22-06-2004

Online от 1 юли 2002

егалити

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

21 юни 2004 9:30

Загадката на старинните морски карти 2

Д-р Асен Чилингиров

-1-  -2-   -3-

 

При изследванията си Хепгуд и неговите сътрудници отделят също така особено внимание върху античното корабоплаване и корабостроене, както и върху влиянията, които финикийците по всяка вероятност са упражнявали върху гърците. Именно финикийците, съставящи част от първоначалното население на Югоизточна Европа и Мала Азия, се явяват като носители на старата традиция и то не само в областта на науката – която те като морски народ пренасят далече на запад и север – а и по отношение на писмеността, за чието развитие те, а не гърците изиграват решителната роля.

Изследванията на Хепгуд потвърждават предположението, изказано още от А. Е. Nordenskjцld, че всички портолански карти – към които трябва да се причисли и картата на адмирал Пири – следват само един общ източник, от който изглежда е имало едно или дори няколко копия, изготвени още през античността, но са били запазени и отделни регионални карти, останали неизползвани в повечето от техните копия. Следи от този общ първоизточник Хепгуд открива дори в една китайска карта, която е издялана върху камък през 1137 сл. Хр., но очевидно следва много по-стар прототип – публикувана е малко преди неговото изследване [J. Needham, Science and Civilisation in China, Cambridge 1959, III, ил. 79]. При тази карта на Източен Китай той открива същия принцип за изчисляване и проектиране, както при портоланските карти, чийто общ прототип бил изготвен по идентичен начин с прилагане на сферична тригонометрия и необикновено точно разположение на отделните географски точки, но впоследствие е бил пречертан върху квадратна мрежа, при което се получава същата грешка във величината на градусите – при пренасянето на правоъгълната мрежа с огънати меридиани в квадратна с паралелни отвесни линии градусите от географската ширина са около 20% по-малки от тези на географската дължина. Тази карта затвърдява убеждението на Хепгуд за съществуванието на една необикновено високо развита общосветовна култура в далечното минало, за чиито технически достижения старите географски карти, запазени в най-отдалечени части на нашата планета, дават най-красноречивото доказателство.

Четири портолански карти, както и картата на адмирал Пири, съдържат следи от отделни карти, които липсват в останалите и това кара Хепгуд и неговите сътрудници да обърнат повече внимание върху тях. При внимателния анализ на тези карти се оказва, че те съдържат някои данни, важни за географското положение на определени части от света, различно от тяхното съвременно положение, но и за определянето на времето, когато техните образци са били съставени.

На първо място по значение между тези карти е начертаната от Оронс Финй (Oronce Finй или Oronteus Fineus) през 1531, отпечатък от която Хепгуд открива в Библиотеката на Конгреса във Вашингтон през 1959. В нейната дясна половина е представен целият южен континент (Антарктида), изчертан по проекция, за централна точка при която е бил взет явно южният полюс, чието географско положение обаче се отклонява на не

Част от картата на Оронс Финй от 1531

по-малко от 7 до 8 градуса от сегашното. Разликата не може да се определи напълно точно, защото при копирането на отделните стари карти компилаторът не

се е съобразил с различния им мащаб и отделните области се явяват в невярно съотношение и на копираната от Оронс Финй карта. Независимо от погрешния мащаб обаче, очертанията на бреговата линия на континента отговарят в много голяма степен на измерените в 1949/1950 под дебелата сега близо 2 км ледена покривка. Нещо повече – в картата на Оронс Финй са начертани дори множество фиорди, в които се втичат все още реки, чиито долини в някои случаи са също отбелязани.

Липсата на повече подробности в зоната, включена в отбелязания на тази карта полярен кръг – изместен както сегашния южен полюс в посока на изток от Южна Америка – дава основание за предположението, че при изчертаването на картата тази зона е била вече покрита с ледена покривка, или с други думи картата не е възможно да е била съставена по-късно от шестото хилядолетие пр. Хр. Ако се вземе обаче

Същата част от картата на Оронс Финй от 1531 – пречертана

предвид местоположението на южния полюс върху нея, тя трябва да е била съставена значително по-рано, а именно още преди последното изместване на тази точка. В последно време се счита, че то е предизвикало края на така наречената

«последна ледена епоха» и се предполага, че е станало внезапно между осмото и десетото хилядолетие пр. Хр. А тъй като същото положение на двата полюса, но твърде различно от сегашното, е било запазено в течение на много десетки хиляди години преди това, т.е. по времето, когато Централна и Северна Европа, а и цяла Канада със северните части на Америка били покрити с дебела ледена покривка, считано все още от мнозина историци за период на глобално застудяване, няма никакви основания да допуснем, че картата е била съставена тъкмо в последните години от тази епоха, а не още много хилядолетия преди това.

Втората по-необикновена портоланска карта е тази на Хаджи Ахмед от 1559 година. При нейното пречертаване и пренасяне проекцията й в сферична, тя

Картата на Хаджи Ахмед от 1559

също свидетелствува за голямата точност на измерванията в нейния стар първообраз. Не по-малко интересно при нея обаче е и обстоятелството, че там Беринговият проток липсва – и това явно не е грешка на кописта, а свидетелство,

че в една твърде отдалечена от нас епоха, когато голяма част от южния континент не е била покрита с ледена покривка, Аляска пък е била свързана с източната част от Сибир, която по това време е имала умерен климат, а за такава връзка в твърде далечното минало ние разполагаме и с още други доказателства, чието изброяване излиза от темата на книгата.

Третата също така по-особена портоланска карта е тази на Йехуди Ибн Бен Зарб от Александрия, начертана в 1487, а отпечатана в 1497. Със своето твърде прецизно изчертаване бреговата линия на Средиземно море и западния бряг на европейския континент тя превъзхожда останалите портолански карти, но най-интересното в нея е представянето на Егейско море, отговарящо на една епоха, значително по-ранна от историческата, когато нивото му е било много по-ниско, като се дава с големи подробности бреговата линия на цяла поредица вече потънали егейски острови. Не по-малко интересно е и обстоятелството, че при нея Британските острови са покрити с глетчери, каквито са обозначени на картата също в Централна Европа, и то дори южно от 50° с.ш. Бреговата линия на Мала Азия и на Черно море обаче е явно коригирана в съответствие със съвременното й положение при изчертаването на картата от Йехуди Ибн Бен Зара, което би трябвало да се очаква от една морска карта, предназначена главно за турски мореплаватели.

За много стар прототип и при картата на братята Николо и Антонио Зено от Венеция, начертана в 1380, говори нейната необичайна проекция, при която меридианите се събират в една обща точка, намираща се на югозапад от

Част от картата на Ибн Бен Зара от 1487 и съвременна карта на Егейско море

 съвременното положение на северния полюс. А туй отклонение отговаря на отклонението в положението на южния полюс, показано върху картата на Оронс Финй. В духа на това отклонение Гренландия е представена на тази карта свободна от глетчери, които днес имат дебелина до 1,5 км и са покрили напълно планините и долините на острова, представени върху тази карта с много подробности. В замяна на това Северна Норвегия е изцяло покрита с лед и на картата липсват напълно подробности за северния бряг на европейския континент, намиращ се явно по време на съставянето на картата под дълбока ледна покривка.

Продължението следва >>

Начало    Горе


© 2002-2004 Още Инфо