|
|
Един уважаващ
себе си водач никога не изоставя мепесето си в калта. Това го
казвам в смисъл, че ще си допиша репортажа за риболова около
Градешница, въпреки че не ми се ще да повтарям и то несравнимо
по-зле и със съмнителна правдоподобност онова, което вече написа
Индиана, и което скоро сигурно ще направи и Любо Данчев. Ако
искате да научите какво се случи по време на това пътуване –
четете тях. Ако ви интересува какво не се случи – насреща съм.
Със сигурност
Индиана Джоунс никога няма да стане рибар. За него е извън
всякаква нормална, дори и леко деформирана човешка представа да
замята низш биологичен вид, закачен на странно закукено
съоръженийце, вързано със конец за пръчка, за да може венецът на
Божиите творения – Човекът, да улови друг биологичен вид. Та за
времето, през което аз улавям три риби
(а аз ги ловя
изключително бързо все пак!),
той може да отскочи пеша до Ивайловград, да направи снимки на
всички условно датирани
от преди, по време и след Христа камъни,
намиращи се в радиус от десет километра, и за четвъртата ми риба
да е до колата и от скука – да започне да я мие. А мие някакси
професионално, вглъбено и по научному.
Със
сигурност Любо Данчев никога няма да е сигурен какво е броил около
два през нощта от терасата на нашата изключителна домакиня Велика.
Лично аз тогава броях убитите от нас бири и бях възхитен от
постигнатия резултат. Тутакси ми хрумна, че сме достатъчно
авторитетни четиримата плюс Велика като кметица и домакиня, за да
станем инициативен комитет за включване в олимпийските спортове и
на нашия. След размисъл обаче се отказах. Това, че конкуренцията
ще е убийствена,
не ме изплаши. Но този спорт ще е изключително труден, направо
невъзможен за допинг
контрол….
Жоро никога няма да разбере как така от един нищо не подозиращ
средностатистически
врачанец,
роден в Градешница,
и естествено живеещ в Младост 1А, само за секунди
може да намери
забравената си трибалска същност. Всъщност, той надали някога вече
ще е сигурен кой е, мама му стара….
Велика никога няма да
научи
края на онзи спор по социално-археологически,
историко-парапсихологически, политико–етнографски, военно–футуристически,
гастрономо–астрономически и още десетки
теми,
задълбочено докоснати предишната вечер. Освен ако не ни покани пак,
в което съмнявам. Нас никога не ни канят! Ние отиваме сами!!!
Със
сигурност след това пътуване истината пак ще си остане, поне за
мен, някъде там. А беше под носа ми. Ето как се разминахме аз и Тя:
На
сутринта, около девет, решихме че ще рибарстваме по пътя за София
(вж.
др.
парал. реп.
на Инд.
Дж. и Люб.
Данч.).
Мекиците бяха превъзходни. Малко гузно се прощавахме с Велика,
когато дойде съсед,
а може би и роднина.
Той страшно съжали, че не е разбрал за снощното гости, което с
оглед на вдиганият от нас шум си беше направо невъзможно. Ние също
съжалихме, защото явно знаеше още неща около тракийските разкопки
и всички останала въпроси, и защото заяви, че сварил сливова ракия,
в която била самата Истина! Донесе ни едно шише.
Поверихме Истината на хладилната чанта.
Екпедиционният отряд в пълен състав,
всеки зает с обичайните си занимания (отляво надясно): Любо Данчев
гледа как плува плувката му във водата, Белчо вади риба, Жоро пие
бира на сянка, а Любо Цонев разбира се е зад визьора на
фотоапарата
После тръгнахме, спирахме да ловим риба
(но
за това -
вж. др.
парал. реп. на Инд. Дж. и Люб.
Данч.).
Това, което няма да пише или поне до този момент не е написано е,
че пред очите ми Истината започна да намалява. Като стриктен водач
на мепесе, не употребявах. Но скромно помолих припадащата ми се
част от нея да бъде запазена с оглед вечерно запознанство с цел
консумация.
Къде отиде моята част от Истината, в главата на кого чертае тя
нови пътешествия, разкрива хоризонти към нови непознати светове,
водоеми, камънаци – организирани за Инди и враждебни към мен – не
знам.
Но вярвям, че е попаднала
у
добър човек, което с оглед личния състав
експедиционния отряд
е просто неминуемо.
Това е! |
