|
Както вероятно вече знаете, в
експедицията участвахме четирима: нашият Предводител Индиана
Джоунс, теренният водач от туземното древно царство на трибалите
Жоро Трибала, водачът на мепесе и поет-архитект Белчо Дончев и моя
милост, осъден два дена да бъде предвождан и воден в качеството си
на единствен редови приключенец.
И така, преди да тръгнем към Огоста
за риба, Инди и Белчо героично щурмуваха издигащото се почти
отвесно на поне 50 м над околността плато, където вече не
съществува Градището, дало името на село Градешница. Проведената
операция приключи с жертви в жива сила: Белчо си контузи тежко
палеца на десния крак, най-свидния крачен палец на десния
интелектуалец. Предписах му да смачка жиловляк и да го наложи.
Наблюдателният Инди поверително сподели, че пострадалият НЕ Е
СМАЧКАЛ жиловляка преди налагане, поради което свалям от себе си
отговорността за всичките последици от така приложената терапия.
Тук се налага да направя някои
уточнения. Уважаемият Индиана Джоунс, този литофил, по-точно -
МЕГАлитофил, този славен
каменолюб, се оказа удивително разсеян, когато околовръст няма
нещо каменно, по възможност - голямо, древно и тайнствено. Поради
тази особеност на характера ли, да я наречем, в репортажа му се
появяват определени пропуски, неточности или направо неверни неща.
Ако не пишехме в жанра "паралелен репортаж" и ако бях Белчо
Дончев, сигурно щях да напижа
опровержение. Но обстоятелствата
са различни - не съм Белчо Дончев и тримата с него и Инди пишем
именно паралелни репортажи, които разкриват действително паралелни
светове, да не кажа - паралелни вселени.
Преди всичко искам да уточня, че на
Огоста ние с г-на Дончева се занимавахме не само с "...мятане на
въдици, завързване и развързване на конци и кукички, смяна на
стръв, пробване на дълбочината на водоема, коментари за въздушното
налягане и настроението на неизвестните видове риба, плуващи в
зеленясалата, топла, непрозрачна вода, цитиране на риболовни
мъдрости и дълбокомислено споделяне на многогодишен опит в
рибарлъка..." Ние хващахме и риби, предимно -
каракуди като една човешка длан.
Предимно Белчо.
Освен това никакви пържоли не сме
яли у Велика вечерта. Тя ни беше сипала по една огромна паница
гъста и дъхава супа от "свободно кълвяща кокошка", както би се
изразил някой холандец, по нашенски - кокошка, расла из селски
двор. Сложихме на масата сиренето и кашкавала, които бяхме купили
освен другото във Враца. Прибавете купищата салати, които бе
приготвила Велика. Накрая - огромен хиперароматен пъпеш. Всичките
каракуди. Двете "бели мухоморки", които Белчо набра край Лиляче.
Как да им дойде ред на пържолите при това положение? Вярно, Жоро
ги изпече по най-научния възможен начин. Но не сме ги яли, кълна
се!
После за Персеидите. Тук и Индиана,
и Белчо направо влизат в противоречие с Истината. Физикът Любо
Цонев ни разказа вечерта как някакви били броили метеоритен поток.
Голяма група мераклии налягали по гръб на планинска ливада далеч
от всякакво изкуствено осветено цивилизовано място. Когато някой
любителител-астроном забележел метеорит, издавал предварително
уговорен звук, примерно "А!" Признавало се, че е регистрирана
падаща звезда, ако повече от половината са я видели и са
индикирали това по най-естествения човешки аудиоспособ. Кой и как
е броил "а"-канията или пък са мерили децибелите - това вече не си
спомням. Но ние с адаша "изакахме" хорово барем четири-пет пъти
през онази нощ! Това си го спомням отлично. И би следвало при
нашето наблюдение да се зачете като действително преброяването на
поне четири-пет Персеида, с което мисля, че внасям нужната
прецизност в отразяването на знаменателните събития от онези
паметни две денонощия.
Сутринта по план трябваше да станем
в пет. Поне според водача на мепесе. В девет още ядяхме мекици.
Бяхме решили да отидем за риба на път за София. На отиване бяхме
пресекли река Ботуня, която минава през едноименното село, от
което е съпругата на Жоро - също трибалка. Стигнахме на брега й по
никое - от въдичарска гледна точка - време. Ние с Белчо и Трибала
се заехме с
обичайните си занимания, а адашът се захвана с нещо
крайно необичайно за него - измиване на роувър с помощта на
двулитрово пластмасово шише. Следва да отбележа, че сто метра
надолу и сто метра нагоре по течението на реката водата беше
недостъпна от брега заради ивица дълбока и рядка тиня, обрасла с
треволяк и водорасли. Докъде е ходил Индиана Джоунс
N на брой пъти, за да пълни шишето си,
само той знае. Но този удивителен човек ходи N
на брой пъти, пълни го и изми роувъра до блясък.
През това време ние вършехме всичко
описано от Любо Цонев плюс улов на риби, предимно - уклеи и мрени
колкото човешки пръст. После напече и ни писна. Огладняхме, пък и
решихме, че ще е глупаво да връщаме пържолите в София. Поехме към
Враца, оглеждайки се за крайпътно кръчме, в което да помолим да ни
притоплят пържолите срещу два лева, да ни направят гарнитура и да
ни отворят по бира - хладилната чанта беше безнадеждно опустошена
край Ботуня.
И тук се налага отново да опровергая
Индиана Джоунс. Крайпътната табела, която спря вниманието ни,
указваше не посоката към някакъв "Рибен бар". На нея пишеше "Жива
риба". Но какво да се прави, ставаше въпрос не за мъртъв дялан
камък на 3000 години...
В двора на една къща бяха направили
изкуствено езеро, вероятно три-четири ара, дълбоко метър-метър и
половина. Край него - ресторантче. Масичките - на брега и въпреки
това под навес, което се оказа важна екстра, когато по-късно
попреваля. Обезкостиха ни пържолите и ги запържиха с лук и чушки.
Сервираха ни ги с превъзходно козе сирене, което би оценил не само
изтънчен познавач на френската кухня.
Там вадели живата риба и я продавали
или приготвяли на място - по желание на клиента. Какво?! На нас с
Белчо да ни вадят?!
Когато разделихме на три улова (Инди
отказа - не му се приготвяла), от моята третинка (само!) произтече
многолюден купон. Почистих я веднага, щом се прибрах, но след като
разбрах, че съпругата ми се връща от морето едва на другия ден, я
сложих в камерата. Жоро и Белчо сигурно са постъпили по
най-правилния начин - още същата вечер са я изпържили и изяли, със
сигурност - не сами.
На другия ден поканих де кого
намерих в култовия клуб "Изгорялото", който се помещава в един
вътрешен двор на лаборатория от БАН в комплекса от физически
институти на 7-мия километър по Цариградското шосе. Съдържателите
Сашо и Ани се наеха да изпържат рибата. Вечерта домакинстваха
четиримата пътешественици - Любо и Любо, Дончев и Данчев плюс Жоро
Трибала. На гости им дойдоха Петя Владимирова и Драгомир Иванов от
"Дневник", Асен Кънев, Огнян Дъскарев и Рени Нешкова.
Нататък е ясно - три часа ядоха и
пиха, и се веселиха... В трескаво планиране на пътешествия из
най-различни древни и малко познати кътчета от родината.
Край
Паралелни репортажи, паралелни светове
>> |
