|
На 22 януари т.г. в "Още инфо" бе
публикуван коментара на
Stylian Coleff
"Либералните идеи, господин Маринов, ако не
знаете, са развивани още от Адам Смит". В него се прави
опит за анализ на една публикация отпреди 14 месеца -
"30-дневен план за превръщане на България в
свободна и просперираща нация" от
Божидар Маринов. Дискусията получи необичайно продължение със статията
Първобитният индианец
Stylian Coleff
от
Божидар Маринов и продължава с отговорd
на г-н Coleff, който публикуваме днес.
Още инфо
Уважаеми господин
Маринов,
Очевидно наистина
съм ви засегнал, за което още веднъж се извинявам. Но смея да вмъкна
само, въпреки че е излишно, че аз не съм си позволявал обидни
квалификации спрямо вашата личност. Спрямо вашите идеи, да, но спрямо
личността ви, не.
Още едно
доказателство, че вашия подход не е съвсем в стила на либерализма, а
по скоро на анархизма. Либерализма, либералното общество,
демокрацията, правовата държава, гражданското общество - все
категории, които в реалната действителност като механизми имат една и
съща цел - да осигурят сблъсък на идеите, вижданията, концепциите на
различните хора, в резултат на което да се зароди обществена дискусия
и по този начин да се решат проблемите демократично. Пак подчертавам -
сблъсък между идеите на хората, а не между самите хора. Сблъскат ли се
самите хора, става лошо. Във вашето общество без държава, ще се
блъскат хора, бъдете убеден. Достатъчно хилядолетия отне на хората да
изградят балансираното демократично гражданско общество, пример за
каквото представляват в момента развитите западни общества.
Сблъсквайки се
първоначално с обидния спрямо моята личност тон във вашата реакция,
първоначално не мислех изобщо да отговарям. Но тъй като още от малък
съм закърмен, забележете, не с либералните идеи тъй като тогава и
представа съм си нямал, че ще се занимавам с икономика (говоря ви за
периода непосредствено след 1989 година, когато съм бил на около 11
години), а в духа на антикомунистическите настроения, събитията след
1989 година, големите митинги на СДС, цялата емоция и вълнения в
семейството ми около това. Още не осъзнаващ тогава напълно смисъла на
това което става, но все пак длъжен да заеме позицията на своите
родители. В своята ярост баща ми се изпокарваше, и то особено
ожесточено, поради своята емоционалност, със всички профанизирани
комунисти, дори и със собствения си баща, моя дядо, който на преклонна
възраст вече, така и не осъзна, на първо място неадекватността на
комунизма, и в крайна сметка, неговия крах, въпреки че машинациите на
другарите от политбюро, на цялата плеяда дъртофелници от ЦК на БКП,
както и долните подлеци от машината на Държавна сигурност. Така че
обсебен от малък с демократичните идеи, после в университета имах
възможност вече да облека тези детски, по скоро интуитивни възприятия,
в стройни теоретични модели, и да изследват тяхната природа,
аргументация, и т.н. И между впрочем, на фона на всичко това, виждайки
ясно, как в рамките на демократичния преход в страна ни, безскрупулния
генералитет на Държавна сигурност, малките нищожни незабележими
мижитурки от БКП, по-късно БСП, парализират целия
обществено-икономически живот, а по-този начин попарват твоите
съкровени идеи за обществена справедливост, просто ... не ти остава
нищо друго освен да ходиш да миeш
чинии в Съединените Американски Щати, но поне въздуха, който ще дишаш
ще бъде “либерален”, и “капиталистически”, ще живееш в едно свободно
общество, но поне няма да си имаш работа с някакви бездушни червени
боклуци, техните сервилни и инфантилни синчета, със придобит
хомосексуален изказ. Е, другия вариант е да вървиш по улиците и да
повръщаш.
И накрая вие казвате
че съм бил социалист. Червена бабичка. Просто освен да се засмея
пренебрежително друго не ми и остава. Но понеже винаги в живота си съм
се чувствал длъжен да отговарям и да давам обяснение за действията и
позицията си, въпреки, че досега не съм извлякъл полза от това, а
напротив, само загуба, нерви и разочарование, затова смята да ви дам
аргументация, че не съм социалист в следните две насоки:
1. Аз съм икономист,
по точно финансист, още по конкретно, интересите ми са в областта на
корпоративните финанси, и в този смисъл проблематиката на частните
компании. Работя в отдел Финанси на частна компания, и до голяма
степен проблематиката на либерализма всеки ден е част от моето
ежедневие.
2. Аз съм
привърженик, горещ поддръжник и анализатор на американския
капитализъм, за който смятам, че представлява най-истинската, възможно
най-добрата практическа реализация на либералната капиталистическа
парадигма в икономиката.
3. Най-накрая,
понеже в моята реплика към вашата статия, си позволих да отбележа, че
вие нямате икономическа познания, което е основната може би причина да
лансирате такива идеи в публичното пространство, бих ви предложил,
когато имате малко повече време, и ако имате желание естествено, да
прочетете следните мои виждания за развитието на капиталистическата
икономика, основаващи се на идейната основа на последните школи в
икономическата теория. Това между другото представлява уводната част
на моя магистърски проект, чиито обект на изследване са финансовите
пазари - проблематика доста далеч от идеологията на социализма.
_________________________________
Изключително висока
е степента на динамичност и сложност на съвременната обществена
система, фундаментална характеристика, на която е многопосочността,
комплицираността, комплексността и многомерността на протичащите
социални явления и процеси, изграждащи в своята цялост обществената
реалност.
Това е причината за
това тази нейна иманентна специфика да концентрира интереса на
научната мисъл в стремежа си да изгради цялостна стройна система от
принципи, фундаментални постановки, концептуални положения, теоретични
конструкти, насочени към изясняване и обединяване на принципите на
функциониране и развитие на съвременното общество, както и
прогнозиране на това развитие.
Особено голямо
предизвикателство представлява конкретизирането на тази проблематика
на равнището на системата, силно детерминираща глобалната социална
система, и самата тя неимоверно динамична, многомерна и сложна, а
именно икономическата подсистема.
Тук е необходимо да
се направи следното уточнение. Обекта на анализ - икономическата
подсистема - в тази уводна част, а и изобщо в цялото настоящо
изследване, е практически ограничен - обект на изследване представлява
фактологическия състав на реалната икономическа действителност в
Съединените Американски Щати. Причината за това е обективна съобразно
обекта, предмета, смисъла и най-вече духа на това изследване, поради
което е налице необходимост от налагането на подобно изследователско
ограничение. Ето защо детайлна аргументация относно следването на
подобен подход е абсолютно излишна.
Спецификата на
функциониране на капиталистическата икономика през ХХ век, характера,
дълбочината и многопосочността на наблюдаваните трансформации в
капиталистическата социално-икономическа система на развитото западно
общество поставят под сериозно съмнение обяснителната способност на
съществуващите до момента теоретични схващания относно развитието на
капиталистическото общество. Поради съществените изменения в обекта на
изследване възниква необходимостта икономическата теория да отрази
адекватно очевидно променените параметри на реалната
обществено-икономическа действителност.
Систематични и
интегрирани са усилията на учени-теоретици работещи в различни
области на хуманитарното научно познание - философия, социология,
икономика, политология, право и прочие - да изградят нова цялостна
теоретична система от възгледи, принципи, концепции, относно
функционирането и развитието на капиталистическата икономика.
На тази основа още
през времето на късния институционализъм след Втората Световна Война и
неоинституционализма от средата на 60-те и 70-те години на ХХ век
възникват множество теории за трансформацията на капитализма. В своята
цялост тези икономически теории, чиято обща основа е институционалния
подход към икономиката в обяснението на икономическите явления и
процеси, формират съдържанието на неоинституционалното идейно течение
в съвременната икономическа теория. Представителите му имат сложната
задача да изградят “теоретическа система, претендираща да обедини
принципите на функциониране на
[Специални благодарности на научния ръководител по този магистърски
проект доцент д-р Пламен Пътев, също и на доцент д-р Андрей Захариев,
за стимулиращия им педагогически подход, както и на докторант Нигохос
Канарян за помощта свързана с осигуряване на специализирана литература
и софтуер икономиката на всички нива и етапи от нейното развитие,
както и да прогнозира това развитие”.]
Внимание в този
смисъл заслужават вижданията на един от видните представители на
икономическата мисъл Йозеф Шумпетер. В своя фундаментален труд
“Капитализъм, социализъм и демокрация” (1942), Шумпетер обосновава
своята “теория за саморазрушението на капитализма” посредством
осъществяването на широки обобщения относно историческото развитие на
капиталистическата система, съвременното състояние на
капиталистическата икономика и общество, както и перспективите за
тяхното развитие. Анализирайки развитието на капитализма, Шумпетер
изказва революционното за своето време, но не и непознато, становище,
че в капиталистическата система протичат процеси, които с течение на
времето ще подкопаят отвътре социалните институти, които я охраняват,
което всъщност очевидно означава саморазрушение и разложение на
системата. До абсолютно същия извод стига макар и доста преди това
във един фундаментален за икономическата мисъл и особено за
икономическата действителност труд, печално известния учен-икономист -
Карл Маркс. Абсолютно идентични с тези на Шумпетер са и претенциите на
Маркс при изготвянето на своя основен икономически труд “Капиталът” -
анализ на същността на капитализма и обособяването на система от
закони и принципи, които определят неговото функциониране и развитие.
По ирония на съдбата, макар целта и изводите на двамата икономисти да
съвпадат, диаметрално противоположни са становищата им по отношение на
логиката и причините, които ще доведат до саморазрушение и разложение
на капиталистическата система.
Карл Маркс е един от
първите икономисти, които на базата на изключително задълбочен
критически анализ, факт, който се признава и от най-яростните критици
на марксизма и социализма, обоснова вътрешната нестабилност и
противоречивост на икономическата система на капитализма. Именно тази
нестабилност ще доведе в крайна сметка до разпадането на
“империализма”. Основание за това Маркс вижда във все по-голямата
концентрация и централизация на капитала, създаването на огромна
резервна индустриална “армия от безработни”, спадане на работната
заплата и увеличаване на имуществената диференциация между работници и
капиталисти, в резултат на което се изострят социалните конфликти.
Логиката на Шумпетер
е абсолютно противоположна. Капиталът наистина притежава способността
да се централизира и концентрира, както твърди Маркс, но резултатът от
това е позитивен и се състои главно в това, че се повишава
производителността на труда, което води до ръст на капиталистическото
производство, респективно до ликвидиране на бедността. Ето защо
очакваната “армия от безработни” не се появява, а напротив - увеличава
се средното равнище на работна заплата, потреблението на масите, което
повишава жизненото им равнище и намалява неравенството в
разпределението на доходите, респективно намалява и имуществената
диференциация. Това е причината все повече да изчезват предпоставките
за проявление на социално-класов антагонизъм - бленуваната от Маркс
диктатура на пролетариата не се осъществява.
Анализирайки
капиталистическата система не по-малко задълбочено и критично от своя
предшественик Карл Маркс, Шумпетер многократно подчертава, че
капитализма ще отмре не поради своето икономическо и социално
несъвършенство, а тъкмо обратното - в резултат на успехите на
системата. Шумпетер стига и по-далеч. Той, а всъщност и още редица
икономисти смятат, че именно социализмът е обществено-икономическия
порядък, който ще се установи непосредствено след капитализма чрез
еволюционната трансформация на последния, в противовес на прогнозата
на Маркс за преход към социализъм по революционен път чрез диктатурата
на пролетариата. Ако възприемем идеята за социализъм в един по широк
аспект и следователно я свържем с едно по-справедливо и по-прогресивно
общество, то очевидно е ясно коя от теоретичните системи на двамата
видни учени е издържала апостериорната темпорална верификация.
Шумпетер и неговата
теория за саморазрушението на капитализма дава идейната основа за
множество изследвания на новата капиталистическа реалност обособени в
различни теоретични направления.
В академичните среди
широка популярност през 50-те години получава теорията за народния
капитализъм, като теоретична концепция обясняваща процеса на
трансформация на капитализма. Теорията за народния капитализъм
съществува в множество варианти, но учените участващи в разработването
на тази теория са относително единодушни в обособяването на следните
протичащи фундаментални “революционни” процеси, които в крайна сметка
в своето комплексно проявление формират същността на глобалния процес
на разложение на капитализма:
þ “революция на
собствеността”
þ “революция на
управляващите”
þ “революция на
доходите”
Тези три дефинитивни
концептуални положения всъщност представляват ядрото на теорията за
народния капитализъм. Те претендират да идентифицират необходимото и
достатъчно равнище на теоретична обобщеност и абстрактност, и в
поотделното си аналитично развитие и последващо синтетично обобщение -
адекватно да диагностицират физиологията на капиталистическата
система, да обосноват трансформационните процеси, които протичат в
нея, както и да прогнозират нейното развитие.
Схващането за
“революция на собствеността” се основава на наблюдаваната коренна
промяна в характера на собствеността в съвременната капиталистическа
обществено-икономическа система. Според мен именно този момент има
фундаментално и първично значение за трансформацията на капитализма.
Трансформацията в капиталистическата система е преди всичко
трансформация в характера на отношенията на собственост, докато
“революцията на управляващите” и “революцията на доходите” е
практическо проявление и резултат от “революцията на собствеността”,
т.е. тяхното концептуално значение в теоретичната схема на народния
капитализъм има деривативно значение.
Характерът на
собствеността е доминанта на характера изобщо на социалния порядък,
детерминанта на параметрите на обществената система. Ето защо, важно е
да се отбележи, че трансформационните процеси протичащи в
капиталистическата система всъщност са равнище на конкретизация и
частен случай на много по-глобалните и всеобщи изменения, които се
наблюдават в цялостната обществена система и които променят характера
на социалния порядък.
Какви са всъщност
практическите измерения на “революцията на собствеността” и в какво се
изразява тя?
В процеса на
зараждане на капиталистическите производствени отношения и
утвърждаване на капиталистическата икономическа система доминиращо и
структуроопределящо значение има индивидуалната частна форма на
собственост. В процеса на развитие на капитализма се наблюдава
обективен процес на персонифицирано концентриране и централизиране на
собствеността. Идентичен процес на концентриране и централизиране
протича и при нейното функционално проявление - капитала. Следователно
можем напълно да изясним собствеността във фазата на развит
капитализъм посредством съответно, качествено и количествено
идентифициране, и да изведем характеристиката на капитала:
þ качествено
идентифициране: характер на собствеността - индивидуална частна форма
на собственост
þ количествено
идентифициране: разпределение на собствеността - персонифицирана
централизация и концентрация на собствеността
þ характеристика на
капитала: персонифицирана централизация и концентрация
В процеса на
трансформация на капитализма собствеността се характеризира с
плурализъм на формите на собственост - индивидуална, кооперативна,
държавна, акционерна, като доминиращо и структуроопределящо значение
има акционерната частна форма на собственост. В условията на
съвременния капитализъм се наблюдава обективен процес на
персонифицирано разсейване на собствеността (дифузия на
собствеността). Противоположен процес на концентриране и
централизиране протича при нейното функционално проявление - капитала.
Следователно отново можем по идентичен начин напълно да изясним
собствеността във фазата на развит капитализъм посредством съответно,
качествено и количествено идентифициране, и да изведем
характеристиката на капитала:
þ качествено
идентифициране: характер на собствеността - акционерна частна форма на
собственост
þ количествено
идентифициране: разпределение на собствеността - персонифицирана
дифузия на собствеността
þ характеристика на
капитала: неперсонифицирана централизация и концентрация
Непосредственият
практически ефект от осъществената “революция на собствеността” има
също толкова “революционен” характер: доминиращата роля на
акционерният характер на собствеността и дифузионното разпределение на
собствеността променят социално-класовата структура на обществото,
което досега в развитието на човешката цивилизация се е осъществявало
само няколко пъти - при осъществяване на преход към нов обществен
строй. Промяната в класовата структура на обществото се състои в
постепенно изчезване на различията между капиталисти и наемни
работници. Това е причината Питър Дракър да възкликне: “Наемните
работници, ... , са днешните капиталисти”. Този факт на практика е
предпоставка за отпадането от полезрението на икономическата теория на
пословичния антагонизъм в отношението наемен труд - капитал, проблем,
който дълги години играеше ролята на идейна ос около която се
изграждаха идеологически парадигми, претендиращи за окончателно и
безвъзвратно решение на този проблем “по революционен път”.
Представителите на тези идейни течения обосноваха своите теории и
поведоха хората на борба срещу несправедливостта в разпределението на
доходите, срещу несправедливото “присвояване на принадената стойност”,
срещу капиталистите. По ирония на съдбата, работническия пролетариат
който трябваше да наложи диктатура върху капиталистите се превърна сам
в един момент в пролетариат от капиталисти. В този смисъл, П. Дракър
отбелязва, че се е осъществила безпрецедентна “демократизация на
собствеността”, доколкото реални собственици на корпорациите стават
“малките хора” (средната класа, работниците).
Вторият елемент от
теоретичния модел на народния капитализъм е концепцията за “революция
на управляващите”. Тази концепция е пряко следствие от коментираната
вече доминираща роля на акционерната форма на собственост и
определящото място, което заема в съвременната капиталистическа
икономика корпорацията. Редица изследователи се ангажират с
изясняването на тази проблематика създавайки различни теории за
“организационно-управленската революция” и за ролята на “зрялата
корпорация” в трансформацията на капитализма.
Един от най-ярките
представители на неоинституционализма, американския икономист Дж.
Гълбрайт концентрира вниманието си именно в обосноваване на
параметрите на “новото индустриално общество”. Като фундаментална
черта на това общество Гълбрайт посочва “зрялата” и “крупна”
корпорация. Под зряла и крупна корпорация той разбира такова
предприятие, чиито мащаб на дейност му осигурява силна, близка до
господстващата позиция в икономическата действителност. Привежда
данни, които потвърждават, че крупната корпорация господства не само в
сферата на производството, но монополизира и пазара, т.е. съвременната
корпорация не само определя какво и колко ще се произвежда, но и по
какви цени ще се реализира на пазара.
Именно в рамките на
“зрялата корпорация”, като фундамент на съвременното “слединдустриално
общество” и на основата на теорията за “зрялата корпорация” Гълбрайт
доразвива и обосновава концепцията за “революцията на управляващите”.
В тази връзка, в зависимост от собствеността върху решаващия фактор на
производството той определя три стадия в развитието на корпорациите:
þ първи стадий -
решаващ фактор на производството е капиталът. Акционерите през този
стадий, като собственици на капитала активно осъществяват икономическа
власт. Функциите по собствеността и управлението се съвместяват.
þ втори стадий -
решаващ фактор на производството е едрия капитал. През този стадий
икономическата власт се осъществява само от едрите акционери чрез
контролния пакет акции. За дребните акционери собствеността върху
акционерния капитал е само формалност и правото им на глас в Общото
Събрание практически няма никакво значение.
þ трети стадий -
решаващ фактор на производството е организираното знание. През този
стадий икономическата власт се осъществява от професионални мениджъри,
които владеят този фактор. Функциите по собствеността и управлението
окончателно се отделят.
“Зрялата” и “крупна”
корпорация в съвременното общество е естествен резултат от развитието.
Самата тя е необходим фактор на научно-техническия и икономически
прогрес и необходимо условие за по-пълното удовлетворяване на
потребностите на обществото. Съвременната корпорация не е проста
съвкупност, резултат от съчетаването на факторите на производство труд
и капитал. Тя представлява изключително сложен социален организъм
интегриращ в себе си фундаментални обществени отношения и затова е
мястото, където протича важна част от социално-икономическия живот на
човека.
Корпорацията на
практика се оказа обществената форма на чиято “сцена” се осъществиха
всички “действия” по “демократизиране на собствеността”. Корпорацията
се оказа и институцията, която на практика направи възможно
окончателното отделяне на собствеността върху капитала от функцията по
неговото управление, процес, който с право се квалифицира от мнозина
учени като революционен. Това отделяне всъщност се оказа до голяма
степен решаващо за наблюдавания през целия ХХ век, и особено в неговия
край, безпрецедентен бум в научно-техническия прогрес и развитието на
високите технологии. Наблюдаването на такъв мащабен, многопосочен и
глобален обществен ефект в резултат от подобен процес е свидетелство
всъщност за неговата фундаменталност и комплицираност на протичане.
Комплицираността на протичане се състои главно във факта, че
наблюдавания процес не представлява просто механично отделяне на
собственост от управление, а протича изключително всеобхватно и
интегрирано, рефлектирайки, предопределяйки и формирайки цяла
съвкупност от обществени и икономически категории, форми, явления и
процеси.
В този смисъл
внимание заслужава анализа на протичащия паралелно с отделянето на
собствеността от управлението процес на преминаване на икономическата
власт от едрите акционери в ръцете на професионалните мениджъри -
процес вече коментиран като характерен за третия стадий в развитието
на корпорацията съгласно схващането на Гълбрайт. В “зрелите
корпорации” икономическата власт “безболезнено е сведена до нула и
заменена от властта на техноструктурата”. “Акционерите не искат и не
могат да осъществяват законния си суверенитет ... и не оказват никакво
влияние върху решенията на администрацията”.
Фактическото
преминаване на икономическата власт в ръцете на носителите на
“организираното знание”, като фактор на производството дава
възможността на тази основа корпорациите да бъдат управлявани
посредством интелектуалния потенциал на целия свят концентриран в
Съединените Американски Щати, що се отнася до тази страна, ако трябва
да конкретизираме. На всички нива на корпоративно управление позиции
заемат високо интелектуални и ерудирани хора получили уникално
университетско образование, специализирани професионални умения и
богат управленски опит придобити в индивидуалната професионална
кариера в условията на стройната корпоративна йерархична структура.
Мащабите на този
процес не са ограничени единствено и само в рамките на корпоративния
живот. Напротив, ефектите засягат физиологията и социално-класова
структура на обществото и в този смисъл имат обществено-историческо
значение. Практическото им измерение се състои във факта, че с риск да
прозвучи пресилено и прекалено дръзко, според мен за първи път в
историята на човешката цивилизация наблюдаваме ситуация, в която
хилядолетния проблем свързан с това кой трябва да притежава и
упражнява властта над човечеството намира своето най-справедливо
решение - властта трябва да бъде концентрирана в този социален слой от
обществото притежаващ необходимия интелект и съответните придобити
познания, умения и опит, позволяващи адекватното й упражняване с цел
постигане на обществено благоденствие. В този смисъл смятам, че след
около 5000 години можем да кажем, че е възтържествувала обществената
справедливост.
На основата на
очертаните по този начин моменти, по изключително лек начин можем да
обосновем невероятния просперитет на съвременното развито западно
общество. Говорейки за просперитет нямам предвид само по-пълното
задоволяването на материалните потребности на индивидите или пък свръх
динамичното развитие на технологиите, при все, че това са едни от
най-характерните белези на съвременния капитализъм. Важно е да
поставим акцент и върху нематериалното изражение на този просперитет
състоящо се в изграждане на обществената нравствено-ценностната
система на основата на принципите на хуманността, морала, етиката и
толерантността в отношенията между хората - постановки имащи все по
широко и детерминиращо значение и формиращи духа именно на нашето
съвремие.
Третият елемент от
теоретичния модел на народния капитализъм е концепцията за “революция
на доходите”. Вече бе подчертан определено вторичния характер на този
елемент и неговата резултативна същност. Поради тази причина,
констатирането на изменение в разпределението на доходите е всъщност
доказателство за коректността на описаните до момента аспекти от
трансформационните процеси протичащи в капиталистическата система, и
най-вече процеса на демократизация на собствеността, който както вече
бе споменато има първичен и детерминиращ характер. Дифузията на
собствеността рефлектира в аналогичен дифузионен процес, протичащ при
разпределението на доходите. В тази връзка, на базата на задълбочени
емпирични изследвания Саймън Кузнец в статията “Икономическо развитие
и неравенство в доходите” (1955) достига до извода, че “сравнителното
разпределение на дохода ... се движи по направление към равенство”.
Което само по себе си е емпирично доказателство провокиращо следното
условно и абсурдно, макар и логично, но със сигурност иронично
заключение, от гледна точка на обществено-историческата съдбовност.
Двата диаметрално противоположни идеологически концептуални модела
формирали духа и облика на повече от два века от световната
обществено-икономическа и политическа реалност намериха своето
“примирение” не на страниците на изследователските трудове на
идеолозите и пропагандаторите им, а напротив - в реалната икономическа
действителност. Едва сега, от дистанцията на времето, можем да
отбележим, че фундаменталния въпрос концентрирал енергичните спорове
на учени и агресивните и фатални за човешката цивилизация действия на
практици, всъщност е бил некоректно формулиран - въпросът е не коя е
правилната идеология, на основата на чиито постановки ще бъде изграден
обществения порядък, а коя е естествена рефлексия на обществените
реалности и ще се подчини на историческата логика на развитие.
Последната за пореден път се надсмя над цяла плеяда учени и иронично
интегрира противоречието на идеологиите в единно цяло, странно
преливайки асиметричните им принципни постановки в обективен реализъм.
Анализираните
по-горе фундаментални направления характеризиращи трансформацията на
капиталистическата икономическа система всъщност изпълват фактическия
състав на съвременната икономическа и социална действителност.
Както вече стана
ясно представителите на неоинституционализма, верни на своята
методология на изследване на икономическите явления и процеси,
концентрират своето внимание върху корпорацията като обществената
институция имаща централно значение в процеса на трансформация на
капиталистическото общество, затова именно тя всъщност представлява
ядрото на техните теоретични конструкции. И с основание, защото на
практика всички анализирани до момента обществено-икономически явления
са органично свързани с корпоративната институция - промяна в
характера и разпределението на собствеността, нейната дифузия и
демократизация, ролята на “зрялата корпорация” в икономическия живот,
“революцията на управляващите”, отделянето на собствеността на
капитала от функциите по неговото управление, прехвърлянето на
икономическата власт към “мениджърското общество”, промяната на
социално-класовата структура.
Органична е връзката
на посочените явления и процеси с една друга обществено-икономическа
институция заемаща също централно място в съвременното
капиталистическо общество - капиталовия пазар.
Анализирайки ролята
на капиталовия пазар в контекста на трансформацията на
капиталистическата система е необходимо да се подчертае неговата
изключително важна обслужваща роля в осъществяването на този процес.
Както вече стана ясно същностното му съдържание се състои в смяната на
характера и разпределението на собствеността. Именно капиталовия пазар
е институцията осъществяваща в действителност и конкретика тази смяна.
В този смисъл естествена и органична е връзката му с корпорацията, в
смисъла с който бе обременена - капиталовия пазар е обществената
институция осъществяваща конкретно-практическите измерения на смяната
именно на корпоративната собственост.
Ако трябва да
обобщим всичко до момента и да изведем “есенцията” на трансформацията
на капитализма, то в абстрактен смисъл концептуалната същност на
множеството съвременни теории за трансформацията на капитализма се
подчинява на следната дедуктивна логическа схема: трансформация на
капитализма - промяна на характера и разпределението на собствеността
- роля на корпорацията - капиталов пазар. В схематичен вид описаните
явления и процеси в своята цялост и взаимовръзка биха могли да се
представят по следния начин (виж Схема 1).
Обект на анализ в
настоящото изследване е именно капиталовия пазар. Поради това
спазваното по необходимост до момента равнище на абстрактност в
анализа ще бъде изоставено, като продължавайки горепосочената
дедуктивна схема ще се изпълни конкретиката на последния й елемент
посредством анализ на физиологията, функционалната същност и
значението на капиталовия пазар в съвременната капиталистическа
икономика.
Изключително голямо
внимание икономическите агенти в съвременната икономика отделят на
капиталовия пазар. Невероятно огромен е и интелектуалния потенциал
ангажиран с изследването му. Внимание заслужават следните конкретни
направления изразяващи неговата същност и икономическо значение:
þ безспорно е
голямото значение, което капиталовия пазар изиграва в процеса на
промяна на характера и разпределението на собствеността,
представлявайки сам по себе си изключително удобна институционална
форма за осъществяването на този процес. Същността на капиталовия
пазар, изразяваща се в предназначението да мобилизира дългосрочни
капитали за финансиране на корпорациите, сама по себе си е
предпоставка за развитие и разширяване на значението на корпорацията,
която както неведнъж бе отбелязано заема централно място в
капиталистическата икономика. Нещо повече. Само по себе си
мобилизирането на капиталите в полза на корпорациите не би имало
особено значение ако не отговаря на принципите на рационалност и
ефективност при насочване и използване на акумулираните свободни
фондове като реално функциониращ капитал в осъществяването на
корпоративните капиталово-бюджетни проекти. В тази връзка именно, по
силата на класическите принципи на пазарния механизъм, капиталовия
пазар посредством определянето на пазарната цена на функциониращите
капитали, освен че е “изключително чувствителен индикатор за
състоянието на икономиката и националното стопанство като цяло”, но
чрез изменението на курсовете на акциите “всъщност става
преразпределение на финансовите ресурси от една към друга дейност
според степента на ефективност и значи според ползата на обществото”.
þ особено важно е
значението на капиталовия пазар за осъществяване на процеса на
отделяне на функцията по упражняване на собствеността върху капитала
от функцията по неговото управление. На тази основа капитала се
разделя на капитал-собственост и капитал-функция, като това деление
“се определя от традиционно възприетото разделяне на самия капитал
изразен в титули на собственост (финансови активи) и материални
активи”. Отделянето на собствеността от управлението и възникналото в
следствие на това деление на капитала налагат и преразглеждане на
концепцията за инвестициите. В този смисъл, спазвайки логическо
съответствие, в зависимост от своите същностни характеристики,
инвестициите се разделят на финансови и икономически. Последното
разграничение има изключително важно практическо значение в контекста
на съвременната инвестиционна реалност. Появата на качествено нов тип
инвестиции - финансови инвестиции, в следствие отделянето на
собствеността от управлението, осъществяващи се на отделен
самостоятелен пазар, изисква тяхното самостоятелно и отделно обособено
анализиране.
Схема 1.
“Финансовите
инвестиции възникват на базата на икономическите. Може да се твърди,
че финансовата инвестиция е вторична, производна инвестиция. Тя
възниква поради необходимостта от финансиране на икономическите
инвестиции.”
В този смисъл
изключително важно значение за идентифициране същността на финансовите
инвестиции има очертаването на фундаменталните им характеристики:
þ осъществяването
на финансова инвестиция по своята същност представлява финансиране на
субекта, осъществяващ икономическа инвестиция
þ активът, в който
се инвестира при финансовата инвестиция е всъщност фиктивен актив,
наречен инвестиционен носител, изразяващ някакви права, най-често
права на собственост
þ инвестиционния
носител има двойнствен характер - от една страна той следва движението
на реалния актив, върху чиято основа е възникнал, а от друга страна -
има свое самостоятелно съществувание, изразяващо се във факта, че се
търгува на специфичен пазар със собствени правила
Комплексното
проявление на очертаните по този начин основни характеристики формират
изключително комплицираната и противоречива същност на финансовите
инвестиции, имплантираща в себе си богато многообразие от
многопосочни, и което е по-важно, многопластови икономически връзки и
зависимости и детерминираща се от широк диапазон социално-икономически
явления и процеси. В този смисъл изключително затруднено е
идентифицирането и квантифицирането на инвестиционните параметричните
характеристики на финансовата инвестиция - доходност и риск, поради
факта, че:
þ доходността и
риска на финансовата инвестиция зависят от реалния актив, т.е.
капитала-функция, на чиято основа е издаден инвестиционния носител
þ доходността и
риска на финансовата инвестиция зависят от самостоятелното поведение
на инвестиционния носител на капиталовия пазар
þ доходността и
риска на финансовата инвестиция зависят от характера на отношенията
между издателя и купувача на инвестиционния носител
На основата на
представените по този начин фундаментални същностни характеристики на
финансовите инвестиции се обосновава изключителната сложност на
съвременния финансово-инвестиционен процес, факт, който от своя страна
е причината този процес да бъде задължително осъществяван на основата
на задълбочен и адекватен финансово-инвестиционен анализ.
Отделянето на
собствеността от управлението обосноваващо делението на капитала на
капитал-собственост и капитал-функция, и на тази основа обособяването
на качествено нов тип, финансови инвестиции, различаващи се от
класическите икономически инвестиции, е причината за съответното
обособяване на тази проблематика в самостоятелно направление на
инвестиционната теория, а именно портфейлна теория.
Тук е моментът да се
отбележи, че не бива връзката финансови инвестиции - инвестиционен
портфейл да се фаворизира и това да резултира в стесняване на обхвата
на дефинитивното схващане за инвестиционен портфейл. Все повече се
налага разглеждането на инвестиционния портфейл в един по-широк
смисъл, като “специфичен вид инвестиция, характеризираща се с особена
динамика и сложност”, включващ в себе си най-разнообразни активи.
Стремежът,
портфейлната теория да обхване цялата инвестиционна проблематика и да
се превърне в сърцевината на инвестиционната теория има в своята
основа съвсем основателни и обективни икономически предпоставки.
Фундаменталната
същностна характеристика на портфелирането се идентифицира напълно с
диверсифицираното разпределение на богатството, на база взаимовръзката
и взаимообусловеността на обектите на инвестиране с оглед оптимизиране
съотношението доходност - риск - това всъщност е централното положение
на портфейлната концепция изразяващо нейната същност.
Нека изоставим за
момент конкретно-практическите измерения на инвестиционния процес и се
принесем на едно по-високо абстрактно равнище на разсъждение -
всъщност това е възможно най-високото абстрактно-теоретичното равнище
в изследването на икономиката - “... икономиката може да се дефинира
като специфична система на поведение на хората, свързано с
минимизирането на оскъдни ресурси и максимизирането на очаквани ефекти
въз основа на избор между различни алтернативи, ...”.
В този смисъл
очевиден е фактът, че портфейлната концепция е степен на конкретизация
на общоикономическата същностна идентификация в контекста на
инвестиционната дейност. Поради тази причина спецификацията на
портфейлната теория притежава свои конкретни инвестиционни измерения и
следва своята собствена логика на еволюционно развитие.
Независимо от
естествената общоикономическа концептуална същност на портфейлната
философия и методология, неразривна е практико-приложната връзка на
финансовите инвестиции с развитието на портфейлната теория, което от
своя страна е причината за значителното стесняване на обхвата на
схващането за инвестиционен портфейл в рамките на портфейлната теория.
В заключение може да
се отбележи, че на основата на описаните характеристики на процеса на
трансформация на капитализма, и в тази връзка централното място в
съвременното капиталистическо общество, което заемат корпорацията и
капиталовия пазар, обслужващ нейното съществуване, обективна е
тенденцията в нарастване на значението на финансовите инвестиции в
съвременната инвестиционна действителност. За да отговори на
предизвикателствата на практиката възниква и се развива портфейлната
теория, като нов дял от финансовото научно познание, а в тази връзка в
своя практико-приложен управленски аспект портфейлния мениджмънт се
превърна в най-модерното и динамично развиващо се направление на
финансовия мениджмънт.
Изключителната
важност и атрактивност на тази част от инвестиционната теория
провокира огромния интелектуален потенциал и изследователска
емоционалност на цяла плеяда учени в разгадаването на магията на
капиталовия пазар, финансовите инвестиции и инвестиционния портфейл. |
