|
|
Вчера, както
си ходех най-човешки, насред София си ударих насрещно палеца на
левия крак. Потеклите спонтанно сълзи от очите и нелицеприятни
думи от устата, ми спомниха внезапно за една мила покана за
риболов, на която все още не съм отговорил подобаващо.
Прощавай, Инди,
прощавай приятелю, но бях на едни други пътешествия в едни други
Българии. Там ходя сам, щото сам ходя там. Но не съм забравил за
поканата ти и сега ще ти отговоря
на нея ето така:
Нема уважаващ
себе си рибар, който не знае за каменните риби с височина поне два
метра (лявото й око е с диаметър петдесет сантиметра), дето са
открити засега само в арменските планини и носят специалното име
вишапи. А, забравих да ти кажа - и са забити като
менхири* в земята. При тех проблема не е само да ги уловиш, но
и да ги изчистиш и разфасоваш. Значи ето как се правят тия работи:
Вишапите са
много специални каменни риби. Кълват само на млади витошки моренки
с тегло от четири до осем килограма и диаметър не по-голям от
тридесетина сантиметра. Хубаво е да са с миналогодишен мъх по
северната си страна и съвсем пресни. Петдесет години преди деня на
риболова
(плюс – минус пет
минути) трябва да се
накиснат в отвара от билката самакитка и трибалски джоджен
(вж.
др. парал. реп. на Люб.Данч.).
Трибалският джоджен се бере само в двора на кметицата на село
Градешница Велика, която пък е сестра на Жоро Трибала, който пък
като нищо пак ще ни заведе там на гости. Некой път…
Но да не се
отплесваме в напразни надежди, да говорим за реални неща!
Натоварваш значи
в раницата не повече от шест моренки, два-три пръта от специалните
за сух планинско-скален риболов, ти ги знаеш, и да не забравиш –
оная трибалска кована рибарска кука, дето или аз, или Любо Данчев
сви от Врачанския музей, докато ни пазеха да не свием някоя кана
от Рогозенското съкровище. Без такава трибалска кука си заникъде,
направо не тръгвай. Вземаш още: малко храна, много бира, неколко
пържоли, ударна бормашина с повишена мощност, четири шашки тротил
и да не забравиш кибрит! И тръгваш. Но отиваш не в Армения, където
естествено са арменските планини, а в Грузия, където и до ден
днешен са грузинските такива. Скриваш се в некой овраг за да не се
виждаш откъм вишапите, щото тая риба е като сърничка
– плашлива и ако те усети, напразно си мъкнал моренките, от които
нанизваш една на трибалската кука , замяташ през девет грузински и
три арменски планини в четвъртата където си пасе рибата. Сядаш,
отваряш си бирата и почваш да чакаш. Нема начин да не клъвне, ама
трябва търпение. Вишапът кълве веднъж на осемстотин години, обаче
пък като клъвне, празно няма.
При първо
кълване засичаш мошно и бавно назад, и мъничко в страни, но не на
тая, а на другата страна, докато отсреща ти се опре и наникъде.
Значи си я
хванал.
Повече не дърпаш
към себе си. Нарамваш остатъците от бирата, пържолите, моренките –
ако искаш да си ги запазиш за следващия риболов след още
осемстотин години, бормашината, тротила и започваш да дърпаш себе
си с макарата по посока на рибата. Естествено пресичаш деветте
грузински (толкова ли бяха?!) и трите арменски планини, на
грузино-арменската граница даваш на граничарчетата остатъците от
бира и пържоли. Може и една–две моренки да им оставиш за разкош.
Те много ги обичат, особено когато миришат на трибалски джоджен.
После при рибата
е ясно. Тя си е над земята, само дето е забита в нея като менхир.
Правиш с бормашината четири дупки от четирите края на света.
Дупките да са на една педя над земята- Това, което се е забило
като менхир в земята, не че не става за ядене, но е с лек дъх на
мухъл, затова него го оставяме за орхеолози, полеонтолози,
зоолози, психолози и ихтиолози.
И други такива
като теб, които обичат да гледат и снимат камънак.
Палиш фитилите и
бегаш. Ама бегаш много далеч, и ако питаш мен, изобщо не бива да
се връщаш след взрива.
Щото всичкото
това ще трябва да го носиш до “Изгорялото” в БАН, да го пържи
Сашо, да ме каниш мен, Любо Данчев, Жоро Трибала, роднините ни,
приятелите ни, че да го ядем, ти да ни разказваш как си ме поканил
на риболав в арменските планини, какво съм ти отговорил и така
нататъка. И пак до “Изгорялото” ще стигнем.
Така че ти
отиди, улови си я тази ваджишка риба вишапи, пък ние
с Любо Данчев ще си наловим таранки на язовир Искър и ще те чакаме
в “Изгорялото”с готови опържени такива…
Риболов привет!
- - - - - -
*
Менхири –
праисторически
паметници, каменни колони, забити в земята и
стърчащи 3-4, че и повече метра
над нея. Удивително приличат на… каменните риби вишапи,
открити засега единствено в арменските планини според абсолютно
достоверен източник – българският Индиана Джоунс с прякар Любомир
Цонев. |
