19-06-2005

егалити

Начало

Либертариум

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

През 1929 в султанския дворец в Цариград била открита една географска карта, която възбудила особен интерес у изследователите, но също и сред широката публика. Тази карта – в действителност е запазена само нейната лява половина – е нарисувана върху пергамент, а твърде обширният и подробен надпис върху нея я датира към месец мухарем от мохамеданската година 919, което отговаря на годината 1513 след Христа. Подписана е с името на турския адмирал Пири Ибн хаджи Мохамед, който е бил известен повече под името Пири Рейс (Рейс е турското обозначение за адмирал).

Фрагмент от картата на Пири Рейс със Северния полюс и очертанията на Канада и Гренландия (щракнете върху нея, за да я видите цялата)

Интересът, който тази карта събужда главно в Турция и Америка идва преди всичко от особено точното очертание на източния бряг от Северна и Южна Америка, необичайно за времето, когато картата е била начертана – по-малко от две десетилетия след първото пътешествие на Колумб и много дълго преди подробното изследване на континента. Освен това се оказва, че географското положение на отделните точки от американския континент е дадено на тази карта с точност, каквато европейската наука е в състояние да определи едва в края на ХVІІІ век.

Не по-малък интерес обаче предизвикват обстойните бележки на адмирал Пири върху картата, в които се твърди, че «като нея няма друга по света» и че «тя е съставена от 20 стари мореплавателни карти на целия свят до Индия и Китай още от времето на Александър Македонски, между които и една използвана от Колумб карта, а точността, с която са очертани седемте световни морета я прави също тъй надеждна за употреба, както картите на близките земи». Обстоятелството, че в този надпис се споменава името на Колумб и използваната от него карта, за която е известно, че е загубена, раздвижва предимно американската общественост. За известно време картата е в центъра на общественото внимание, предизвикало оживена активност на американските дипломати, които правят всичко възможно за издирването и на колумбовия оригинал в турските архиви. Но всичко остава без резултат – не се намират повече никакви връзки между картата на адмирал Пири и предполагаемия оригинал на Колумб. В научните кръгове се изказват съмнения за наличието на такава връзка и постепенно интересът към картата замира, без да се обърне достатъчно внимание на останалите обстоятелства, свързани с нея.

Комплексът от въпроси около картата на адмирал Пири привлича най-после в края на 1950-те години вниманието и на известния американски учен Чарлз Хепгуд (Charles Hapgood, 1904-1982), професор по история в Keene State College в Ню Хемпшайр. Малко преди това неговата книга Eart’s Shifting Crust, New York 1958 (второ преработено издание под заглавие The Pat of the Pole, New York 1970) събужда между специалистите голям интерес във връзка с неговата хипотеза за движението на земната черупка, като в предговора си за книгата Алберт Айнщайн се изказва най-положително за нея. Тъй като Хепгут забелязва в картата на адмирал Пири редица обстоятелства в подкрепа на своята хипотеза, той започва в рамките на изследователската си дейност в университета заедно с група свои студенти работа върху един научно-изследователски проект, посветен на сравнителното проучване на мореплавателни карти от Античността, Средновековието и Ренесанса, която приключва в 1966 с издаването на обширен труд по този въпрос под заглавие «Maps of the Ancient Sea King. Evidence of Advanced Civilization in the Ice Age» (немски превод под заглавие «Die Weltkarten der alten Seefahrer. Die Entdeckung der Antarktis vor 6000 Jahren und Amerikas vor Kolumbos», Франкфурт на Майн 2002).

Изследването на Хепгуд може да служи за пример как един тъй сложен комплекс от въпроси се предлага на читателя, който не притежава специални познания по тях, без при това да е затруднен от недостатъчните си познания в областта на математиката, картографията и мореплаването, но също така и на геологията, физиката и историята. Целият този комплекс от научни данни, както и всички резултати от изследванията, се предават с максимална нагледност, но и по най-увлекателния начин, задържащ през всичкото време вниманието на читателя подобно на криминален или авантюристичен роман и представящ му цяла поредица съвършено нови за него факти, изложени и доказани обаче с методите на съвременната наука.

Още в самото начало на работата си по научния проект работният колектив установява обща връзка между картата на адмирал Пири с голям брой мореплавателни карти предимно от късното Средновековие и Ренесанса, придобили особена популярност главно сред турските, португалските и италианските мореплаватели. Те са известни под общото название «портолански» карти, т.е. карти, имащи предназначението да показват пътя на корабите от едно пристанище до друго, както и относителното разстояние между тези пристанища. Доколкото до края на ХVІІІ век европейските и арабските мореплаватели нямат методи за установяване на точната географска дължина и то не само по време на техния морски път, но и на сушата, тези карти, съставени по много странен начин и показващи с твърде малко приближение разстоянията между отделните точки от маршрутите им са били твърде разпространени и се ползвали с голяма почит от страна на моряците, като са били често копирани.

Макар и още в края на ХІХ век да излиза едно подробно изследване на портоланските карти от  шведския изследовател A. E. Nordenskjöld, An Essay of the Early History of Charts and Sailing Directions, Stockholm 1897, Хепгуд преразглежда отново основно всички въпроси, свързани с тях, като коментира и цяла поредица от други карти, останали незабелязани преди това. Чрез сравнението на отделните карти се прави опит да се установят методите, с които те са били изчислени и изчертани. А един от основните проблеми в комплекса от изследвания е за бреговата линия на Антарктида, очертана с извънредно голяма точност на редица портолански карти, в това число и на картата на адмирал Пири, макар и тази брегова линия под покрития с дебела близо два километра ледена покривка континент съвременната наука успява да уточни едва в резултат от изследователската дейност на международната експедиция през 1949/1950 година.

Когато Хепгуд и неговите сътрудници започват изследването на старите карти, те си поставят сравнително ограничена по обхват цел: да установят дали върху картата на адмирал Пири от 1513 година наистина е обозначена бреговата линия на Антарктида и дали тя отговаря на бреговата линия на континента, изчислена и очертана от международната експедиция в 1949/1950 година. За тази цел се подлагат на анализ заедно с картата на Пири също и цяла поредица портолански карти, явно произхождащи от същия източник. С твърде сложни математически изчисления се прави опит да бъде установено по какъв начин тези карти са били проектирани. Още в самото начало на работата става ясно, че твърдението на Пири за използване на значителен брой стари карти при съставянето на неговата карта, е вярно. В стигналата до нас част от картата на Пири, която сигурно е представяла лявата половина или по-малка от половина част от цялата карта, могат да бъдат установени четири отделни карти със собствени мрежи, съединени в една. При това се вижда, че първоначалните части са били заснети при използване на сферична тригонометрия, като сглобяването им е станало твърде примитивно – с допускане на съществени грешки в мащаба, пропускане на липсващи части (откъс в южната част от американския континент) и без познаване на сферичната тригонометрия, при което се получават значителни грешки в разстоянието между източния бряг на Атлантическия океан (Европа и Африка) и западния бряг (Америка).

Както е известно, съвременната наука съумява твърде късно да реши въпроса с изготвянето на точни географски карти. Затрудненията идват преди всичко поради липсата на точни инструменти за определяне на географската ширина и особено на географската дължина, с които тя разполага едва от края на ХVІІІ век. От друга страна проектирането на сферичната повърхност на земното кълбо върху плоскост изисква прилагането на сферичната тригонометрия, което от своя страна предполага познаването на точните величини на земния екватор и меридиан, с които тя също преди това не разполага. До неотдавна се считаше, че за първи път сферичната тригонометрия е приложена от старогръцкия учен Хипарх през втори век сл. Хр., макар и да има данни, че тя е била позната още на египтяните и халдейците, а Хипарх само я открива наново. Във всеки случай тя не се прилага на практика от античната картография, чийто главен представител, александрийският географ Клавдий Птолемей (~100-160 сл. Хр.) не я използва никъде при съставяне на своите карти.

Редица обстоятелства – приемането за нулев меридиан географската дължина на Александрия и за изходна точка на проектирането пресечната точка на този нулев меридиан с тропика на рака, неприлагането на сферичната тригонометрия в стигналите до нас портолански карти и относително точното предаване на географската дължина в близките на същия нулев меридиан точки, както и използването на стадия (~166 м.) за единица мярка – водят до заключението, че още преди втори век след Христа неизвестен компилатор в Александрия се е опитал да свърже заедно определен брой извънредно точно изчислени и съставени стари карти на отделни части от света, без да си дава сметка за грешките, възникващи при проектирането им в една плоскост. От тук идва и парадоксът, че докато при изчертаването на бреговата линия и поставянето на отделни географски точки се постига точност по-голяма от тази, с която европейската наука разполага до последните години на ХVІІІ век, при разстоянията между отдалечени помежду си точки се допускат грешки, надминаващи 1000 км, а и посоката на географския север се дава често неточно – което и трябва да се очаква при проектиране на сфера върху плоскост чрез квадратна или правоъгълна мрежа от паралели и мередиани.

показват различни посоки за север – това може  най-добре да се види при северния участък от картата на Пири, като на нея се нанесе мрежата на първоначалните образци за картата: по отношение на нулевия меридиан на техните проекции всички нанесени там географски точки са предадени с изключителна и дори невероятна прецизност. Затова пък съпоставянето на отделните части – в дадения случай това са два откъса с отделни (правоъгълни!) мрежи – води до груби грешки от порядъка на 1000 до 2000 километра.

Този пример Хепгуд илюстрира с известния в историята пример от първото пътуване на Колумб. Независимо от бележката на Пири, че при съставянето на неговата карта била използвана и картата на Колумб, от изображението на тази карта трябва да се допусне, че Колумб е имал на разположение  подобна на нея, понеже тя го довела до заблуждението да очаква появяването на насрещния бряг значително по-рано, отколкото следва според действителното му положение – брегът се появил едва след изминаването на още 1300 километра в западна посока, което разстояние съвпада с грешката от 14°, получена при съединяването на двете отделни и сами по себе си точни карти. От друга страна, невярното предаване на о-в Куба на тази карта, води до убеждението, че компилаторът е разполагал с повече отделни карти на този участък, за някои части от който такива липсвали и те са допълнени произволно. Върху други възможности, като промени в релефа на тази част от Атлантическия океан, настъпили евентуално след изготвянето на първоначалните много стари карти, Хепгуд не се спира и дори не споменава за тях – по всяка вероятност за да не бъде обвинен в излагане на «ненаучна» хипотеза, за каквато в «научните» среди поне до издаването на книгата му се смята хипотезата за потъването на Атлантида.

Продължението следва >>

-1-  -2-   -3-