18-09-2004

>>Продължение от 17 септември 2004

ГЛАВА ВТОРА – ЧЕРВЕНИТЕ ЧОВЕЧЕТА

- I -

Случайно или не, но бродейки си из всемира, преди стотина и кусур години всеизвестният Червен Галактически Призрак се замотал из Слънчевата система. Още по-случайно или не, едно смотано метеоритче се муунало о Него и отминало. Следствие това мууване няколко червени спорички се отделили от червения Му призрачен плащ и паднали върху червената безжизнена повърхност на червената планета Марс. От тези спорички се развили първите червени човечета. Това, че на Марс не е имало, няма и не може да има живот се потвърждава от този факт. Защото червените човечета могат да живеят само там, където другите форми на живот не могат.

Тези първи червени човечета били на брой колкото пръстите на една лява ръка. При тях всичко било ляво – две леви ръчички, които не можели да знаят какво прави дясната; два леви крачета с които правели крачка назад, две напред, две леви очички, едно ляво мозъче, поради което левичарството е диагностицирано от великия им шаман Левин като тяхна  детска болест. Червените човечета тутакси преминали в нелегалност, организирали се в бойна група, открили червена учебна година и определили датата на първия червен конгрес. Червените конгреси са специфична форма за размножаване на червените

Марс

човечета. На това по правило винаги историческо събитие, за няколко дни те се събират в ограничено пространство плътно едно до друго. Определени елитни

решимост сърцата им, замъгляват погледите и изострят апетита им. И ето, че не след дълго време, от всяко червено човече се раждат хиляди нови знайни и незнайни бодри червени човечета. Те сразу преминават в нелегалност, организират се в бойни групи, откриват червена учебна година и определят датата на следващия червен конгрес.

И въпреки, че колелото на червената история се въртяло все по-успешно, те не били щастливи. Трябвали им пролетарии от всички страни, за да ги обединяват.

Червените човечета се огледали.

Най-близката планета, за наше съжаление, била Земята.

-  II  -

Вече беше казано, че червените човечета могат да живеят само там, където нищо друго не може. Ако случайно живее, трябва да умре. Ако не иска да умре, трябва да стане червено човече. Очервеночовечването ставало чрез преминаване в нелегалност, бойна група, червена учебна година и червен конгрес, поради което размножаването продължило със същото темпо. И само за няколко десетилетия очервеночовечването обхванало половин Европа и половин Африка, кажи го цяла Азия и даже Куба.

Някъде по средата на червеното европейско леке са Черно море, Дунав, Правец, Трудовец, с две думи – Нашата Държавица! Гледано от Марс, ще я познаеш по летящата чиния на Бузлуджа и временното отсъствие на петолъчка над партийния дом. И ако насочвам безценното ти внимание към тази територия, уверяваме те, драги ми читателю, имам основателни причини за това.

Защото нещата тръгнали на зле...

А когато нещата тръгнат на зле, обикновено стигат до още по-зле.

              -  III  -

Максимата за пълно очервеночовечване в планетарен мащаб полека-лека се свила до оптимума на отделно взетия континент, пък накрая - и до минимума на отделно взетата Държавица. Дори да е с размер като една червена длан. Защото се оказало, че Човеците от Земята освен лява, притежавали и дясна ръка, и десен крак, и дясно око, и малък, че и голям мозък, с който Пролетариите от почти всички страни – без отделно взетата естествено, макар и късно взели, че се замислили. Мисълта им пробила стената на дребното червенонедомислие, а това си е фатално за червените човечета, както и да го погледнеш. Защото – съвършено  неясно вече беше казано, че червените човечета не могат да живеят там, където другите форми на живот не само могат, но и категорично искат!

Пролетариите от почти всички страни - без отделно взетата естествено, открили абсурди, като: ”Ако държавата е създадена и управлявана от нелегални, то единствените легални в нея следва да са нелегалните!“ или ”Не може да създаваш непрекъснато нови бойни групи в държава съставена единствено от твои бойни групи !”

Следствие на което пред червените човечета се открили три чудесни възможности:

• или да се очовечат, сиреч да станат Хора;

• или да се върнат на Марс;

• ...или да се съберат всичките в отделно взетата страна.

Да станат Хора било невъзможно поради скритите физиологични и явните психопатогенни различия с Хомо Сапиенс.

А какво да правят на Марс? Кого ще очервеночовечват там? Кого ще освобождават от оковите не само на робския, но и на всякакъв труд въобще, за да го направят свой роб? Кого ще освобождават от собственост, пари, бъдеще, минало и настояще, за да си ги присвоят? За кого ще бъдат бойно знаме, пътеводна звезда, мъдър ръководител, организатор, вдъхновител и мумия в мавзолей? За кого ще бъдат социална защита, прогресивна сила, застраховател, тайна полиция и Мафия? Против кого ще са заедно на Марс, ако не ги следваме тъпо ние – Техният народ?

И защо да ходят на Марс, когато много по-лесно, по-удобно и по-приятно е Марс да дойде тук! Нали повече от половината работа е свършена. Нали нашата Държавица е вече една почти нормална безжизнена територия, върху която също така няма живот за никой друг, освен за тях, за техните червени синове, за техните червени внуци, за техните червени ченгета, за техните червени фирми, за техните червени капитали, за тяхната червена мафия, за техните червени банки и за винаги съпътстващото ги тяхно червено словоблудство... Нали затова Те бяха тук! Нали затова Те пак са тук! Нали затова Те искат винаги да бъдат тук! До пълно, безвъзвратно и окончателно  очервеночовечване! В отделно взетата от тях страна с размер - червен юмрук...

Така нашата Държавица стана тяхната нова червена родина!

- - - - - -

Що ли ми се иска, любезни читателю, ние с теб да бяхме се вдигнали отдавна я за Марс, я за Англия, я за Америка. Но не е съдено нам такова емигрантско нещастие, ние сме като тези буквички, терзанията на които ти предоставям най любезно от собствения си буквоизточник, когото няма да назова.

Обаче в следващото продължение:  ГЛАВА ТРЕТА – ЗАД  БУКВИЧКИТЕ...

Следва продължение >>