(Реч, произнесена в Московския градски съд на 11 април 2005)

Ваша чест, уважаеми съд, уважаеми присъстващи! Всичко свързано с „Юкос”, с моите партньори и лично с мене аз разглеждам от гледна точка на интересите на моята страна, на нейните ценностни критерии, и нейното добруване.

Да се върнем към самото начало. Преди близо две години в болницата беше арестуван моят приятел Платон Лебедев. След ареста му аз останах в Русия, макар че близките ми, както и моите адвокати, настоятелно ме съветваха да не рискувам. (...)

Но макар изборът ми да остана в страната,  без да се крия от когото и да било, да бе напълно съзнателен, преди година и половина въоръжени хора с маски ме арестуваха. Оттогава ме държат под стража  и отказват да ме пуснат под гарация, въпреки поръчителството от страна на десетки уважавани хора, именити писатели, учени, артисти и обществени дейци.

Преди една година започна планомерното и последователно унищожаване на „Юкос”. (...) Инициаторите на този акт са определен кръг влиятелни хора, които целят да присвоят най-процъфтяващата петролна компания в Русия, по-точно - да сложат ръка върху доходите от финасовите й печалби.

Приказките от рода, че чрез „делото „Юкос” се е засилила ролята на държавата в икономиката” в мене предизвикват само горчив смях. Тези, които днес участват в разграбването на активите на „Юкос”, нямат никакво реално отношение към руската държава и нейните интереси. Те представляват група нечистоплътни манипулатори и користни брюрократи.

Цялата страна е наясно защо съм в затвора: за да не преча на методичния грабеж на компанията. (...) За никой не е тайна, че представените срещу мен документи са долна фалшификация, както спрямо мене, така и по отношение на останалите ръководители на „Юкос”. Вредното въздействие на всички тези действия върху руската икономика е абсолютно очевидна. Цели шест пъти е нарастнало изтичането на капитали от страната, подкопано е доверието на инвенститорите. (...)

Целият свят е наясно, че с изфабрикуваното от представители на некомпетентни криминални групоровки „дело Ходорковски” се нанесе същински удар върху репутацията на Русия, на руската власт. Всеизвестно е, че ограните на следствието и прокуратурата не успяха да докажат нито едно от предявените ми обвинения (...). Дори свидетелите по обвиненията са се изказали фактически в моя полза.

(...) Две години на обиски, разпити на стотици, дори хиляди сътрудници, арести на невинни хора, в това число жени с малки деца, не дадоха очаквания от властите резултат. Не е намерен нито един документ, не е представен нито един факт, нито едно реално показание на свидетели (...), които да говорят за престъпната ни дейност. (...)

Какво друго показа обвинението на света и на руското общество? Абсолютно нищо, освен непотвърдените измислици на прокурорите – неоспоримо свидетелство за тяхното собствено криминално мислене. (...) Всъщност от съда се иска да се произнесе, че самото създаване, функциониране и ръководство на един успешен бизнес само по себе си вече е доказателство за престъпна дейност. (...).

Никога не съм се намесвал в работата на прокуратурата, нямам  намерение да го правя и занапред. В тази връзка смея да се надявам, че и сътрудниците на прокуратурата ще отговорят на цялата страна и на мене с подобен жест – ще престанат да се бъркат в системата на управлението на промишлените предприятия.  Защото е доказано, че и без тяхната намеса сме се научили ефективно да работим. (...)

Нямам намерение да споменавам за своята благотворителна дейност – за милиардите рубли годишно, дадени за тази цел. Така че обвинението към мене за целенасочено укриване на милиони долари годишно, всеки обикновен човешки разум ще въприеме като смехотворно. (...)

За разлика от онези „скромни” бизнесмени и бизнес-чиновници, които се крият зад „делото „Юкос” и зад действията на Главната прокуратура, аз не притежавам нито яхти, нито дворци, нито суперлуксозни коли, нито футболни клубове. Домът ми е достатъчно скромен дори за обективите на фоторепортерите, които не проявиха интерес към него, тъй като на фона на луксозните дворци на Рубльово-Успенското шосе, той просто е незабележим. Не притежавам и имоти в чужбина. Попитайте спецслужбите – те прекрасно са осведомени.

Не принадлежа към онзи тип хора, които умишлено и цинично демонстрират своята варварска потребителска същност пред нашия беден народ в нашата богата страна. Излиза, че съм  ”сбъркан” олигарх. Сигурно по тази  причина властите не само конфискуваха „Юкос”, но и втора година ме държат в затвора. (...)

Днес аз не притежавам нищо. Нямам крупна собственост, не съм бизнесмен, не се причислявам към свръхбогатите люде.

Всичко, което притежавам е съзнанието за собствената ми правота и стремежа ми към свобода и освен това моята репутация в деловите кръгове, позволяваща ми да привличам средства за благотворителни проекти. От тях реална нужда и полза имат десетки хиляди руснаци – от ветерани и инвалиди до учени, ученици и студенти.

Имах и имам собствено разбиране за достоен път на развитие на нашата родина. Този път не е свързан с безнадежден стремеж да настигнем развитите страни за сметка на търговията със суровини. Той е свързан с надеждите към талантливата ни младеж, която иска да живее и да се труди в собствената си страна, в своята културна среда, в свободно и демократично гражданско общество.

Горд съм с работата, която успях дая извърша за последните 15 години. Аз не разрушавах Съветския съюз, не разрушавах съветската промишленост. На мен се падна да възстановявам тази промишленост – десетките и стотици предприятия. Днес те работят за благото на Русия. И макар да престанах да съм техен съсобственик, аз се гордея с свършеното от мен.

Горд съм, че в най-тежкото за страната ни време, когато петролът не струваше колкото сега 54 долара за барел, а само 8,5 долара, когато не съществуваха никакви стомилиардни златни валутни резерви и набързо натрупани стабилизационни фондове, аз влязох в петролната промишленост и успях да реанимирам една западнала компания. Тя към 2004 година се превърна в най-крупната петролна корпорация в Русия, в номер едно по добив и преработка на петрол. (...)

Гордея се, че съм един от първите в Русия, ратувал за прозрачен бизнес. Ние превърнахме „Юкос” в напълно прозрачна корпорация, а своя бизнес - в открит и честен. С тези стъпки създадохме образци, школа за руския бизнес. Ако днес акциите на десетки руски компании се признават от ведущите световни фондови борси – то в това има и нашата скромна заслуга.

Да, „Юкос” е унищожен и разграбен от нашите недоброжелатели, от тези, които ме пратиха в затвора. Но въпреки това аз съм убеден, че единствено прозрачността и откритостта са правилният път към независимост от корумпираните чиновници, от произвола на бюрокрацията.

Имам основание да се гордея и с постиженията си като обществен деец. Създадената с моето участие Федерация по интернет образование вече е подготвила над 15 000 учители за средните училища. Създадени са стотици компютърни класове в десетки райони на Русия. Заедно с водещите висши учебни заведения на страна ние разработихме програми за подготовка на висококвалифицирани специалисти в Томск, Москва, Самара. Основахме десетки младежки центрове „Нова цивилизация”, създадохме спортни комплекси, няколко училища за сираци, в това число – училището „Подмосковни”, където директор е моят баща. Ръководен от подбудите да видя родината си свободна, от чувството за справедливост, аз съм подкрепял и подпомагал независимите средства за масова информация, както и различни политически формации. (...)

Дейността ми ни най-малко не е целяла добиване на популярност (преди ареста ми едва ли някой е знаел за изброените тук социални програми). (...) Защото избраният от мен начин на живот и мислене, аз намирам за правилен и почтен.

Всички знаят, че не нося вина за тези престъпления, в които ме обвиняват. Поради това няма да пледирам пред съда за снизхождение. (...) Опасно е, ако всички мои съотечественици смятат, че съдебната система действа под влияние на Кремъл  или под натиск на прокуратурата. (...)

Благодарен съм на всички, които ме подкрепиха в това тежко за мене време, които ми помогнаха да понеса несгодите в затвора, да преживея разгрома на успешно развиващата се корпорация, на чието създаване съм посветил значителна част от живота си. Подкриепата на хората с най-различни възгледи, от различни поколения и професии ми дадоха сили да оцелея, караха ме да преосмисля много неща от моето минало, да открия нова страница в моя живот. Стотици, хиляди са моите колеги, оказали се на висота, въпреки грубите манипулации, въпреки шантажите, преките заплахи от страна на прокуратурата. Не са малко и онези, които бяха хвърлени в затвора и се превърнаха в заложници, но не се предадоха и не загубиха човешкото си достойнство и продължават да вярват в справедливо избрания път към истината. Благодаря ви за всичко. Винаги ще съм с вас и винаги ще имате моята подкрепа.

(Със съкращения. Пълният текст е публикуван в Грани.ру)

Превод от руски Ваня Петкова

- - - - -

* Ходорковски бе осъден на 9 години затвор