|
|
Из
гъбарските справочници я наричат още сурогризка, без да дават
смислено обяснение следва ли от това задължението непременно да я
гризем сурова. Иначе е ядлива, казват - добра гъба, но слабо
ароматна.
Не е от
най-големите мухоморки - шапката варира от 4 до 10 см в диаметър.
На цвят отгоре е сиво-белезникава, сиво-кафява, маслинено-кафява,
ръждиво-кафява до ярко кафява. Има ядливи разновидности (вариетети
на вида) с множество отенъци - от синкаво-сива и сребристо сива до
червеникава.
Като
всички мухоморки първоначално е затворена в бяло общо покривало
като в яйце. Остатъците му по-късно се виждат добре в основата на
пънчето, но за целта леко трябва да се разрови шумата наоколо.
Ламелите й са мухоморково бели, както и месото. При нараняване не
променя цвета си. Пънчето е цилиндрично, при младите екземпляри
плътно, после става кухо. Расте из горите и по горските поляни от
началото на юни до ноември.
Подлежи
на всякаква кулинарна преработка, ако наистина сте уверен, че е
сива, а не, да речем, зелена мухоморка. Може да се яде разбира
се и сурова, въпреки че за някои това изглежда странно, но особено
качествените видове гъби си струва да се опитат и така. Например от
най-свежите още неразтворени челядинки става великолепна салата
със зелен лук и маслини. Или без маслини. Или с варени картофи на
кубчета и стар лук.
Да се
бере сива мухоморка си е цяло приключение от особено екстремален
характер - твърде много прилича на зелена, твърде много
разновидности има и твърде афиширано слаб аромат. Струва ли си
наистина да се рискува?
Но пък
може да се снима.
|
Асистенцията на
Иво Беров
От
известно време Иво си е купил цифров фотоапарат и ходи
навсякъде с него. Снима всякакви щуротии. Преди месец ми прати
дъждовник, сега - гъби. Чудех се какво да правя с тях.
После го измислихме. Така или иначе той, като любител на
планината, има цяло лято и цяла есен за бродене по гори и
ливади. Със сигурност ще бере гъби, когато има. И неминуемо ще
ги снима! Абсолютно невъзможно е да види нещо и да не го
снима, особено ако пък и ще го бере. Което е повод да съставим
един уеб справочник на любителя гъбар. После може и име да му
измислим.
Освен това като на талантлив човек, всичко му иде отръки.
Неотдавна изненада сам себе си като изрови от някакво чекмедже
свои чудесни стари стихове. После написа няколко разказа,
|
 |
|
Вижте по-добре сивата мухоморка, след като щракнете върху
картинката! Размерът й ще оцените в сравнение с кибритената
кутийка вляво
© Иво Беров |
между
тях например един ономастичен психотрилър (Топонимия)
и едно криминале в междинната жанрова територия между
Science Fiction и религиозната притча (Стефан,
убиецът).
Публикувам му ги с голям кеф.
Сега и
гъбите, естествено.
Любо Данчев
Иво Беров в "Още инфо"
Пак дойде сезонът на легендите за отравяния
с гъби |
