Съжалявам Милене, знаеш че рядко пиша за да противореча на някого, но това писание ми идва малко в повече. С нетипична за мен категоричност ще кажа:

Хеерт Вилдерс е популист. Не знам дали е десен популист, но е гаден и долен популист. Той е маркетингов политик от най-лошите. В сравнение с него, много от обществените дейци, които не веднъж съм квалифицирал като „пластмасови политици”, заради огромната роля на маркетинговите хватки  и пи ар похватите при възхода им, са направо праволинейни, идейно подковани, дълбоко принципни хора.

Вилдерс търси единствено компоненти за „маркетинговия си микс”. До скоро търсеше врагове в наше лице и в лицето на румънците, сега е решил да помърсува и на немска територия. Знам, че напоследък в нашия форум е признак на бон тон да се порицава политическата коректност, но едва ли точно образът на Вилдерс отговаря на естественото желание да се преразгледат някои установени постулати на същата тази политическа коректност.

Вилдерс е политически вампир, който бозае от страховете на хората. Той не желае проблемите да бъдат решавани – той иска да има проблеми. Когато ги няма, сам е готов да ги създаде, защото това е горивото в двигателя на политическата му машина.

Запознат съм в известна степен с биографията на Вилдерс и с пътя към сегашната му съмнителна слава. Писал съм по въпроса ето тук:

http://teodordetchev.blog.bg/politika/2009/02/24/koi-iska-bylgariia-izvyn-evropeiskiia-syiuz.295425

Ще помоля да дискутираме, ако изобщо си струва времето и усилията, само след като въпросният линк бъде посетен. Смятам, че Вилдерс е опасен и поради факта, че в постоянното си търсене на нови, „оригинални” и дори екзотични врагове, той разфокусира вниманието от най-важните заплахи, които ние добре знаем.

За германския му последовател не ми се коментира – трябва да му се даде време на човека, за да видим каква партия ще отчува. Но че и той не е чел Корана, това е повече от ясно. Впрочем, всеки който твърди, че „Ислямът е тоталитарна идеология” или че „в Исляма се съдържат тоталитарни елементи”, автоматически отправя подобни обвинения и към християнството – Старият завет изобилства на такива „елементи”, с които се спекулира срещу Исляма. Същите тези „елементи”, които по понятни причини се откриват в Тората и в по-големи количества, са любим инструмент на поборниците срещу „юдейското зло”, „Световният заговор” и „еврейската напаст”. Волен Сидеров много ги разбера тези работи.

Разликата между Сарацин и Вилдерс е в това, че първият (Сарацин) е написал книгата си с ясното съзнание, че тя може да му донесе проблеми, стигащи до остракизъм и отхвърляне от обществото, докато вторият с безпогрешен усет се явява точно там, където може да се пожънат политически дивиденти.

Книгата на Сарацион със сигурност е изключително спорна, но намеренията му очевидно (поне така ми се струва на мен) са добронамерени. Друг въпрос е, че пътят към ада е постлан с добри намерения ...

Политическата деятелност на Вилдерс е пример за политическо лешоядство от най-долна проба. Това е.

г-н Дечев,
Не Вилдерс е измислил  и внушил "страховете" на хората!
 Нещата описвани като психологически и физически натиск върху друговерците, когато те останат малцинство, не са измислени от Вилдерс. Факти са.
 Случайно или не жителите на периферията на кварталите заселени с нехристияни, продават на безценица жилищата си и се изселват?  Както при нас в периферията на Столипино!  Жителите на заможните квартали, и политиците  може и да не искат да се главоболят с  проблема, но мнозина от европейците  го усещат. И това не са страхове насадени от някой си Вилдерс. Това са факти.
  Да се говори какво пише в Корана и в Стария завет и по това да се съди за мислене и поведение, НАМЕРЕНИЯ и практика е крайно наивно и некоректно. Ако сте общували с тези хора и то не от тази част, която обяснява и контактува с неверниците / думата за неверник и чужденец е една!/   а от онези, които изпълняват техните наставления, ще видите доста ясни разлики.   Защото не е важно какво е писано , а как се тълкува. И как се практикува!  А че имало И текст, който твърди обратното,  е подробност за удобство на проповядващите и оправдаващите.  
  Наистина,   ще се съглася с написаното от Милен, че Ислямът за огромното мнозинство проповядващи и практикуващи е повече политическа доктрина, отколкото религия.  А целта на всяка политика е да вземе властта!

  В целия пост критикувате Вилдерс.  Но не е въпроса какъв и кой е той. А дали хората в Европа имат основание за "страховете си",   както ги наричате.

Драги Милене,

Бъди така добър и не ме подценявай. Аз съм почти толкова скептичен към врявата, която вдигат т. нар. „леви интелектуалци” (въпрос е кои от тях са леви и кои от тях са интелектуалци) за щяло и за нещяло. Добре знаеш, че съм твърде скептичен и към политиката, която се води вътре в така наречените водещи политически фамилии – социалдемократи, християндемократи, либерали. Тук имам много голям негативен опит, който не пожелавам на никой начинаещ политик. Нямам какво да кажа за наднационални партии и „интернационали”, които приемат БСП за социалдемократическа партия, а ГЕРБ и партията на Ердоган за достойни членове на ЕНП.

Сигурен съм, че и постулатите на сега установената политическа коректност подлежат и на дискусия и на ревизия. Свещени са кравите в Индия – в политическите дебати няма „свещени  крави” или поне почти няма.

Възхищавай се колкото си искаш на Вилдерс, това на мен не ми пречи. Пречи ми самият Вилдерс. Ако питаш защо, ще отговоря веднага. Когато този самодоволен политикан говори за България и Румъния, той не казва, че сме корумпирани и че трябва да бъдем сложени на място. Той издига лозунги за изваждането ни от Европейския съюз. Тук е проблемът и той никак не е маловажен. В своя популистки устрем към повече гласове и мандати (къде съм казал, че пропагандата му е неефективна, така и не разбрах, ама щом твърдиш, че съм го казал ...) той не се спира пред нищо.

За нас би било гибелно, ако ЕС реши да се дели на ядро и на периферия, на еврозона и останала част и прочее идеи, които бъкат из пространството. Единственото място, където България може да се доближи до състоянието на политическа нормалност е Европейският съюз. Вътре в него, а не отвън. В т. нар. „Достояние на европейското право” („аки комюнитер”) вече има предвидена възможност за „доброволно напускане” на ЕС. Така поне пише в онзи договор от Лисабон, чието влизане в сила беше забавено от Ирландското „не” на съответния референдум. Хора като Вилдерс нямат нищо против да има клауза и за насилствено изгонване. Нямат нищо против и изобщо да няма Европейски съюз. Ако „му дойде времето” ще извадят и това оръжие от арсенала. Въпрос на политическа сметка.

Всеки, който иска да ни извади от ЕС ни мисли злото. При това – много голямо зло.

Влезли сме били неподготвени ... Абе, от къде се взеха толкова последователи на Гошо Тарабата, които искат за „20 години да направим това, което другите народи направиха за 200”. Да, ние сме ако не на светлинни години, то на достатъчно разстояние зад страните от „Стара Европа”. Но ние сме и огромен потенциал. Потенциал за икономически растеж. Потенциал за инфраструктурни проекти. Потенциал като част от общото европейско въздушно пространство. По дяволите, ние сме страната с най-ниски ПРЕКИ данъци в Европа ! Има какво да се прави в България и с България, при всичките й трески, бичмета и талпи за дялане.

И едновременно с това, дава ли си някой сметка, какво СВРЪХусилие ни струва присъединителният процес ? Да не би да е бил разходка в парка ? И да не би България да НЕ е направила и жертви, за да влезе в ЕС ? (Спокойно, не става дума за Козлодуй).

Увлечени в политическото дребнотемие и приспани от малката тежест на т. нар. традиционни демократични сили в политическия ни живот, ние бързо забравяме, какво общонационално усилие беше направено по време на управлението на ОДС (на който му харесва – по време на управлението на Иван Костов) в името на присъединяването ни към ЕС. Цветан Цветанов няма участие в това усилие, така че няма какво да чакаме от него да го цени. Пък и човекът е министър на вътрешните, а не на външните работи и европейските мащаби са му чужди. Той си има други проблеми, а тази гадна Европа го занимава с някакви цигани.

Като всичко останало по време на прехода, хората които бяха лица на присъединяването вече са оплюти, отречени, изхабени ... Александър Божков (Бог да го прости! ) продължава да е господин 10 процента, нищо че спечели всичките дело, които бяха заведени срещу него. Надежда Михайлова първо беше обявена за „гаражна принцеса”, а сега вече е Надежда Неински. Кой ли си спомня за ролята на Владимир Кисьов, като главен преговарящ след Александър Божков? А колко хора изобщо са чули името на Антоанета Приматарова, която изнесе на гърба си едни от най- трудните дебати в процеса на присъединяването? Меглена Кунева беше обявена за „йес уоман” и едва ли не за виновник за всичко, което не ни е на ред ...

Само че, за разлика от всички разобличители на политическия елит, аз съм имал възможността да участвам в някои епизоди от преговорния процес и много добре знам, че абсолютно нищо не ставаше с голо поддакване. Преговорите по присъединяването по своята тежест с нищо не отстъпваха на преговорите с Международния валутен фонд, в които също съм участвал. Разликата е само в това, че европейците бяха доста по-добронамерени.

Историческа вина на членовете на СДС и още повече – на различните фракции в ръководството му е, че част от тях дори се включи в хора на демонизирането на преговорния процес. Дори и ключови участници в преговорния процес се изкушиха да се упражняват в отричане на управлението на ОДС, за да постигнат дребни, конюнктурни вътрешнополитически резултати.

А истината е, че преговорите за присъединяването към ЕС и СЪПЪТСТВАЩАТА ГИ РАБОТА, за която приносът е на по-голямата част от българите - и в България и извън нея, са един от редките примери на национална мобилизация за постигане на (почти) консенсусна цел.

Да се върнем на Хеерт Вилдерс. С риск да започна да се повтарям, ще напомня, че ЕС е създаден преди всичко за да бъде опазен европейският мир, а чак след това за всичко останало. Вече 65 години, ЕС се справя отлично с основната си задача. Приемането на България и Румъния напълно се вписва в тази ОСНОВНА задача.

Мястото на България и Румъния е в Европа не заради траките и античната ни история. Не е дори и заради възстановяването на историческата справедливост, за която говори Меглена Кунева. Не е дори и заради онова листче с проценти, което Чърчил е протегнал на Сталин. Причините са изцяло в настоящето. Ама били геополитически тези причини ! Чудя се, какви по-сериозни причини, биха могли да се измислят за разширяването на една структура като ЕС !?

Иначе, на всяка от новоприсъединилите се държави могат да се намерят достатъчно кусури, особено на прехвалената Словакия, отличничка от Вишеградската четворка, която периодически дори не отговаря на политическите критерии за членство.

Всичко това не означава нищо за Вилдерс. За него е важно да си създава оси на противопоставяне, която при необходимост може да станат  и оси на омраза. Много е лесно да ми се затвори устата с обвинението, че това което пиша, било реторика на европейския (в частност на германския) естаблишмънт. Сигурно е така, но това, че по някакви причини възниква подобно съвпадение, не е основание да се откажа от мнението си. Не мога да харесвам и съвсем не съм длъжен да понасям политик, който си противоречи сам на себе си по фундаментален начин. От една страна тръби за заплахата от емигрантите, които не могат да се интегрират в европейската (в частност - нидерландската) култура, а от друга страна обяснява, че България и Румъния трябва да бъдат изгонени от ЕС.

Прекрасно, но миграцията към богатите страни се дължи на първо място на това, че там има определена необходимост от човешки (трудови) ресурси за разни дейности. Турците в Германия никога не са били там на екскурзия. Също и бурундийците, руандийците и суринамците в Нидерландия. Според Вилдерс, тези хора са непригодни за високата местна култура и не трябва да бъдат допускани. Кой да ги замести ? Ами, „полският водопроводчик” и „българският специалист по всичко”. Да, но пак според Вилдерс, на българите и на румънците не им е мястото в ЕС. И ето че решението на задачата за недостигащите човешки ресурси (които трябва да решават и демографския проблем на благоденстваща Нидерландия) се превръща в празно множество. За какво точно тогава да уважаваме Вилдерс и в какво се изразява неговата далновидност ?

 Изобщо няма да занимавам публиката, че не сме длъжни да обичаме, уважаваме и дори да търпим хора, които ни дават колективни оценки и ни обобщават като „непригодни българи”, „негодни румънци” ан блок. Който му харесва да му пробутват политически ментета, може като начало да си купи портрет на Волен Сидеров. Разката между него и Вилдерс е главно в по-рафинираният образ на нидерландския политик.

Атакувайки религиите по принцип, подпомагате техните деривати. Те атакуват също центровете си в услуга на атеистите а атеистите са комунистите, социалистите и всички онези, които се стремят да превръщат човека в маса.

Споделям възгледите за Вилдерс, изказани от американския политолог Д. Пайпс.
http://www.danielpipes.org/7888/stand-with-geert-wilders

Вилдерс има правото да защитава своите политически възгледи, независимо дали те изглеждат крайни в очите на някого. Изглежда, обаче, че "либералното" и "толерантно" западно обществено мнение може да му изгради образ на радикален демагог и да му забрани да посещава Великобритания, където в същото време нямат нищо против приемането законите на шариата - антихуманното ислямско законодателство, носещо в себе си най-мрачните постулати от източния деспотизъм и средновековието...

Вилдерс има и правото да обвинява България и Румъния затова, че не са подготвени и че са корумпирани. Уважавам постигнатото от българските представители в европейските институции и всички, допринесли за присъединителния процес - техният самоотвержен труд заслужава сваляне на шапка. Но България си остава страна аутсайдер в ЕС и факт е, че е приета по милост в ЕС поради главно политически съображения. По време на управлението на тройната коалиция нещата съвсем се влошиха и името на България стана синоним на корупция, безхаберие и мафиотска безнаказаност. За всяка европейска страна е очаквано да изхожда от собствените си интереси и не е логично ние да се противопоставяме (при това - напълно обосновано) на приемането на Турция в ЕС - а тази страна е започнала постъпки за членството си в Съюза от близо половин век насам (като в много отношения е доста по-напред от България), а да очакваме високоразвитите икономически европейски страни безусловно да подкрепят страната ни...

Между другото, малко хора знаят, че идеята за Европейски съюз, по-точно за Европейски щати, принадлежи не на друг, а на консерватора Чърчил и е изказана в Цюрих през септември 1946 г. Наистина английският лидер е имал по-особени възгледи за едни такива европейски щати и това е напълно естествено. Но в тази епоха  неговата партия е много по-европейски настроена от английските лейбъристи, които (както и събратята им от континента) не искат да чуят тогава за международно обединение, освен ако не е основано върху принципите на социалистическия интернационализъм...

Проблемът на Европа не е в гастарбайтерите, а в тяхното неприемане на КУЛТУРАТА И ТРАДИЦИИТЕ на страните, които им дават работа и/ли/ жителство. В Германия специално, където работниците от Анадола привнасят със себе си изостаналостта на Ориента, често се е налагало да идват либерални имами от Истанбул, Измир или Анкара, за да им тълкуват исляма. Още по-тревожно е положението с огромния имиграционен поток от Магреба, Близкия Изток и Африка, където младите израстват в гета, закърмени с омраза към западната цивилизация...

  Неприемането е мек израз за действителността. Тези хора не само не приемат чуждата култура, много от тях отиват с презумпцията, че ТРЯБВА ДА ПРОМЕНЯТ "другите".  И го правят.  Способността на тези хора да приемат демократични ценности, са доста съмнителни.  Ако не сред "другите", то те желаят да играят водеща роля  сред сънародниците си, сред които налягат радикални тълкувания.
За разлика от другите религии, при тях се отчита голямата заслуга на проповедника и конвертиращия. Не съм чувал в някоя от религиите да има постулат, че дори само един  един конвертиран, води до опрощаване на всички грехове!

Миналата седмица ми взеха интервю...от една умерена пронационалистическа медия тук.
Госпожата въртя, сука и все искаше да разбере как се интегрирам тук сред квебекарската млада нация.
Накрая и заявих, че по същия начин както тази нация (тяхната) се е интегрирала сред  местното население от индианците преди 300 години до ден днешен.
Тя зяпна, премигна и настроението и падна в токчетата на обувките.