06-09-2004

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

3 септември 2004, 13:30

Скитаници по Врачанския край (5)

Паралелни репортажи, паралелни светове >>

Любомир Цонев

 

Прииска ми се да кажа по още няколко думи за участниците в незабравимия неотдавнашен поход до с. Градешница, Врачанско.

Да почна с Белчо – очевидно най-надарен от нас с художествени заложби, а освен това и безподобен риболовец. Белчо, братко, ясно ти стана, че от мене рибар никога няма да излезе. Риба би ме заинтересувала, само в случай, че е издялана от камък в Х век преди Христа, има височина поне 2 метра и е забита в земята като менхир. Такива риби засега са открити само в арменските планини и си имат специално име: вишапи. Не ми се сърди, че не ценя много риболова. За сметка на това ти обещавам, че винаги като ни возиш на експедиция, ще си нося кофа, гъба и автошампоан, за да измивам Rover-а както подобава на толкова знаменит архитект, шофьор, поет и въдичар!

Сега да рекна нещо за адаша. Любо, доста се колебаех дали да описвам как броихме метеорите, ама не посмях. Викам си – какво ще си кажат читателите, ако разберат, че в топлата среднощ над с. Градешница двама мъже, които несъмнено изпитват симпатии един към друг, са охкали и ахкали в селския мрак през 4-5 минути с несъмнено задоволство, в продължение на цял час и при това, забележете! – едновременно? Но ти все пак си успял като печен журналист да се справиш с тази сложна стилистична задача по такъв начин, че никой да не се усъмни в платоничността на нашето занимание – действително чисто и просто си наблюдавахме и броихме най-обикновени метеори-персеиди по най-обикновения начин. И това ни доставяше най-обикновена наслада!

Жоро Врачанеца или, както напоследък се оказа, Жоро Трибала, несъмнено има най-нежна душа измежду всички нас. Когато рибарите му напълваха чашката с ракийка и после – без да докоснат техните собствени чашки – хукваха да си ловят рибите, Жоро изпитваше страшни угризения: не смееше да иде да си дремне, преди да си изпие чашката, та да не би после приятелите да му се обидят!!! Не помогнаха моите трезви съвети (аз не пиех ракия!). Та затова сега му казвам пак, макар и задочно: Жоро, братко, еманципирай своята сурова и безпощадна трибалска душа! Като ти се дреме – дреми! Риболовците също не са съвършени, така че няма за какво да ти придирят! Да си ни жив и здрав!

За мене (Инди) нека приказват другите пътешественици в групата!

Начало    Горе


© 2002-2004 Още Инфо