04-07-2003

Уважаема г-жо Освалд,

Благодарим Ви много за готовността Ви да участвате в интервю за българското електронно издание "Още.инфо"

1. Уважаема г-жо Освалд, Вие сте една много млада депутатка в немския бундестаг (парламент, б.пр.) от редиците на фракцията ХДС/ХСС (фракция християн-демократичен съюз/християн-социален съюз).  От кога сте в парламентарната работна група за Човешки права и хуманитарна помощ,  какви конкретни задачи изпълнявате там, за кои конкретни ангажименти по Чеченския проблем отговаряте при Вашата работа?

В работната група за Човешки права и хуманитарна помощ съм от октомври 2002 г. - т.е. от началото на настоящия, 15-ти изборен период. При тази ми дейност съм се посветила изцяло на положението в Чечения. Пледирам за опазването на човешките права и към двете страни на конфликта, и се застъпвам, доколкото това е възможно от тук, за подобряване на положението на цивилното население. Особено тежка е ситуацията за децата. Следствие на дългогодишните военни действия те са тежко травматизирани. Тук трябва да се намесим. Непрекъснато трябва да насочваме общественото внимание към конфликта в Чечения. Опитвам се да правя това и извън парламента, при подиумни дискусии и публични дейности в моя избирателен район.

2. Темата “Защита и Свобода на човешките,  гражданските и религиозните права” остава и днес, 13 години след разпадането на комунистическата диктатура, в повечето от бившите страни на Източния блок все още много рядко засягана в публичния форум,  не на последно място, защото тя съдържа в себе си допълнителни неприятни теми, а с това и конфликти, и съответно би възбудила нежелателно тежки и неудобни публични дискусии.

Не трябва ли, според Вас, обаче точно тези въпроси да стоят в центъра на реформите на обществата на Изток, по пътя на изграждането им в граждански, цивилни общества?

Доколко темите, засягащи проблемите с човешките права, трябва да станат  в тези общества именно сега централни теми, от гледна точка на християн-демократичната етика и нейната политическа традиция? Каква роля играе изобщо християн-демократичната етика и нейната политическа самоопределеност в дефинирането и разрешаването на проблеми и нарушени на човешките права?

Опазването на човешките права и признаването на човешкото достойнство образуват фундамента на всяко развито демократично общество. В тази насока Източна Европа тепърва ще трябва да спечелва  доверието на Запада. Защото - дали желаем да си го признаем или не - дори 13 години след политическата промяна в източната част на Европа, повечето страни от тях са ни все още, както културно, така и политически, чужди.

А всеки положителен сигнал на тамошните правителства при въпроси, свързани с човешките права, е в крайна сметка и фактор в съответното място за инвестиции.

3.  По време на посещението Ви в Москва през зимата на 2002 г. Вие се срещнахте с представители на правителството на президента Путин, с чеченски представители, с представители на руски организации за защита на човешките права и на руски граждански инициативи, които се обявяват срещу нарушенията на човешките права в Чечения.

Какви впечатления придобихте, какви тенденции се развиват сега в руската политика в Чечения, какво можахте да констатирате на място?

Успяхте ли да се срещнете с пострадали, с оцелели и близки на жертви от геноцида, какво успяхте да научите конкретно от руските организации за защита на човешките права и от чеченските представители?

Отговарят ли на действителността картините и образите, които Русия дава за себе си и за  положението в Кавказката република на световната общественост?

По време на пребиваването ми в Москва аз се срещнах с представители на Кремъл и с членове на важни организации за защита на човешките права.

При това успях да чуя всякакви мнения за войната в Кавказ - безкритични, положителни дори сведения за действията, от една страна, и жестоки сведения за злоупотреби и насилие, от друга.

Само едно, обективно "средно мнение" очевидно не съществува.

Поддръжниците и противниците на настоящата руска политика стоят безкрайно отдалечени и непримирими едни срещу други. Този факт прави търсенето на изходи от една сложна, конфликтна ситуация  много трудно.

Все пак, Кремъл си призна за допуснати нарушени на човешките права, и това само по себе си аз намирам все пак за забележително. Но, как в момента изглежда действителното положение на място в Чечения, не бих могла да преценя през призмата на пряк свидетел, защото не получих разрешение за входна виза за Чечения.

Но човек трябва да изходи от предположението, че в Чечения  продължава извършването на тежки престъпления срещу човешките права. Сведенията за нападения неотдавна показват повече от ясно, че положението в Чечения не се е успокоило по никакъв начин от референдума на 23 март до сега , а  дори  по-скоро обратно.

4. Как бихте коментирали резултатите на така наречения Референдум за конституция на Чеченската република през март 2003 г. ?

Трябва да се обърне внимание, че президентът Путин непрекъснато обяснява, че иска да разреши положението в Чечения по мирен начин. Аз обаче се съмнявам силно в това, че той сериозно мисли така, след като въвежда методи като оспорвания Референдум.

Легитимността на резултата, който произлезе от този референдум, е повече от съмнителна, поради сигурните свидетелства и достоверни описания на хората на място. Поради това човек може да изходи от една действително мащабно замислена  изборна измама от страна на руснаците. Така не могат да се хранят изобщо никакви надежди за мирно разрешение. Сигурността на населението и сега, както и преди, не е гарантирана, а най-новите сведения за насилственото връщане на чеченски бегълци от Ингушетия водят дори до опасения от по-нататъшна ескалация на конфликта.

5. Смятате ли, че ще е реалистична и преди всичко - от страна на Русия - допустима, една  бъдеща роля на Европа и ООН за мирно разрешение на конфликта? При какви условия и с какви последици, според  Вас, Русия би склонила?

Би било желателно неутрални наблюдатели да могат да пътуват във  военната област, за да дават сведения от мястото на събитията. Ние бихме били в състояние тогава отново да изградим международен натиск. Но засега Русия практически се разполага и властва, напълно изолирайки и не допускайки световната общественост в региона.

ОССЕ (Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа) също трябва отново най-сетне да бъде допусната да работи в Чечения. И представители на ООН биха били желателни, естествено, но аз се съмнявам, че Чечения ще стои в Ню Йорк скоро отново най-горе в дневния ред. След войната в Ирак самата ООН ще трябва да се реорганизира. А Русия и без това би забранила намесата на сини каски.

6. Не смятате ли, че - във връзка с дискусията по човешките права в Чечения - вече трябва да се зададе и въпросът за независимостта на Кавказката република?

Какво мислите за държавния  руски договор от 1997, подписан в Москва от Борис Елцин - не означава ли той де факто признаването на независима Чеченска република?

Най-напред трябва да се създаде общ мир и ред в ситуацията на страната - и това може да се създаде единствено, когато се спазват човешките права.

През 1997 бе подписан руско-чеченски мирен договор, но той съдържаше само един неопределен пасаж за отказването от насилие и едно също толкова неопределено изказване за равнопоставени взаимоотношения  между двете държави. Поради това е почти невъзможно да има окончателно тълкуване на този договор, а поради това пък не би могло да се определи точно коя страна в конфликта е извършила – според договора от 1997 – неправомерни действия. Освен това, стои въпросът, дали изобщо е възможна независимост без чужда помощ, имайки предвид силното разрушение на Чечения.

7. Бихте ли споделили с българските читатели повече за Вашата инициатива на 12 май 2003 в избирателния Ви район в гр. Нюрнберг, с която представихте пред обществеността проблемите в Чеченски конфликт и нарушенията на човешките права в Чечения.

Каква цел си поставихте с тази публична инициатива, как реагира обществеността, показаха ли гражданите изобщо интерес, какво можахте да определите, за Вас лично, като постигнат резултат - какво успяхте да реализирате,  какво още е необходимо и желателно да се прави по този въпрос? 

Целта бе и остава, да се събуди интереса на обществеността и медиите за тази забравена война.

Ние непрекъснато трябва да насочваме вниманието към този конфликт, да свидетелстваме за катастрофалните условия, при които хората живеят там. Разбира се, сега немските граждани се интересуват по-скоро от това, какво им остава на края на месеца в портмонето и с колко още ще поскъпнат цигарите. Но тези граждани, които аз осведомих за свидетелствата от Чечения,  бяха много разчувствани. И на това трябва да наблегнем. Тази страна се нуждае неотложно от помощ!

8. Какво послание бихте оставили до онези български граждани, които като постоянни, твърди избиратели от 13 години насам съпровождат и подкрепят тежката реформаторска работа на самоопределящия се за християн-демократичен Съюз на Демократичните Сили  (СДС),  до онези граждани в Българи, за които понятията “гражданска  свобода” и “защита на човешките права“, както и изграждането на цивилна правова държава след падането на комунистическата диктатура, са основната цел на политиката и на гражданския им ангажимент в съвременна Българи?

Какво ще бъде посланието Ви и до Вашите колеги,  младите християн-демократи в България, които едва сега ще натрупват този политически  опит, който ХДС/ХСС придоби в най-трудната фаза на изграждането на Федерална Република Германия - в тежкото начало на създаването на демократична държавност след диктатурата на национал-социализма, въпреки всичко обаче с успех, постигнат в традициите на християн-демократичните политически принципи?

Бих им оставила следното: Свобода означава Самоопределение, което не изключва обаче необходимостта от много работа.  Но тази работа си струва винаги!

Текстът на интервюто на немски