|
Комунизъм
Антикомунизъм
Престъпленията на комунизма
Българският закон
Европейските препоръки
Антикомунистически манифест
Пътят напред |
ЗА СМИСЪЛА ОТ
АНТИКОМУНИЗМА
Четиринадесет години
след 10 ноември 1989, дата уж на смъртта на българския комунизъм,
било нелепо дори да се говори за антикомунизъм, твърдят вкупом
медии, политици и анализатори. Антикомунизмът бил отживял времето
си, защото демократичните реформи били необратими, приватизацията
– пред своя край, членството в НАТО- сигурно, евроинтеграцията -
преполовена. Да турим кръст на миналото и да вървим напред!
Проблемът е, че не
вървим напред. И не вървим напред именно заради твърде жизнения
още български комунизъм. На комунизма в политиката, обществото и
най-вече – на комунизма вътре в нас самите дължим живота си,
изпълнен с лъжа, цинизъм и безверие. България вече не е държава,
тя е територия, в която няма ценности, няма морал, няма норми на
обществено поведение, няма връзка между избиращи и избирани, няма
доверие между тях. Няма граници между добро и зло. Има криминална
и корпоративна власт, мрежа от взаимообвързани и взаимозависими
престъпници, които преследват единствено своя интерес, и които
призваната да се бори с тях правосъдна система на практика
защитава. Битието на българите е толкова абсурдно, че много хора
вече не вярват в неговата реалност, и търсят изход в живота ден за
ден.
Това е наследството,
което ни остави комунизма. Омагьосан кръг на недоразвитост,
изостаналост и безнадеждност, типичен за домодерните, патриархални
общества, каквото все още е българското. Комунизмът всъщност бе
най-отблъскващото превъплъщение на патриархата. А цялата философия
и управленска практика на патриархата, т.е. на комунизма, е
насочена към блокиране на възможностите за социално участие, към
контрол и разпределение на ограничените ресурси, с които разполага
общността. Патриарсите претендират за монопол върху истината за
света, монопол, който поддържат чрез убеждението, че патриархатът
е единственият възможен порядък, най-съвършеният от всички
светове, и изисква покорство и послушание в името на неговото
съхраняване и увековечаване.
Има обаче и друг живот.
Има и друг свят, от който България може да стане част само ако се
откаже от домодерния начин на начин. Този отказ ще изисква големи
усилия и светогледно пренареждане, но е единствената алтернатива
на живота по инерция, който скоро ще доведе до пълно изчерпване на
ресурсите и до изчезване на популацията.
За да оцелее и се
съхрани, България трябва да се промени. Трябва да забрави
мухлясалите комунистически митове и безумните социални утопии,
които й тежат като камък на шията и я потапят все по-дълбоко в
блатото на комуноидния манталитет. Трябва да се модернизира, което
значи – да се декомунизира.
Задачата изглежда
непосилна за нация, която 13 години не е успяла да намери верния
път към по-доброто си бъдеще. Време е обаче да разберем, че така
повече не може. Време е да кажем не на компромиса и лъжата. Време
е да се преборим за едно по-нормално, по-справедливо и по-добре
построено общество и да сключим нов обществен договор с
управляващите.
Време е да сложим ново
начало. |
