29-06-2004

Online от 1 юли 2002

егалити

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

29 юни 2004 10:10

Изчезналата цивилизация (2)

Заключителна глава от книгата „Картите на старите мореплаватели – откриването на Антарктида преди 6000 години и на Америка преди Колумб“*

Чарлз Хепгуд

Изчезналата цивилизация (1) >>

 

(>>Продължение)

Друга, също така прочута личност от културната история, е Платон. Неговите диалози, между които и големият диалог «За държавата», са запазени. Но кой знае, че при тези диалози се касае до неговите най-популярни творби? Всички негови произведения, които той сам считал за свои сериозни научни и технически творби, са загубени. За авторите на големите гръцки трагедии Есхил, Еврипид и Софокъл важи същото. Ние притежаваме от техните театрални пиеси по-малко от 10 процента. Следователно, от цялата културна продукция на античността ние познаваме само един нищожен дял, който при това съвсем не може да се счита за репрезентативен. Тъкмо напротив: много аспекти от античната култура са изпаднали в пълно забвение. Фрагментите, които познаваме, произхождат от книги, оценявани като значими от църковните и управническите кръгове през столетията след разпадането на Римската империя. Хората на църквата са се интересували от въпроси на морала, а образованите светски лица – това са били предимно аристократи – са се интересували преди всичко от великите класици в изкуството и литературата. Интересът към науката е бил значително по-слаб. Но ако и ние да сме загубили твърде много, запазено е значително повече, отколкото мнозинството от хората смятат. Когато започнах изследванията си във връзка с този труд, не ми бяха известни никакви доказателства за съществуванието на някаква високо развита световна култура от предисторическата епоха, макар и естествено да знаех, че някои вярваха в него. Сега, след като открих тези карти и ги интерпретирах като важно доказателство за потвърждението на този въпрос, в очите ми се хвърлят все повече други указания за това.

Читателят сигурно ще се запита дали е възможно една култура, която се е разпростирала почти върху цялата земя, да изчезне напълно, без да остави след себе си други следи, освен тези карти. В отговор ще посоча най-известния принцип на човешката психология: ние намираме само туй, което търсим. Естествено не твърдя, че няма и случайни открития. Но като правило ние не забелязваме, отминаваме и игнорираме факти, за осъзнаването на които на нас ни липсват каквито и да е мотиви. Така досега още никой не е допускал сериозно, че преди известните ни култури е могла да съществува и друга високоразвита цивилизация. Поради това никой не е могъл да забележи и е игнорирал всички указания и индиции в тази насока.

Ако хвърлим поглед към историята на археологията през ХІХ век, ще видим, че тя се занимава главно с повторното откриване на изчезнали култури. В особено увлекателната си антология от разкази на най-прочутите археолози от всички епохи Jacquetta Hawkes посвещава отделна глава на «потъналите култури» [The World of the Past, New York 1963 ]. Тази история започва в 1811 в Месопотамия с повторното откриване на Вавилон от Claudius Rieh. След него идват Paul Emile Botta, Henry Layard и Henry Rawlinson, които връщат в историята и Асирия. Египет пък се завръща в историята чак когато Champollion успява да разшифрова йероглифите, а през последната четвърт на ХІХ век Schliemann измъква Троя от мрака на легендата, докато сър Arthur Evans дава на критските митове материален образ. В последно време в дългия списък на потъналите култури бива поставена и една особено напредничава култура с твърде съвременно въздействащ блясък, която е процъфтявала край бреговете на Инд преди 5000 години.

Но нима това е всичко? Няма ли и други култури, които да очакват своето ново откриване? Това съвсем не би отговаряло на уроците ни от историята. Хора без фантазия се подиграваха на новите открития и възбуждаха тълпата срещу откривателите. Хора със същия духовен строй приемат днес всичко, което е било открито в миналото, но отричат възможността да бъде открито още нещо ново.

Нека започнем нашия преглед на индикациите с Египет. Колкото и да спорят сега учените за достиженията на египтяните в областта на науката, за някои неща те са на едно мнение. В областта на астрономията и геометрията египтяните са разполагали още по времето на четвъртата династия със забележителни познания. Те са притежавали двоен календар, за който се твърди, че представлявал «най-съвършената в научно отношение комбинация от всички календари, ползвани някога от човечеството» [S. R. K.Glanville, The Legacy of Egypt, Oxford 1957, c. 7]. С този календар

И до днес не е съвсем ясно кой, за какво и точно как е построил знаменитите египетски пирамиди

eгиптяните си служили още през 4241 г. пр. Хр. Един историк пише: «Някои дори вярват, че науката, която виждаме в зората на писаната история, не е наука, намираща се в своя най-ранен стадий, а остатък от науката на една велика, още неоткрита от нас стара култура» [пак там, с. 12].

Част от установените у античните народи научни познания не могат да бъдат обяснени с техните груби и нескопосани научни инструменти. По такъв начин се твърди и за маите, че били измерили дължината на тропическата година с невероятна прецизност – те получили за нея стойността 365.2420 дни, докато точното число трябва да бъде 365.2423 дни. Освен това били изчислили дължината на лунния период с точност до 0.0004 дни [E. Wylls Andrews, Chronology and Astronomy in the Maya Area в:The Maya and Their Neighbors, New York/London, s.d., с. 150]. Как те са стигнали до тези резултати?

В една своя студия върху вавилонската наука George Rawlinson заявява: «Дължината на халдейската година е била изчислена на 365 дни, 6 часа и 11 минути, а това са точно 2 секунди повече от действителната дължина на слънчевата година» [The Five Great Monarchies of the Ancient Eastern World, New York 1880, II, с. 576]. Освен това той пише: «Има също данни, че те [халдейците] са наблюдавали четирите спътника на Юпитер, но и че са познавали седемте спътника на Сатурн» [пак там , с. 577].

Естествено маите, вавилонците и египтяните са могли да придобият тези свои познания посредством инструменти и методи, за които ние нищо не знаем. Но също така е възможно да са ги получили от същия неизвестен народ, от който са били създадени и нашите карти.

Че голям дял от античната наука не ни е известен, стана напоследък ясно по много странен начин, когато беше открит един своеобразен компютър, разработен и произведен през Античността. Този уред е бил намерен още през 1901 от подводни изследователи в една гръцка галера, потънала в първи век пр. Хр. близо до брега на егейския остров Антикитера. Находката била отнесена в атинския Национален музей и в продължение на много години грижливо почистена. Когато най-накрая Derek de Solla Price от университета в Йейл изследвал апарата, открил, че това е планетариум – машина с извънредно сложно устройство, която показва изгрева и залеза на известни планети. Особено удивителна при това е системата му от зъбчати колела, която според американския учен имала напълно съвременен вид.

Ако тази велика традиция на технически и механически познания е била прекъсната, естествено е да се допусне, че същото се е случило и с географските и картографските познания на гърците, съвсем независимо от това дали те са стигнали до тях сами или са ги получили от други по-стари народи. Навярно би трябвало тук да отбележим, че с упадъка на античната култура не изчезват напълно всички нейни достижения в областта на науката. Част от тях са били запазени от арабите, а без съмнение известна част е била възприета и от западната средновековна култура.

Далечен отзвук от античната култура и по-специално на техниката намираме в забележителните разработки на средновековния монах Roger Bacon и вероятно дори в проектите на Леонардо да Винчи. Значителна част обаче се загубва чак през Ренесанса и вина за това носи между другото също и новооткритото книгопечатане. През ХV и ХVІ век то се ограничава в две области: религиозни трактати (католически и протестантски) и хуманистични творби върху изкуството и литературата. За научни произведения по това време никой не се интересува особено много; научни ръкописи се търкалят и гният по разни библиотеки. Едва Francis Bacon насочва вниманието на своите съвременници и върху достойното за оплакване занемаряване на научните документи.

Знам още много други пръснати по цял свят доказателства от този род, които свидетелствуват за връзки с една

Човекът на Леонардо

прастара традиция, създадена от високоразвита древна култура, но всички те са твърде малко проучени, за да ги отбележа тук подробно – бегло ще спомена само открития неотдавна лунен календар от старокаменната епоха [A. Marshak, «Lunar Notation on upper Paleolithic» в: Science CXLVI (6 November 1964)] и неотдавна направените проучвания на Стоунхендж, доказващи задълбочените познания по астрономия на неговите строители [G. S. Hawkins, Stonehendge: a Neolithic Computer в: Nature CCII, Nr. 4959 (27 Juni 1964), c. 1258-1261 и същ., Stonehendge decoded, пак там, СС, Nr. 4909 (26 Oktober 1963), c. 306 сл.], както и един друг, макар и твърде оспорван архитектурен паметник, който аз сам също съм изследвал – стъпаловидната пирамида при Мексико сити. [......].

Дали пък наистина някога не е имало някакъв общ праезик, който сме изгубили в гълчавата при построяването на тази легендарна кул?

Извън археологията има още две други области, от които можем да добием ценни познания за една твърде ранна високоразвита култура. Първата от тях е науката за езиците и в нея възниква въпросът за произхода на главните езикови семейства и групи. Според мнението на някои изследователи има многобройни доказателства за общия произход на всички езици, от който са възникнали различните езикови групи и семейства, каквато е напр. индоевропейската. Един от тези изследователи е Arnold D. Wadler, който през целия си живот се е занимавал с този въпрос. Аз не зная дали са верни тезите, застъпените в неговата книга The Origin of the Language, New York 1948, но ми се струва, че в тях той следва научни методи. Навсякъде в античната литература срещаме мисълта за общ първоначален език. И в Битието се казва: «По цялата земя имаше един език и един говор» [11, 1]. Lincoln Barnett пише в Treasure of Our Tongue, New York 1964, с. 46: «Мисълта, че всички хора някога са говорели на един общ език, съвсем не се ограничава с твърдението за това в Битието. Ние откриваме тази мисъл и в писмените документи на египтяните, на индусите и на будистите, а с този въпрос са се занимавали сериозно през ХVІ век също мнозина европейски философи».

Втората област е сравнителната митология. Преди много години аз се занимавах в рамките на моите лекции по антропология с изследвания върху митовете на разни народи. При тези изследвания стигнах до убеждението, че големите митологически системи по цялата земя са почти идентични. Навсякъде изследователят се сблъсква с един и същ основен архетип и с едни и същи главни божества – в Европа, в Азия, Северна и Южна Америка, в Океания. В таблицата по-долу давам названията на божествата на четирите елемента тъй, както са известни в митологиите по целия свят.

Имена на божествата на четирите елемента в различните култури1

(транскрипцията на имената е от автора)

 

Огън

Въздух

Земя

Вода

Египтяни

Re

Shu

Geh, Gea

Nu, Nunu2

Вавилонци

Girru

Anu

Enlil

Ea

Евреи

Gabriel

Raphael

Raashiel

Rediyas

Финикийци

Uranos

Aura

Gea

Ashera

Персийци3

Atar

Ahura Mazda

Ameretet

Anahita

Индийци

Agni

Yayu

Prithivi

Varuna

Китайци

Mu-Kцnig

How-Chu

Yen-Lo-Wang

Mo-Hi-Hai

Японци

Ama-Terashu

Amida

Ohonamochi

Susa-No O

Иранци3

Asha; Atar

Vohu Manah

Spenta Armati

Hauvatet

 

Oeshma

Oka Manah

Bushyasta

Apaosha

Норвежци

Thor

Tyr

Odin

Njord

Инка

Manco-Capac

Supay

Pachacamac

Viracocha

Ацтеки

Ometecutli

Tezcatlipoca

Omeciuatl

Tlaloc

Мая

Kulkulcan

Bacabs

Voltan

Itzamna

Славяни

Swa

Byelun

Raj

Peroun

Финландци

Fire-Girl

Ukko

Ilmatar

Kul Uasa

1 Съставена от класа по филология в Keene State College.

2 Като божества на четирите елемента в Египет са считани в различни епохи разни божества.

3 Персийската митология не е идентична с иранската; в иранската митология има за всеки елемент по две божества, които представят противоположността между добро и зло.

Има многобройни теории за митологията. Една от тях свързва подобията в митовете с техния общ произход от Египет. Тази мисъл бе отхвърлена единодушно от изследователите, понеже влияния и разпространение на египетската митология до Америка, Индия, Китай и Океания не могат да бъдат доказани. Ако е имало разпространение на някаква митология, нейните източници трябва да се търсят значително по-далече назад, преди египетската култура. Друга теория свързва подобията с човешките инстинкти. Нейните привърженици считат, че митовете водят началото си от инстинктите, които при всички хора са едни и същи. Слабото място на тази теория е в това, че съвременната психология се съмнява в наличието на такива инстинкти; но даже и да съществуват, те могат да обяснят само някои най-общи аспекти, като любов, умраза или мистични чувства. Както се вижда на таблицата, подобните черти са твърде много специфични, за да могат да се свържат единствено с най-общите човешки инстинкти.

След всичко това можем да извадим следното заключение: въз основа на много доказателства съществува възможността за наличието на една разпространена по целия свят култура, която в далечното минало е господствала над голяма част от земята. Ние намерихме множество указания, които при по-нататъшните изследвания сигурно могат да се окажат плодотворни.

- - - - - -

* Публикацията подготви д-р Асен Чилингиров. За книгата и за нейния автор можете да прочетете повече в неговата статия "Загадката на старинните морски карти" - -1-  -2-   -3-.

Начало    Горе


© 2002-2004 Още Инфо