|
(>>Продължение)
Друга, също така
прочута личност от културната история, е Платон. Неговите диалози,
между които и големият диалог «За държавата», са запазени. Но кой
знае, че при тези диалози се касае до неговите най-популярни
творби? Всички негови произведения, които той сам считал за свои
сериозни научни и технически творби, са загубени. За авторите на
големите гръцки трагедии Есхил, Еврипид и Софокъл важи същото. Ние
притежаваме от техните театрални пиеси по-малко от 10 процента.
Следователно, от цялата културна продукция на античността ние
познаваме само един нищожен дял, който при това съвсем не може да
се счита за репрезентативен. Тъкмо напротив: много аспекти от
античната култура са изпаднали в пълно забвение. Фрагментите,
които познаваме, произхождат от книги, оценявани като значими от
църковните и управническите кръгове през столетията след
разпадането на Римската империя. Хората на църквата са се
интересували от въпроси на морала, а образованите светски лица –
това са били предимно аристократи – са се интересували преди
всичко от великите класици в изкуството и литературата. Интересът
към науката е бил значително по-слаб. Но ако и ние да сме загубили
твърде много, запазено е значително повече, отколкото мнозинството
от хората смятат. Когато започнах изследванията си във връзка с
този труд, не ми бяха известни никакви доказателства за
съществуванието на някаква високо развита световна култура от
предисторическата епоха, макар и естествено да знаех, че някои
вярваха в него. Сега, след като открих тези карти и ги
интерпретирах като важно доказателство за потвърждението на този
въпрос, в очите ми се хвърлят все повече други указания за това.
Читателят
сигурно ще се запита дали е възможно една култура, която се е
разпростирала почти върху цялата земя, да изчезне напълно, без да
остави след себе си други следи, освен тези карти. В отговор ще
посоча най-известния принцип на човешката психология: ние
намираме само туй, което търсим. Естествено не твърдя, че няма
и случайни открития. Но като правило ние не забелязваме,
отминаваме и игнорираме факти, за осъзнаването на които на нас ни
липсват каквито и да е мотиви. Така досега още никой не е допускал
сериозно, че преди известните ни култури е могла да съществува и
друга високоразвита цивилизация. Поради това никой не е могъл да
забележи и е игнорирал всички указания и индиции в тази насока.
Ако хвърлим
поглед към историята на археологията през ХІХ век, ще видим, че тя
се занимава главно с повторното откриване на изчезнали култури. В
особено увлекателната си антология от разкази на най-прочутите
археолози от всички епохи Jacquetta Hawkes посвещава отделна глава
на «потъналите култури» [The
World of the Past,
New York 1963
]. Тази история започва в 1811 в Месопотамия с повторното
откриване на Вавилон от Claudius Rieh. След него идват Paul Emile
Botta, Henry Layard и Henry Rawlinson, които връщат в историята и
Асирия. Египет пък се завръща в историята чак когато Champollion
успява да разшифрова йероглифите, а през последната четвърт на ХІХ
век Schliemann измъква Троя от мрака на легендата, докато сър
Arthur Evans дава на критските митове материален образ. В последно
време в дългия списък на потъналите култури бива поставена и една
особено напредничава култура с твърде съвременно въздействащ
блясък, която е процъфтявала край бреговете на Инд преди 5000
години.
Но нима това е
всичко? Няма ли и други култури, които да очакват своето ново
откриване? Това съвсем не би отговаряло на уроците ни от
историята. Хора без фантазия се подиграваха на новите открития и
възбуждаха тълпата срещу откривателите. Хора със същия духовен
строй приемат днес всичко, което е било открито в миналото, но
отричат възможността да бъде открито още нещо ново.
Нека започнем
нашия преглед на индикациите с Египет. Колкото и да спорят сега
учените за достиженията на египтяните в областта на науката, за
някои неща те са на едно мнение. В областта на астрономията и
геометрията египтяните са разполагали още по времето на четвъртата
династия със забележителни познания. Те са притежавали двоен
календар, за който се твърди, че представлявал «най-съвършената в
научно отношение комбинация от всички календари, ползвани някога
от човечеството»
[S.
R. K.Glanville, The Legacy of Egypt, Oxford 1957, c. 7].
С този календар
|
|
И до днес не е съвсем ясно кой, за какво и точно как е
построил знаменитите египетски пирамиди |
eгиптяните
си служили още през 4241 г. пр. Хр. Един историк пише: «Някои дори
вярват, че науката, която виждаме в зората на писаната история, не
е наука, намираща се в своя най-ранен стадий, а остатък от науката
на една велика, още неоткрита от нас стара култура»
[пак
там, с. 12].
Част от
установените у античните народи научни познания не могат да бъдат
обяснени с техните груби и нескопосани научни инструменти. По
такъв начин се твърди и за маите, че били измерили дължината на
тропическата година с невероятна прецизност – те получили за нея
стойността 365.2420 дни, докато точното число трябва да бъде
365.2423 дни. Освен това били изчислили дължината на лунния период
с точност до 0.0004 дни [E.
Wylls Andrews, Chronology and Astronomy in the Maya Area
в:The
Maya and Their Neighbors, New York/London, s.d.,
с. 150]. Как те са стигнали до тези резултати?
В една своя
студия върху вавилонската наука George Rawlinson заявява:
«Дължината на халдейската година е била изчислена на 365 дни, 6
часа и 11 минути, а това са точно 2 секунди повече от
действителната дължина на слънчевата година»
[The
Five Great Monarchies of the Ancient Eastern World, New York
1880, II, с. 576]. Освен това той пише: «Има също данни, че те
[халдейците] са наблюдавали четирите спътника на Юпитер, но и че
са познавали седемте спътника на Сатурн»
[пак
там , с. 577].
Естествено
маите, вавилонците и египтяните са могли да придобият тези свои
познания посредством инструменти и методи, за които ние нищо не
знаем. Но също така е възможно да са ги получили от същия
неизвестен народ, от който са били създадени и нашите карти.
Че голям дял от
античната наука не ни е известен, стана напоследък ясно по много
странен начин, когато беше открит един своеобразен компютър,
разработен и произведен през Античността. Този уред е бил намерен
още през 1901 от подводни изследователи в една гръцка галера,
потънала в първи век пр. Хр. близо до брега на егейския остров
Антикитера. Находката била отнесена в атинския Национален музей и
в продължение на много години грижливо почистена. Когато
най-накрая Derek de Solla Price от университета в Йейл изследвал
апарата, открил, че това е планетариум – машина с извънредно
сложно устройство, която показва изгрева и залеза на известни
планети. Особено удивителна при това е системата му от зъбчати
колела, която според американския учен имала напълно съвременен
вид.
Ако тази велика
традиция на технически и механически познания е била прекъсната,
естествено е да се допусне, че същото се е случило и с
географските и картографските познания на гърците, съвсем
независимо от това дали те са стигнали до тях сами или са ги
получили от други по-стари народи. Навярно би трябвало тук да
отбележим, че с упадъка на античната култура не изчезват напълно
всички нейни достижения в областта на науката. Част от тях са били
запазени от арабите, а без съмнение известна част е била възприета
и от западната средновековна култура.
|
Далечен отзвук
от античната култура и по-специално на техниката намираме в
забележителните разработки на средновековния монах Roger Bacon
и вероятно дори в проектите на Леонардо да Винчи. Значителна
част обаче се загубва чак през Ренесанса и вина за това носи
между другото също и новооткритото книгопечатане. През ХV и
ХVІ век то се ограничава в две области: религиозни трактати
(католически и протестантски) и хуманистични творби върху
изкуството и литературата. За научни произведения по това
време никой не се интересува особено много; научни ръкописи се
търкалят и гният по разни библиотеки. Едва Francis Bacon
насочва вниманието на своите съвременници и върху достойното
за оплакване занемаряване на научните документи.
Знам
още много други пръснати по цял свят доказателства от този
род, които свидетелствуват за връзки с една
|
Човекът на
Леонардо |
прастара
традиция, създадена от високоразвита древна култура, но всички те
са твърде малко проучени, за да ги отбележа тук подробно – бегло
ще спомена само открития неотдавна лунен календар от
старокаменната епоха
[A. Marshak, «Lunar Notation on upper
Paleolithic»
в:
Science
CXLVI
(6 November 1964)]
и неотдавна
направените проучвания на Стоунхендж, доказващи задълбочените
познания по астрономия на неговите строители
[G. S.
Hawkins, Stonehendge: a Neolithic Computer
в:
Nature CCII, Nr. 4959 (27 Juni 1964), c. 1258-1261
и същ.,
Stonehendge
decoded,
пак там, СС,
Nr. 4909
(26
Oktober 1963), c. 306
сл.],
както и един друг, макар и твърде оспорван архитектурен паметник,
който аз сам също съм изследвал – стъпаловидната пирамида при
Мексико сити.
[......].
Дали пък наистина някога не е имало някакъв общ праезик, който сме
изгубили в гълчавата при построяването на тази легендарна кул?
Извън
археологията има още две други области, от които можем да добием
ценни познания за една твърде ранна високоразвита култура. Първата
от тях е науката за езиците и в нея възниква въпросът за произхода
на главните езикови семейства и групи. Според мнението на някои
изследователи има многобройни доказателства за общия произход на
всички езици, от който са възникнали различните езикови групи и
семейства, каквато е напр. индоевропейската. Един от тези
изследователи е Arnold D. Wadler, който през целия си живот се е
занимавал с този въпрос. Аз не зная дали са верни тезите,
застъпените в неговата книга
The
Origin of the Language,
New York 1948,
но ми се струва, че в тях той следва научни методи. Навсякъде в
античната литература срещаме мисълта за общ първоначален език. И в
Битието се казва: «По цялата земя имаше един език и един
говор»
[11,
1].
Lincoln Barnett пише в Treasure of Our
Tongue,
New York 1964,
с. 46: «Мисълта, че всички хора някога са говорели
на един общ език, съвсем не се ограничава с твърдението за това в
Битието. Ние откриваме тази мисъл и в писмените документи
на египтяните, на индусите и на будистите, а с този въпрос са се
занимавали сериозно през ХVІ век също мнозина европейски
философи».
Втората област е
сравнителната митология. Преди много години аз се занимавах в
рамките на моите лекции по антропология с изследвания върху
митовете на разни народи. При тези изследвания стигнах до
убеждението, че големите митологически системи по цялата земя са
почти идентични. Навсякъде изследователят се сблъсква с един и същ
основен архетип и с едни и същи главни божества – в Европа, в
Азия, Северна и Южна Америка, в Океания. В таблицата по-долу давам
названията на божествата на четирите елемента тъй, както са
известни в митологиите по целия свят.
Имена на божествата на четирите елемента в различните култури1
(транскрипцията на имената е от автора)
|
Огън
|
Въздух
|
Земя
|
Вода
|
Египтяни
|
Re
|
Shu |
Geh, Gea
|
Nu, Nunu2
|
Вавилонци
|
Girru
|
Anu
|
Enlil
|
Ea
|
Евреи
|
Gabriel
|
Raphael
|
Raashiel
|
Rediyas
|
Финикийци
|
Uranos
|
Aura
|
Gea
|
Ashera
|
Персийци3 |
Atar
|
Ahura Mazda
|
Ameretet
|
Anahita
|
Индийци
|
Agni
|
Yayu
|
Prithivi
|
Varuna
|
Китайци
|
Mu-Kцnig
|
How-Chu
|
Yen-Lo-Wang
|
Mo-Hi-Hai
|
Японци
|
Ama-Terashu
|
Amida
|
Ohonamochi
|
Susa-No O
|
Иранци3 |
Asha; Atar
|
Vohu Manah
|
Spenta Armati
|
Hauvatet
|
|
Oeshma
|
Oka Manah
|
Bushyasta
|
Apaosha
|
Норвежци
|
Thor
|
Tyr
|
Odin
|
Njord
|
Инка
|
Manco-Capac
|
Supay
|
Pachacamac
|
Viracocha
|
Ацтеки
|
Ometecutli
|
Tezcatlipoca
|
Omeciuatl
|
Tlaloc
|
Мая
|
Kulkulcan
|
Bacabs
|
Voltan
|
Itzamna
|
Славяни
|
Swa
|
Byelun
|
Raj
|
Peroun
|
Финландци
|
Fire-Girl
|
Ukko
|
Ilmatar
|
Kul Uasa
|
1
Съставена от класа по филология в
Keene State College.
2
Като божества на четирите елемента в Египет са
считани в различни епохи разни божества.
3
Персийската митология не е идентична с иранската; в
иранската митология има за всеки елемент по две божества, които
представят противоположността между добро и зло.
Има многобройни
теории за митологията. Една от тях свързва подобията в митовете с
техния общ произход от Египет. Тази мисъл бе отхвърлена единодушно
от изследователите, понеже влияния и разпространение на
египетската митология до Америка, Индия, Китай и Океания не могат
да бъдат доказани. Ако е имало разпространение на някаква
митология, нейните източници трябва да се търсят значително
по-далече назад, преди египетската култура. Друга теория свързва
подобията с човешките инстинкти. Нейните привърженици считат, че
митовете водят началото си от инстинктите, които при всички хора
са едни и същи. Слабото място на тази теория е в това, че
съвременната психология се съмнява в наличието на такива
инстинкти; но даже и да съществуват, те могат да обяснят само
някои най-общи аспекти, като любов, умраза или мистични чувства.
Както се вижда на таблицата, подобните черти са твърде много
специфични, за да могат да се свържат единствено с най-общите
човешки инстинкти.
След всичко това
можем да извадим следното заключение: въз основа на много
доказателства съществува възможността за наличието на една
разпространена по целия свят култура, която в далечното минало е
господствала над голяма част от земята. Ние намерихме множество
указания, които при по-нататъшните изследвания сигурно могат да се
окажат плодотворни.
- - - - - -
* Публикацията подготви д-р Асен
Чилингиров. За книгата и за нейния автор можете да прочетете
повече в неговата статия "Загадката на старинните морски карти" -
-1-
-2-
-3-. |