|
|
Традиция в българския политически живот е когато ти свършат
разумните аргументи, да прибягваш до психологическо
охарактеризиране на опонента. В този смисъл д-р Семерджиев е
завършен български политик. С ударение върху “български”.
Не може да отговори на краткия и ясен въпрос, който зададох, и
затова инстинктивно е прибягнал към психологическо
охарактеризиране. Това трябваше да се очаква.
За всеки случай
припомням въпроса за N-ти път:
Защо медицинските застраховки на
свободния пазар струват по-малко и носят повече ползи от
принудителното държавно медицинско осигуряване? Ако свободният
пазар предлага по-ниска цена и повече ползи, защо да не премахнем
държавната принуда и да оставим хората да се застраховат
доброволно в частни застрахователни компании?
Аз не съм
политик, и затова няма да прибягвам до психологическо
охарактеризиране на д-р Семерджиев. И без това всички знаят какви
са неговите истински мотиви за защита на българския здравен
комунизъм. По това няма какво много да се говори. Всичко е ясно.
Ще разгледам
другата част в отговора на д-р Семерджиев.
Аз наистина
доста се учудих когато д-р Семерджиев публикува предишните си
данни. На всеки става ясно, че те напълно сриват защитата на
здравната каса. Сега разбирам каква е причината: Д-р Семерджиев не
разбира какво казват данните в таблицата. Той смята, че данните
показват какво американецът вади от джоба си всеки месец за
здравни услуги. Истината е, че данните показват не това, а
какво здравните заведения и лекарите в САЩ получават като
заплащане. Именно на тази основа се прави статистиката за
“разходи за здравеопазване”. Но д-р Семерджиев не знае това и
смело говори фантасмагории.
Нека да видим
какво става, ако приемем фантасмагорията на д-р Семерджиев. Среден
американски работник със заплата от
$20
на час, с жена и три деца у дома. Жена му не работи, както
подобава на американска домакиня с три деца. Семейството изкарва
$40,000
на година. Но според д-р Семерджиев това петчленно семейство плаща
близо $25,000
на година в здравни услуги. И им остават още
$15,000
на година за два автомобила, бензин, къща, електричество,
образование за децата и т.н.
Е, д-р
Семерджиев, глупостта не е забранена със закон, но някои неща са
просто отвъд всякакви граници. Били сме в Америка, живели сме там,
знаем какво плащат американците от собствения си джоб за
здравеопазване. Да тълкувате данните по този първосигнален начин
е... малко прекалено. Няма петчленно американско семейство, което
да плаща
$25,000
на година за здравеопазване от собствения си джоб.
Това, което д-р
Семерджиев не осъзнава, е, че на американския здравен пазар
застрахователните компании играят като посредници.
По-точно, като инвестиционни посредници. Те не са “каси”.
Българската здравна каса е именно каса – тя е само склад за
пари, “едно влиза, едно излиза” (минус заплатите на чиновниците и
издръжката на офисите им). Застрахователните компании в САЩ
използват парите от застрахователните полици за инвестиции. За
тази цел има инвестиционни фондове, консултанти, и така нататък,
които помагат на застрахователните компании да увеличават парите,
които са вложени при тях, и по този начин да връщат на своите
клиенти многократно по-големи суми, отколкото са внесени.
Д-р Семерджиев
не осъзнава това. Той разсъждава първосигнално. “Ако здравните
заведения в САЩ получават толкова пари, те задължително са ги
извадили пряко от джоба на американеца.” Такива работи като
дългосрочни инвестиции, капиталов ресурс, съставна лихва са далеч
от лекарския ум. Той смята, че парите са еднакви винаги и
навсякъде. Затова и казва такова безсмислено изречение:
Сметката е ясна – американеца плаща с 4669 $
повече от българина, независимо от това как и чрез кого го правят
– каса, застраховател, лично в брой и т.н.
Дори без да
говорим за другите аргументи, още в самото начало можем да
възкликнем: Така ли? Ами тогава защо ни е здравна каса? Така де,
ако няма значение през кого плащаме, много ли е трудно да си
поемем сами 10-те долара медицински разходи на месец, с които се
хвали здравната каса? Нещо повече, ако премахнем принудата, тези
10 долара могат да спаднат и на пет долара на месец, кой знае?
Самите думи на д-р Семерджиев са достатъчен аргумент против
съществуването на принудителен здравен комунизъм. Само че той не
го разбира.
Но и аргументът
сам по себе си е изключително смехотворен. Нямало било значение
през кого се извършвало плащането, представете си. Само това
изречение е достатъчно, за да ни покаже колко далеч е д-р
Семерджиев от икономиката. Няма значение дали плащам
$43
на застрахователя, а той ми поема медицинските разходи, или плащам
направо на лекарите
$400
на месец? Вярно е, за лекаря това няма значение. Но от гледна
точка на обществото няма ли значение дали хората ще имат цели
$360
на месец в повече за други харчения? Няма ли значение дали парите
са дадени пряко на лекаря, или са дадени първо на инвестиционния
посредник, който ги инвестира и ги увеличава за доброто на цялото
общество?
Има значение,
разбира се. Когато плащам направо на лекаря, получавам толкова,
колкото съм платил. Когато му плащам чрез медицинската си
застраховка в частна застрахователна компания, получавам повече,
защото застраховката е инвестиция, която нараства с течение
на времето. Най-лошият вариант е здравната каса – получавам
по-малко от това, което плащам, защото каса не увеличава
инвестициите, но пък плаща заплатите и палатите на чиновниците. А
както г-жа Сачева призна чистосърдечно, чиновниците също използват
здравната каса за “платежен баланс” на държавата. Ние си знаем
какво означава това.
Д-р Семерджиев
просто разсъждава първосигнално.
Това
първосигнално мислене не е ограничено до него. То се вижда в
цялостното отношение на тримата защитници на здравната каса,
Хинков, Сачева и Семерджиев към анализа на Гарет Хардин за
“трагедията на общите имоти”. Всички разбраха какво казва този
анализ и как се прилага към здравната каса. Не само това, след
1968 статията на Хардин е възприета за класика в света на
икономическата наука и цитирана вероятно десетки хиляди пъти в
авторитетни икономически публикации. Изразът “трагедията на общите
имоти”
(The Tragedy of
the Commons)
беше любим израз на бившия министър-председател на Великобритания
баронеса Татчър в нейните обосновки за денационализиране на
отраслите на британската икономика (не само животновъдните!). Дори
десетгодишният ми син разбра какво казва анализът на Хардин за
общите имоти.
Само Хинков,
Сачева и Семерджиев се пулят озадачено и се чудят, “Абе какви са
тези скотовъдци, какви са тези животни?” Накрая решават, че това е
някаква “животновъдна материя”, и го пренебрегват. Вероятно си
мислят, че това е нещо за животновъдството и трябва да се обърна
към министъра на земеделието.
Разбира се,
първосигналното мислене у българските политици и чиновници не е от
вчера. Всички си спомняме крилатата фраза на един друг български
политик: “Днес полупроводници, утре цели проводници”, както и
пожеланието за успешни дипломатически отношения с Нубия. Но в този
случай първосигналното мислене е в основата на създаването на
здравната каса. Още една добра причина за затваряне на здравната
каса.
И накрая,
разбира се, трябва да забележим стандартното политическо
оправдание: Не бил залаган монопол, това просто било временна
стъпка, а след време всичко щяло да стане точно както трябва, но
се появили лошите, и ето, не станало. Д-р Семерджиев, хайде когато
разглеждаме сериозни въпроси, да не си играем на долнопробна
партийна пропаганда. Какво ще кажете за това? И без това никой не
ви вярва, по-добре не се излагайте. |
