

Много от бригадирите съобщават във форумите, че постоянно живеят или пребивават в чужди страни – в САЩ, Германия, Холандия, Израел, Ирландия, Швеция, Финландия, Чехия и т.н. За бригадата това винаги е повод да се разкаже за „ужасите на живота на Запад и преимуществата на путинска Русия“. На някои сайтове има възможност да се определи страната, в която е разположен интернет-провайдърът на дадения посетител (по IP-кода, който има всеки компютър), и кодовете действително сочат обявените страни, като понякога се идентифицират като прокси-сървъри (промеждутъчни системи). Колкото и да е странно, тъкмо тези „чужденци“ представляват най-агресивните и последователни бригадири, отявлени привърженици на СССР, КГБ и Путин. Тези персонажи обичат да описват „кошмарните“ реалии на живота в „своите“ западни страни, бедността и притесненията в тях, нарушенията на правата на човека и контрастни, просто великолепни противоположни паралели в путинската Руска Федерация. В расказите си те винаги премълчават положителните страни на западния живот и много лъжат.

Индивидуалната работа с опонентите

Щом във форума се появи мислещ либерал, с ясно изразена позиция на „идеологически противник“, незабавно го вземат на мерника и провеждат с него колективно „активно мероприятие“ с обединените усилия на цялата единна уеб бригада. Обикновено опонентът е подложен на непровокирано оскърбление или пък му пускат убийствен „аргумент“, на който обикновен човек не винаги може да отреагира адекватно. В резултат на това либералът или ще отговори рязко, като предизвика скандал и получавайки клеймото на „грубиян“ от цялата бригада, или ще започне да привежда аргументи срещу очевидната нелепост, на които неговите опоненти не обръщат внимание, присмиват му се и заливат дискусията обилно със своите «контрааргументи», с което провалят разговора.

Спрямо либерал, който прояви упоритост и здрави нерви, бригадата винаги и неизменно устройва колективен тормоз, при което един член на бригадата пише например за идеологическите неточности и грешки на новака, втори нецензурно псува инакомислещия, трети обвинява либерала в умопобърканост, четвърти го заплашва с разправа и убийство и т.н. Пети пък пише жалби до администратора на сайта по повод на всеки рязък отговор на подгонения, без абсолютно да забелязва, че става дума само за емоционални сривове, вследствие на масираната колективна гонка. Оставаме с впечатлението, че целта на бригадата е новакът-либерал да бъде прогонен незабавно, като му се избие желанието да публикува в дадения форум. Ако пък либералът проявява упорство и не напуска, против него се използва специфичния арсенал от средства, чак до колективни жалби от цялата бригада до администрацията на сайта, или даже до задкулисен натиск върху нея, с цел да се блокира входа във форума за инакомислещия. В тези периоди са възможни и масирани вирусни атаки срещу компютъра на упорстващия либерал.

Обвиняване на опонентите, че работят в полза на „враговете“

В случаите, когато опонентите на бригадата във форумите критикуват Путин, осъждат потъпкването на свободата на словото и демокрацията в Русия, призовават да се прекрати войната в Чечня или проявяват нелоялност към органите на сигурността, бригадата незабавно започва да ги обвинява,че работят за пари в полза на Б. Березовски, на ЦРУ, на Моссад, на Саудитска Арабия, на ционистите, масоните, чеченския говорител Мовлади Удугов и т.н. Бригадирите представят нещата така, че всеки критик на ФСБ или на руската политика в Чечения е враг на държавата, „русофоб“, като единственият му стимул за участие в политическите дискусии е отработването на вражеската заплата. Вариант за компрометиране на опонента са еднообразните гневни тиради на „бригадата“ по адрес на „емигрантите-предатели на родината, които за мръсни пари от чужбина поучават истинските руски патриоти“.

По тази логика, цялото човечество е обзето от толкова страстна любов към ВЧК-ФСБ и към путинския режим, че хората успяват да подтиснат у себе си това мощно чувство само срещу огромни пари. Впрочем, в текстовете на членовете на бригадата логиката рядко присъства. Натрапчивите им обвинения срещу опонентите, че отработват заплати, говорят по-скоро за самите „бригадири“, за техните стимули и мотивите на тяхното пребиваване в интернет, сред чужда им интелигентна публика, в отвратителни за тях либерални форуми.

Честа смяна на псевдонимите (никовете)

Бригадирите са склонни към честа смяна на псевдонимите (никовете). Едни и същи „автори“ често пишат в дадения форум под множество псевдоними, имитирайки диалози със самите себе си, изразявайки подкрепа за себе си и „массовост“ на своята гледна точка. В случаите когато се сменя никът, авторът се представя за друг човек, понякога дори за представител на другия пол, въпреки огледално подобните лексика, фразеология, нивото на владеене на руския език, идеологическата позиция и аргументи. Поради ниското културно ниво и склонността към словесни шаблони, обикновено не е трудно да бъдат идентифицирани по няколко „бригадни“ ника на един автор.

Информационен шум и подправяне на никове

В немодерирани форуми бригадата използва друг метод за потушаване на остри политически дискусии, които са неприятни на властите. Форумът се задръства с огромни количества безсмислени текстове на странични теми, които са наречени „флуд“. Често това са текстове с порнографски или антисемитски характер, които се повтарят десетки и стотици пъти подред. Понякога бригадата пише от името на опонент с либерална репутация, под неговия ник и адрес масови оскърбителни и нецензурни текстове. Във форума lenta.ru, подобна практика е наречена клониране, а публикуваните паразитни текстове – клонове.

Политическият спектър на бригадата - „принципът на гъстия гребен“

Постоянните членове на бригадата във всеки популярен уеб форум се представят за привърженици на определена партия или движение, разпределяйки се по целия руски политически спектър, с изключение на неговата либерална част. Във всеки форум задължително присъства националист-антисемит, комунист, представител на „Единна Русия“ и няколко персонажа, твърдящи, че са гласували за Явлински, но са се разочаровали от него поради недостаточната му лоялност към Путин. Освен това във форумите задължително присъства и персонаж с крайно леви възгледи, яростно изобличаващ Запада, САЩ, капитализма, но който при това никога не критикува Путин и неговия режим, което е доста нелогично за обикновен „ляв“. Въпреки, че възгледите на членовете на бригадата уж се отличават по незначителни тактически въпроси, те са неизменно единни по ключовите и принципни теми.

Такъв вид политическо позициониране на бригадата ние ще наречем принцип на гъстия гребен.

Всеки нов посетител, с каквито и да са политически убеждения, който случайно надзърне във форума, попада между зъбите-персонажи на този гребен. Всеки от близките му по възгледи членове на бригадата ще обяви частично сходство на убежденията, но непременно ще поправи новака относно неизменните ценности на бригадата. А който се заеме с критикуване на Путин, ФСБ или чеченската война, рискува да получи неприятни упреци от бригадата и „отдясно“ и „отляво“ - от етикета „мутрясал простак-фашист“ до „изискан патриот-екс-яблочник“.

Комунист, умерен либерал-държавник, явлинист, човек с тежка съдба, преосмислил своите убеждения, скромна и разумна майка на семейство от някое кътче на Флорида, винаги лоялна към руските власти, мутрясало простонародно момче, антисемит, интелектуалец, „бивш дисидент-сибиряк“, мечтаещ днес да беси правозащитниците по фенерите – такива са обикновените типажи на бригадата из уеб-форумите. Всички те обаче задължително и неизменно уважават Путин и ФСБ, а също така всички „активни мероприятия“ на властите. По останалите точки бригадирите имат минимални различия, на чиято основа се имитират дискусии между свои хора. Ако пък опонентът започне да упорства и настоява на своите убеждения, то бригадата колективно ще приложи към него по-агресивни методи на въздействие.

Хулигански методи

Скандали, провокации, нецензурни ругатни – това е нормалното всекидневие на уеб бригадите. Своеобразни са работните методи с инакомислещи дами, които се опитват да спорят аргументирано с текстовете на „бригадирите“. В този случай се изброяват части на тялото и половите органи, споменава се, че на опонентката й липсва сексуален партньор, приписва й се уродство, старост, прекалена пълнота, проституция и пр.

Не можем да цитираме тук примери за стотиците и хиляди типови постинги от този род просто от приличие. Интересното е, че след една-две седмици запълване на форума с подобними постинги, същата група автори, която е организирала акцията срещу опонентката, обикновено пише колективно писмо до администратора на сайта с жалба, че те, самоопределилите се като „интелигентни постоянни читатели“, са били жестоко малтретирани от тъкмо тази участничка в дискусията, на която са посветени споменатите по-горе текстове.

Мнозинството реални жени участнички във форумните дискусии не са способни дълго да се противопоставят на такъв колективен натиск на бригадата и напускат дискусията.

Планомерно разсейване на остри дискусии

Членовете на бригадата владеят до съвършенство елементарните хватки на крадците („я, гледай, какво пиленце лети!“), необходими за отвличане на вниманието на „обекта“ с цел последващ грабеж (в дадения случай – отклоняване на дискусията в безкрайната шир). Несвикналите с престъпния свят интелигенти се хващат на тези номера – за голяма радост на цялата бригада.

Трикът се състои в това някой от членовете на бригадата да подмятне очевидно лъжлив тезис, заставяйки противника да галопира насам натам в търсене на източник, който би опровергал публикуваната лъжа. Например за това, че Раул Меркадер, убиецът на Троцки, не е имал никакво отношение към ОГПУ-НКВД. След като на персонажа, изказал тази идея, му се предоставят десетки линкове, доказващи, че Меркадер е получил званието герой на Советския съюз и че е погребан в СССР, това лице, без ни най-малко да се смущава, започва да твърди, че червените кхмери на Пол Пот не са имали никакво отношение към комунизма. След като получава цитати с опровержение и на това заявление, персонажът пише, че в Прага през 1968 година под веригите на съветските танкове не бил загинал нито един чех. По-нататък следва неговото твърдение, че жертвите на сталинските репресии били по-малко от един милион души, а всичко останало си измислили либералите. Като получи фактологически опровержения на всяко от своите лъжливи заявления, след месец персонажът-бригадир ще ги повтори отново, в същия ред и със същите изрази. Особено успешно работи този трик, когато бригадирът пуска „конкретна информация“, да речем, за живота в САЩ: „Билет за кино там струва 20 долара“. В дискусията активно се включват реални жители на САЩ, както и бригадирите, ужким живеещи там. И така започва да тече целодневна дискусия за цената на кинобилетчето в Америка...

Информираност на уеб бригадата

Преди всичко прави потресаващо впечатление умението на бригадата, да измъкне мигновено цитати от стари реплики на опонента във форумите, дори ако репликата е с двугодишна давност и дори може би вече я няма в архивите на сайта. Мнозина от бригадирите се стремят да научат максимално количество лични сведения за опонента. С тази цел редовно се провеждат „разпити“ на критически настроени опоненти, мимоходом се задават цял ред въпроси за семейството, за завършения ВУЗ, за работата, за региона на живеене, за любими места или познати. По неизвестни причини, случаен форумен „събеседник“ от редиците на бригадата може лесно да определи и да ви назове страната и града, откъдето вие пишете, и то дори на такъв сайт, на който не е възможно идентифицирането на IP-кода.

Привличане на администрацията

Изчерпат ли се всички изброени методи за работа с опонента, в арсенала на бригадата съществува и крайна мярка – привличане на администрацията на сайта. Най-често бригадирите просто масирано пишат еднообразни коллективни жалби срещу своите опоненти до редакцията, администратора на сайта или в електронните „книги за оплакване», изисквайки да бъдат заличени едни или други постинги или цели дискуссии, които не им харесват. Те призовават също така, да бъде блокиран достъпът до дадени форуми на неугодните лица. „Бригадните“ жалби в различни форуми съвпадат дословно. Така например бригадата адресира жалби до администратора на сайта на МН, и до уеб-мастера на civitas.ru срещу абсолютно различни хора, но с еднакъв текст: „Тази сладка двойка е съсипала и прогонила от форума всички негови постоянни участници“.

Обикновено бригадата обвинява опонента именно в това, което тя самата прилага. Нека допуснем, че бригадата нецензурно е ругала опонента, заплашвайки го с физическа разправа, а опонентът е останал при това коректен и невъзмутим. Значи в жалбите до админа бригадата ще напише, че „обвиняемият“ се е погаврил с всички тях едновременно, че той е грубиян, псува на майка и е заплашвал всички с разправа. Когато тези писма станат много на брой, (нека имаме предвид, че бригадата винаги работи колективно и всеки от тази група използва по няколко ника), то количеството на жалбите ще подейства на всеки админи (администратори), макар, че бригадирите никога не привеждат конкретни доказателства-цитати, просто поради липса на такива.

На прост език този метод се нарича банална колективна клевета срещу опонента. Той е доста ефикасен дори и за тези админи на форуми, които още не са готови да се подчиняват доброволно и във всичко на указанията на идеологическите ръководни органи на Руската Федерация. Впрочем, броят на подобни независими админи става все по-малък, те губят работата си един след друг и повсеместно се заменят с по-послушни и отстъпчиви.

Унищтожаване на неугодни форуми

Понякога се организира чистка на цели раздели от форума, в които някой от бригадирите е допуснал явен „провал“ или е огласил неуместна или пък преждевременна информация на спецслужбите. Вече има толкова много примери за подобни действия, че те трудно могат да се приемат за случайни съвпадения.

Сайтът vesti.ru, на който се водеха доста остри обсъждания на актуалните руски проблеми, бе закрит скоро след като там започна дискусия и редица читатали обвиниха ФСБ за взривовете в Дагестан. Сега сайтът е предаден на държавния телеканал. Новият администратор на сайта на вестник „Московские новости“ блокира без каквито и да е обяснения достъпа до дискусионния форум на читатели, проявили се като критици на Путин и ФСБ. Това става без тези читатели да са нарушавали някакви правила на поведение във форума. Освен това администраторът е изрязъл старателно от архива на сайта всички постинги на тази група читатели за последните година и половина.

До неотдавна търсачката rambler.ru даваше в отговор на ключовата дума „люстрация“ отправка към форума ej.ru („Ежедневний журнал“) с интересни и обширни комментари на читател, който обосновава необходимостта от лустрация на чекистите в Русия. След като неговите текстове бяха цитирани с указване на източника в друг руски политически форум, всички архиви на дискусиите в „Ежедневний журнал“, включително текстът за лустрацията, бяха унищожени, а самият форум ej.ru получи съвършенно нов дизайн. В много от форумите в Рунет в момента тече грижлива и планомерна смяна на администраторите, като независимите специалисти се подменят с конторолируеми от държавата послушни изпълнители на всяко указание.

ИЗПЪЛНИТЕЛИ НА „ПАРТИЙНАТА ЛИНИЯ“?

В Русия има за съжаление много хора с антилиберални възгледи. Но след разпадането на СССР те вече не са сплотени в единна цялост. Изброените по-горе особености на идеологията и методиката на работа на „бригадата“ не могат да се оформят случайно у различни групи хора. А тъкмо „бригадирите“ съставят в момента около 70% от постоянните участници в рускоезичните политически форуми. Те си приличат като две капки вода, текстовете им си съвпадат дословно в различни форуми, ползват явно една и съща информациона база от статии и материали, отразяващи днешната гледна точка на властите. Тези персонажи постоянно присъстват във форумите на такива общоизвестни либерални издания, като „Московские новости“, „Новая газета“, „Независимая газета“, на електронните информационни сайтове „Лента.ру“, „РБК.ру“, „Утро.ру“, „МСК.ру“, „хартия.ру“ и т.н.

Главната концептуална странност на всички тези еднотипни персонажи се състои в това, че реални хора с такива убеждения и маниери, които описахме по-горе, едва ли биха участвали редовно, в течение на три години, във форумите на либерални демократически издания, сред абсолютно чужда им, интелигентна публика. Много странен психологически е самият факт, че те воъбще четат тези издания, тъй като хора с подбна идеология обикновено се  групират около вестниците „Завтра“, „Советская Россия“, форума РНЕ и т.н. Представете си човек с прозападни възгледи да не излиза по цели денонощия от форумите на комунистически вестник или убеден привърженик на СПС (Съюз на десните сили) да посещава само сайт на троцкисти, а пък ционист да общува изключително с фашисти... Тъй като в реалния живот такива примери няма и всеки се стреми да общува с единомишленици в издания, които са близки до неговите собствени убеждения, ние обясняваме този странен факт на перманентно присъствие „на бригадирите“ в либерални сайтове другояче.

Характерна особеност на всички тези еднотипни персонажи е спонтанната им активизация по време на „активни мерприятия“ на новата путинска власт или при важни за властите собития, например избори на федерално ниво, делото Бабицки, превземането на НТВ, възстановяването на химна на СССР, делото на Григорий Паско, операцията на властите в Норд-Ост, делото Закаев, връщането на паметника на Дзержински, гибелта на подводницата „Курск“, разгръщането на битка между путинската администрация е нькаю нугав пратевнек – бил той Гусински, Березовски или Лужков, атаката на терористите срещу САЩ, скандалът на зимната олимпиада, войната в Ирак...

По време на подобни „активни мероприятия“ в Рунет необичайно нараства броят на авторите и текстовете в подкрепа на всяко действие на властите и на ФСБ, многократно се усилва активността на еднообразните персонажи от бригаден тип.

Например, ако в 2001 основното усилие на тези персонажи бе максималното компрометиране на В. Гусински, то днес неговото име практически изчезна от политическите форуми на Рунет. Всички персонажи-никове на бригадата са заети изключително с Б. Березовски. Ако допуснем, че Гусински действително е бил обект на огромна лична омраза за многочислени персонажи-никнеймове, то трудно може да се повярва, че тази горяща ненавист угасва като езновременно сред всички мразещи за един ден, след като Гусински предаде всички свои активи на държавата и на други „стопанисвщи субекти“. По-точно е да се каже, че омразата на интернетните персонажи не е угаснала, а просто се е разгоряла с нова сила, но вече спрямо друг изпаднал в немилост олигарх - Березовски.

С един друг обект на яростния гняв, на ненавистта и презрението на многочислените еднотипни персонажи – московския кмет Ю.Лужков, се случиха още по-странни метаморфози. Компроматите срещу него и бурната омраза, които се вихреха в течение на няколко месеца по всички политфоруми на Рунет, се прекратиха внезапно в един ден през пролетта на 2001. Московският кмет беше изтеглен от обсега на критиката и устойчиво забравен от своите ненавистници веднага след като движението „Отечество“ на Ю. Лужков се обедини с пропрезидентската „Единна Русия“. От този ден насам името на московския кмет на практика не се споменава в дискусиите на политическите рускоезични форуми.

Абсолютно същата история се повтори на 11 септември. Струва си да се прочетат архивите на рускоезичните форуми през следващата този ден седмица – става дума за нещо феноменално като злоба и омраза към САЩ, злорадство, клевета, безчовечност.

Но след две седмици, към края на септември 2001 президентът на РФ Путин произнесе програмна реч в Германия и формално се солидаризира с Америка в борбата й със световния тероризъм. Веднага след това заявление на Путин за дълго престана антиамериканската истерия в Рунет. Вяли изказвания на тема – не всичко в САЩ е толкова хубаво и не всичко в РФ е тъй ужасно, продължиха да се появяват тук-таме, но виж, за „препечените американци“, „гуд бай, Америка“, „пада им се на затлъстелите любители на хамбургери“, изведнъж престанаха да пишат, при това едновременно и във ВСИЧКИ форуми на Рунет. След това вълните на антиамериканската пропаганда неведнъж се надигаха и стихваха отново в Рунет, но до самото начало на войната в Ирак, когато пак се разбушува мощна антиамериканска вълна, те така и не достигнаха върха от 11 септември и точно двете седмици след него.

Новият изблик на бясна омраза към САЩ в интернет започна от деня на войната в Ирак и достигна невиждана преди ожесточеност. Четейки форумите можеше да се остане с впечатлението, че САЩ не освобождават иракския народ от Хюсеин, а най-малкото са нападнали Русия и настъпват към Кремъл. Многочислени бригадири в десетки форуми започнаха да ликуват с такова въодушевление при всеки загинал в Ирак американец, като че ли смъртта на войника бе тяхно лично постижение. И отново цялата ярост на страстите, омразата и антиамериканското злорадство в интернет рязко затихнаха като с магическа пръчица в един ден, веднага след заявлението на Путин, че Русия не е против победата на коалицията в Ирак.

Всеки социолог може да потвърди, че подобни резки метаморфози на общественото мнение са невъзможни. То има много по-голяма степен на инертност и не може да се променя повсеместно и за един ден. Впрочем, в нашата задача не влизаше правенето на глобални изводи за радикалните изменения в интернет, които се случват през последните няколко години. Опитахме се само да систематизираме някои характерни закономерности. Нека читателите сами си направят изводите...

Виртуалното око на Големия брат, ІІ част

Преведе от руски Милен Радев