Божидар Маринов не ми е никакъв.
Ако го срещна на улицата, няма да го позная. Знам за него само
това,
което съм чел в “Още инфо”.
Чета с интерес словесните му гювечи, макар и да не съм
съгласен с някои негови крайни виждания по ред въпроси.
Впрочем, защо трябва да влагаме насмешка в определението
“гювеч от думи”? Всеки текст е съчетание от думи, както
гювечът е съчетание от зеленчуци, и в този смисъл той също е
гювеч. Проблемът е другаде - в това, че един гювеч е вкусен,
друг – не, а трети – същинска помия.
Гювечите на Божидар са добре
сготвени, пиперлии и аз ги харесвам.
Ако сега надигам глас в негова
защита, то е заради наслагването на две отвратителни
обстоятелства: малко след като посетих Националния
осигурителен институт, изпълнен с омерзение от видяното там,
попаднах на
твърдението на г-жа Деница Сачева,
че здравната каса почивала върху принципите на
равнопоставеност, солидарност и споделена отговорност. И че
Божидар Маринов съвсем не е прав да я критикува.
Г-жо Сачева, Божидар Маринов е
написал
материала, който критикувате,
не за да покаже, че не разполага с факти, логически аргументи
и изобщо способност за мислене по отношение на такова сложно
явление като Здравната каса. Прочетох внимателно писаното от
него и установих, че той си е поставил далеч по-скромна цел.
Той просто иска да каже, че в сегашното си положение на
държавен монополист тази каса не е в състояние да предлага
добро здравеопазване.
Когато пазарът на дадена услуга
се владее от монополист, това е добре за монополиста и лошо за
всички останали. Ако монополистът е държавата и ползуването на
услугата е задължително, тогава за останалите е още по-зле, а
за монополиста е най-добре, защото той дори не е застрашен от
възможността да изгуби монопола си.
Понятия като равнопоставеност,
солидарност или споделена отговорност, поставени в калъфа на
държавния монопол, губят смисъла си и дори се превръщат в нещо
противоположно. Като равнопоставеността в стадо овце, доено и
стригано от собственика. Само дето тук нямаме собственик в
добрия смисъл на думата. За служителя, който е фактическия
собственик в този държавен монопол, грижата за здравето на
населението ще е последната му грижа.
Като казвам това, аз съзнателно
смекчавам нещата. В действителност него изобщо не би трябвало
да го е грижа за това здраве. Единственото, за което мисли
бюрократът, когато е на работа, а и в част от извънработното
си време, е как да използува държавата като своя частна
собственост.
Съществува мнение, че държавните
служители са станали такива, защото са некадърници и не могат
или не искат да развиват собствен бизнес. Но когато нещата
опрат до гореказаното използуване на държавата, те неочаквано
проявяват същата изобретателност и сръчност като всеки добър
предприемач. Примерите не се изчерпват само с разкошните
административни сгради на Здравната каса, построени с
неподозирана експедитивност. Или пък със служебните коли.
Напоследък станахме свидетели на
парадокса как някои лекарства, купени с намаление от НЗОК,
струват значително по-скъпо,
отколкото ако са купени в обикновена аптека без никакво
намаление. Това определено напомня за икономиката на
социализма, когато беше възможно, например, цената на едро на
даден продукт да бъде по-висока от цената му на дребно.
Приликата е съвсем закономерна, защото в основата на
неблагополучията на социализма стоеше пак същата причина –
държавно-партийният монополизъм. Така, че тезата на Божидар
Маринов за наличието на здравен комунизъм не е лишена от
основание.
Разликата между цените на
лекарствата в горния пример е влязла в различни джобове, но
краят на хранителната верига е в Здравната каса, където някой
също е получил своето. И тук проличава разликата между
бизнесмена и държавния служител. Докато от сръчността на
първия в повечето случаи има полза, защото тя увеличава
общественото богатство, то вторият е като циганина, който краде
жица – и двамата могат да нанесат щети за стотици хиляди, за
да спечелят някой и друг лев.
И не е прав
друг един участник в
спора – д-р Хинков, когато твърди, че преднамерено
неефективното управление на НЗОК, включващо “източване на
касата, злоупотреби с вноските на хората и натиск върху
лекарите” ... “не може да бъде основание да се твърди, че
моделът е сбъркан.” Напротив, д-р Хинков, възможността за
източване на касата е закономерно следствие от избрания модел,
а това, че ние все пак получаваме някаква медицинска помощ, е
по-скоро изключение, дължащо се предимно на професионалната
отговорност на повечето лекари.
Изглежда, спасението е в
демонополизацията на пазара за здравни осигуровки. Ако в
страната се появи един поне толкова свободен пазар за такива,
колкото е свободен пазарът за зеленчуци, то Националната
здравна каса ще бъде закрита или продадена, както бяха
продадени ред други държавни монополи. Тогава ще научим дали
сегашната цена на равнопоставеността, солидарността и
споделената отговорност, равняваща се най-малко на 6% от две
минимални заплати, съответствува на пазарната.
С потребителски поздрав:
(Личен подпис) |