60 години от Варшавското въстание – героичната и трагична 63-дневна битка на варшавяни срещу немските окупатори. Въстанието е вдигнато, за да освободи Варшава преди Червената армия и поляците да посрещнат съветските войски със своя организирана власт като гаранция за независимост след войната. А също да улесни атаката на съветските войски и да не позволи разрушаването на Варшава от хитлеристите, да не допусне стабилизирането на фронта по Висла и мобилизирането на 100 000 варшавяни за фортификационни работи.

На 26 юли 1944 полското правителство в изгнание натоварва генерал Тадеуш “Бор” Коморовски, главнокомандващ Армия Крайова (националната полска армия, преминала в нелегалност), да вдигне въстанието. На 31 юли ген. Коморовски дава заповедта за въстание.

Въстанието избухва на 1 август 1944 в 5 часа следобед. Силите на Армия Крайова в района на Варшава наброяват над 40 000 бойци. В първите няколко дни въстаниците устояват на атаките с танкове и се научават да ги унищожават и пленяват. Завладените оръжия и боеприпаси дават увереност на въстаниците, че ще могат да продължат битката. Германците концентрират усилията си в завладяването на мостовете над Висла. Въстаниците остават обкръжени на няколко места - в градския център, Старе място, Жолибож и Мокотув.

В следващата фаза на въстанието немците бомбардират с тежка артилерия и авиация отделни райони на Варшава. Битката за Стария град продължава от 14 август до 2 септември. Оцелелите в Стария град въстаници преминават през канализацията в Жолибож и градския център. След това немците започват тежки бомбардировки на северния край на градския център. От 14 до 16 септември в Жолибож въстаниците водят тежки боеве с 19-а танкова дивизия. На 27 септември пада Мокотув. Оцелелите негови защитници преминават в градския център. Жолибож пада на 30 септември. На 1 октомври е подписана капитулацията. Въстаниците се подготвят за предаването си като унищожават оръжието, скриват архивите и подготвят фалшиви легитимации за евреите-въстаници. Последният брой на въстаническият Информационен бюлетин е от 4 октомври. (По време на въстанието са издавани над 130 вестника, работи организирана харцерска пощенска служба.)

По време на въстанието животът във Варшава продължава. На снимките виждате литургия на открито (вляво) и сватба (вдясно), заснети през онези драматични 63 дни

За двата месеца на въстанието са загинали около 18 000 въстаника и 180 000 цивилни, 70-85% от сградите на Варшава са разрушени. След капитулацията всички жители са принудени да напуснат града и са изпратени в трудови лагери, започва организирано разграбване на имущество – около 33 000 вагона с мебелировка, лични вещи и фабрично оборудване са отправени към Германия.  След потушаването на въстанието германските войски методично разрушават и палят оцелелите сгради. На 17 януари 1945 съветските войски завземат изоставените руини на Варшава.

Когато в началото на въстанието Сталин научава, че то се ръководи от Армия Крайова, а малобройните отряди на прокомунистическата Армия Людова й се подчиняват, той спира настъплението на съветските войски в близост до предградията на Варшава на източния бряг на Висла. През двата месеца на въстанието руските войски остават безучастни. Съветските военновъздушни сили оставят небето над Варшава напълно във властта на немската бойна авиация до средата на септември. Молбите на западните съюзници към Сталин да използват контролираните от руснаците територии за помощ от въздуха не са удовлетворени.

Неуспехът на въстанието слага край на надеждите на поляците за независимост след войната. На 1 януари 1945 генерал Леополд Окулицки, наследникът на ген. Коморовски, издава заповед за разпускането на Армия Крайова. До този момент армията е загубила 100 000 свои бойци. Други 50 000, в това число и ген. Окулицки, са изпратени в лагери и затвори на новата полска държава или в плен в Съветския съюз. (Ген. Окулицки е осъден на 10 години лагерен труд и умира при неизяснени обстоятелства в затвора Бутирка в Москва през 1946.) Част от подразделенията на Армия Крайова, знаейки за репресиите на НКВД и на новите полски служби за сигурност, отказват да се предадат и се превръщат в нови конспиративни военни организации. Преследвани и залавяни от новата власт, много от бойците им са осъдени на смърт или затвор. Една от живите днес участнички във въстанието, Анна Якубовска, свързочник, преминавала през целия град по канализацията, сражавала се на варшавските улици, ранена и заловена от немците, в комунистическа Полша е хвърлена в затвора за 6 години.

Пленените от немците въстаници имат друга съдба. Те емигрират на Запад, не могат да се завърнат в родината си, защото Армия Крайова е смятана за контрареволюционна и реакционна, за “заплаха за съществуващия строй”. Днес са живи 7 500 участници във въстанието. От тях 5 000 живеят в Полша, останалите съдбата е разпръснала по цял свят.

За разлика от комунистическите времена днес поляците могат свободно да говорят за трагичната роля на съветските войски при смазването на въстанието. В навечерието на тържествата кметът на Варшава Лех Качински заяви: “Много поляци наивно мислят, че Русия се е променила”.

По повод юбилея Москва разпространи обръщение на руския посланик към ветераните и участниците във въстанието, но писмото предизвика раздразнение у тях. Особено ги подразниха фразите “Паметта на героите на Варшавското въстание, както и плодовете на нашата обща победа са свещени” и “Никому не е позволено да пренаписва историята.”

“Ние не искаме да пренаписваме историята. Ние очакваме да бъдат осветлени нейните тъмни страници” – казва Тадеуш Филипковски, член на ръководството на Международния съюз на войниците от Армия Крайова. “Жестът на президента Путин, който постави цветя на паметника на Армия Крайова по време на визитата си в Полша през януари 2002, възприехме с надежда. Историческата истина е необходима на народите ни.”

Русия не получи официална покана за тържествата, в които взеха участие германският канцлер Герхард Шрьодер, държавният секретар на САЩ Колин Пауъл и британският вицепремиер Джон Прескът.

Посещението на германския канцлер също предизвика негативни емоции във ветераните. Лех Качински призова Герхард Шрьодер да се извини на поляците за германската агресия през Втората световна война, подобно на извинението на Вили Бранд преди 33 години през жертвите във Варшавското гето.

Но поляците винят и Великобритания, че не е успяла да транспортира полските войски, намиращи се във Великобритания, до Полша, за да вземат участие във въстанието. Полският премиер Марек Белка поиска западните съюзници да осъзнаят вината си, че не са направили достатъчно, за да помогнат на варшавските въстаници.