Нацизмът и комунизмът са режими, при които животът и честта на гражданите нямат никакво значение за властта. Тя се разпорежда със свободата и правата им както си иска. Това е азбучна истина, възприета от общественото мнение във всички демократични държавни. Странното е, че понятия като антифашизъм, антинацизъм, антифранкизъм носят позитивно звучене, но в ушите на множество левичари и хора, самопровъзгласили се за либерали, антикомунизъм продължава да е мръсна дума. Нашенските левичари даже му лепнаха негативен епитет отпред: пещерен антикомунизъм.

Изумително творение на омразата.

Посланиците от четирите държави, дали най-значителен принос за победата над нацистка Германия през Втората световна война - САЩ, Великобритания, Франция и Русия, присъстваха днес на трагичното честване, с което Германия отбеляза 60-тата годишнина на една от най-спорните съюзнически операции - унищожителната бомбардировка и опожаряването на Дрезден.

Нашенски нацита решиха пак днес да протестират срещу случилото се преди 60 години. За съдбата на десетките хиляди, изгубили живота си от насилствена смърт след 1944 българи, и на милионите, на които комунизмът отне имота, свободата, правата и честта, те никога не са протестирали и нямат намерение да протестират. Цинизмът е, че факелното им шествие е тръгнало в 18:00 от паметника на Апостола. Днес. По повод бомбардировката в Дрезден.

От паметника, който сме построили на Апостола на свободата!

Победителките във войната направиха всичко възможно да измият срама от стореното зло спрямо победените с плана "Маршал" и подобните нему програми. Самото учредяване на НАТО бе ефективно действие в помощ на победените страни, доколкото една от четирите главни цели на Алианса, поставени при учредяването му само три години след края на войната, беше бързото възстановяване на Германия, Япония и останалите, които допуснаха да им бъде оказана тази помощ (страните от бъдещия Източен блок я отказаха под натиска на СССР).

Реставрацията на Дрезденската галерия и на бароковите паметници в бомбардирания преди 60 години германски град не е финансирана нито от совхоза "Пут к комунизм!" край Будьоновск, нито от фондация "Знаме на мира" в София. Но за това е по-добре да не се говори или поне така предпочитат българските политици дори след "приключването" на прехода към свободно общество, демокрация и пазарна икономика.

На 1 август миналата година се навършиха 60 години от Варшавското въстание. Пак в края на войната съветските войски съзнателно оставиха да бъдат избити въстаналите поляци от Армия Крайова, тъй като тя не бе контролирана от кремълските коминтерновски структури. Но истината за тогавашните събития още се премълчава от руските власти.

Чиито представители иначе са склонни да участват в символични антивоенни и антинацистки чествания.

За престъпленията на комунизма в чужбина и у нас през последните именно 60 години мълчат както нашенските, така и световните левичари. Нещо повече - техни собствени вманячени отрочета протестират днес срещу нещо, което самите организатори на някогашните беди са отрекли и осъдили преди десетилетия. И са потрошили парите и усилията си, за да се преодолеят последствията. При това левичарите протестират, маскирали антиамериканизма си с откровено пронацистки лозунги.

Не три, а 15 години след официалната смърт на нашия вид тоталитаризъм...

Няма проблем - нека протестират. Но остават да висят два проблема.

Първо. Кога левичарите ще се отрекат и ще осъдят престъпленията на комунизма. Имат ли въобще такова намерение? И кога ще излязат да протестират по повод някоя годишнина от избиването на невинни хора в името на тяхната пропаднала кауза.

На много повече хора, защото - трябва да им признаем - комунистите бяха по-големи майстори на изтреблението.

И второ. Докога левичарите ще насъскват хората от една и съща етническа група помежду си с такова настървение? Неизвестно защо, те са избрали за фаворити онези свои сънародници, които са останали да живеят в родината си. И с изключително омерзение се отнасят към други от тях, които са пресекли Атлантика (съответно Пасифика) и в един момент са се оказали американци?!?

Понеже освен онези има-няма 2-3% от от населението на САЩ, които са потомци на коренното население (индианци, ескимоси, алеути и пр.), всичките други са дошли отнякъде - от Великобритания или Испания, от Нигерия или Гана, от Полша или България, от Мексико или Израел, от Русия или Ирландия, от Китай или Филипините... И ако не изпитват инстинктивна омраза към индианците, питаме се кого наистина толкова мразят левичарите?

Какво им е толкоз кофтито на всичките тези етноси и раси, на всичките тези 97-98% от американците, че да ги мразим?!

И ако някой наистина ги мрази, кого мрази всъщност?