|
>>Продължение
от 15 септември 2004
Резултатите
от всеки експеримент без никаква зависимост от неговия вид могат
да бъдат :
· очаквано
положителни;
· очаквано
отрицателни;
· неочаквано
положителни;
· неочаквано
отрицателни;
· просто
някакви;
·
просто
никакви;
· Слави
Трифонов.
ГЛАВА
ПЪРВА - ГЕНЕЗИСЪТ
Ако приемем за
вярна хипотезата, че трудът е превърнал маймуната в човек, то
първата разумна мисъл на първия разумен човек е била: как да
направи така, че да работи по-малко.
Мисълта върху този първи проблем нагънал мозъка на първия човек.
Всеки следващ разумен човек се замислял върху същия проблем.
Неразумният – не...
Човекът бавно се
превръщал в човечество.
Проблемът
съпътствал човечеството и нагъвал мозъците на човеците.
Дай Боже
всекиму...
Човекът, който е
открил, че човечеството се дели на две – една голяма част, която
живее при определени условия и една малка част, която определя
условията, е първият политик.
Първата група,
условно наричана “Народ”, се усъвършенствала в умението си да
оживява при всякакви условия, създадени от политиците.
Политиците се
усъвършенствали в умението си да създават условия, при които
народът непрекъснато да оживява.
Усъвършенстването на двете групи протичало поотделно и независимо
едно от друго.
- - - - - -
Уверявам те,
любезни читателю, че всяко отделно взето условно нормално човешко
същество, в нашата отделно взета условно нормална Държавица, има
невероятно прости и ясни цели, изисквания, желания и мечти. Тази
простота е неприемлива за политиците. Обезсмисля техния
изключителен статут в обществото. Превръща ги във второстепенна
обслужваща администрация. Прави ги равни на простосмъртните.
Поради което обществото ни се явява не сбор от политически
формации, а е разделено на такива.
Първостепенна по
важност задача на всеки политик е да обявява целите и задачите на
своята формацийка за общонародни. Политиците, които по правило са
образовани, по изключение – интелигентни и никога творци, съзнават
своята импотентност в създаването на нови идеи. Но са съвършени в
откриване на недостатъци в чуждите. И влагат цялата си енергия,
възможности и воля в борба с тях. Разделят обществото на
политически секти, въоръжават ги със своята политическа омраза към
политическия противник. Всяко отделно взето човешко същество
започва да свързва, а след това и да подчинява своите простички
цели и желания към някоя от тези политически секти, която ги вплита
в сложен възел от проблеми, за които е необходимо да се води
непримирима борба. Политическата секта става абсолютно необходима.
Нейните лидери стават водачи на своя електорат
(Господи, прости
ни тази дума) и
си присвояват правото да говорят от негово име, наричайки го
Народ.
 |
 |
|
14 декември 1989,
© Георги Георгиев-Джони |
Тук народът няма
нищо общо. Ние с теб също. И не е никакъв парадокс, още по-малко
абсурд-резултатът - жестока, безкомпромисна и непочтена борба
между различни политици, които говорят от името на различни хора,
които имат еднакви искания към тях. Просто се води война за
изключителния статут на политик.
Статут,
който дава право на власт.
Политикът също
има своите цели, изисквания и желания. Те не са еднакви с тези на
отделно взетият човек от отделно взетата наша Държавица. Те обаче
са еднакви с целите на всеки политик от която и да е страна. За
постигането им са необходими средства, които предлага единствено от
властта. Звучи вулгарно, нали?
Общественото
устройство, в което живеем е вулгарно. То е планирано така, че ние
да не познаваме своята култура. Да не признаваме общонационални
ценности. Да не се и досещаме, че съществуват и общочовешки.
Половината лична и колективна енергия е впрегната в това да се
откриват и изваждат на показ чуждите лични и колективни
недостатъци и пороци. Другата половина – за прикриване на
собствените. Нещастно общество, в което всеки гради собствената си
значимост чрез доказване незначителността на всички останали.
Отвратителен свят за хората. Чудесен за политиците. Рай за кадрите
и ад за кадърните... Звучи жестоко, нали?
И тук идва
мястото на интелигентността. Интелигентността е нещо, което нито
може да се скрие, нито може да се имитира. Тя не може да се
придобие. Нея или я има, или я няма. Не може да се купи, не може
да се присъди с президентски указ. Тя може дори да няма нищо общо
с образованието. Чел си книжлето със спомените на неграмотната
майка на Вазов, сравнил си го с “Лъжата Жан, Иван и другите” на
Тошо Тошев и знаеш какво имам предвид.
Интелигентността
е собствен, личен начин за възприемане, осмисляне и реакция към
заобикалящия ни свят. Непрекъсната съпричастност и съизмерване с
него. Отношение към живота и смъртта, природата, историята,
културата, към всяко друго човешко същество и към себе си.
Преценка на собствените възможности, цели и средствата, с които да
бъдат постигнати. Във всяко отношение интелигентноста е нещастието
да имаш собствено мнение и да го следваш. Ето защо интелигентните
рядко стават политици. Когато станат, обикновено се провалят.
Което не значи, че всички провалили се политици са били
интелигентни....
Интелигентността
на една нация е единственият регулатор на политическите страсти.
Интелигентният човек не може да подчини своята свобода на която и
да е политическа секта. Но може да прецени различните каузи, да
подкрепи усилията на едни, да разголи червеният маймунски задник
на други - ясно, твърдо и аргументирано. И не само може , но в
ситуация като нашата – трябва!
И ако ние не сме
интелигентна нация, то тогава напълно заслужаваме това, което
имаме. Заслужаваме комунистите, които си създадоха ченгетата.
Заслужаваме ченгетата, които си създадоха бизнесмените.
Заслужаваме бизнесмените, които си създадоха медийната империя.
Заслужаваме медиите, които си създадоха Кеворк. Заслужаваме
чалгата, която си създаде Слави - олицетворението на нацията. При
такова олицетворение, заслужаваме да не сме интелигентна нация.
Аз лично,
любезни читателю, за нацията може и да не мога да кажа, но ние с
теб определено сме интелигентни хорица, макар и доста смачкани от
червените човечета.
Легендата за
червените човечета е отделна част от генезиса на съвремието ни,
поради което, с голямо любопитство, ще минем и през нея... За
съжаление, няма как...
Следва
продължение >>
|
