|
Д-р
Семерджиев така и не можа да излезе от гьола на мистичните
психарщини, за да види морето на здравия разум и икономическата
логика. Не можа също да излезе от
гьола на примитивната комунистическа
пропаганда, за да види морето на свободния пазар и
личната свобода. Не можа да излезе от гьола на първосигналното
тълкуване на данните, за да види реалността на истинското
тълкуване и прилагане на данните. Той продължава да дърпа
дискусията към своето малко гьолче на държавната принуда и
системата за комунално здравеопазване.
Аз няма да
слизам до неговото гьолско ниво. Ще продължа да показвам, че д-р
Семерджиев тълкува фактите първосигнално и нелепо, и следователно
е некомпетентен и ненадежден и като източник на информация, и
въобще като експерт или политик.
Ще започнем
с
данните, които д-р Семерджиев
твърди, че били на Световната здравна организация. Вероятно са от
там. Но ние не оспорваме данните. Ние оспорваме тяхното тълкуване.
Очевидно тълкуването на д-р Семерджиев води до нелепи изводи.
Следователно самото тълкуване е нелепо. Д-р Семерджиев така и не
осъзна тази проста истина: Макроикономическите данни и тяхното
тълкуване трябва да имат смисъл когато бъдат сведени до
микроикономическо ниво. Ако на микроикономическо ниво те нямат
смисъл, следователно или данните са неверни (дори да са на СЗО),
или тълкуването е невярно (което е по-логично, като се има предвид
очевидната некомпетентност и пристрастеност на д-р Семерджиев).
Аз показах как данните или
тълкуването на д-р Семерджиев са напълно нелепи, когато са сведени
на микроикономическо ниво. Д-р Семерджиев не осъзна какво точно
става. Той само повтаря: „Ама данните са на СЗО!”
Да
разгледаме аргумента за „организациите за поддръжка на здравето”.
Това, което всъщност е
Health Maintenance Organizations.
Д-р Семерджиев твърди, че познавал много добре американския
здравен пазар, че
HMO
били различни от здравното застраховане и че българската здравна
каса била именно такава
HMO.
Сега ще обясня на д-р Семерджиев какво на практика са
HMO
(защо
те са просто разновидност на здравното застраховане) и защо
българската здравна каса няма нищо общо с
HMO.
Health Maintenance Organization
е общ термин, формулиран през 1972 от д-р Пол Елууд, анализатор на
пазара за здравни услуги, за множеството различни и разнородни
организации, които се явяват алтернатива и конкуренция на
традиционните здравни застрахователи. Разликата между тях и
застрахователите е, че докато застрахователите са инвестиционни
посредници, които активно участвуват на капиталовия пазар с
натрупаните средства,
HMO
приличат повече на взаимоспомагателни каси на малки групи от хора.
Това могат да са взаимоспомагателни здравни каси на работници в
някое предприятие или на някой профсъюз, могат да са свободни
сдружения на лекарите и специалистите в някой град или област.
Предимството, което тези каси предлагат, е, че те се договарят
предварително с лекарите за цената на услугите; или, когато са
организирани от лекари, те предлагат точно фиксирана цена на
услугата, без необходимост от допълнително договаряне между
пациента и лекуващата организация.
Това, което
трябва да се разбере, е, че тези организации са толкова разнородни
в своите дейности, функции, застрахователни планове, че не е
възможно да се направи онази обобщена разлика, за която се е
хванал отчаяно д-р Семерджиев – „доставяне на услугата” срещу
„покриване на разходи”. Някои
HMO,
които са организирани от лекари, наистина доставят услугата; но
всъщност разходите са покрити от бюджета на
HMO.
Други
HMO
не са създадени от лекари, а например от профсъюзни членове и
естествено те не могат да „доставят услугата”, а плащат за нея на
лекари, с които
HMO
има договор.
Трябва също
да се отбележи, че
HMO
имат много недостатъци в сравнение с традиционните здравни
застрахователи. Например, в
HMO
няма
индивидуални сметки с натрупване. Нещо повече,
HMO
не е инвестиционен посредник, и следователно натрупаните в нея
пари са нещо като пачки в дюшек – седят и нищо не правят, докато
не се появи повод да ги изхарчат. За една активна икономика като
американската това се смята за сериозен пасив. Затова въпреки
привидните предимства на
HMO
американците предпочитат традиционните застрахователи. Освен това,
HMO
налагат ограничения на своите членове – при кои лекари и болници
да се лекуват, срокове, списък от лекарства и така нататък.
Но все пак,
HMO
не са различен пазар от този на застрахователите. Поне досега не
съм видял някой анализатор да отделя
HMO
от пазара за медицински застраховки. Вярно е, те са доста тромави
като институции, но пък за малки групи от хора, които живеят или
работят в сходна среда,
HMO
са добра и евтина алтернатива. Но пък дори хората, които членуват
в
HMO,
твърде често имат и застраховка при някой застраховател за
покриване на онези случаи, които
HMO
отказва да покрие поради ограничения си обхват на покритие. Така
че принципна разлика няма. И когато говори за
HMO,
д-р Семерджиев не трябва да ги отделя от застрахователите. От
гледна точка на икономическото мислене няма разлика между
HMO и
кой да е застраховател.
Каква е
разликата между
HMO и
българския здравен комунизъм? Вече трябва да е ясно на всеки:
държавната принуда. Това е въпрос, по който д-р Семерджиев
упорито отказва да говори. Това, което мъчи всички смислени и
разумни българи, за д-р Семерджиев е второстепенен въпрос. Той
смята, че има право да насилва всички нас да плащаме в неговата
здравна каса.
Освен това
трябва да отбележим, че докато
HMO
са много удобни и ефективни за малки групи хора, в ограничена
среда и сходни условия на живот и работа, те определено не са
много удобни за много хора в разнородна среда. Ако бяха удобни,
щяхме да виждаме пазарът в САЩ да създава такива огромни
организации, поне с размерите на застрахователи. Но такива няма.
Очевидно, в големи мащаби
HMO
са неефективни. Следователно, ако д-р Семерджиев е гледал от
HMO
за да създаде своята комунистическа здравна каса, той е взел нещо
малко и решил да експериментира как ще проработи върху седем-осем
милиона българи, различни по своите здравни проблеми, място на
живот и работа, природни условия и т.н. Това е като да видиш, че
копането с малка мотика е ефективно за две лехи с домати и да
решиш, че е много добър механизъм за обработка на 500 хектара. И
да го наложиш със закон на всички земеделци.
Дотук с
абсурдните сравнения на д-р Семерджиев между неговия здравен
комунизъм и американските взаимоспомагателни каси.
Ето един
типичен пример за пропагандно говорене:
Ще дам
само един елементарен сравнителен пример за това какъв е резултата
от преговорите, които водят американския застраховател и
българската НЗОК: цената на лекарския преглед в САЩ е средно 108
$, а в България – 10 лв. Това позволява все още, размера на
здравната осигуровка в България да е 6%, докато в Германия
например е над 14%.
Първо, нас
не ни интересува Германия, защото там също няма свободен пазар на
здравеопазване. А германската държавна здравна система отдавна е
обект на критики от политици и експерти и вътре в Германия, и вън
от партньорите на Германия в Европейския съюз. Само за последните
три години успях да засека поне двадесетина статии в
Time,
Newsweek
и
The Economist,
които показват ясно краха на германската държавна здравна система.
Второ, какъв
ви е проблемът, д-р Семерджиев, лекарите да вземат по
$100
на преглед? Може би се притеснявате, че конкуренцията ще е твърде
висока и вие с вашите възможности няма да се вредите? Аз нямам
проблем лекарите да вземат по
$100
на преглед. Защото когато ги вземат, ще ме лекуват не като за
десет лева, а като за сто долара. Защото съм бил на лекарски
преглед в САЩ и съм ползвал услугите на Спешно отделение там, и
ако не знаете, трябва да ви кажа,
$100
долара дават по-добро лечение от 10 лева. Аз искам да плащам
малко, а лекарите да получават много. Очевидно свободният пазар в
Америка го е постигнал. А „успехите” на вашия здравен комунизъм се
състоят в това, че ние плащаме много, а лекарите получават малко.
А разликата отива за „финансовия баланс на държавата.” И за
финансовия баланс на вашата си клика.
Отново имаме
пример за първосигнално тълкуване на данни и факти в следното
изречение на д-р Семерджиев:
Колкото
до незнанието на г-н Маринов за разходите, които работодателите в
САЩ поемат за здравеопазването на своите работници, ще спомена
само думите на Лий Якока в качеството му на президент на
“Крайслер”: “Близо 30% от стойността на един автомобил са разходи
за здравето на моите работници”.
Вероятно д-р
Семерджиев си мисли, че като казва „разходи за здравето” Якока има
предвид „плащания към болници и лекари.” Да направим една проста
сметка. През 2000 година компанията Даймлер-Крайслер е имала
250,000 работници и приходи от около
$167
милиарда при печалба 11%. Това означава, че разходите на
компанията са били около
$150
милиарда. Ако приемем тълкуването на д-р Семерджиев, ще излезе, че
през 2000 година компанията Даймлер-Крайслер е платила на лекари и
болници за своите работници близо
$50
милиарда долара. Разделено на служител в компанията, това прави
около
$200,000
на човек на година. С една дума, абсолютно всеки служител
на компанията всяка година получава медицинско обслужване
на стойност колкото една сложна операция като присаждане на бъбрек
или на сърце.
Това, меко
казано, е една доста висока степен на заболеваемост сред
работниците на компанията, много по-висока от средната за
Съединените щати, и би било достатъчна причина федералното
правителство да затвори компанията като особено опасна за живота и
здравето на работниците. Ако вярваме на тълкуването на д-р
Семерджиев.
Тъй като за
разумните и интелигентни хора такова тълкуване на думите на Якока
очевидно е нелепо, аз ще се опитам да дам друго обяснение на тези
думи. Тъй като за разлика от д-р Семерджиев съм бил търговски
директор на голям химически завод, смятам, че може би по-добре от
доктора разбирам какво казва г-н Якока, макар и разликата в
класите между мен и г-н Якока да е астрономическа.
Когато г-н
Якока говори за „разходи за здравето”, той очевидно говори за един
цялостен комплекс от мерки в производствения процес, които са
насочени към запазване на здравето и работоспособността на
служителите, а не към плащане на медицински услуги. Такива
мерки могат да включват следното:
- удобна и
уютна работна среда на конвейера и в офисите;
- вентилация
и движение на въздуха през помещенията;
-
ергономични работни места;
- удобно
облекло;
- високи
критерии за качество и безопасност на материали и инструменти;
- удобен
транспорт до работното място (аз съм живял в Детройт и мога да ви
кажа, че трафикът там е ужасен, въпреки големите магистрали);
-
противопожарни мерки и обучение за действие в извънредни ситуации;
- качествена
и здравословна храна в ресторантите на компанията;
- и много
други.
Много малка
част от „разходите за здравето” са „медицински разходи” и
определено дори в тази част работодателят не поема пряко
разходите, а плаща медицински застраховки, които по своя принцип
не са различни от коя да е друга медицинска застраховка.
Но горните
мерки за запазване на здравето и работоспособността на работниците
в никакъв случай не могат да се включат в данните за
$5,000
на човек медицински разходи на година. Тези грижи за здравето на
работниците просто няма как да се изчислят отделно от общите
разходи на компанията. Така че аргументът на д-р Семерджиев за
„големите здравни разходи на работодателите” е просто митология. В
крайна сметка основната тежест за здравните разходи остава върху
застрахователите; а това е тезата, която защитавам от самото
начало и с която д-р Семерджиев бавно, трудно и мъчително започва
да се съгласява.
Честно
казано, не знам какво да правя със следния странен аргумент:
Не аз, а
Вие, г-н Маринов, обявихте американските застрахователи за
“пирамиди”, изхождайки вероятно от ограничения си и негативен
български опит, защото в противен случай щяхте да знаете, че
пирамидата е една от най–стабилните геометрични фигури и
сравняването с нея не е обидно, а похвално. Пренесено в
американски контекст, определението Ви звучи комично.
За д-р
Семерджиев очевидно въпросът е на семантика – кой как употребява
понятието „пирамида” и колко стабилна била пирамидата като
геометрична фигура. За мен въпросът е на здрав разум и
икономическа логика: Не е възможно американските застрахователи да
успеят да привлекат парите на американците, ако вложителите губят
от всеки един долар цели 45 цента. И следователно тълкуването на
д-р Семерджиев е нелепо – тези 45% не са от застрахователните
вноски, а от цялостните приходи на застрахователните компании. А
тъй като застрахователните компании са инвестиционни посредници,
огромната част от техните доходи идват от възвръщаемост върху
инвестициите. Именно така работят инвестиционните посредници,
на „лостов принцип” – малко количество вложен капитал може да
управлява огромни капиталови потоци и да произвежда огромни
приходи, когато има свободен достъп до капиталовия пазар и
професионалисти, които да знаят къде и кога да инвестират.
Аз ще
продължа да настоявам на здравия разум и икономическата логика, и
ще оставя семантическите упражнения на д-р Семерджиев.
Разбира се,
не трябва да се пропуска възможността за безсмислено левичарско
каканижене на цифри, които нищо не означават. И д-р Семерджиев не
я пропуска, като накрая задава въпроса:
Сега ми отговорете, г-н Маринов, ако имате право на избор, кого
бихте предпочели – НЗОК с 98% здравноосигурителни плащания или
частен фонд с 30 до 50% щетимост?
Този въпрос
е подвеждащ. Той предполага, че ако имам право на избор,
ситуацията с частните фондове в България ще остане същата, както е
и сега. Няма смисъл да коментирам това. На всеки е ясно, че такова
допускане е лишено от логика. Но ще задам контравъпрос:
Кажете
ми, д-р Семерджиев, ако сте толкова уверен, че ще избера вашата
каса пред частния фонд, защо трябваше да въвеждате държавна
принуда, за да натрупате средства във вашата си каса? Ако вашата
каса беше толкова превъзходна, колкото я описвате, защо не ме
оставихте сам да я избера, а трябваше да впрягате полицейската
сила на държавата, за да ми вземете насила парите и да ме лишите
от правото ми на избор?
Тъй като д-р
Семерджиев досега не е отговорил на този очевиден въпрос, и тъй
като от самото начало на здравната каса той упорито защитаваше
държавната принуда, аз мога да си направя извода: Д-р
Семерджиев знае, че никой няма да избере неговата здравна каса.
Той знае, че тя няма да устои и един месец на конкуренцията на
частните здравни фондове. Той знае, че със свободния си избор
българинът ще избере по-доброто, а Семерджиевата каса е по-лошото.
С една дума,
само простият факт, че на д-р Семерджиев му трябваше полицейска
сила да ни наложи своя комунистически експеримент, показва, че той
самият не вярва, че здравната каса има някаква стойност.
Точка 3 от
писанието на д-р Семерджиев буди недоумение:
...числата изглеждат приблизително така: 43$ застраховка месечно
на човек в САЩ срещу около 8 лв. средно за осигуровка на човек в
България.
Аз вече
показах на д-р Семерджиев, че когато става въпрос за държавна
принуда, не може да се говори само за чистите плащания към
здравната каса. Трябва също да се говори за цената на принудата,
която не минава през бюджета на здравната каса и следователно не
може да бъде отчетена. За да може да се ограничи само до
конкретните разходи на здравната каса, д-р Семерджиев трябва да
премахне държавната принуда и да ни остави сами да решаваме дали
да си даваме парите в негова каса. Едва тогава ще може да
пресметне точните разходи. Но д-р Семерджиев отказва да прави
това. От самото начало той е привърженик на държавната принуда в
здравеопазването. Защо ли? Защото знае колко струва неговото
комунистическо отроче.
И това
странно твърдение също буди недоумение:
Коментарът е излишен, но освен това трябва да се знае, че пакетът
на никой застраховател не може да се сравни с този на НЗОК –
справка НРД и “сайта”.
Ами тогава
защо ви е държавна принуда, д-р Семерджиев? Защо не ни оставихте
сами да решим дали искаме вашия велик „пакет”? Не е ли защото сам
си знаете колко струва този бележит „пакет”?
Данните за
Медикейд и Медикеър отново са изтълкувани погрешно. Д-р
Семерджиев, тези 55 милиона американци не са ефективно
обслужвани от тези програми, а са
eligible,
тоест по критерии имат право да очакват помощ от тези програми, но
не е сигурно дали наистина ще я получат при всички обстоятелства.
Например, заради ниските си доходи някой страстен пушач може и да
има официално право на Медикейд, но вероятността инспекторите на
Медикейд да одобрят плащане за лечение на болести, свързани с
неговия вреден навик, е много ниска. Този човек може и да е вписан
в списъка, но ефективно той трябва сам да си плаща за своя
порок. Или 80-годишен милиардер може и да е включен в списъка на
Медикеър заради възрастта си, но в Америка ще се вдигне голям шум,
ако Медикеър си позволи да му плаща посещенията при лекаря.
Така че, д-р
Семерджиев, тези 55 милиона имащи право американци не са
ефективно обслужвани американци. Запознайте се малко повече с
американската здравна система, преди да говорите.
Имаме и
поредните оправдания за това колко малко всъщност стрували скъпите
нови сгради на здравната каса. Д-р Семерджиев, защо с вашата
здравна каса не построихте и не купихте тези сгради в честна
конкуренция с частните фондове, за да видим кой колко струва, а ни
пробутвате недъгави оправдания за някакви 900 квадратни метра
(по-точно - цели 900 кв.м!)?
Аз знам
отговора. Защото в условията на конкуренция касата на д-р
Семерджиев нямаше да събере пари и за капан за мишки.
Следното
твърдение също е нелепо:
Страната, която не цитирах, беше тест за Вас. Да бяхте имали и
най-малките познания за здравните системи, Вие щяхте да посочите
коя е, още повече, че тя вече беше спомената в дискусията.
Не я
посочих, защото няма такава страна, в която да са направени 14
пъти повече разходи за здравни каси.
Защото още от първата таблица, която д-р Семерджиев ни даде, става
явно, че това твърдение за 14 пъти повече разходи е нелепо. 14
пъти повече по какъв критерий? Като процент от БВП? Българският е
4.3%, следователно тази митична страна трябва да има здравни
разходи 60.2% от БВП. Такава няма в таблицата. Или може би 14 пъти
повече разходи на човек от населението? Българските са
$121
на човек, следователно митичната страна на д-р Семерджиев трябва
да има
$1,694.
Но такава също няма в таблицата. Най-близо до тази цифра са Малта
и Испания, и двете не са централноевропейски.
Така че
която и да е страната, твърденията за 14 пъти повече разходи са
просто неверни.
Ще пропуснем
рефлекса за лична саморазправа и ще обърнем внимание на принципния
въпрос в следното твърдение:
Само не мога да разбера, засега, защо държите толкова много да
рушите. Все пак надявам се да е поради незнание, а не поради
диагноза – простете ми за допускането.
Отново
виждаме марксисткия инстинкт на д-р Семерджиев – държавната
принуда е съзидателна и творческа, индивидуалната свобода и
частното предприемачество са разрушителни и деструктивни. Ако не
сте чели Комунистическия манифест, не си правете труда.
Просто прочетете д-р Семерджиев.
Но д-р
Семерджиев има и определение за разликата между комуниста и
демократа:
Впрочем една от същностните разлики от комуниста в полза на
демократа, е зачитането на чуждото мнение и общото търсене на
разумни решения.
Това е доста
произволно определение за разликата между двамата. Но дори да е
вярно, аз не виждам д-р Семерджиев да зачита нечие друго мнение,
освен своето си. Той дотолкова държи на своето си мнение, че преди
няколко години използва властта си, за да наложи на всички
българи, независимо от тяхното лично мнение, своята си
здравна каса. Не се сети да попита останалите българи дали намират
това за разумно и справедливо. Не позволи никой да предложи
свобода на избора в здравеопазването, което е единственото разумно
решение (както по-долу той с мъка признава).
Именно това
го определя като комунист - по неговите собствени думи. След
такова самопризнание няма нужда от нещо повече.
Най-голямата
изненада идва накрая:
Тук, въпреки досегашната размяна на стрели, искам да подкрепя
тезата, че е време социалното здравно осигуряване да се
демонополизира. Конкуренцията е полезен инструмент, включително и
във финансирането на здравеопазването.
Хайде сега
някой да ми обясни какво точно става. Д-р Семерджиев извади от
десет кладенеца вода да ни показва колко е зле положението в
Америка с тяхната конкуренция, и сега изведнъж ни казва, че май
трябва да има конкуренция и в България. Това, меко казано, е доста
противоречиво от негова страна. Ако д-р Семерджиев си вярва на
твърденията относно Америка, би трябвало да отхвърля всяка
възможност за въвеждане на конкуренция в здравеопазването в
България. Защо ли?
Каквато и да
е причината, аз съм доволен от този проблясък на здрав разум у д-р
Семерджиев. Единственият ми проблем е, че той не получи този
проблясък преди няколко години, преди да изхарчи парите на хората
за своя комунистически експеримент. Ако се беше сетил тогава за
конкуренцията и нейната позитивна сила, сега тази дискусия нямаше
да се състои, а България бавно, но сигурно щеше да се измъква от
блатото на здравния комунизъм.
Но дори и в
този проблясък на здрав разум д-р Семерджиев не губи своите
комунистически инстинкти:
Това може да се извърши сравнително лесно, ако НОИ, който събира
здравноосигурителните вноски, ежемесечно ги трансферира в онзи
фонд, който осигуреният сам избере - независимо дали това е един
от десетте частни ДЗО или НЗОК. Има и друг начин – да се отделят
28-те РЗОК от ЦУ на НЗОК и да им се даде възможност да се развиват
и извън регионите си.
Конкуренцията може да стане сравнително лесно, само че отново ще
има държавна принуда. Д-р Семерджиев просто не може да живее без
държавна принуда. Да има конкуренция, но все пак в
„калъфа на държавния монопол”,
както сполучливо се изрази г-н Кандемиров. Пак всичко да минава
през НОИ, НЗОК и други комунистически уроди, а оттам нататък да
позволяваме конкуренция. Естествено, в реалния свят само „нашите”
ще имат право да се конкурират.
А не може ли
конкуренция без НОИ и ЗОК? Конкуренция на основата на личната
свобода и пазарната свобода? Очевидно не може, според д-р
Семерджиев. | 
