Иван Ибришимов, Кеш

"Всички вие сте участници в гнусен спектакъл, който по някаква необяснима причина е наречен избори." Това заяви лидерът на Комунистическата партия на Русия Генадий Зюганов веднага след изборите за Долната камара на руския парламент ­ Думата. След което се закани да направи паралелно преброяване на гласовете.

И го направи.

Резултатите от изборите са известни. Прокремълските партии, еднозначно подкрепящи президента Путин, се сдобиха с мнозинство, което може да им позволи да променят Конституцията. Промяната ще има една основна цел ­ да осигури възможността на Путин за трети мандат, след като отсега с 90-процентна сигурност руските политически наблюдатели твърдят, че на 14 март догодина действащият президент ще бъде избран повторно.

Фактите и хватките

В изборите участваха 23 партии, които се бореха за 225 места от общо 450 в Държавната Дума. Останалите се разпределят по мажоритарен принцип. За да бъдат изборите валидни, трябваше да гласуват минимум 25 процента от регистрираните избиратели. Пред урните застанаха повече от 30 процента и така съмнения за валидността на вота не може да има. След обработката на 97 процента от гласовете стана ясно, че партията на президента "Единна Русия" печели 37.9%, Либералдемократичната (защо ли се нарича така?) популистка партия на Владимир Жириновски взима 11.6%, сформираната специално за изборите с цел отнемане гласове от комунистите също пропрезидентска партия "Родина" получава 9.1%, а Комунистическата партия на Русия получава 12.7 на сто от гласовете, два пъти по-малко от предишните избори и което се равнява на едва 53 места. Двете либерални партии ­ блокът "Яблоко" на Григорий Явлински и Съюзът на десните сили на Борис Немцов, се заковаха около 4-те процента и не можаха да прескочат петпроцентовата бариера. Перспективата пред тях е мрачна, защото се предполага, че за следващите парламентарни избори "прагът за достъп" ще се качи на 7 процента.

Президентът Путин успя да постигне целта си с позволени, но не особено почтени хватки. "Единна Русия" се оказа не толкова прокремълска, колкото пропутинска партия, но това не беше изненада за никого. Големият апаратен ход беше с политическия блок "Родина", който изпълни блестящо функциите си, като отне гласове на комунистите, които от своя страна бяха определяни дълго като основна заплаха за политиката на президента. Путин впрегна в подготовката на изборите цялата мощ на държавния апарат и държавните медии. В доклада на наблюдателите на ОССЕ се твърди, че 56 процента от всички телевизионни новини през ноември са били в подкрепа на "Единна Русия" и на Путин, като не трябва да се пропуска фактът, че самият Путин беше включен в рекламните послания на партията. Следизборната бомба хвърли Генадий Зюганов. На пресконференция ­ след анализ на 15 процента от резултатите, той обяви, че изборни измами са причината "Яблоко" и Съюзът на десните сили (СДС) да останат извън Думата. Според него те би трябвало да имат съответно 5.95 и 5.12 процента. Зюганов твърди, че след завършване на паралелното преброяване ще подаде оплакване в съда.

Оценките и мненията

Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), чието председателство България поема от 1 януари 2004, изпрати 400 свои представители като наблюдатели за изборите. Най-общо оценката им може да се обобщи с думите "свободни, но не и честни", както се е изразил ръководителят на наблюдателите на Съвета на Европа Дейвид Аткинсън. Шефът на парламентарната асамблея на ОССЕ Брус Джордж заяви на пресконференция, че има отстъпление от демократизацията в страната и че вотът не отговаря на международните стандарти. Той акцентира специално върху злоупотребата с държавния апарат и медиите в полза на "Единна Русия", което е създало "нечестна среда за останалите партии кандидати". От своя страна бившата председателка на германския Бундестаг Рита Зюсмут коментира, че изборите са били честни, но самата кампания е била "пристрастна" в полза на Кремъл. Според "Шпигел" "новият цар на Русия се нарича Путин", а след изменение на Конституцията той щял да се сдобие с имперска власт. Говорителят на Белия дом Скот Маклелън, цитиран от агенциите, е заявил, че САЩ споделят безпокойството на ОССЕ по отношение на справедливостта при провеждането на изборите. Въпреки това според кореспонденти на Би Би Си във Вашингтон американските критики са "относително приглушени", защото администрацията на Буш знае, че трябва да продължи да работи с руското правителство, независимо как е избрано то. Интересни са и позициите на бившия президент Борис Елцин, който се опасява от евентуалната промяна на Конституцията, и на Михаил Горбачов, който смята, че една-единствена партия може да направи много грешки и затова подобни състояния, познати от времето на комунизма, трябвало да бъдат избягвани. В редакционна статия лондонският "Таймс" обаче посочва, че "авторитаризмът на Кремъл може да поразява Запада, но той има своите основания в душата на обикновения руснак", защото демокрацията и свободният пазар в руската им интерпретация пораждат недоволство. Струва ми се, че това е най-точното от всички обяснения за провала на пропазарно настроените реформистки десни партии.

Всъщност Путин твърди, че при тези резултати реформите ще се ускорят, и продължава да назначава кагебисти на всички възлови държавни постове.

Още за изборите в Русия: