08-07-2004

След безславното участие на българските футболисти в Португалия ми попадна една публикация от уважаемия г-н Тодор Янакиев под заглавие "Левски - с духа на името". Тя е посветена на 90-ата годишнина от основаването на синия футболен клуб и е пропита с левскарски емоции. Само че на футболните игрища в Португалия еднакво зле се представиха играчите от всички български клубове и Левски не направи изключение.

Седмици преди отбелязването на 60-ата годишнина от съветизацията на България - една тема, подета достойно от "Още инфо" и "Декомунизация" - написаното от г-н Янакиев зазвучава особено странно. Струва си, наистина, да си припомним заедно с него историята на родния футбол през последните шест десетилетия, като специално отбележим, че той не е бил такъв само през предходните наполовина - първите 30 години от организираното същестуването на любимата игра у нас. Ето как са се развили събитията през четвъртото й десетилетие в публикацията на г-н Янакиев:

“...В края на 1949 Левски е прекръстен по сталински образец на Динамо...”

Така в СССР се наричаха милиционерските спортни клубове. Няма никакво съмнение какво се крие зад подобен "възродителен процес" под ръководната шапка на "отбора на народа" - него просто го превръщат в "народен отбор", както всичко друго става "народно" в Народната република.

Годината, в която прекръщават клуба, е ключова от хода на “социалистическата революция”. Осъществява се национализация, при която няма как да са пропуснати каквито и да било по-значими стопански, обществени, финансови и други организации. Резидентурата на Кремъл поставя страната тотално под своя контрол. Студената война навлиза в остра фаза. На световната военно-политическа сцена вече си противостоят НАТО и Варшавският договор. Приключва играта на “народна демокрация”, и то не само в България. Много трудно някой може да ме убеди, че някакъв си общонароден клуб Левски е оставен извън вниманието на “органите” като остров на свободолюбието. Просто е абсурдно.

Впрочем, най-популярните столични футболни клубове по това време практически бяха военизирани, независимо от това дали публиката по стадионите го е забелязала. Освен армейците и милиционерските Левски (временното Динамо) и Спартак, военен стана Локомотив - към ж.п. войски и Славия - към трудови войски.

“...Неслучайно в самото начало на 1969 Левски е “арестуван”, като е обединен с отбора на МВР и Държавна сигурност – Спартак София...”

Да, не е случайно - обединили са двата столични милиционерски по управление отбора, за да избият окончателно илюзиите от главите на феновете. "Нема лабаво, въпреки че затворихме лагерите!" - съобщават шапкарите на населението. Освен това така се централизира обезкървяването на провинциалните клубове с името Спартак (и не само - Ботев-Враца също беше милиционерски), на които им отнемаха най-ярките футболисти – също както процедираха другите три футболни феодала със своите “крепостни” клубове от провинцията. Феодите бяха разпределени и борбата за преразпределение беше кървава – предвождаха я “бащици” от най-висшите етажи на властта, включително в политбюро на ЦК на БКП, което впрочем признава и г-н Янакиев:

"...илюзия е да се смята, че физическото оцеляване на клуба (на Левски - бел. ред.) през този период в страна като България би било възможно и без подкрепата на някои висши партийни функционери - като Цола Драгойчева и Борис Велчев, например..."

Но да се върнем към неговия разказ за историята на синия отбор:

 “...Името му съответно стана Левски-Спартак. Това е пряк резултат от Чешките събития от 1968 и страха на властниците от публиката на Левски - като най-масовата опозиционна сила в страната...

А при унгарските събития през 1956 например са оставили клуба да бъде ръководен от опозиционери?! Изключително наивно. Левски, Динамо, Левски Спартак и Витоша – всичко това са имена на един от четирите централизирани клуба, които представляваха върховете във ведомствените пирамиди на тоталитарния футбол.

“...Отлично се вписват в стила и атмосферата на играта на Левски и дошлите от други отбори като вече изградени футболисти, притежаващи изключителни качества - ...Тодор Барзов, Пламен Гетов...”

Ами вписаха се някакси тези плевенчани. При социализма беше по-изгодно да си в по-горното ниво от съответната феодална йерархия, а право на избор, ако са те набелязали, просто нямаше - отказът да се издигнеш понякога водеше до по-тежки репресии, отколкото за онези, на които им забраняваха дори мисълта за евентуално издигане. Така Барзов и Гетов “ги вписаха отлично” по същия начин, по който "вписаха" старозагореца Петър Жеков или харманлиеца Христо Стоичков в ЦСКА. Няма никаква, абсолютно никаква разлика!

“...Сега, за 90-годишния си юбилей Левски остана без отличие...”

Надявам се, че Михаил Чорни е утешил левскарите, също както при подобни обстоятелства Васил Божков-Черепа би утешил армейците, Стефанов славистите и Гигов железничарите.

Бял кахър, господин Янакиев!