|
Тази перефраза на Джагаров
описва сполучливо характера на риболовната слука,
споходила през вчерашния ден нашият сътрудник Белчо
Дончев. След драматичното начало на неделната утрин,
когато му се наложи да сменя спаднала гума преди 4:00
часа, той се озова край язовир "Искър", където вашият
репортер с почуда регистрира риболовните му умения и
постижения. С две дънни въдици на чепаре той започна да
вади каракуда след каракуда, като сменяше не особено
охотно торния с бял червей. На моменти в коварно
организираната от него гощавка се включваше и по някой
заблуден костур. С половината от успешния улов вечерта се
заситиха трима български |
 |
|
Това е златиста каракуда,
още таранка. Има и сребриста. След кулинарна обработка
границата между двата вариетета на вида се заличава
напълно. Не е така, когато се сравнява каракудата като
човешка длан с килограмовата такава |
журналисти, двама студенти и
една много разглезена домашна котка. Че даже хартиса.
Другата половина е била също
така успешно оползотворена в дома на архитекта-поет.
Количеството изпита бира се разпределя в съотношение най-малко
3 към 2 в полза на журналистите.
Броят на изядените риби
надхвърляше неизчислими десетици. Доверете се на очевидците,
които обаче предпочетоха да ядат, вместо да броят рибите.
Всички те бяха с любимия на
Белчо Дончев размер - колкото човешка длан. Каракудата достига
на дължина 45 см, а на тегло - до 3 кг. Тези трофейни размери
обаче не предизвикват особено силни вълнения в Белчовата душа.
При лова на каракуда той отдавна е разрешил първичната
въдичарска дихотомия: Кое доставя по-голям кеф -
по-честото кълване или по-големият размер. Белчо Дончев много
уместно е предпочел за арбитър в този спор кулинарната
практика. По-голямата от човешка длан каракуда не може да бъде
сполучливо препържена след панировка с царевично брашно,
когато става хрупкава като чипс.
За какво тогава Белчо да лови
по-едри? |
