|
Най-добрата политика се базира върху
принципността.
Още преди
формирането на тристранната социаллибералномонархическа коалиция
между БСП, НДСВ и ДПС беше ясно кои са основните официални
принципи на всеки участник в нея - принципи, от които никой от
участниците не би отстъпил нито на косъм дори.
БСП е
принципно против допускането в политиката на лицето Симеон
Борисов, син на бившия монарх Борис ІІ (или може би беше Борис
ІІІ?) и е готова на всякакви политически комбинации с него. Тя е
против участието на НДСВ в правителството и може да се договори с
него за коалиция само за 15 минути. Тя е внесла проектозакон за
мораториум върху ползуването на царските имоти, но настоява това
да стане само с изричното съгласие на собственика.
НДСВ, от
своя страна, не би участвувало в никакъв политически съюз с БСП.
То може да участвува в коалиционно правителство на БСП. НДСВ ни би
подкрепило никакво правителство в настоящото НС, ако
министър-председателя му не е Симеон. НДСВ би подкрепило
правителство с участието на БСП само ако Сергей Станишев не е
премиер. НДСВ би участвувало в правителство начело със Сергей
Станишев. (Пропускам ли нещо?)
БНС при
никакви обстоятелства не би подкрепил правителство с участието на
БСП, но е готов да подкрепи правителство с участието но БСП. Той
не участвува в сегашната коалиция по принципни съображения, защото
там не го щат. Ако го поискат, ще участва, но само и изключително
по принципни съображения.
Президентът
Първанов, като архитект на коалицията, също има свои принципи.
Когато беше говорител на ОКНЗИ, той бе против премахването на
последиците от “възродителния процес” и против съществуването на
турска етническа партия у нас. Като председател на БСП е за
правото на турците да възстановят имената си. Като президент е
категорически за участието на турска етническа партия във властта.
Няма да се
спираме на принципите на ДПС, защото Доган ги изброи още преди
изборите. Те, общо взето, не се отличават от принципите на
организираната престъпност.
Освен
изброените принципи има още много такива, които са общи за всички
участници в коалицията. Като добруването на нацията, например.
Всеки от тях би се лишил дори от сметаната към сутрешното си кафе,
ако нейните интереси го изискват.
Както
виждаме, бъдещото управление се гради на много широка принципна
основа. Бих казал, че то обхваща цялата съвкупност от принципи,
водещи до участие във властта. Не остава необхванат нито един
принцип.
Това отваря
широки възможности пред бъдещата власт. Тепърва българския
избирател ще види какво се казва принципно управление.
Но, от друга
стана, целият този принципен континуум ни е странно познат. Като
се замислим, виждаме че го е описал още Алеко. В епопеята за бай
Ганю.
Тези
възможности са толкова широки, че е трудно да си представим как
могат да бъдат оползотворени изцяло. Но ние не сме придирчиви.
Нека изпратим застаналите пред отрупаната с власт шведска маса
коалиционни партньори с думите, казани от един много известен
турски поет, кой точно – Доган ще ги открехне:
“Седнете,
яжте, господа,
наплюскайте
се до несвяст!” |
