Дискусионен форум "Де зората"

Предлагам на читателите следния разговор на редактора на американското консервативно издание Frontpage Magazinе Джейми Глазов с датския психолог Николай Сеннелс. След неколкогодишна практика в затвор за младежи в Копенхаген Сеннелс издаде неотдавна книгата "Сред престъпници-мюсюлмани. Моят опит като психолог за Копенхагенската община". Преведена е вече на няколко езика. Предстои излизането й на английски по-късно тази година.

Имам резерви към част от тезите на автора. Имам и забележки особено по приложимостта на предлагани от него мерки за справяне с растящото социално напрежение в Западна Европа вследствие трудно управляемия приток на имигранти от Близкия и Среден Изток.

Въпреки това препоръчвам настоятелно текста заради оригиналния, нескован от лицемерните принципи на „политическа коректност” поглед на практик в психологията на пребиваващите в чужда и възприемана от тях като враждебна културна среда мюсюлмани.

Николай Сеннелс поставя жизнено важни въпроси, принципно свързани с интегративната способност на мюсюлманските имигранти (подчертавам последното понятие, тъй като традиционното и многогодишно локално съжителство на религиозни и етнически общности функционира на по-различна основа)

Същевременно държа да обърна внимание и на нещо неочаквано, което ми направи впечатление след вникване в разсъжденията на Николай Сеннелс. Без кой знае какъв възторг, но с чувството за определено просветление установявам, че описаните от него психологически характеристики на имигрантите от мюсюлмански културно-религиозни общности ми се сториха доста познати.

Сблъсъкът на личностния модел, изградил се в традиционното западно либерално общество с този, произлязъл от една нетолерантна, скована от авторитети и пречупваща индивида среда, разкрива немалко паралели с нашите и обществени, и индивидуални проблеми като обекти, но и субекти на десетилетната социалистическа тоталитарна система.

Милен Радев


FP: Нека започнем разговора с въпроса как попаднахте на точно тази работа?

Сеннелс: Много хора смятат, че съм постъпил на работа в затвора, защото съм искал да се запозная по-отблизо с мюсюлманския манталитет, с несполучливата интеграция и с исляма. Но не е така. Просто си търсех работа и след неколкогодишния ми опит като социален работник с младежи докато следвах психология в Копенхагенския университет за мен бе съвсем естествено да кандидатствам за длъжност, включваща работа с непълнолетни правонарушители. Тогава дори не подозирах, че средно на всеки десет тийнейджъри в датските затвори за младежи седем са от мюсюлмански произход.
 
Бях първият психолог в това учреждение. Основната задача пред мен бе да вникна в педагогическите и терапевтични нужди на младежите и да се развия терапевтични методи, подходящи за тези специфични нужди. Това е, което свърших и за това се разказва в моята книга. Работата в затвора ме доведе до не съвсем очевидния извод, че моите мюсюлмански клиенти проявяват някои психологически характеристики, които отсъстват у не-мюсюлманските - предимно датски - клиенти. Всички младежи, с които работих, бяха на възраст от 15 до 17 години, повечето от тях с ясно изразено антисоциално поведение. Голяма част и от двете групи произхождаше от домашна среда с  определени емоционални дефицити и липсваща семейна подкрепа. Около деветдесет процента бяха момчета и макар че основната част бе от зле функциониращи семейства, имах немалко и мюсюлмани, и датски клиенти, чиито родители и по-големи братя и сестри са добре образовани, имат нормална работа и пр.

Работих почти три години в младежкия затвор и за това време имах около 150 мюсюлмански и 100 датски клиенти. Водих както групова така и индивидуална терапия. На основата на този голям брой мюсюлмански и не-мюсюлмански клиенти натрупах относително обширен емпиричен материал за разбиране и сравняване на психологическото развитие на младежите, както и на различните условия, влияещи на това развитие. Обикновено „истински” изследователски проекти от този вид, които включват продължителни и неколкократни професионални интервюта, ползват не повече от 20-30 респондента за набиране на аналитичен материал.

FP: Споделете някои от Вашите изводи.

Сеннелс: Един от важните изводи е, че израстването в мюсюлманска среда, с родители мюсюлмани и съответните традиции, включва в себе си риска от развитие на определени антисоциални форми на поведение.

Около две трети от тийнейджърите, обвинени по наказателни дела в Копенхаген, са с мюсюлмански произход. От години феноменът се обяснява с това, че мюсюлманите са подлагани на дискриминация от страна на датските работодатели и затова трудно си намират работа. Ето защо мюсюлманите остават бедни, а бедността им пък е виновна за относително високото ниво на престъпност в групата на младите мюсюлмански мъже.

Като хуманист и психолог съм длъжен да оспоря това погрешно становище.
Обясняването на психологическото развитие и на комплексни човешки душевни и поведенчески модели чрез количеството крони, евра или долари, които влизат всяко първо число от месеца на нечия банкова сметка, издава прекалено материалистки и схематичен поглед върху човешката личност. Нашите действията се определят на първо място от свободната ни воля и мотивация - които пък от своя страна са повлияни решаващо от емоционалната, културна и понякога религиозна рамка, в която сме израснали.

Статистически връзката между бедността и криминалното поведение се установява лесно, но трябва да се запитаме кое е причината, а кое е следствието? Познавам много тийнейджъри, които от днес сеят семената на своята бъдеща безработица като не ходят на училище, трупат точки в регистъра за съдимост и развиват негативни социални форми на поведение като агресивност, неувереност и липса на уважение към авторитети и институции.

FP: А установихте ли реални разлики между мюсюлманите от различни части на мюсюлманския свят?

Сеннелс: Моят опит от работата с мюсюлмани показва, че културата, създадена под влияние на исляма подпомага развитието на определени психологически характеристики. Имал съм мюсюлмански клиенти от по-голямата част на мюсюлманския свят: най-вече от Близкия Изток, от мюсюлмански държави в Африка, от Пакистан и от бивша Югославия. Не намерих значими разлики в манталитета сред младежите от тези страни. Единственият фактор, който  определя съществено въздействието на мюсюлманския манталитет е дали клиентът се самоидентифицира силно като принадлежащ към мюсюлманската общност или не. Установих количествена разлика между често пъти по-малко ислямски, по-светски настроените мюсюлмани от бивша Югославия например и клиенти от Близкия изток, които се самоопределят най-силно като мюсюлмани.

Преобладаващата част от моите 150 клиенти-мюсюлмани изразяват силна привързаност към своя бог Аллах и към неговия пророк, но по-малко от половината практикуват исляма активно като редовни молитвени действия, изучаване на Корана и т.н. Не установих обаче никаква разлика в социално-психологическите структури между двете групи – тази на активно практикуващите и тези, които могат да бъдат наречени лоялни, но пасивно вярващи. От гледна точка на терапевта манталитетът, резултиращ от ислямското влияние в обществата, в които тази религия определя доминиращата ценностна система, е толкова силно вкоренен в културата, че мюсюлманите са повлияни от нейните догми и ценности до такава степен, че е без значение дали те се молят по пет пъти на ден и дали могат да рецитират Корана или не.

FP: Скицирайте за нас един психологически профил на мюсюлманската култура. Как формира тя мисленето и поведението на човек, който подраства в такава култура?

Сеннелс: Най-важните характеристики, които установих, се отнасят до такива качества като гняв и агресивност, увереност в себе си, индивидуална отговорност и идентичност.

Що се отнася до гнева, то бързо става ясно, че мюсюлманите като цяло имат различно виждане за агресията, за гнева и заплашителното поведение от нас датчаните и вероятно от повечето хора в Западния свят.

За повечето хора на Запад е признак на притеснителна слабост, ако човек покаже, че се ядосва. Тази гледна точка по отношение на гнева вероятно се налага още в ранна детска възраст. Работил съм няколко години като училищен психолог и знам, че взаимният тормоз сред децата е постоянен проблем. Интересното е, че най-голяма вероятност да станат обект на тормоз имат онези деца, които се сърдят най- лесно и най-бързо. Склонни сме да губим респект към хора, които се гневят лесно и в много случаи дори сме изкушени да ги предизвикваме и дразним, ако ще и с педагогическа цел, за да им помогнем да осъзнаят, че поведението им е детинско. У нас се приема като проява на незрялост, ако някой се опитва да наложи волята си чрез агресивно държане или чрез използване на заплахи. В такива случаи реакцията ни обикновено е от подигравателна  до просто игнориране. Прочее, най-бързият начин да „загубиш лицето“ си в кръга на Западната култура е да покажеш публично своя гняв.

Съвършено другояче стоят нещата в ислямската култура. Докато повечето от датските ми клиенти, имали проблеми с гнева си, чувстваха неудобство от това, никой от моите клиенти-мюсюлмани дори не можеше да разбере нашата гледна точка за гнева. Прекарал съм безброй часове в терапевтични сесии за овладяване на гнева както с датски така и с мюсюлмански клиенти. Така имах много добрата възможност пряко да опозная културните различия при тази специфична емоция, как възниква и как се изразява тя, как се управлява и как се реагира на нея.

В ислямската култура се очаква човек да демонстрира гняв и заплашително поведение, ако е критикуван или дразнен. Ако мюсюлманин не реагира агресивно, когато е подложен на критика, той минава за слаб, незаслужаващ доверие и по този начин незабавно се уронва неговият социален статус.

Този коктейл от културни различия захранва и текущия дебат за свободата на словото по целия свят. Критиката на свободния свят, вицовете за исляма са посрещани в ислямските страни с изблици на ярост и с терористки заплахи. Неотдавна един датски карикатурист представи пророка на мюсюлманите с бомба в чалмата за да илюстрира факта, че Мохамед е ръководил десетки кланета и е призовавал към всеобщ насилствен джихад срещу не-мюсюлманите. Веднага ислямски лидери и техни последователи реагираха сякаш в потвърждение на рисунката на Вестергард: отговорът им бе джихад на всички възможни нива – заплахи с геноцид, терор, икономически бойкот, съдебни процеси и използване на демократичната система на нашите страни, на ЕС и на ООН за да оспорят и да ликвидират нашите закони за свободата на словото.

FP: Какво може да споделите за различията между мюсюлманската и западната култура по отношение на самоувереността.

Сеннелс: Цялата концепция за честта в ислямската култура е - също както в случая с гнева – коренно противоположна на нашите западни представи. В ислямската култура е прието да си изключително чувствителен към статуса, който имаш  в рамките на групата, към мнението на хората за теб самия, към всеки намек за критика по твой адрес. Агресивният отговор на всичко, което може потенциално да те постави в несигурно положение, се разглежда като израз на достойно поведение и защита на честта. Но какво достойно има в това? Каква е тази чест, която трябва да се защищава с всички възможни средства - включително чрез отнемане от жените на техни елементарни човешки права като правото на личен избор на сексуален партньор, на облекло, на съпруг и на начин на живот? Какво достойно има в  яростта и в липсата на способност за игнориране на провокациите и за конструктивно справяне с критични мнения?

След изслушване разказите на повече от сто мюсюлмани-тийнейджъри за техните чувства, мисли, реакции, семейства, религия, култура, за живота им в техните мюсюлмански гета и в родните им страни, на мен ми стана ясно, че за мюсюлманина точно в този тип поведение се състои самата същност на понятието „да запазиш своята чест“. Но видяно през очите на западната психология, това е преди всичко израз на липса на самочувствие. Според нашите представи, основното условие за да бъдеш автентичен и достоен е да познаваш своите силни и слаби страни - и да ги приемаш като такива. Способността да мислим „това е твое мнение за мен, а не мое, но за мен е важно моето мнение”, когато някой ни провокира и да сме достатъчно зрели за да се справяме конструктивно с критиката е един от източниците на социален статус в западния свят.

За съжаление мюсюлманската концепция за честта превръща особено техните мъже в крехки, чупливи като стъкло личности, които за да се опазят трябва да плашат околните с агресивното си поведение. Разиграването на шоуто на така наречената нарцистична ярост е много разпространено сред мюсюлманите. Страхът от критиката в много случаи не е далеч от параноята. Съвсем неслучайно в мюсюлманските общества самоиронията и самокритичността отсъстват изцяло. От гледната точка на психологията - чиято цел е изграждането на уверени в себе си, щастливи, свободни, обичащи и продуктивни личности, а не задоволяването на един ненавиждащ бог или на някакви културни традиции – от тази гледна точка, мюсюлманската култура в много отношения е психически нездравословна за подрастващите в нея.

FP: А как се вписва понятие като индивидуална отговорност във всичко това?

Сеннелс: За да преминем към индивидуалната отговорност, трябва първо да запозная читателите с психологическия термин „локус на контрола”. Локус на контрола се отнася до самооценката на човека за вътрешните и външни фактори, които имат доминиращо влияние върху неговия живот. В нашата западна култура ние възприемаме вътрешните фактори като по-важни от външните. Нашите възгледи, нашият начин на управление на емоциите, нашият начин на мислене, рефлексията, реакциите ни - всичко това за нас са средства, чрез които решаваме собствения живот. Наистина, не винаги сме наясно за начина, по който мислим и дори съществува цяла индустрия, която печели от този факт. Легиони психолози, терапевти, психиатри, треньори, безброй книги, самоучители, списания и наръчници заливат нашите общества и всички те са насочени към една цел - да изострят нашата чувствителност, нашето съзнание за това как по-добре да решаваме собствения живот.

Нищо подобно не съществува в мюсюлманския свят. Малкото психиатри, които те имат, са често пъти образовани на Запад и каквато и психология и педагогика да съществува в мюсюлманските страни, тя не е вкоренена в мюсюлманската култура, а разчита на идеи, внесени от Запад.

Когато например западният човек се сблъска с някакъв проблем той си задава въпроса: „Какво мога да променя в себе си/в живота си за да стана по-щастлив?” Този манталитет се проявява съвсем ясно у моите датски клиенти. В тях е дълбоко вкоренено, че когато говориш, когато разказваш за себе си, това може да ти помогне да намериш по-добър начини за справяне със собствения живот. Когато на кушетката в кабинета ми се озове обаче клиент-мюсюлманин, в повечето случаи е сякаш ме посещава пришълец от друга планета.

При нормални условия западните хора и мюсюлманите могат да комуникират сравнително лесно един с друг - стига общуването да не включва критика. Но в обстановка, в която цялата концепция е съсредоточена около това клиентът-мюсюлманин да заговори за своите чувства и мисли, тъй като психологът смята, че това ще му помогне да стане по-щастливи и способен да води по- конструктивен живот, внезапно „веригата пада от велосипеда”, както казваме ние в Дания. Те почват да въртят глава: как така, от къде на къде ще станат по-щастливи, ако изложат на показ слабостите си, за които от рождение са им втълпявали, че трябва да ги крият за да запазят честта си? Абсолютно изключено! Успях в края на краищата да разработя терапевтичен метод, който до известна степен отговаря на тези културни усложнения, но най-вероятно терапията и мюсюлманският манталитет никога няма да станат истински приятели.

Важен аспект на тези различия в контекста на локус на контрол е, че хора, които разглеждат собствения живот основно като ръководен от външни фактори - страховит Бог, могъщ баща, влиятелни имами, древни, но силни културни традиции - много лесно могат да развият манталитет на жертви. Съвсем не случайно конспиративни теории и обвиненията спрямо не-мюсюлмани заемат тъй централно място в речите и в политиката на мюсюлманските лидери. Този манталитет на жертви доминира съзнанието и на имигрантите от мюсюлмански страни, които често издигат предълъг списък с искания за икономически помощи и за ислямизиране на нашите общества за да могат да задоволяват своите лични нужди.

FP: Казаното от Вас сякаш изяснява много разбираемо защо мюсюлманите не могат да се интегрират в нашето западно общество. Как гледате Вие на това?

Сеннелс: Опитът ме учи, че за успешна интеграция са нужни три неща. Трябва да искаш да се интегрираш, трябва да ти бъде разрешено да се интегрираш и трябва да имаш личностния капацитет за това. Много малко имигранти-мюсюлмани, отговарят на тези три критерия.

Първият въпрос е: по какви причини мюсюлманските имигранти трябва да искат да се интегрират? Та те могат да си живеят своята култура, получават достатъчно пари и имат напълно функциониращ социален живот сред своите приятели мюсюлмани, без дори да им се налага да научават нашия език или да трябва да работят. Не съществуват наистина никакви фактори, които да правят интеграцията необходима. Има разбира се и мюсюлмански имигранти, които желаят да се адаптират към начина на живот и към манталитета в новата си страна на обитание, но техният брой е много малък. Във Франция само 14% от милионите имигранти мюсюлмани гледат на себе си като "по-скоро французи, отколкото мюсюлмани."  В Германия само 12% от мюсюлманите се самоопределят като повече германци отколкото мюсюлмани.

Проучване в Дания показа, че само 14 % от мюсюлманите, живеещи тук се самоидентифицират като датчани и с демократични убеждения. Опитът ми с моите клиенти мюсюлмани показва, че за тях мюсюлманската им идентичност е несъвместима с воденето на западен начин на живот. Да бъдеш мюсюлманин означава също така, да смяташ себе си за съвсем различен и същевременно за по-добър човек от не-мюсюлманите. Този манталитет лесно води до апартейд и да расизъм. Може би това е причината, че макар мюсюлманските имигранти да упражняват според статистиката пет пъти по-често насилие от етническите датчани, същевременно три четвърти от жертвите на насилие са датчани.

Наличието на втория критерий - да ти бъде разрешено да се интегрираш, също така не се наблюдава много често. В мюсюлманските общности съществува много силна форма на социален контрол. Всеки държи под око другия и ако се забележи, че някой проявява нежелание да следва културния и религиозен „кодекс“ той бързо става обект на силна критика и рискува да бъде изключен от общността - често дори от собственото си семейство. В най-лошия вариант - и това  се случва доста често – жени-мюсюлманки живеят под постоянна смъртна заплаха, която ги възпира от навлизането в западния начин на живот, дори когато става дума за елементарни човешки права - да избираш самостоятелно своите сексуални партньори, своя стил на обличане, прическа, приятели, религия и живот като цяло. Повечето от моите мюсюлмански клиенти разглеждаха своя религиозен и културен бекграунд като върха на цивилизацията и на морала. Да напуснеш доброволно това благо, би означавало от гледна точка на техните съплеменници да се превърнеш в културен и религиозен ренегат. Такива действия често носят със себе си сурови последици – и то не само в рамките на мафиотски банди и изостанали племенни общности, но също така - и особено силно - сред мюсюлманите.

И накрая – иска се висока степен на лична зрялост за да се интегрираш в една чужда култура. Това включва промяна на част от собствената ти идентичност – от член на дадена група да станеш член на друга социална група с напълно различни културни ценности и традиции. Това не е като да смениш някоя лоша привичка, да се откажеш от цигарите например. Интеграцията прониква много по-дълбоко и има личностно психологически импликации. Срещал съм момичета мюсюлмани, които в рамките на повлиян от западните нрави тийнейджърски протестен бунт опитват да се интегрират и не се интересуват, че това не им е разрешено. Нямайки нужната личностна зрялост тези девойки свършват в комплексна криза на идентичността, пропадат, отдават се на наркотици и безразборен секс.

Ето защо съм напълно убеден, че интеграцията на мюсюлманите на Запад не може никога да се осъществи в нужната степен.

FP: Какво е тогава мнението Ви за бъдещето на Европа пред лицето на експлозивно нарастващия брой на мюсюлманското население?

Сеннелс: Намираме се в исторически фаталната ситуация да сме поканили в нашия континент милиони хора, които не искат и не са в състояние да се интегрират.  И тъй като интеграцията на мюсюлманите никога няма да се случи - факт, който мисля вече е доказан от години – ще стигнем до положение, при което една значителна част от населението ще работи активно за ислямизирането на нашите общества. Има и мюсюлмани, и немюсюлмани, които смятат, че този процес на ислямизация е част от ислямския джихад. Работата е там, че тук се крие много повече. Става дума за част от природата на  човека. Хора, които не се чувстват комфортно там, където живеят, неминуемо се стремят да променят своето обкръжение. Мюсюлманските опити за ислямизиране на нашите общества едва сега започват. Те тепърва ще се чувстват все по-силни и по-силни като влияние и като количество. Този процес се насърчава от мюсюлмански лидери във и извън Европа и се подпомага от един вид колективно малодушие наречено политическа коректност.

Световният икономически форум публикува резултатите от огромно проучване в 12 мюсюлмански и 12 не-мюсюлмански държави в доклада "Ислямът и Западът, Годишен доклад за състоянието на диалога, януари 2008 година." Като цяло докладът потвърждава голямото недоверие между двете групи страни и разкрива много силни негативни чувства един към друг. Последният въпрос в изследването е: „Смятате ли, че може да бъдат избегнат конфликт с насилие между мюсюлманския и западния свят?” Докладът показва, че мнозинството от населението във всички 24 държави смята, че такъв конфликт може да бъде избегнат. Но в същото време мнозинството в 22 страни смята, че „отношенията между мюсюлманския и западния свят все повече се влошават”. По-голямата част от хората все още не са загубили надежда, но в същото време мнозинството вижда как тази надежда става все по-малка и по-малка.

В условия, в които мюсюлманските имигранти налагат все по-голяма ислямизация, а същинските европейци се чувстват все по-експлоатирани и заплашени от нарастващите и проявяващи все по-голяма агресивност и насилие мюсюлмански общности, една общоконтинентална гражданска война може да стане неизбежна. Вече започват да се оформят нашите европейски ислямски „ивици Газа“, където представители на не-ислямските местни власти се посрещат с градушка от камъни и от яростни тълпи. В същото време ислямски авторитети като имами, съвети на старейшините и самосиндикално организирани Шариатски съдилища имат пълната свобода да упражняват своята власт.

Опасявам се, че ще станем свидетели на повече убити полицаи, на отвличания като средство за договаряне освобождаването на лишени от свобода мюсюлмански религиозни или бандитски лидери, на терор, на бомби, на икономическа и практическа подкрепа от ислямски страни за мюсюлманските общности тук на Запад. Още сега нашите икономически и полицейски ресурси започват да се изтощават пред лицето на многобройните странични последици от масовата мюсюлманска имиграция. Смятам, че в дългосрочен план ще са неминуеми мерки за коренно реформиране на нашата система за социално подпомагане, както и законодателни промени, позволяващи включване на армията за решаване на проблеми с вътрешната сигурност. В стотици европейски градове чувството за безопасност и за социален интегритет безвъзвратно е загубено вследствие на антиобщественото поведение на мюсюлманите и тяхната враждебност спрямо не-мюсюлманите.

Според мен най-голямата опасност е там, че обикновеният европеец става все по-податлив на негативни настроения и че населението като цяло и политическата ни класа ще се видят принудени да отстъпят от нашите собствени хуманистки ценности за да се опитат да предотвратят катастрофата. Колкото по-скоро се заемем с решаването на проблемите, толкова по-голям ще е шансът да запазим своите важни и уникални човешки ценности.

FP: Депресиращо е да се установи как прекомерната политическа коректност и влиянието на левицата спомагат за масовото инфилтриране на нашите общества с мюсюлмански имигранти. Цел на левицата винаги е била разрушаване нашите обществени структури. Коварно тя се опитва да стори това чрез оръжието на „мултикултурализма”. Но нека не завършваме на толкова безнадеждна нота. Кажете, какво може да направи веки от нас за да избегнем капитулацията на Запада, която се приближава от ден на ден?

Сеннелс: Първо искам да подчертая, че нашата „капитулация” далеч няма да е достатъчна. Само масово конвертиране (помохамеданчване) би задоволило законите на Корана и на неговите проповедници. Впрочем, колкото и мюсюлманските лидери непрекъснато да твърдят, че единственият начин за гарантиране на световния мир и морал за цялото човечество било всички да станат последователи на техния пророк, аз не съм никак сигурен, че това е наистина така. Мюсюлманските страни са определено по-малко мирни отколкото другаде по света, а що се отнася до моралността във връзка със свободата на словото, с човешките права и уважението пред човешкия живот, то порядките там, където властва ислямското право, красноречиво опровергават горната пропаганда.

Според мен западните държави трябва да приемат законодателни мерки за пълно прекратяване имиграцията на мюсюлмани и не-западни имигранти, които още не са получили гражданство. От тях трябва да се изисква или да изпълнят дълъг списък от критерии за интеграция, или да напуснат съответната страна. Постоянното пребиваване или даването на гражданство на мюсюлмански бежанци трябва да стане невъзможно. Нека спомена, че един кандидат за политическо убежище струва на Дания средно 33 000 евро годишно. Според UNHCR средната финансова издръжка на човек в бежански лагер в близост до собствената му страна е 33 евро.

При отказ от интеграция би трябвало да направим условията за пребиваване на имигрантите като цяло тъй неатрактивни, а икономическите негативи тъй осезаеми, че това да мотивира мюсюлманите от нашите страни да мигрират в друг регион, например в някоя ислямска държава, където биха живели в близка им езикова, културна и религиозна среда, без напрягане да се интегрират и без да се чувстват дискриминирани от гражданското общество и от т.н. „критици на исляма“.

Ангажирани и отговорни привърженици и защитници на нашата западна култура трябва да полагат непрестанни усилия и да затрупват с писма в този дух своите депутати, редакциите на медиите. Интернет блогърите трябва да се грижат за това информацията, която нашите официални медии съзнателно избягват да публикуват, да стане широко известна. Нужно е да се създаде нова ООН, само за демократични държави, а на ЕС трябва да се отнеме възможността да налага приемането на имигранти на своите държави-членки.

Превод: М. Р.

Уважаеми Милен, поднасяте много интересен текст като материал за размисъл ...
Наблюденията на психолога в някои аспекти напълно съвпадат с моите лични житейски наблюдения върху една част от българските мюсюлмани, но също така и върху една част от българските роми.
За отбелязване е, че същата снимка приляга и на групи от българите, например провинциалисти в София.
Или подрастващи индивиди (те са много видове - от домашния сръдльо до асоциалните субекти), групи от млади хора в панелните гета, развиващи вандализъм и саморазрушаване чрез наркотици, пиене, побоища по футболни мачове, върху "различни" - цигани, гейове, "костюмари" и пр.
Обобщаващо ги слагам под един знаменател - деца.
Непорасли хора.
Към тях трябва да се прилагат по-скоро педагогически средства от целия пребогат арсенал.
Не смятам, че е точно да ги назовем "заплахата, пред която сме изправени".
Заплахата идва от нас самите, от нашето неумение - перифразирам педагога Песталоци с неговата парадигма за това, че няма лоши ученици, а лоши учители.
Не знаем какво да правим с тях.
Там е трудността.
Социалните помощи например също като разхлабените парични потоци към децата действат по-скоро развращаващо, отколкото стимулиращо да заживеят според правилата, да станат като сочените като положителен пример, т.е. "да се интегрират".
Фирми за почистването в София например са наели масово роми на работа, облекли са ги в чисто облекло, плащат им заплати и осигуровки, пускат ги в отпуска, с две думи - правят от тези жители на едни безнадеждни гета нормални членове на обществото, полезни със своя труд. Децата на тези хора ходят на училище  като другите.
Как е станало това?
Оттук-оттам дочувам, че е станало с договорка с неформалните лидери на ромските общности (бащите на децата, така да се каже).
...
Аналогията с мюсюлманите в Европа навярно е наивна, но мисля, че трябва първо да се спечелят, колкото и да е трудно, лидерите им - авторитетите за следване, рупорите на омраза, влиятелните хора, - бащите на децата".
Дано "бащите на децата" вече не са се договорили със силите на злото - кагебейската хунта, левичарите, враговете на капитализма от всички видове.
Защото , макар да прилича на бълнуване за световен заговор, това вече е истинската "заплаха, пред която сме изправени".

Струва ми се, че текстове и намерения като горното са обречени на провал, преписвайки вината за западните проблеми на така наречената "левица". Колкото и да е вярно, че редица леви хабер си нямат от това, какво означава да си конфронтиран с агресивен ислямски фундаментализъм в личен план, толкова остава и вярно, че, без да се впрегне левицата (каквото и да означава това понятие) в борбата срещу агресивното мюсюлманство, всеки напън за интегриране и ограничаване на ислямизма е обречен на провал.
Абсурдното в случая е, че редица придобивки на Запада, с които редица млади мюсюлмани имат проблем, не са непременно плод на "десните" (каквото и пък да означава това).

Цялото това мислене в категории като леви-десни ...  ::)

@Торбеш: Не съм съгласен, че не знаем, какво да направим. Ако Западът прилагаше ценностите и законите си последователно, голяма част от проблемите нямаше да съществува.

Сега се сетих за още нещо, което ме смути в текста горе. Има ли някъде проучване, колко време трябва да мине и какви проценти трябва да се идентифицират с новата родина, за да може да се каже, че дадена интеграция на чуждо общество е била успешна? За период от 50 години, който особено в началото е бил белязан с двустранното намерение всичко да е било само временно, повече от 10 процента май не са зле. Защо ли ми се струва, че подобно проучване преди 10, 20, 30 години щеше да посочи много по-ниско число на идентификация?

Уважаеми Торбеш,

именно затова за мен едни от най-важните впечатления от горния разговор бяха тези, който се опитах да вместя в едно изречение в края на увода. Може би поради полевите условия, в които се превеждаше и публикуваше този текст, не съм успял да акцентирам достатъчно ясно върху тях:

"...Сблъсъкът на личностния модел, изградил се в традиционното западно либерално общество с този, произлязъл от една нетолерантна, скована от авторитети и пречупваща индивида среда, разкрива немалко паралели с нашите и обществени, и индивидуални проблеми като обекти, но и субекти на десетилетната социалистическа тоталитарна система..."

Впрочем, тъй като тук имаме и немалко немскоезични (а и предвид все по-мощните преводачески умения на Гугъл) ето един доста по-качествен разговор с Николай Сеннелс (ако ми беше попаднал навреме щях него да преведа вместо много калпавия като редакция и като английски език текст във ФронтПейджМагазин)

"Unter kriminellen Muslimen (Interview mit Nicolai Sennels)"
http://fjordman.wordpress.com/2010/01/16/unter-kriminellen-muslimen-interview-mit-nicolai-sennels/

А ето тук оригиналният текст във FPM за да се види какви почти титанични усилия ;) бяха нужни за да се превърне този небрежно публикуван разговор във все пак читаем текст:

http://frontpagemag.com/2010/05/05/among-criminal-muslims/?utm_source=FrontPage+Magazine&utm_campaign=a3c8444ca1-RSS_EMAIL_CAMPAIGN&utm_medium=email

 Анализът на Сеннелс, заслужава много повече внимание и обсъждане от  някои други теми, които в последните дни бяха почти единствена тема на разговор.  Дали разговорът се насочи към забравената тема на Балева  за да не се коментира настоящата, не мога да преценя.
   Но мое мнение е, че темата Тук в този раздел обхваща и е част от отговора и на темата за Балева.

    Лична аз намирам почти всички твърдения на Сеннелс за верни и логични. Независимо че изводите направени от него и въз основа на неговите проучвания са повече от неприятни. Оставам с убеждението, че и ние като повечето европейски граждани и политици, не обичаме да чуваме лоши новини и предпочитаме да ги игнорираме. Може би това е част от обяснението за високата  активност в темата за Балева и Батак, както и за слабата активност тук.

STB, убеден съм, че много повече неща стават случайно, отколкото ние сме може би склонни да предполагаме...

Може би е така... или просто не си даваме сметка кое  до колко е важно

Навремето Солженицин (тук няма да намесвам по-късната му антизападна регорика и развитие в посока руско почвеничество, типични за Достоевски и Победоносцев) се опитваше доста неуспешно да убеди Запада колко е престъпен съветскияj комунизъм. И изрече крилатата фраза (перифразирам): "Вие ще разберете какви са комунистите едва когато ви изправят до стената!".
Без абсолютно никакви съмнения ще кажа, че същото важи с пълна сила за мюсюлманите.
Те се готвят да превземат Европа и света, а там продължават да си играйкат с тях на коректност, хуманизъм и демократизъм. Неслучайно лидерите на ДПС у нас също повтарят като мантра, че България е мултикултурна страна ;))) Ние тук не сме пред заплахата, а жиеем с нея и в нея. Тя е реалност, за която също си затваряме очите.

Ето, това е!
Не прогноза, а реален факт!
(http://1.1.1.2/bmi/www.novinar.net/data/2010-05-17/20100517_0125_330X260.jpg)

Е, чак пък ислямската заплаха! С гравно З ?!?
Тогава да попитам в КАКВО Е ЗАПЛАХАТА?
Че НИЕ сме тъпи?
ОК.
И това е.
70 години "Запада не разбра" ХУМАНИЗМА НА КОМУНИЗМА.
Още толкова ще се балтави с ислямският фундаментализъм.
Наздраве!
Апропо, а нова Европа отдавна преживя Първата Световна криза на Атомизираната Собственост. Някой да си е взел поука?!?

Истинската заплаха пред която сме изправени е в това, че доминиращи кръгове на запад не желаят подробен анализ на конфесиалният тоталитаризъм във всичките му форми.
Едната формула е на религията "национализъм", другата на религията "съветски социализъм".
Преди да премина към исламизма, да напомня, че и двете тоталитарни системи продуцираха ИНФАНТИЛНИ общества, в които характеристиките на масовото съзнание пряко корелират с откритията на психолога.
Проблема е в това, че колкото и  изследвания да правят на нацизма, резултатите ще са не евристични. Защото нацизма съществува от 1933-1945 - т.е. около петнадесет години манипулира германците.
СовСоца - над 70!
Ако се задълбае в совсоца, ще стане ясно, че той е продукт на манията за имперско величие на руският елит, заразил цялото общество, в една изостанала културно-икономически структура.
Но с други думи, това може да се преведе и като имплицитен комплекс за малоценност експлициран чрез мания за величие.
Повече. Сталин запазва властта с цената на десетки милиони животи на руснаци. Първата година на ВСВ е потресаващ пример на това.
И въпреки всичките му идиотщини и стратегически дебилщини, хората умират с радост с лозунга "За Родину, за Сталина"!
Да ви напомня случайно за поведението на исламистите самоубийци...
И още един момент.
Доминанта на запада e мантрата на "колективните" права. И се чудят, че системата не работи.
Ами, няма да работи. Защото право без отговорност е просто...привилегия, подаяние ... както искате го наречете. А това също е израз на...дискриминация и обижда. На подсъзнателно ниво...
И др.подобни.
А извода е, че и с исламската заплаха, запада я е подкарал като със съветската. Сиреч - вкопчен в остарели колективистични доктрини и - за по-лесно - със старите си социални парадигми, силно повлияни от марксизма.
Как се справи Рейгън? Схематично.
Стисна за гърлото съветските елити, като им спря кранчето на безпрепятствено обогатяване и достъп до конкурентни технологии и -вероятно в Малта - обеща оцеляването на тези елити срещу капитулация на системата.
Изобщо, реалното разчепкване на практиката на совсоц властта, може да даде и идеи за реално безкръвно справяне и с мюсулманския фундаментализъм.
Но ... няма да го направят. Защото същите тези западни "разчепквачи", ще трабва да обяснят и имплицитните мотиви на интелектуалните западни елити за подкрепата им за системата на класов геноцид.
Неприятно.
И едва ли възможно...
Което ще означава поне 70 години борба с исламският фундаментализъм, която все повече и повече ще води до ограничаване на човешките права в ... демократичният свят.
Нонсенс?

Браво.
Благодарствам.

Коментар на Алекс Алексиев в Панорама, на 04.06.2010, за инцидента с т. нар. помощи за Газа и за опасността, пред която сме изправени като европейски граждани и съседи на османизираща се Турция:

Инцидентът с флотилията не беше случаен, това беше една провокация, организарана от една ислямистка партия в Турция, според мене с помощта, може би косвена, на правителството на Ердоган, което целеше да злепостави Израел и в голяма степен успя да направи това, каза Алекс Алексиев. Блокадата, която е направена на Газа, е насочена срещу Хамас, която е една терористична организация, призната като такава от Европейския същз и САЩ, и ООН. Тази блокада е легитимна по международното право, поясни още експетът.

Целият коментар тук (http://bnt.bg/bg/news/view/30278/aleks_aleksiev_incidentyt_s_flotilijata_ne_beshe_sluchaen_tova_beshe_edna_provokacija)

Благодаря, Симеоне! Изключително интервю! Има с кого да се гордеем, възхитена съм от г-н Алекс Алексиев! Ясно, убедително, на достъпен език. Сигурна съм, че след това предаване много българи са променили позицията си в посока на истината. Колко се нуждаем от такива личности, къде да ги търсим? Само извън България ли са те?

Ето това е и моята позиция. Идеологиите и крайните религиозни секти са онези, който воюват на страната на злото. Тези секти не са религии водещи и търсещи пятя към Него, Бог, Доброто а онова, което целят дискридитиранто и извеждането на немислещите и хората без уши за Неговите посляния, представящи ги за миряни на някоя от основните религии.

Mgr Luigi Padovese assassinated in southern Turkey
by Geries Othman
An aide stabbed the prelate to death. A pastor closely involved in ecumenical work and in the dialogue with Islam, he was getting ready to travel to Cyprus to meet the Pope. After Fr Andrea Santoro was killed, he spoke about the slain priest. The director of the Holy See Press Office comments the event.

Ankara (AsiaNews) –Mgr Luigi Padovese, bishop of Iskenderun, in Anatolia, was killed today around 1 pm. A priest friend had just met and spoken to him right after 12 o’clock. The prelate’s driver and aide, a Muslim who had worked for the prelate for some time, is thought to have attacked the bishop with a knife. Eyewitnesses said that the driver appeared “depressed, violent and threatening” in recent days.

Mgr Padovese, 63, was appointed Apostolic Vicar to Anatolia in 2004. Currently, he was the president of the Catholic Bishops’ Conference of Turkey.

He was closely involved in ecumenical work and in the dialogue with Islam as well working to revive Turkey’s Christian communities.

He had met Turkish authorities yesterday to discuss problems affecting Christian minorities. He was supposed to visit Cyprus tomorrow to meet Benedict XVI who is visiting the island where he will issue the Instrumentum Laboris for the Synod for the Churches of the Middle East.

This is not the first time that the Catholic Church in Turkey is the subject of threats, violence and death. In 2006, a Fidei Donum priest, Fr Andrea Santoro, was assassinated in Trabzon.

In 2006, during the memorial Mass for the murdered priest, Mgr Padovese said, “we forgive whoever carried out this act. It is not by destroying someone who holds opposing views that conflicts can be resolved.  The only path that must be taken is that of dialogue, of reciprocal recognition, of closeness and friendliness.  But as long as television programs and newspaper articles produce material that shine a bad light on Christians and show them as enemies of Islam (and vice versa), how can we imagine a climate of peace?” Always talking about Fr Santoro, he added, “Whoever wanted to erase his physical presence does not know that his witness is now even stronger.”

Fr Federico Lombardi, director of the Holy See Press Office, said, “What has happened is terrible if we think about other examples of bloodshed in Turkey, like the murder of Fr Santoro a few years ago. [. . .] Let us pray that the Lord may reward him for his great service to the Church and that Christians not be discouraged,” but instead “follow his strong witness and continue to profess their faith in the region.”

Witnesses said they heard the bishop cry out for help. But more importantly, is that they heard screams of Murat immediately after the murder. According to these sources, he climbed on the roof of the house shouted: "I killed the great Satan! Allah Akbar! ".

http://www.dnes.bg/world/2010/07/06/skopski-vestnik-prez-bylgariia-idvat-pari-za-djamii-v-makedoniia.93969

Сарацин разтърсва Германия

© Милен Радев


В края на лятото в Германия набира сила скандал, който можеше да мине за сатиричен водевил, ако в основата му не стоеше въпрос, жизнено важен за днешното, а още повече за утрешното германско общество. Ако в него не се фокусираха в критично изострена форма съществени проблеми, които вълнуват много граждани и които се пренебрегват или дискутират манипулативно от утвърдените политически играчи.

Всичко започна преди няколко месеца със статия на бившият водещ финансист, сенатор (министър) в местното правителство на федерална провинция Берлин и днешен член на борда на Бундесбанката Тило Сарацин в реномираното литературно списание „Lettre International“.

В нея той излага аргументирано, спокойно и разсъдливо загрижеността си от социалното развитие на кризисните райони в големите германски градове и преди всичко в Берлин. Това са районите с преобладаващо мигрантско население, в които по-голямата част от семействата разчитат на социална помощ, в които немски се говори само по изключение, децата тръгват на училище без да познават езика и едва ли някога го научават, тъй като в паралелките немски деца почти няма.



В няколкото подобни квартала в Берлин — преди всичко Нойкьолн и Вединг — по-голямата част от населението живее в реалност, паралелна и рядко пресичаща се с официалната обществена система на Федералната република. Много квартали са де факто разделени на „зони на влияние“ на определени арабски, кюрдски или турски кланове, които често водят ожесточено съперничество помежду си. Всекидневието на обитателите на тези райони се реализира в „своите“ магазини, чайни клубове, паркове и джамии, културните съпреживявания се въртят около пищни семейни сватби, гастроли на музикални звезди от родните им страни, медийно информиране от многобройните турски и арабски вестници и ТВ-сателитни канали.


Зачестяват признаците, че дори спорни граждански въпроси се решават предимно вътре в етническата общност в рамките на традиционната култура, а правната система на Германия се възприема като чужда и незаслужаваща доверие. Така се затваря кръгът на изолиране от общогерманската действителност, която се възприема главно чрез своята администрация за изплащане на социалната помощ. Съгласно редките откровени заявления на полицейски служители, дори силите на обществения ред избягват да замръкват в определени квартали на споменатите райони. Не са вече голяма рядкост и открито враждебни изяви на групи младежи срещу изпълняващи службата си полицейски служители.


В своята статия в списанието „Lettre...“ Сарацин описва и други явления, които са по принцип познати, но официално премълчавани или медийно разхубавявани в стила на соцреализма. Става дума за организираното доставяне на млади и дори малолетни момичета от Анадола като булки на местните турски и кюрдски ергени второ и трето поколение, кланово-семейната принуда за забулване с фереджета, заливащата тези квартали битова и организирана престъпност.

Веднага, с неумолимостта на Павловия рефлекс, върху социалдемократа Сарацин се нахвърлиха радетелите на „политическата коректност” и мултикултуралистите от ляво. Негови съпартийци го призоваха публично да напусне партията и дори започнаха сложната процедура по изключването му. Повечето големи медии затръбиха същата стереотипна мелодия: расист, популист (десен), невеж и безотговорен политик, опасен подпалвач на обществено напрежение, ислямофоб.

В течение на месеци Тило Сарацин стана обект на всеобщо официално охулване и заклеймяване в стил, фатално напомнящ на нас, туземците от Архипелага на милиционеросоциализма, някогашните кампании срещу смелчаците, нарочени за дисиденти и клеветници на строя.

Както често се случва в сковани в противоречията си и разколебани до бездеятелност системи, вестоносецът бе охулен заради вестта, която се е осмелил публично да огласи.

Постепенно кампания „анти-Сарацин” позаглъхна, но ето че през последната седмица, трескаво активна, тя набра нова сила. В заклеймяването му (съвсем съзнателно ползвам тази обременена дума) се включиха, наред с логично очакваните Зелени, соцдемократи и разни мигрантофилски сдружения, вече и политици от консервативния ХДС. Те публично призоваха Бундесбанката да го изхвърли от своето ръководство за да не позорял образа на Германия по света. Дори Ангела Меркел намери за нужно чрез своя говорител да се покаже възмутена от „клеветническите и обидни” изказвания на Тило Сарацин.

Чудещите се на внезапното лумване на уж поугасналия скандал ще открият бързо причината за безпокойството на политическата класа: тези дни излиза от печат книга на популярния финансов експерт под заглавие „Германия се самоликвидира”. В най-голямата онлайн книжарница Амазон тя светкавично, само по предварителни поръчки, превзе първите места на бестселърлистите във всички категории. Читателите започнаха да пишат десетки възхитени, но разсъдливи, умерени, в повечето случаи далеч от екстремизма коментари. Хиляди потребители дават там своята най-висока оценка (5 звезди) за тезите на Сарацин.

Много скоро невъобразимата на пръв поглед реакция не закъсня: от събота следобед amazon.de започна последователно да трие рецензиите под анонса за новата книга. Оставят се само по 5 - 6 колкото да не е без хич. На възмутени питания до администрацията на сайта (говоря от личен опит) не се получава отговор...

Предвидено публично четене на Тило Сарацин в т.н. Дом на световните култури като част от Литературния фестивал на Берлин вече бе отменено от управата под натиска на Съвета за миграция - сдружение на 74 мигрантски и спонсориращи мигрантите организации, което напоследък си издейства все по-голямо обществено влияние...

Изказването на публична позиция в подкрепа на Сарацин постепенно се превръща в проява на личен и граждански кураж. Друг е въпросът, че такива мнения нямат голям шанс да влязат в програмите на големите електронни медии или на водещите печатни издания. В момента интернет остана едва ли не единствената платформа, в която могат да се прочетат сериозни анализи с положително отношение към тезите на доскорошния политик.

(http://de-zorata.de/images/stories/gallery/Sarrazin.jpg)

В понеделник Тило Сарацин представя в Берлин своята книга на нарочна пресконференция. Поради огромния интерес издателството му се принуди снощи да преустанови акредитацията на журналисти. Леви групировки като Сдружението на преследваните от нацисткия режим (?!) вече призовават в интернет и из медиите на протестни акции час преди събитието около сградата в правителствения квартал. Възванието е озаглавено „Не на духовните подпалвачи!”...

Както изглежда, въпреки прихлупеното есенно небе и смразяващият дъжд, който ни залива безспирно, горещите дни в Берлин няма скоро да отминат.

Този проблем не е само в Германия, часовникът "цъка" ...въпрос на мерно време е да бъде решен..така, или така... става дума за една цивилизация и за екзистенца и...нито повече, нито помалко. мисля си аз...

Е, друго си е Запад(на) Германия (не е запад-нала, но с неуморимите усилия на собствените й популисти нещата вървят в тази посока).
Докато там един Тило Сарацин може и да предизвика обществено напрежение, у нас в България един Янко Янков-Вельовски вече 35 (Тридесет и пет) години не може да си покаже главата на повърхността, притиснат от тоталната омерта на управлявали, управляващи и канещи се да управляват.
В този малък детайл е голямата разлика между Запад(на) Германия и Източ(е)на България...
http://iankov.blogspot.com

Милене, разбрах, че германските социалдемократи се готвят да изхвърлят от редиците си непослушното партийно другарче... ;D

Както вече бе съобщено в текста по-горе, завчера се проведе пресконференцията на Тило Сарацин за новата му книга «Германия се самоликвидира». Пред залата - стотина леви демонстранти, синдикалисти и лозунгаджии с един запомнящ се плакат - карикатурно изображение на финансовия експерт с типично социалистическия призив «Затваряй си плювалника!»

Вътре, още 15 минути преди началото, нямаше място за дишане. Както чух от влизащи в последния момент, вратите са били затворени и опашката тълпящи се журналисти е била върната, поради препълване. Наложи се да напусна по едно време заетото си седящо място, зарази непроницаемата стена от камери и оператори, която се събра пред редиците със столове. Затова и видеозаписите ми са с вдигната високо над главата ръка, постоянно блъскан от бутащи се и минаващи журналисти. Качеството е калпаво, но все пак са си документи.

В началото Неджла Келек, една забележително смела и компетентна турска социоложка и публицистка, представи книгата. Както винаги нейният анализ е точен и частично безмилостен към онези от нейните сънародници, които фанатизирано се придържат към реакционната традиция на исляма и отказват културно и битово сближение със западноевропейското общесто.

В словото си Келек назова неща, които, ако бяха казани от германски публицист, моментално биха го поставили в ъгъла на националистите и расистите - както сега се върши със Сарацин.

Отношението към нея на събрания "елит" на т.н. германска "качествена журналистика" бе осезаемо презрително, подигравателно и враждебно...

Хенрик М. Бродер съм го превеждал и препубликувал неведнъж, затова ще си спестя неговото представяне. Човек, активно ангажиран с позиции, близки до тези на Неджла Келек и Тило Сарацин, отдавна заклеймен заради изявите си като десен реакционер, ционист и ислямофоб, Бродер не можеше да не присъства на наистина историческата пресконференция в Берлина на 30 август.

Следва негово кратко интервю, в което той иронично коментира уникалния за историята на Федералната република казус, канцлер да се изказва критично за дадена книга и да намеква, че един автор трябва заради своите писания да бъде изхвърлен от Бундесбанката. Според Бродер, тази интервенция на канцлера е ново доказателство за стремителното „Verostung“, т.е. „подхлъзване на Изток“ (или „Източнозация“) на Германия...

Нервната реакция на политици и властващи медии срещу една още непубликувана книга Бродер определи като "преждевременна еякулация" (ejaculatio praecox на медицински)...

В края на лятото в Германия се разрази скандал, който, погледнат отстрани, би могъл да мине за сатиричен водевил, ако в основата му не стоеше въпрос, жизнено важен за днешното, а още повече за утрешното германско общество. Ако в него не се фокусираха в критично изострена форма съществени проблеми, които очевидно вълнуват все повече граждани и които се пренебрегват или дискутират манипулативно от утвърдените политически играчи.

Всичко започна преди година със статия на бившия водещ финансист, сенатор (министър) в местното правителство на федерална провинция Берлин и днешен член на борда на Бундесбанката Тило Сарацин в реномираното литературно списание „Lettre International“. В нея той излага аргументирано, спокойно и разсъдливо проблемите в социалното развитие на кризисните райони в големите германски градове и главно в Берлин. Става дума за райони с преобладаващо мигрантско население, в които по-голямата част от семействата разчитат на социална помощ, в които немски се говори само по изключение, децата тръгват на училище без да познават езика и едва ли някога го научават, тъй като в паралелките немски деца почти няма.

В Берлин, преди всичко в кварталите Нойкьолн и Вединг, голяма част от населението живее в реалност, паралелна и рядко пресичаща се с официалната обществена система на Федералната република. Много квартали са де факто разделени на „зони на влияние“ на определени арабски, кюрдски или турски кланове, които често водят ожесточено съперничество помежду си. Всекидневието на обитателите на тези райони се реализира в „своите“ магазини, чайни клубове и джамии, при „свои” лекари и адвокати. Културните съпреживявания се въртят около пищни семейни сватби, гастроли на музикални звезди от родните им страни, медийно информиране от многобройните турски и арабски вестници и ТВ-сателитни канали. С ентусиазъм и стечение на масите се посрещат гостуващи турски полици, като премиера Ердоган, който неотдавна на препълнен стадион сред развълнувано море от червени флагове с полумесец нарече „асимилацията“ на своите сънародници в Германия „престъпление“ и настоя за повече улилища и гимназии на турски език.

Зачестяват признаците, че дори спорни граждански въпроси се решават предимно вътре в етническата общност, в рамките на традиционната култура. Правната система на Германия се възприема като чужда и незаслужаваща доверие. Така се затваря кръгът на изолация от общогерманската действителност, контактите с която се ограничават до администрацията за изплащане на социалната помощ и за жилищно настаняване. Съгласно редките откровени заявления на полицейски служители, дори силите на обществения ред избягват да замръкват в определени квартали на споменатите райони. Не са вече голяма рядкост и открито враждебни изяви на групи младежи срещу изпълняващи задълженията си полицейски служители.

В споменатата си статия в списанието „Lettre...“ Сарацин бе описал и други явления, по принцип познати, но официално премълчавани или медийно разхубавявани за избягване на „излишно етническо напрежение“. Става дума за организираното доставяне на млади и дори малолетни момичета от Анадола за невести на местните турски и кюрдски ергени второ и трето поколение. За кланово-семейната принуда за забулване с фереджета, за ширещата се в тези квартали битова и организирана престъпност, за така наречените „убийства на честта”, когато най-често братята на предпочела модерния живот девойка, убиват сестра си за да спасят семейството от „позора“.

Веднага, с неумолимостта на Павловия рефлекс, върху социалдемократа Сарацин се нахвърлиха радетелите на „политическата коректност” и мултикултуралистите от ляво. Негови съпартийци го призоваха публично, да напусне партията и дори започнаха процедура по изключването му. Повечето големи медии затръбиха същата стереотипна мелодия: расист, популист (десен), невеж и безотговорен политик, опасен подпалвач на обществено напрежение, ислямофоб.

В течение на месеци Тило Сарацин бе обект на остра критика. Постепенно кампанията позаглъхна, докато от две седмици не набра нова, трескаво активна сила. Разбра се, че в реномираното издателство DVA излиза книга на финансовия експерт под заглавие „Германия се самоликвидира”. Далеч преди някой да бе видял, камо ли прочел обемистия том, на основата само на няколко откъса по списанията, Тило Сарацин стана обект на всеобщо официално охулване и заклеймяване (неслучайно ползвам тази обременена дума). В стил, фатално напомнящ на нас, туземците от архипелага на милиционеро-социализма, някогашните кампании срещу нарочените за дисиденти и клеветници на строя, големите медии се занадпреварваха, кой да се разправи по-ярко, демагогски и не без унизителни нападки на личностно ниво с нестандартния автор.

Критиката започнаха, както можеше да се очаква политически кръгове на Зелените, социалдемократи, различни мигрантофилски сдружения. Към тях бързо се включиха и политици от консервативния ХДС с публични призиви към Бундесбанката да отстрани Сарацин от своето ръководство за да не позорял образа на Германия по света. За пръв път в историята на Федералната република, канцлер си позволи да влезе в ролята на литературен критик. Чрез своя говорител Ангела Меркел възмутено осъди книгата, която била „клеветническа и обидна” за чужденците в Германия и освен това „не била от полза”...

Избраният неотдавна по благоволението на Меркел президент на републиката Вулф също реагира и препоръча на борда на Бундесбанката, да се раздели от своя член, който „вредял” на имиджа на Германия. Президентът на независимата (!) институция Бундесбанк Вебер, който храни надежди да бъде предложен от Меркел за президент на ЕЦБ нямаше друг изход и на спешно свикано заседание бордът реши да отстрани своя колега Тило Сарацин. Това става без той да е нарушил никакъв статут на банката и само заради формулирани в книга, експертно обосновани негови социално-политически възгледи...

СДПГ, партията на Тило Сарацин, издигнала го заради неговата компетентност преди 2 години на високия пост в националната банка, сега побърза да се разграничи от своя многогодишен член. И то въпреки, че той заявява навсякъде, че до гроб не желае да се разделя от червената си членска книжка. Водещи социалдемократи се надпреварват в охулването му, а партийната му организация започна процедура по изключването му.

Вълненията на политическата класа, колкото и да са пресилени и по същество слабо обосновани, са все пак обясними именно с политически съображения. Социалдемократите се стремят да привличат в бъдеще колкото се може повече от гласовете на получаващите германско гражданство (съгласно от тях приетото законодателство) турски мигранти. Консервативните партии пък имат всички основания да се опасяват, че идеите на Сарацин, веднъж публично формулирани от човек с неговия интелектуален потенциал, при това съвършено чужд на дясно-екстремистките и неонацистки маргинални групировки, могат да срещнат силна подкрепа сред избирателите. Това би станало очевидно за сметка именно на консервативния електорат.

Не така лесно обяснима е реакцията и кампанийната политика на всички големи, обществени и частни медии. Главни и замглавни редактори, елитни коментатори и мераклии за отличаване млади журналисти се надпреварват в общ хор по сякаш зададена от едно място партитура, с едни и същи шаблонни обвинения и демагогски изкривявания на тезите на Тило Сарацин. Прилагат се всички регистри на медийното очерняне с познатите публицистични жестикулации на възмущение, на осъждане и искания за разправа с неудобния автор.

Присъствах на първата пресконференция при представянето на книгата на Тило Сарацин в Берлин. Залата е на самия край на някогашния Източен Берлин, досами линията на някогашната Стена. Стълпотворението на водещи журналисти, на известни звезди на публицистиката, на безброй камери и микрофони бе необичайно. Затова пък атмосферата в залата ми се стори странно позната и близка до ситуацията от тази страна на реката Шпрее допреди 20 години.

Помнещите онази медийно-партийна реалност не можеха да не разпознаят хищния израз по лицата на заелите централни места в залата грандове на германската публицистика - всеки с партийно поръчение в джоба си. Познати бяха подигравателните им гримаси при словото на представящата книгата смела и критична към исляма турска публицистка Неджла Келек, презрителните коментари за тезите на Сарацин, натегаческите напъни на младите журналистки, съзнаващи, че поставят ли на тясно с един лукаво формулиран въпрос, пържения на бавен огън на подиума автор, могат да осигурят за дълго кариерата си. В този ден - и то далеч не само по мое мнение - духовете на идеологическите чистофайници на Хонекер сякаш отново се бяха надвесили над столицата на обединена Германия.

Разговарях и с колеги, които познавам и които не криеха, че споделят тезите на Тило Сарацин за критичното развитие в някои мигрантски общности и за неспособността на социалната държава да се справи с натрупаните проблеми. Същевременно те са наясно, че не могат да споделят тези симпатии в своите редакции на големите всекидневници, защото „отгоре” им е спусната друга линия: Сарацин си играе с огъня, Сарацин унижава мюсюлманските мигранти, Сарацин е расист, Сарацин е лаком за пари. Сарацин е суетен популист.

Това е лайтмотивът, под който се разиграва тези дни медийната реалност в Германия. Под този съпровод става все по-голяма пропастта между фикцията, която си създава политическият и медиен елит и другата действителност - тази на гражданите, всекидневно сблъскващи се с описаните от Тило Сарацин компетентно, с помощта на сериозна статистика и интелигентен анализ, проблеми на Германия 2010. И ето че изведнъж нервността на политическата класа става обяснима. Защото със своята трескава и необоснована реакция политиците от големите т.н. „народни” партии СДПГ и ХДС провокират тъкмо онова, което се стремят да избегнат.

Плакативно наричаният „глас на народа” започва да се чува все по-осезаемо. Книгата на Тило Сарацин бе разграбена още в деня на излизането й. За броени дни издателството пусна още 4 тиража, но излезлите до сега 180 000 не могат да задоволят и минимална част от интереса. Интернет книжарницата Амазон приема заявки за след седмици, а коментарите на читателите там, както и във всички сериозни интернет форуми са поразително единодушни: най-после един политик, който да изрича нещата и да поставя диагнозата, позната на всеки, живеещ реален живот в големите германски градове. Както се чува, големите партии са затрупани от писмени протести на свои членове, които се възмущават от демагогското третиране на книгата и на нейния автор. Плахо проникващи на повърхността резултати от проведени сондажи сочат впечатляващи 80 % на подкрепа за Сарацин и тезите му, колкото и деформирано да се представени те в големите медии.

Истинският обществен дебат, извън политически коректните, гладки и нищо не означаващи вече медийни говорилни на мултикултурализма, сега се води в интернет. Няколкото популярни сайтове и блогове, в които пишат блестящи публицисти, за които трудно се намира място в послушно мениджираните медии регистрират тези дни лавинообразно нарастване на посещаемостта. Германската общественост не е пасивна и политически апатична - тя просто измества фокуса на своето внимание. Настрани от презастраховащите се, благополучно устроени носители на политическата власт и техните медийни застъпници. С интерес и симпатия към онези, изговарящи истини, които в течение на десетилетия бяха и са табу в публичния живот.

Кампанията „анти-Сарацин” и съпровождащите я рецидиви от една уж съвършено чужда и отминала действителност маркира според мнозина историческа преломна линия. Едва ли само предстоящата есен обещава да бъде гореща и напрегната в Германия.

Пасажи от „Германия се самоликвидира“ на Тило Сарацин, Мюнхен 2010

„През последните 45 години никога не е воден разумен дебат за демографското развитие в Германия. Който не бе готов да се включи в строя на оптимистите и вечните успокоители, на рицарите на безпроблемността, който дръзнеше да прояви загриженост, бързо констатираше фрустриран, че остава сам самичък. Нерядко такъв индивидуалист се оказваше натикан в ъгъла в ролята на реакционен националист. Общественият дискурс в Германия се намира в едно странно противоречие: от една страна в публичното пространство преобладава страстта към развлеченията и скандалните разкрития, а от друга в него господстват евфемизмите на политическата условност:
- десетилетия не беше позволено да кажеш и дума за спада на раждаемостта, без да рискуваш заклеймяването ти като реакционен шовинист
- социалното бреме на неуправляваната миграция бе табу, а разговорът за това, че хората са различни - едни интелектуално по-надарени, други - по-малко, едни по-мързеливи, други по-трудолюбиви, някои повече, други по-малко морално устойчиви, бе съвършено невъзможен
- табу беше да се казва, че може и да избуташ 90 % от учениците от дадена година до матура, но едва ли и 10 % от тях ще отговарят на изискванията да следват математика
- табу бе да се твърди, че като народ губим средностатистически интелигентност, щом по-интелигентните сред жените раждат по-малко на брой деца от средното или въобще нямат деца
- табу бе да се твърди, че индивидът е сам отговорен за своето поведение, а не обществото...”


„Като икономист и политик съм констатирал постоянно, че когато си на отговорна позиция може и да не е невъзможно, но поне е изключително трудно да изговаряш неудобни истини. Има разбира се политическа мъдрост в това да се концентрираш върху решими проблеми и върху предложения, които мнозинството би подкрепило. Но такъв подход усложнява както ясния анализ така и необходимата терапия и ако човек не внимава, умът му може бързо да се замъгли до пълна загуба на способността за лична преценка. Всички водещи политици са в това положение; мнозина от тях търсят спасение в плитки води. А същевременно в обществото е налице много силна потребност към неразкрасената истина. Онзи обаче, който реши да задоволи тази потребност, поема голям политически риск и лесно става жертва на медийната власт, която упражняват политически коректните....”


„Икономически погледнато Германия се намира в късната фаза на онази златна епоха, която започна около 1950 г. и сега бавно отива към своя край. От 20 години реалният доход на трудово заетите не се покачва, след най-късно 10 години той ще почне да спада и вследствие на демографските деформации този тренд ще се запази. Такава прогноза не се връзва с актуалните успехи на германския експортен бизнес, не пасва към инициативите за елитно качество на образованието на германските университети и не пасва към многобройните други хубави новини, с които ни радват всекидневно. Каква полза има обаче от такива краткосрочни успехи, когато пропиляваме базата за бъдещ растеж на жизнения стандарт и то и количествено, и качествено:
- количествено, защото от 45 години насам всяко ново поколение е с около 1/3 по-малко от предходното, при същевременно запазване на средната продължителност на живота,
- качествено, защото способностите за образование и предпоставките за образование на новородените устойчиво се влошават, а в манталитета на новите поколения закърняват онези качества, които са основа на всеки продуктивен възход...”


„... Броят на мигрантите мюсюлмани в Германия възлиза по мои изчисления на 6 до 7 милиона. Средната им възраст е под 30 години, докато средната възраст на автохтонното немско население е 45 години. Дялът на мюсюлманите между под 15-годишните е вече 10 %, техният дял сред новородените е значително по-висок.

От 15-те милиона души в Германия с миграционен произход, 25 до 45 % произхождат от мюсюлмански страни. Но в тази група са концентрирани 70 до 80 % от проблемите на мигрантите, свързани с комплексите образование, трудов пазар, социални трансферни плащания и престъпност. Недиференцираното вкарване на всички мигранти в „един кюп”, както се прави в Годишния статистически доклад на правителството е заблуждаващо. То пресилва проблемите на успешните групи сред мигрантите или дори внушава проблеми там, където такива няма. Същевременно този метод завоалира специфичните интеграционни проблеми, свързани с мигрантите от мюсюлмански страни. Много по-ниско отколкото сред другите групи е средностатистическото участие на мюсюлманите в Германия на пазара на труда и в областта на образованието, а много над средното е тяхната квота сред получаващите социални трансферни плащания и в престъпността с употреба на насилие...”


„Надеждите, че интеграцията на мигрантите мюсюлмани, която се измерва с успехите в областта на образованието, представеността на пазара на труда и при владеенето на езика ще отбележи успехи в течение на годините не се изпълниха. Напротив, степента на интеграция и готовността за интеграция изглежда че спадат и това се отнася с особена сила за второто и трето поколение. Причините се крият в недостатъчните успехи на мюсюлманските младежи в системите за образование и професионално обучение, в преобладаващото сключване на бракове с партньори от родината, но и в прекомерната фиксация върху традиционната родна култура..”


„Неджла Келек, Сейран Атеш, Гюнер Балджъ са израснали в Германия публицистки от турски произход. Те, също както забягналата от Холандия Хирси Али, от години се опитват да убедят германската общественост, че ислямските общества са колективистични по характер, че на тях са им присъщи презрението и потискането на жената, които често ескалират до прояви на насилие.

Част от германците - включително от обществения елит - не могат да схванат проблема. В техния непосредствен битов, семеен, работен свят мюсюлманските мигранти не присъстват пряко или ако ги има, то само като домашни чистачки или като екзотични статисти по време на Карнавала на културите в берлинския квартал Кройцберг. Нещо повече, част от интелектуалците и либералните медии дори изпитват зле прикрито злорадство от факта, че мюсюлманската миграция руши устоите на Германия...”


„Завършвам тази книга с два постулата:
1. Всяка държава има правото да решава, кой може да имигрира на територията й и кой не.
2. Западните и европейски ценности и съответните културни особености на народите си струва да бъдат запазени. И след 100 години датчаните трябва да могат да живеят като датчани сред датчани, а германците като германци сред германци, стига да го желаят.

Срещу изразената в двата постулата ценностна система на една гражданска средна класа се води в Германия от десетилетия ожесточена борба - с открити и с прикрити средства. Който мисли по този начин бива отритнат в ъгъла на реакционната десница. Разпространеният в Германия мним либерализъм в традициите на поколението от 68-година, смята всяка форма на демографска политика за осъдителна и всяка имиграция за по принцип добра. Управлението или ограничаването на миграцията е според тези кръгове нещо незаконно или поне неморално. Във всички случаи то се смята за израз на мрачни националистически стремежи за запазване на германския характер на Германия.

Аз желая обаче моите потомци и след 50, и след 100 години все още да живеят в една Германия, в която езикът на общуване ще е немски и в която хората ще се чувстват германци, страна, която ще е запазила и развила своите културни и духовни способности, страна, улегнала сред Европа на отечествата. Ще ме извините, но за мен този въпрос е по-важен от въпроса дали през следващите 100 години нивото на Северно море ще се покачи с 10 или с 20 см. Сигурен съм, че и нашите източни съседи в Полша желаят и след 50, и след 100 години да са поляци, също както французите, датчаните, холандците и чехите желаят съответно същото за своите народи и страни...”


„... Ако обаче масовата имиграция на чужди на образованието и културата групи от Африка, от Близкия и Среден Изток продължи, проблемите ще се задълбочат. Мнозина не желаят да чуят това. Продължим ли в този дух, всяко ново поколение германци ще бъде с една трета на брой по-малко от предходното и при това образованите слоеве ще се свиват все по-ускорено. Липсата ще попълваме с анадолски селяни, с палестински бежанци и с бежанци от зоната Сахел.

Германия няма да загине с внезапен гръм и трясък. Тя ще си угасне тихо и мирно заедно с германците и с демографски обусловеното изчерпване на нейния интелектуален потенциал. Германското в Германия се разрежда и изтънява все повече и повече, интелектуалният потенциал се губи още по-бързо. Кой ще познава след 100 години „Нощната песен на скитника” на Гьоте? Ученикът на Корана от съседната джамия едва ли...

Но дори и да няма повече германци, Северогерманската низина няма да остане безлюдна. В Централна Европа винаги ще живеят хора. Климатът е приятен, централното местоположение дава предимства, а наследената инфраструктура е добра. Само германските острови на територията, която носи названието Германия, ще стават все по-малки и малки, ако не се промени нещо фундаментално. Няма да е нужно кой знае колко време - нашите внуци и правнуци ще го преживеят. Германският елемент може да изчезне от Централна Европа, както е изчезнал гръцкият от Мала Азия. Само дето ще е по-бързо и вероятно ще е без кръвопролитие. Нас, германците няма да е нужно да ни прогонват, ние се сбогуваме тихичко от историята, според закономерностите на таблицата на смъртността на Федералната статистическа служба...”

---

Превод: © Милен Радев

Съвременна Европа - олицетворявана от Европейския съюз – е de facto протодържавно  образувание от социалистически тип, облечено за приличие в капиталистически одежди.
Подобни общества са изградени върху  основни показатели, предпоставящи всички останали като произтичащи от тях:

-   СОЦИАЛИЗЪМ – една обществено-политическа структура, имаща своя първообраз във ФЕОДАЛИЗМА – идентична система на собствеността (държавна), същите зависимости между елити и демос, между суверен и поместни феодали;
-   АТЕИЗЪМ – Случаен ли е фактът, че Европейският парламент категорично отхвърли идеята в Конституцията на Европа  да бъде записано, че тя е общност на държави с християнски традиции?
-   ДВОЕН СТАНДАРТ – Осъждане, съпроводено с наказване  престъпленията на фашизма и национал-социализма, покаяние от страна на деца, внуци и правнуци на престъпниците; и тотално пренебрегване на призивите за осъждане и наказване  многократно по-геноцидните престъпления на социализма (евфемистично назоваван „комунизъм“), подигравки от страна на деца, внуци и правнуци на престъпниците ("БСП ще поеме вината, но с мезе"), довеждане на българското население до скотска борба за оцеляване (ситуация, предизвиквана от несмущаваното от демократичния Запад ограбване на националните ни богатства);
-   ИЗВРАТЕНОСТ - ХОМОСЕКСУАЛИЗЪМ – Това геноцидно течение е намерило изключително благодатна почва до степен европейски парламенти, министри, кметове (да не говорим за т.нар. „културни дейци“, особено в сферата на всемогъщите медии) да развяват с подчертана гордост смрадливата част от тялото си като знаме на Свободата, Братството и Равенството;
-   СРАМНА  ПЕРФИДНОСТ при назначаването на ключови постове наследници на  изявени комунистически сатрапи и/или сътрудници на комунистически тайни служби ( виж за подробности  http://iankov.blogspot.com/2010/08/6.html  ) и мълчаливо отхвърляне на автентичните борци срещу източноевропейския тоталитарен социализъм;
-   ТРИВИАЛНА ЗАСЛЕПЕНОСТ от силата на парите, необуздана склонност за раболепна религиозна почит към Златния телец – бил той ограбените от комунистите и прехвърлени в западни банки пари на  българската нация, подкупното заемане на  космически платени постове във фирми на довчерашните „гробокопачи на капитализма“ ( Геншер ),  или геноцидното третиране на софиянци – и не само на тях ( виж   http://iankov.blogspot.com/2010_09_01_archive.html  );
-   ИЛЮЗИИ за Равенство там, където Злото (Варварството) постулира безпрекословната отстъпчивост на Доброто (Цивилизацията). Резултатът е предизвестен: „...Варварството умее да изгражда и да поддържа у своите носители висока степен на дистанцираност, на страх и на ненавист към цивилизацията, и при тази именно нагласа винаги интерпретира цивилизацията съвсем не просто като „враждебна“, съвсем не и като „обективна историческа алтернатива на самия феномен на варварството“, а единствено като „дяволско изобретение“, прелъстяващо и хаотизиращо считания за идеален варварски свят.“ (с.264 от монографията на проф.Янко Н. Янков-Вельовски ЛЕГИТИМНИТЕ ОСНОВИ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ – С., „Янус“, 2007. – 490 с.).
 
Перспективата?

Или читавата богобоязлива християнска част от западноевропейския елит ще поеме курс на връщане към Бога и християнските ценности, създали и утвърдили проспериращата Западна Европа,

или

ислямският фундаментализъм, коопериран с късогледството на европейския социалистически парламентаризъм ще доведат до закономерното възникване на

СЕРИСИ (Свещен Европейски Радикален Ислямски Социалистически  Интернационал).

Дали тогава Европа ще е добро място за живеене...

http://www.dnevnik.bg/sviat/2010/09/26/965960_angela_merkel_zae_tvurda_poziciia_spriamo_imigrantite/

Ангела Меркел зае твърда позиция спрямо имигрантите

(http://www.dnevnik.bg/shimg/zx450y250_965961.jpg)

Имигрантите трябва да се интегрират по-добре в германското общество, да знаят немски език и да се подчиняват на всеки един закон. Това заяви германският канцлер Ангела Меркел в събота вечерта пред членове на Християндемократическия съюз.

Изявлението идва в период на спад на общественото доверие към канцлера. В същата ситуация беше и френският президент Никола Саркози, когато одобри акцията срещу ромските гета, уточнява Ройтерс.

Според наблюдатели думите на Меркел вероятно са адресирани към дясното крило на Християндемократическия съюз (ХДС), което се оплака, че тя тласка партията към политическия център. Канцлерът направи изявлението след седмици на разгорещени дебати за книгата на бившия водещ банкер Тило Зарацин, в която той обвинява турските и арабските имигранти, че "понижават коефициента на интелигентност на Германия и живеят на гърба на държавата".

Първоначално Меркел и по-голямата част от политиците упрекнаха Зарацин, но неговата гледна точка дръпна чувствителна струна сред обществеността и много от членовете на дясното крило на ХДС, припомня Ройтерс.

"Всеки, който иска да живее в нашата страна, трябва да спазва нашите закони, да научи нашия език и да приеме правилата на нашето общество и всеки член на нашата конституция", каза Меркел на заседание на ХДС в Майнц.

Още преди десетина дни Меркел обяви, че ще се справи "строго" с чужденците, които не желаят да се приобщят към германското общество. "Трябва ясно да покажем на чуждестранните родители, че единствено образованието може да предпази децата им да не попаднат в задънена улица", категорична беше Меркел. Тогава обаче канцлерът предупреди и сънародниците си да свикват с джамиите.

В Германия живеят около 4 милиона мюсюлмани. Повечето от тях са от турски произход, а към 280 000 - от арабски. Някои са интегрирани добре с германското население, но други живеят в общности, в които мюсюлманските традиции преобладават и се говори много малко немски език, отбелязва Ройтерс.

Хеерт Вилдерс: „Германия, изпълнена с джамии и населена със забулени жени, не е вече Германия на Гьоте, на Шилер, на Хайне, Бах и Менделсон!“
 
Звездата на холандската политика на първо посещение в Германия

(http://de-zorata.de/images/stories/gallery/Wilders0.jpg)
 
Милен Радев, Берлин
 
Няма още и два месеца от избухналия в Германия скандал с книгата на бившия министър и управител на Бундесбанката Тило Сарацин, а в обществената атмосфера тук вече се усеща ефектът от неговите решително формулирани тези.
 
Едногласният фронт на иронизиращите и охулващите автора традиционни медии започва да се рони. Все по-често, тук и там пробиват и се чуват гласове и то гласове на хора с авторитет, които потвърждават диагнозите на Тило Сарацин. Сразени от незапомнения успех на книгата и многохилядните читателски аудитории, които той събира на своите четения из страната, политици, синдикалисти и публични фигури, макар и все още уклончиво, започват да признават наличието на сериозни проблеми с интеграцията на мигрантите в Германия.
 
През уикенда немислимото до скоро стана реалност: на спешно свикана конференция на Синдиката на учителите в Берлин – една определено лява организация - бяха обсъдени актуалните тезиси на засегнати учители от най-проблемния берлински квартал Нойкьолн. Те изнесоха публично факти за поголовния тормоз, на който са подлагани в училище от страна на мюсюлманските им съученици немногото, останали в този квартал германски деца. Описани бяха поразителни форми на физическо и психологическо насилие от страна главно на арабски и турски младежи в класните стаи, в училищните дворове и по улиците на Нойкьолн и Кройцберг.
 
Типично в стила на старата „политическа коректност“ реагира един от училищните директори. Според него не бивало да се говори за антигерманска дискриминация, защото жертви на тормоз и насилие в тези квартали били не само немски, но и американски и еврейски деца... След бурни дебати синдикалистите накрая се самоуспокоиха с „правоверната“ диагноза, че по никой начин не ставало дума за германофобия, а за „протест на социални лузъри“, отчаяни от безперспективната си ситуация...
 
Такъв тип „диагнози“ междувременно се възприемат със съответния сарказъм и възмущение от онази все по-голяма част от германската публика, която не крие разочарованието си от традиционните партии и от мейн-стрийм медиите, конструиращи и обслужващи обществени схеми без много пресечни точки с реалността.


Много по-силно от сарказъм бе отношението на активните граждани, които този уикенд, точно в дните на 20-годишния юбилей от Обединението на Германия участваха в проявите на няколко новосъздадени и основаващи се граждански и политически субекта в Берлин.
 
„Гвоздеят“ без всякакво съмнение бе първото гостуване в Германия на холандския политик, лидер на „Партията на свободата“ Хеерт Вилдерс, постигнал сензационен резултат на последните парламентарни избори и сега участващ в управлението на Холандия, толерирайки правителство на малцинството.
 
Хеерт Вилдерс бе поканен в Берлин от депутата в парламента на федералната провинция, доскорошния член на фракцията на консервативната ХДС, Рене Щадкевиц. Политикът от Източен Берлин придоби име през последните години, когато единствен от колегите си активно подкрепи гражданска инициатива против строежа на турска джамия в благопристойния, буржоазен, населен изключително от германци квартал Панков. След поканата към Вилдерс Щадкевиц бе подложен на силен натиск от своята партия да я оттегли, а когато отказа да се подчини, бе спешно изключен и от партията, и от парламентарната група.
 
Реалността в Германия и в частност в Берлин е такава, че подготовката на посещението на холандския политик трябваше да се извърши в условията на дълбока конспиративност. От една страна властите следят с орлово око всеки повод за обвиняване на германските партньори на Вилдерс в разгаряне на национална омраза и дискредитиране на религиозни общности – обвинения, подобни на онези, заради които самият Вилдерс е изправен тези дни пред холандския съд. Негласното влияние стига до там, че хотели и собственици на зали се подлагат на натиск за да не дават под наем помещенията си за подобни публични прояви.
 
От друга страна левицата и нейните особено агресивни екстремистки групировки са винаги нащрек и чрез интернет мрежите активират своите симпатизанти за предотвратяване на всяка изява на заклеймяваните от тях като „ислямофоби“, „ксенофоби“, „расисти“ и „неонацисти“ политически противници.
 
От седмици, регистрираните за срещата с Хеерт Вилдерс, бяхме известявани от организаторите с кодирани имейли за развитието на програмата, а последните дни със сложна система на пароли и месиджи получихме едва 2 часа преди началото указания за точното място на срещата – реномирания хотел „Берлин“. Пред входа все пак се бяха събрали 50-на протестиращи комунисти и мигрантофили, държани в шах от масивно полицейско присъствие. Не се мина разбира се без дюдюкания и скандирания, точно колкото да се даде повод на големите берлински вестници на другия ден да озаглавят материалите си с образци на журналистическа балансираност и обективност като „Хеерт Вилдерс посрещнат с освирквания и аплодисменти в Берлин“.
 
Аплодисменти е доста слабо понятие за онова, което се случи в залата, препълнена с около 600 души от цяла Германия, с гости от Австрия, Италия, Франция. Водещ бе Щефан Херре, създателят на най-популярния, все по-масово четен блог в Германия „Politically Incorrect“, дефиниращ своята платформа така: „новини срещу течението • проамерикански • произраелски • срещу ислямизацията на Европа • за Конституцията и човешките права“.
 
След него говори депутатът Рене Щадкевиц. Той трудно може да бъде наречен харизматичен лидер, едва ли е и роден оратор, но звучи спокойно, разсъдливо, въздейства автентично и неафектирано. Още в началото Щадкевиц разграничи критиките към исляма като политическа система с тоталитарни елементи, принципно противна на германската конституция, от отношението към хората, които го изповядват, към умерените и добронамерени мюсюлмани. Който обаче иска да живее в Германия, заяви категорично Щадкевиц, трябва да се съобразява с Конституцията, да бъде лоялен и да приеме, че основните ценности на тази страна имат юдео-христиански фундамент.
 
Като бивш член на ХДС германският политик изказа недоумението си от думите на канцлера Меркел, че съжалявала за новосъздаденото правителство в съседна Холандия и се извини на Вилдерс за оскърбителните атрибути, използвани от председателя на тази партия по негов адрес като „десен популист“, „демагог“, който „демонизира цяла една религия“ и пр. Така могат да говорят само политици, каза Щадкевиц, които не са разбрали, че тяхната същинска задача е да защищават интересите на своя народ и нищо повече от това. Госпожа Меркел, увери госта Рене Щадкевиц, не изразява мнението не само на мнозинството от германците, но дори не и на мнозинството в собствената си партия ХДС.
 
Вместо да осъжда политическия избор в една съседна европейска държава канцлерът Меркел би трябвало да надигне глас на протест, когато в Турция се тормозят и убиват хора само защото са християни, когато в ислямски страни жени са изтезавани и убивани по законите на шариата, когато момичета се омъжват насилствено или когато в Центъра на Берлин левичари публично изгарят Библията, продължи Рене Щадкевиц.
 
Прекъсван от постоянни аплодисменти Щадкевиц не скри, че според него предстои съществена промяна в партийнно-политическия баланс на силите в Германия. Без да го заяви директно, той даде да се разбере, че предстои формалното основаване на новата, отдавна очаквана, Партия на свободата и много енергично отхвърли всякакви опити за сплашване, за съдебна разправа и за изнудване, защото по неговите думи „сега, през 2010 година нещата са стигнали толкова надалеко, че нашата критика, нашите намерения не могат повече да бъдат елиминирани“.


На Хеерт Вилдерс се падна ролята да съобщи публично за предстоящата нова партия в Германия и да пожелае на своя германски колега същия успех, който има неговата партия в Холандия. В началото на почти едночасовата си реч на перфектен немски, русокосият Вилдерс цитира неотдавнашното изказване на Ангела Меркел, че в бъдеще в Германия неминуемо ще има повече минарета. Този пасаж взриви залата с викове на възмущение и освирквания, преминали в аплодисменти след призива на госта „Нека не приемаме като неминуемо неприемливото за нас, а да направим всичко необходимо за да го предотвратим!“
 
В центъра на изложението на Хеерт Вилдерс бе исторически преглед на развитието на исляма и последователните вълни на неговата експанзия на Запад. Основен източник за преценката му на актуалния ислям са изследванията на американския професор Бърнард Луис, който в труда си „Комунизъм и ислям“ открива паралели в тоталитарния характер на двете системи. Вилдерс цитира и политолога Марк Алекзандър: „Погрешно е да се мисли за исляма като за една от големите световни религии. Ислямът е или политическа система или не съществува въобще и при това е политическа система с духовно измерение. Той няма да се спре пред нищо преди да елиминира Запада, преди Западът да бъда тотално ислямизиран“.
 
В детайл Вилдерс разгледа сравнителния анализ, който Марк Алекзандър прави на комунизма, националсоциализма и исляма и изтъкна впечатляващи паралели в трите системи – от принудата на цели народи да водят живот според предписанията на тоталитарната доктрина, през безмилостните чистки и налагането на еднопартийна диктатура до екстремния антисемитизъм. Ислямът като заплаха, каза Хеерт Вилдерс може да бъде наречен комунизма на нашето време. През 1848 г. Маркс писа за призрака, който броди из Европа – призрака на комунизма. Днес, смята Вилдерс, един друг призрак броди из цяла Европа – призракът на исляма. Опасността е също така политическа и също така екзистенциална за европейските ценности както опасността от комунизма в миналото – защото ислямът не е само религия, но е политическа идеология.
 
Тъй като ислямът е глобален и не познава граници, само една силна и ефективна международна организация може да се бори с неговото влияние, смята Хеерт Вилдерс. Такава организация ще бъде създаденият от него Алианс на свободата, в който ще влязат всички сестрински партии в Европа.
 
Дисидентите от съпротивата срещу комунизма като Солженицин, Хавел и Буковски учеха, че трябва да се живее не по лъжата, припомни Вилдерс. Свободата иска постоянно да си готов да я защитаваш, същото е и с истината. Според Солженицин истината рядко е сладка, но най-често тя е горчива. Трябва да имаме смелостта да погледнем днешната истина в очите, трябва отново да се научим да ценим свободата и да сме готови и на жертви за нея. Само тогава имаме шанс да оцелеем като цивилизация, смята холандският политик.
 
Паралелно на срещата с Хеерт Вилдерс, в Берлин се проведоха още две публични срещи на организации, които се идентифицират с тезите на Тило Сарацин в неговата шумно оспорвана и одобрявана книга „Германия се самоликвидира“. На Потсдамския плошад Гражданското движение „Пакс Европа“ бе призовало на митинг под заглавие „За демокрация и човешки права – срещу идеологията на несвободата“, а на централния западноберлински площад пред Мемориалната църква самозаявеното за дясно гражданско движение „Про Дойчланд“, което вече регистрира политически успехи в региона на Кьолн с твърдата си съпротива срещу строителство на нови джамии бе призовало на първия публичен митинг на солидарност с Тило Сарацин. „Про Дойчланд“ вече започва агитацията си за предстоящите през 2011 г. парламентарни избори в Берлин.
 
Интересно и за двете движения, свързвани в медийното пространство с дясно-екстремистки задкулисни сили, бе ярко и многократно заявяваната симпатия с Израел като фронтова държава, нуждаеща се от всеобща солидарност в борбата си с най-агресивната част от исляма. Въпреки силното полицейско присъствие, големи групи леви демонстранти успяха да стигнат в непосредствена близост до проявата и с безогледни скандирания, кречетала и свирки почти провалиха речите на своите опоненти. Освен обичайните „Вън нацисти от Германия!“, „Затваряйте си плювалниците!“ сред най-любопитните и навеждащи на много размишления скандирания на съвършено загубилите контрол, забулени в черно, развяващи червени знамена демонстранти бяха такива като „Никога вече Германия!“ и „Отворете границите за всички чужденци!“
 
За сега изглежда сякаш двете последни организации нямат персонален и политически потенциал за по-сериозно участие в политическото пространство на национално или берлинско ниво. Новата партия на Рене Щадкевиц обаче при едно обмислено позициониране пред избирателите, с вече загатнатите организационни възможности и с капацитета, който блогът „Politically Incorrect“ дава като достъп до новите средства за информация, би могла да създаде сериозни проблеми пред партията на Ангела Меркел, която все повече престава да бъде политически дом за разочарования консервативно-либерален избирател.

Преди четвърт век написах книга, посветена на малцинствената проблематика. Един от изводите на изследването гласеше: "Деликатен и засега въобще незабелязван е въпросът за съотношението между упражняването на друга, освен християнска, религия у нас. Ние потвърждаваме, че определен брой български граждани изповядват исляма. В определен момент е възможна промяна на турската позиция: от претенции за "турско етническо малцинство" към такива за р е л и г и о з н о   м а л ц и н с т в о." (Разбира се, книгата беше забранена за печат, а ръкописът – прибран в секретната каса на министъра на външните работи).

Ето че (макар и с 25-годишен толеранс) изводът се потвърждава.

Всъщност религията няма място в политиката. Неслучайно Исус Христос казва: "-Отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието – Богу" (Матей 22:21). Католическото Средновековие показа по достатъчно убедителен начин (чрез Инквизицията) вредата от неспазването на това правило. С няколковековно закъснение днес друга религия се надига със същите политически претенции: "Свещеният джихад" върви по стъпките на "Свещената инквизиция".

Съжалявам Милене, знаеш че рядко пиша за да противореча на някого, но това писание ми идва малко в повече. С нетипична за мен категоричност ще кажа:

Хеерт Вилдерс е популист. Не знам дали е десен популист, но е гаден и долен популист. Той е маркетингов политик от най-лошите. В сравнение с него, много от обществените дейци, които не веднъж съм квалифицирал като „пластмасови политици”, заради огромната роля на маркетинговите хватки  и пи ар похватите при възхода им, са направо праволинейни, идейно подковани, дълбоко принципни хора.

Вилдерс търси единствено компоненти за „маркетинговия си микс”. До скоро търсеше врагове в наше лице и в лицето на румънците, сега е решил да помърсува и на немска територия. Знам, че напоследък в нашия форум е признак на бон тон да се порицава политическата коректност, но едва ли точно образът на Вилдерс отговаря на естественото желание да се преразгледат някои установени постулати на същата тази политическа коректност.

Вилдерс е политически вампир, който бозае от страховете на хората. Той не желае проблемите да бъдат решавани – той иска да има проблеми. Когато ги няма, сам е готов да ги създаде, защото това е горивото в двигателя на политическата му машина.

Запознат съм в известна степен с биографията на Вилдерс и с пътя към сегашната му съмнителна слава. Писал съм по въпроса ето тук:

http://teodordetchev.blog.bg/politika/2009/02/24/koi-iska-bylgariia-izvyn-evropeiskiia-syiuz.295425

Ще помоля да дискутираме, ако изобщо си струва времето и усилията, само след като въпросният линк бъде посетен. Смятам, че Вилдерс е опасен и поради факта, че в постоянното си търсене на нови, „оригинални” и дори екзотични врагове, той разфокусира вниманието от най-важните заплахи, които ние добре знаем.

За германския му последовател не ми се коментира – трябва да му се даде време на човека, за да видим каква партия ще отчува. Но че и той не е чел Корана, това е повече от ясно. Впрочем, всеки който твърди, че „Ислямът е тоталитарна идеология” или че „в Исляма се съдържат тоталитарни елементи”, автоматически отправя подобни обвинения и към християнството – Старият завет изобилства на такива „елементи”, с които се спекулира срещу Исляма. Същите тези „елементи”, които по понятни причини се откриват в Тората и в по-големи количества, са любим инструмент на поборниците срещу „юдейското зло”, „Световният заговор” и „еврейската напаст”. Волен Сидеров много ги разбера тези работи.

Разликата между Сарацин и Вилдерс е в това, че първият (Сарацин) е написал книгата си с ясното съзнание, че тя може да му донесе проблеми, стигащи до остракизъм и отхвърляне от обществото, докато вторият с безпогрешен усет се явява точно там, където може да се пожънат политически дивиденти.

Книгата на Сарацион със сигурност е изключително спорна, но намеренията му очевидно (поне така ми се струва на мен) са добронамерени. Друг въпрос е, че пътят към ада е постлан с добри намерения ...

Политическата деятелност на Вилдерс е пример за политическо лешоядство от най-долна проба. Това е.

Не смятам Хеерт Вилдерс за опасен демагог. Да, той е популист. Но популисти бяха и Тачър /нея холандският политик сочи като свой кумир/, и Де Гол. Да, Вилдерс понякога преминава границата с непремерени изказвания. Но за тях той е готов да си носи и отговорността - доколото знам, сега в родината му тече процес срещу него. Да, той е либертарианец и за него "юдео-християнските ценности" са повече аргумент, отколкото убеждение. Но, ако хвърлим поглед назад в историята - опазил ни Бог от напълно убедени в правотата си политици и идеолози...

Че България и Румъния са корумпирани държави и не бяха готови за приемане в ЕС, това знаем всички. Призна го наскоро и вътрешният ни министър в Брюксел /доколко такава откровеност влиза в рамките на  дипломацията, е друг въпрос/.

Можем ли да искаме да вкараме всички политици в един калъп: на благопристойния изказ, на балансирания подход, на компромиса, на зачитането на правата на абсолютно всякакви етнически групи, които сами не зачитат законите на страната,  дала им  подслон? Не е ли добре отвреме-навреме да се чуе и пророчески глас, който да разтърси заспалото "обществено мнение", преди да е станало прекалено късно. А комай в случая с ислямската заплаха - наистина е станало. Иначе нямаше по цяла Европа да печелят популярност и парламентарна сила партии, споделящи опасенията на Хеерт Вилдерс...

Аз лично с радост научих, че в събота холандските християндемократи са одобрили новата дясноцентристка коалиция, в която те ще влязат заедно с либералите на Рюте и с депутатите на Вилдерс.

г-н Дечев,
Не Вилдерс е измислил  и внушил "страховете" на хората!
 Нещата описвани като психологически и физически натиск върху друговерците, когато те останат малцинство, не са измислени от Вилдерс. Факти са.
 Случайно или не жителите на периферията на кварталите заселени с нехристияни, продават на безценица жилищата си и се изселват?  Както при нас в периферията на Столипино!  Жителите на заможните квартали, и политиците  може и да не искат да се главоболят с  проблема, но мнозина от европейците  го усещат. И това не са страхове насадени от някой си Вилдерс. Това са факти.
  Да се говори какво пише в Корана и в Стария завет и по това да се съди за мислене и поведение, НАМЕРЕНИЯ и практика е крайно наивно и некоректно. Ако сте общували с тези хора и то не от тази част, която обяснява и контактува с неверниците / думата за неверник и чужденец е една!/   а от онези, които изпълняват техните наставления, ще видите доста ясни разлики.   Защото не е важно какво е писано , а как се тълкува. И как се практикува!  А че имало И текст, който твърди обратното,  е подробност за удобство на проповядващите и оправдаващите.  
  Наистина,   ще се съглася с написаното от Милен, че Ислямът за огромното мнозинство проповядващи и практикуващи е повече политическа доктрина, отколкото религия.  А целта на всяка политика е да вземе властта!

  В целия пост критикувате Вилдерс.  Но не е въпроса какъв и кой е той. А дали хората в Европа имат основание за "страховете си",   както ги наричате.

Тео, категорично няма да се разберем с теб по тази тема. Опитах се доста отстранено да предам своите впечатления от срещата и изявата на Хеерт Вилдерс. Ако бях се впуснал в по-лични мнения за казаното от него, щеше сигурно да имаш повод за още повече критика и протест. За съжаление позицията и терминологията ти се покрива с жаргона и с дирижираната от храмовете на политическата коректност тук (по никакъв начин не те вкарвам и теб в този кюп) кампания срещу него.

"Десният популизъм" и пр. са атрибути, свързани с името Хеерт Вилдерс неразривно за всеки "уважаващ себе си" и пазещ повече или по-малко топлото си местенце редактор и политик в Германия.

Тук му е мястото да уточним какво съдържание се влага в този "десен популизъм" като понятие - лично аз смятам, че никакво, то се ползва само като тояга за сплашване на потенциално заинтересувани от тезите на Вилдерс и за маркиране на т.н. "no go area" за всеки, който държи на своята публична кариера и зависи от нея.

"Десен" е априори в политическата система на следвоенна Германия нещо страшно осъдително, равносилно на обществена присъда без право на обжалване за попадналия под бича на тази харктеристика. Наречеш ли прочее "популизма" "десен", правиш ненужни и дори неприлични всякакви по-нататъшни размишления за обекта на етикетирания вeче феномен.

"Популизмът" може да се разглежда в два аспекта - като евтина демагогия, целяща натрупване на "евтина популярност" (любима комбинация на познатите ни някогашни червени парцали - от "Вечерни новини" до "Работническо дело") или като обществени заявления, които нямат шансове да бъдат реализирани защото са примитивни, пропагандни, нереалистични, с две думи - "популистки"...

И по двете линии обвинението в "популизъм" в случая с Вилдерс или с неговите германски симпатизанти не издържа критика. Публичното излизане с този вид тези и искания не само, че не е популярно, но напротив, то гарантира на носителя страшни проблеми, съдебни процеси, обществен остракизъм и запокитване в най-неприветливия ъгъл на политическата къщурка. А по втората линия - къде остава нереализируемостта на Вилдерсовите предложения щом пред очите ни част от тях вече се превърнаха в правителствена програма в Холандия, т.е. те за щастие и в съответствие със здравия разум и чувството за самосъхранение на разумната част от холандското общество се превръщат в реален. осъществим елемент на политиката, а не в "популистки искания", както ги титулуват назначените защитници на "политическата коректност"...

Драги Милене,

Бъди така добър и не ме подценявай. Аз съм почти толкова скептичен към врявата, която вдигат т. нар. „леви интелектуалци” (въпрос е кои от тях са леви и кои от тях са интелектуалци) за щяло и за нещяло. Добре знаеш, че съм твърде скептичен и към политиката, която се води вътре в така наречените водещи политически фамилии – социалдемократи, християндемократи, либерали. Тук имам много голям негативен опит, който не пожелавам на никой начинаещ политик. Нямам какво да кажа за наднационални партии и „интернационали”, които приемат БСП за социалдемократическа партия, а ГЕРБ и партията на Ердоган за достойни членове на ЕНП.

Сигурен съм, че и постулатите на сега установената политическа коректност подлежат и на дискусия и на ревизия. Свещени са кравите в Индия – в политическите дебати няма „свещени  крави” или поне почти няма.

Възхищавай се колкото си искаш на Вилдерс, това на мен не ми пречи. Пречи ми самият Вилдерс. Ако питаш защо, ще отговоря веднага. Когато този самодоволен политикан говори за България и Румъния, той не казва, че сме корумпирани и че трябва да бъдем сложени на място. Той издига лозунги за изваждането ни от Европейския съюз. Тук е проблемът и той никак не е маловажен. В своя популистки устрем към повече гласове и мандати (къде съм казал, че пропагандата му е неефективна, така и не разбрах, ама щом твърдиш, че съм го казал ...) той не се спира пред нищо.

За нас би било гибелно, ако ЕС реши да се дели на ядро и на периферия, на еврозона и останала част и прочее идеи, които бъкат из пространството. Единственото място, където България може да се доближи до състоянието на политическа нормалност е Европейският съюз. Вътре в него, а не отвън. В т. нар. „Достояние на европейското право” („аки комюнитер”) вече има предвидена възможност за „доброволно напускане” на ЕС. Така поне пише в онзи договор от Лисабон, чието влизане в сила беше забавено от Ирландското „не” на съответния референдум. Хора като Вилдерс нямат нищо против да има клауза и за насилствено изгонване. Нямат нищо против и изобщо да няма Европейски съюз. Ако „му дойде времето” ще извадят и това оръжие от арсенала. Въпрос на политическа сметка.

Всеки, който иска да ни извади от ЕС ни мисли злото. При това – много голямо зло.

Влезли сме били неподготвени ... Абе, от къде се взеха толкова последователи на Гошо Тарабата, които искат за „20 години да направим това, което другите народи направиха за 200”. Да, ние сме ако не на светлинни години, то на достатъчно разстояние зад страните от „Стара Европа”. Но ние сме и огромен потенциал. Потенциал за икономически растеж. Потенциал за инфраструктурни проекти. Потенциал като част от общото европейско въздушно пространство. По дяволите, ние сме страната с най-ниски ПРЕКИ данъци в Европа ! Има какво да се прави в България и с България, при всичките й трески, бичмета и талпи за дялане.

И едновременно с това, дава ли си някой сметка, какво СВРЪХусилие ни струва присъединителният процес ? Да не би да е бил разходка в парка ? И да не би България да НЕ е направила и жертви, за да влезе в ЕС ? (Спокойно, не става дума за Козлодуй).

Увлечени в политическото дребнотемие и приспани от малката тежест на т. нар. традиционни демократични сили в политическия ни живот, ние бързо забравяме, какво общонационално усилие беше направено по време на управлението на ОДС (на който му харесва – по време на управлението на Иван Костов) в името на присъединяването ни към ЕС. Цветан Цветанов няма участие в това усилие, така че няма какво да чакаме от него да го цени. Пък и човекът е министър на вътрешните, а не на външните работи и европейските мащаби са му чужди. Той си има други проблеми, а тази гадна Европа го занимава с някакви цигани.

Като всичко останало по време на прехода, хората които бяха лица на присъединяването вече са оплюти, отречени, изхабени ... Александър Божков (Бог да го прости! ) продължава да е господин 10 процента, нищо че спечели всичките дело, които бяха заведени срещу него. Надежда Михайлова първо беше обявена за „гаражна принцеса”, а сега вече е Надежда Неински. Кой ли си спомня за ролята на Владимир Кисьов, като главен преговарящ след Александър Божков? А колко хора изобщо са чули името на Антоанета Приматарова, която изнесе на гърба си едни от най- трудните дебати в процеса на присъединяването? Меглена Кунева беше обявена за „йес уоман” и едва ли не за виновник за всичко, което не ни е на ред ...

Само че, за разлика от всички разобличители на политическия елит, аз съм имал възможността да участвам в някои епизоди от преговорния процес и много добре знам, че абсолютно нищо не ставаше с голо поддакване. Преговорите по присъединяването по своята тежест с нищо не отстъпваха на преговорите с Международния валутен фонд, в които също съм участвал. Разликата е само в това, че европейците бяха доста по-добронамерени.

Историческа вина на членовете на СДС и още повече – на различните фракции в ръководството му е, че част от тях дори се включи в хора на демонизирането на преговорния процес. Дори и ключови участници в преговорния процес се изкушиха да се упражняват в отричане на управлението на ОДС, за да постигнат дребни, конюнктурни вътрешнополитически резултати.

А истината е, че преговорите за присъединяването към ЕС и СЪПЪТСТВАЩАТА ГИ РАБОТА, за която приносът е на по-голямата част от българите - и в България и извън нея, са един от редките примери на национална мобилизация за постигане на (почти) консенсусна цел.

Да се върнем на Хеерт Вилдерс. С риск да започна да се повтарям, ще напомня, че ЕС е създаден преди всичко за да бъде опазен европейският мир, а чак след това за всичко останало. Вече 65 години, ЕС се справя отлично с основната си задача. Приемането на България и Румъния напълно се вписва в тази ОСНОВНА задача.

Мястото на България и Румъния е в Европа не заради траките и античната ни история. Не е дори и заради възстановяването на историческата справедливост, за която говори Меглена Кунева. Не е дори и заради онова листче с проценти, което Чърчил е протегнал на Сталин. Причините са изцяло в настоящето. Ама били геополитически тези причини ! Чудя се, какви по-сериозни причини, биха могли да се измислят за разширяването на една структура като ЕС !?

Иначе, на всяка от новоприсъединилите се държави могат да се намерят достатъчно кусури, особено на прехвалената Словакия, отличничка от Вишеградската четворка, която периодически дори не отговаря на политическите критерии за членство.

Всичко това не означава нищо за Вилдерс. За него е важно да си създава оси на противопоставяне, която при необходимост може да станат  и оси на омраза. Много е лесно да ми се затвори устата с обвинението, че това което пиша, било реторика на европейския (в частност на германския) естаблишмънт. Сигурно е така, но това, че по някакви причини възниква подобно съвпадение, не е основание да се откажа от мнението си. Не мога да харесвам и съвсем не съм длъжен да понасям политик, който си противоречи сам на себе си по фундаментален начин. От една страна тръби за заплахата от емигрантите, които не могат да се интегрират в европейската (в частност - нидерландската) култура, а от друга страна обяснява, че България и Румъния трябва да бъдат изгонени от ЕС.

Прекрасно, но миграцията към богатите страни се дължи на първо място на това, че там има определена необходимост от човешки (трудови) ресурси за разни дейности. Турците в Германия никога не са били там на екскурзия. Също и бурундийците, руандийците и суринамците в Нидерландия. Според Вилдерс, тези хора са непригодни за високата местна култура и не трябва да бъдат допускани. Кой да ги замести ? Ами, „полският водопроводчик” и „българският специалист по всичко”. Да, но пак според Вилдерс, на българите и на румънците не им е мястото в ЕС. И ето че решението на задачата за недостигащите човешки ресурси (които трябва да решават и демографския проблем на благоденстваща Нидерландия) се превръща в празно множество. За какво точно тогава да уважаваме Вилдерс и в какво се изразява неговата далновидност ?

 Изобщо няма да занимавам публиката, че не сме длъжни да обичаме, уважаваме и дори да търпим хора, които ни дават колективни оценки и ни обобщават като „непригодни българи”, „негодни румънци” ан блок. Който му харесва да му пробутват политически ментета, може като начало да си купи портрет на Волен Сидеров. Разката между него и Вилдерс е главно в по-рафинираният образ на нидерландския политик.

Ваша праведност,

Прочетох  статията  още когато излезе в Анти. Нямам твоите познания и опит, за това и коментара ми е Нека въпросния Вилдерс да е популист, но аз предлагам да се спрем на проблема, за който той говори, най-малкото че проблема е по-голям от Вилдерс и образно и безобразно казано. Нали имаше една мъдрост: Когато добрите хора скръстят ръце, злото тържествува. Ако Вилдерс е популист, защо тогава тези дето не са популисти не взимат отношение, а стоят със скръстени ръце? С обвинения в популизъм (става дума за естаблишмънта) проблема няма да се реши, ще стане по-лошо, защото ще го яхне някой далеч по-радикален или популистки настроен от Вилдерс. "Светата крава" на демокрацията трябва да я опазим инак голяма скръб иде.

Атакувайки религиите по принцип, подпомагате техните деривати. Те атакуват също центровете си в услуга на атеистите а атеистите са комунистите, социалистите и всички онези, които се стремят да превръщат човека в маса.

Вероятно Теодор Дечев е прав в определението си за Вилдерс. Той е навътре в европейската политическата практика. Вероятно Вилдерс наистина е политически навлек и популист. Дори и" вампир, който бозае от страховете на другите". На физиономия го докарва.
Това прави нещата още по-страшни. Защото опасността, пред която Европа - а значи и ние - сме изправени, съществува. За сега, все още, предотвратима. Но с всеки изминат ден - все по-малко. А срещу нея се изправят не нормални политици, а (ще ми се да добавя "засега", но дали?) само политически маргинали. Не Ангела Меркел, на която работата й е точно това, а Вилдерс и Сарацин. Другите предпочитат да си заравят главата в политическата коректност - както щраусите в пясъка.
Маргинали или популисти, но поне вършат работа. Т.е., ще свършат, ако разлаят кучетата дотолкова, че нормалните политици видят, че ако продължават да стоят встрани от проблема, ще изпаднат от каруцата. И ще трябва да се включат. Дано го разберат преди да са паднали от нея. Инак ще е още по-страшно.
Сиреч, на европейската политика по този въпрос й трябва ритник, за да се отклони в друга, по-приемлива посока.

Споделям възгледите за Вилдерс, изказани от американския политолог Д. Пайпс.
http://www.danielpipes.org/7888/stand-with-geert-wilders

Вилдерс има правото да защитава своите политически възгледи, независимо дали те изглеждат крайни в очите на някого. Изглежда, обаче, че "либералното" и "толерантно" западно обществено мнение може да му изгради образ на радикален демагог и да му забрани да посещава Великобритания, където в същото време нямат нищо против приемането законите на шариата - антихуманното ислямско законодателство, носещо в себе си най-мрачните постулати от източния деспотизъм и средновековието...

Вилдерс има и правото да обвинява България и Румъния затова, че не са подготвени и че са корумпирани. Уважавам постигнатото от българските представители в европейските институции и всички, допринесли за присъединителния процес - техният самоотвержен труд заслужава сваляне на шапка. Но България си остава страна аутсайдер в ЕС и факт е, че е приета по милост в ЕС поради главно политически съображения. По време на управлението на тройната коалиция нещата съвсем се влошиха и името на България стана синоним на корупция, безхаберие и мафиотска безнаказаност. За всяка европейска страна е очаквано да изхожда от собствените си интереси и не е логично ние да се противопоставяме (при това - напълно обосновано) на приемането на Турция в ЕС - а тази страна е започнала постъпки за членството си в Съюза от близо половин век насам (като в много отношения е доста по-напред от България), а да очакваме високоразвитите икономически европейски страни безусловно да подкрепят страната ни...

Между другото, малко хора знаят, че идеята за Европейски съюз, по-точно за Европейски щати, принадлежи не на друг, а на консерватора Чърчил и е изказана в Цюрих през септември 1946 г. Наистина английският лидер е имал по-особени възгледи за едни такива европейски щати и това е напълно естествено. Но в тази епоха  неговата партия е много по-европейски настроена от английските лейбъристи, които (както и събратята им от континента) не искат да чуят тогава за международно обединение, освен ако не е основано върху принципите на социалистическия интернационализъм...

Проблемът на Европа не е в гастарбайтерите, а в тяхното неприемане на КУЛТУРАТА И ТРАДИЦИИТЕ на страните, които им дават работа и/ли/ жителство. В Германия специално, където работниците от Анадола привнасят със себе си изостаналостта на Ориента, често се е налагало да идват либерални имами от Истанбул, Измир или Анкара, за да им тълкуват исляма. Още по-тревожно е положението с огромния имиграционен поток от Магреба, Близкия Изток и Африка, където младите израстват в гета, закърмени с омраза към западната цивилизация...

Къде е клавишът "харесва ми"???

:)

  Неприемането е мек израз за действителността. Тези хора не само не приемат чуждата култура, много от тях отиват с презумпцията, че ТРЯБВА ДА ПРОМЕНЯТ "другите".  И го правят.  Способността на тези хора да приемат демократични ценности, са доста съмнителни.  Ако не сред "другите", то те желаят да играят водеща роля  сред сънародниците си, сред които налягат радикални тълкувания.
За разлика от другите религии, при тях се отчита голямата заслуга на проповедника и конвертиращия. Не съм чувал в някоя от религиите да има постулат, че дори само един  един конвертиран, води до опрощаване на всички грехове!

Нещо в добавка. Може би някой ще преведе!?

Миналата седмица ми взеха интервю...от една умерена пронационалистическа медия тук.
Госпожата въртя, сука и все искаше да разбере как се интегрирам тук сред квебекарската млада нация.
Накрая и заявих, че по същия начин както тази нация (тяхната) се е интегрирала сред  местното население от индианците преди 300 години до ден днешен.
Тя зяпна, премигна и настроението и падна в токчетата на обувките.

Въпроса сега е дали не съм скрит мюцулманин и това да е причината  ;D ;D ;D

Стони, преди 300 години и мюсюлманите са се "интергрирали" съвсем открито... ;D ;D ;D

Германски професор твърди: „Ислямът е нещо повече от религия“

(http://de-zorata.de/images/stories/gallery/Prof_Puin.jpg)

Думите на новия Бундеспрезидент Кристиан Вулф, че ислямът бил част от Германия както християнството и юдаизма, изречени в словото му навръх 20-годишния юбилей от Обединението (!), предизвикаха сълзлив възторг в праволинейните, партийно редактирани медии и шокираха немалка част от германската общественост.

От неделя насам инцидентът вълнува активните граждани и е тема на много разговори в тесен кръг и на огорчени до негодуващи коментари в интернетни статии, по блогове и форуми.

В печатните медии обаче рядко може да се срещне тъй остра и аргументирана критика на президентските мултикултурни упражения, както следното интервю в либералния всекидневник със стародавна традиция „Саарбрюкер цайтунг“.

Проф. д-р Герд-Рюдигер Пуин от университета в Саарбрюкен е авторитетен ислямолог, един от най-вещите изследователи на корана в Германия, посветил дълги години на откриването, изучаването, реставрацията и каталогизацията на древни арабски ръкописи.

М.Р.

---

Научихме, че „ислямът е част от Германия“ – какво мислите Вие за това изказване на Бундеспрезидента, проф. Пуин?

Пуин: Хм, щом го казва Бундеспрезидентът то се превръща в официално становище. И все пак трябва да сме наясно, че това е просто пожелателно мислене. Отново ни се демонстрира, че днес става невъзможно да се обявиш против тази форма на религиозно опекунство. Продължава да се приема, че ислямът е религия. В действителност той е много повече.

А по-точно?

Ислямът се противопоставя по своята същност и програма на разделението на държава и религия. Това налага представителите на ислямските организации в Германия да ни говорят непрестанно неща, които знаят, че ние желаем да чуем от тях. Разбира се, че те казват „ние признаваме вашите закони и по никой начин не бихме отсекли ръката на никого“. Пита се защо го казват, след като за тях това си е „правото на аллаха“? Просто защото в момента практически не им е възможно да го прилагат. За германските мюсюлмани съществува така да се каже мораториум върху прилагането на шариата – докато Германия стане мюсюлманска.

Не преувеличавате ли?

Ни най-малко. На други места в Европа това вече е реалност. Погледнете град Брадфорд в Англия. Кметът там – мюсюлманин – е създал нещо като съвет на мюфтиите. Преди да издаде каквато и да е наредба, той свиква учените мъдреци за да се изкажат дали тя е съвместима с ислямското право.

Това значи ли, че е опасно да подадем открита ръка на мюсюлманите?

Публичната критика, на която бе подложен Тило Сарацин демонстрира, че е безсмислено да строиш тези на основата на аргументи, доказващи определени дефицити от страна на мюсюлманите. Незабавно биваш обруган и запокитен в ъгъла на екстремната десница. Всъщност целият този дебат показва пълно непознаване на реалността. В Германия просто отсъства критична позиция към исляма. Главната причина е, че никой не знае какво всъщност пише в корана. Там например няма да намерите и една добра дума за т.н. „кафири“ (гяури) или „неверници“, но поне 300 стиха, в които за тях се предвиждат най-страшните мъки на този и на отвъдния свят.

Ислямът според Вас заплаха ли е?

Мюсюлманите – не, но ислямът - да. Нека никой не ми разправя, че някой студент като атентаторите от Хамбург, представител на интелектуалния елит, извършва деянието си поради бедност или социална фрустрация. Не, той просто се зачита в корана и му просветва: Това е призив лично към мен. Ето как такива хора стават способни да се самовзривяват в небостъргачи – защото за тях това е просто средство за борба с враговете на аллаха.

Нима допускате, че всички мюсюлмани са готови на злодеяния?

Не, разбира се, опази Боже! Съществуват реформаторски движения, които приемат само части от ислямското право. Тези групи признават само корана и от него само онези части, които са съвместими с демокрацията.

Какво очаквате от мюсюлманите в Германия?

Крайно време е техните съюзи и сдружения да се откажат от онзи ислям, който издига ислямското право над светските закони. Надявам се също така те да въздействат мисионерски върху своите братя по вяра в цял свят, да ги убеждават в мирния характер на исляма. Чак тогава ислямът наистина би бил част от Германия.

---

Превод: Милен Радев

Не, Вилдерс няма правото - колко пъти посети тези държави, отблизо ли ги познава, инвестирал ли е тук, работил ли е тук - или ползва наготово написаните от колегите си в Евр. парламент доклади?

Естествено, че България е аутсайдер - може ли 7 мил. души да мислят аутсайдерски и още не знам си колко извън БГ по същия начин и да се очаква "групата" да не е аутсайдер?
Аутсайдерска е мисълта, че си пионка и нищо не зависи от теб, а така също и активните занимания с далавери и различен вид източвания - та откъде увереност, че са способни да спечелят пари и по градивен начин (визирам малкия процент новобогаташи).

Ако критерият наситина беше корупцията, как тогава Италия успя да стане съосновател на ЕС - или може би по онова време там не е имало действащи мафиотски структури? А сега нямат ли мин.-председател палячо, който си позволява да мени законите ѝм по свое предпочитание, там не се ли убиват съдии и прокурори. Ама имало разбити групировки - ами да, има хора там да не мислят аутсайдерски.

По отношение на БГ и ЕС изцяло подкрепям казаното от Теодор.

Що се отнася до християнски, юдейски и мюсюлмански ценности и кой колко е запознат с религиите - всеки, който си играе с тези термини, независимо в чия полза, има единствено и основно политически мотиви и провокира нечии емоции.
Има закони и те се спазват или не - не можеш да се оплакваш от имигрантите, ако не си приложил законите си спрямо тях. Не жаля европейците - още си спомням на какви унижения ни подлагаха за двуседмично посещение, докато действащите лица от 11 септ. са били свободни студенти при тях.

Имат си проблем, но очевидно още не са наясно как да го решат, след като евтин популист е гласът на този проблем.  ("Капитан Пероксид" или най-известната изкуствена блондинка от Мерилин Монро насам - да, изрусява се :-)

Моля поправете ме, ако греша - но все пак какво точно на практика е направил, освен да е получил бурни и несдтихващи аплодимснти?

Моля, отнесете настоящия постинг единствено до и само до засегнатите в него теми - не заемам никаква позиция спрямо ислям, юсаизъм, християнство - това би било предмет на отделен постинг.

Не мисля, че човек трябва непременно да е работил в дадена страна и да я познава отблизо, за да има представа за нея. Не е необходимо да съм бил в Беларус, например, за да считам, че това не е европейска държава - независимо дали формално е разположена в границите на стария континент. И обратното, Норвегия няма да стане повече "Европа", дори и никога да не влезе в ЕС.

България не е аусайдер само заради мисленето си. Тя е аутсайдер главно заради корупцията, в която е потънала и мафиотските структури, които я управляват. В никоя нормална страна вътрешният министър не би "посредничил" на мутрите, а главният прокурор - чиста проба криминален тип - не би бил обявен за държавно издирване. Това само като пример.

Италия е един от съоснователите на ЕС, на нейна територия е подписан Римския договор. Тогава тя не е била от най-богатите страни, но се развивала много бързо - през 50-те и 60-те, главно северната част, където мафията не е толкова влиятелна. Във всички страни, с изключение може би на скандинавските, има някакъв вид мафия, но никъде в ЕС нямаме такова срастване на мафия и власт, както е в България.

За религиозните ценности - всички религии трябва да се уважават, но единствено християнството, при това в положение на векове, развива идеята за абсолютната ценност на личността, единствено от гледна точка на съществуването на тази личност. Не защото даден индивид е нечий поданик или пилигрим, член на даден
род или племе, гражданин на полис или република, брънка от международен концерн или "винтче от системата". Тази идея е основополагаща в развитието на нашата цивилизация. Можеш да не вярваш в тази цивилизация, но си длъжен да се съобразяваш с нейните ценности, особено щом си решил да живееш и работиш тук.

 И аз съм бил в чужбина и знам какво е да си гражданин на страна, която не я е еня за тебе. Откъде накъде чуждите правителства трябва да са повече загрижени за теб от собственото ти? А за обучението на тези свободни студенти се е плащало, не са ги смятали за заплаха - поне тогава.

Хеерт Вилдерс не е единственият глас на проблема. Нещо повече, той далеч не е първият глас. Пим Фортойн, човекът, създал първата антиислямистка партия в родината на Еразъм, не беше нито консерватор, нито десен либерал. Той беше марксист, хомосексуалист и привърженик на либералните ценности, за които преобладаващото мнозинство от едномилионното изповядващо исляма население в Холандия не иска и да чуе /защо - това на друго място/. Но ако по времето на Фортойн самата заплаха изглеждаше по-скоро като екзотика, то днес тя е набиваща се в очите реалност. След Фортойн последва убийството на Тео ван Гог, отстраняването на Рита Вердонк, накрая избирането на мюсюлмански кмет на Ротердам като отчаян опит да се спре лавинообразният процес. Докато все още не е станал необратим...

Уважаеми Рино,

тъй като изцяло съм подкрепила мнението на Теодор, най-сърдечно ти препоръчвам първо да го прочетеш и след това да оспорваш.
Замисъла на ЕС е да се запази спокойствието в Европа, а не за заслужили първенци. Напредъкът на Испания и Ирландия напр. се засилва след приемането ѝм в ЕС - но това са подробности, които убягват на теоретиците.
Никой не отрича срастването на мафия и държава в България (между другото беше издирван бивш главен прокурор - настоящият се показва по телевизията), но има ли друг начин да се справим с нея, ако не е натискът върху нас единствено като член на Съюза - хубаво е да се позамислиш кое е първо и кое е второ.
Наистина - Пим Фортаун (по-близо е до това звукосъчетание) и Еразъм не се връзват в едно и също изречение.

Да имаш представа за дадена държава и да я осъждаш са две различни неща, Рино. Специалистът по застраховки, пътувал многократно до Израел и арабските държави, като член на Европейския парламент, носи по-голяма отговорност от теб, независимо дали се отнася за България и Беларус.

Не съм казвала, че Вилдерс е единственият глас на проблема (къде го прочете това ??), но е един от най-пискливите и това не върши работа.

Никъде не съм обсъждала, дали Вилдерс е десен или ляв - какво точно отричаш??? Аз съм писала "евтин популист".

Също така изказах мнение, че проблемът съществува - отново се опитваш да кажеш, че едва ли не съм твърдяла обратното.

Рино, много благодаря, че си цитирал цялото ми изказване отново, но не държа да съм чак толкова известна.

И все пак, ако го беше прочел не чак толкова наежен, нямаше да има нужда да си хабиш времето да отговаряш.

Да защитаваш хора, които са създали каквато и да е "анти" партия намирам за необмислено и затова несериозно.

Очаквам в следващия си постинг да ме наречеш "мултикулти" левичарка или каквото и да е още, за да се убедя окончателно, че просто с говориш наизуст :-)

Лек ден!

Продължение на публикуваното от Rhino:

... и срамното прогонване и пълната пасивност на холандския истаблишмънт към съдбата на смелата и невероятно точна Аайан Хирси Али. Която наистина познава предмета, за който пише и ни предупреждава.

(http://1.1.1.2/bmi/librev.com/images/stories/User_Pictures/Mario_vargas_llosa.jpg)
Марио Варгас Льоса (1936) е перуански писател, политик, журналист и есеист. Льоса е един от най-значителните романисти и есеисти на Латинска Америка.

...казва тазгодишният Нобелов лауреат за литература

Не, господин президент, ислямът не принадлежи към Германия

(http://de-zorata.de/images/stories/gallery/art/Monika_Maron.jpg)

Моника Марон^*

„Християнството без съмнение принадлежи към Германия. Юдаизмът принадлежи без съмнение към Германия. Това е нашата християнско-юдейска традиция. Но междувременно и ислямът принадлежи към Германия“.

---

Горното бе най-категоричното послание в речта на Бундеспрезидента за 20-тия юбилей от възстановяването на германското единство. Четейки го на човек му спира дъхът. Какво общо има ислямът с германската история, с германския националсоциализъм, с германското разделение и германското обединение, та да е уместно да стане централна тема на речта на държавния глава по случай един така наситен с историческо значение празник – Деня на германското единство?

Нека се запитаме преди всичко: наистина ли ислямът принадлежи към Германия? Към исляма принадлежат шариата, потискането на жените и на свободата на мнението и словото, догмата за единствено правата вяра в единствения бог. Защото Кристиан Вулф не говори за духовния ислям, за религиозността на всеки отделен вярващ, а именно за онзи ислям, който има неприкрито светски и политически претенции и който по никой начин не може да бъде отделен от шариата. Онзи ислям, за който неговите официални представители, когато се отправи някаква критика към него, твърдят, че  уж въобще не съществувал. Това е ислямът, който се позовава на своето недостъпно за лаици разнообразие, макар и всичките му разновидности да се реализират в крайна сметка в шариата. Този ислям не принадлежи на Германия и не може да е част от нея.

В Германия живеят четири милиона души от ислямски страни. Колко от тях са вярващи мюсюлмани, не е известно. Не е известно също така и колко от тях сега са ужасѐни, че онзи ислям, от който те може би са побягнали, ги настига вече официално в Германия. От скоро в германската административна практика тези мигранти престанаха да бъдат назовавани според своята родина, а според религиозната им принадлежност, която те може би и въобще не изповядват. Те вече не са турци, иранци, ливанци или египтяни, а са просто - мюсюлмани. По тази логика и европейците не би трябвало да се наричат германци, англичани, французи или испанци, а християни или евреи. Разбира се, че не правим това. А защо не?

Защото религията доминира нашия живот само тогава, когато я изберем по свободна воля, защото ни е позволено да бъдем атеисти или да конвертираме по свое желание. Защото не ни заплашват със смърт, ако отстъпим от вярата. Започнем ли обаче да наричаме мюсюлманин всеки родил се като мюсюлманин, това означава, че приемаме закона на исляма, според който всеки си остава, ще не ще, пожизнено мюсюлманин. Този ислям обаче не принадлежи към Германия.

Когато Кристиан Вулф говори за нашата християно-юдейска история и я приравнява с исляма, който бил вече част от Германия, той смесва културната традиция с религията. В нашето понятие за християно-юдейската ни традиция влиза не само религията, но също така и Просвещението и критиката на религията. Нашата християно-юдейска традиция обхваща не само християни и евреи, а всички израснали и вкоренени в тази култура – друговерци и атеисти. Част от нашата християно-юдейска история е и най-голямото ни престъпление: геноцидът над евреите. Това също е оставило върху нас своя отпечатък, преди всички в нашия страх от самите себе си, страх, който очевидно прави някои слепи за други опасности.

Докато ислямът продължава да се противопоставя на своето Просвещение, докато не понася други богове освен своя, докато заплашва друговерци и неверници с помохамеданчване или с подчинение, а отстъпилите от исляма – със смърт, до тогава той не принадлежи към Германия.

Живеещите в Германия мюсюлмани са част от Германия, това е вярно. Както вески, който живее тук, те се ползват от защитата на Конституцията, която им гарантира и свобода на религията, дотолкова, доколкото религията не влиза в сблъсък с германските закони. Който възприема корана буквално, тъй както е предписано от исляма до ден днешен, няма да може да премине без конфликти през германското всекидневие. Не мога да си представя Кристиан Вулф наистина да е искал да натовари нашите вярващи мюсюлмански съграждани с бремето постоянно да трябва да избират между две валидни, противоречащи си системи: между германската правова държавност и законите на исляма, които, ако наистина ислямът принадлежеше към Германия, биха били валидни и тук, както са валидни в Египет, в Саудитска Арабия и отново с все по-голяма сила в Турция.

Към Германия принадлежат правовата държава, равнопоставеността на половете, свободата на изкуството, на мненията, на словото и на религиите, солидарното общество, правото на образование и на възпитание без насилие. Но не и ислямът.

---

^* Моника Марон е една от най-известните писателки на Германия. Дядо й е конвертирал към християнството евреин, депортиран в Полша и загинал в лагерите на смъртта на национал-социалистите. Израснала в Източен Берлин, Моника Марон започва като журналистка, а от средата на 70-те години пише литературни текстове. От 1976 до 1978 г. тя е конспиративен агент на ЩАЗИ. През следващите години Марон се отдалечава все повече от официалната културна политика. Романът й „Летлива пепел“ е едно от първите критични произведения за екологичната катастрофа в някогашната ГДР. Забранен от цензурата, той е отпечатан през 1981 г. на Запад и се превръща в литературна и политическа сензация.

През 1986 г. Моника Марон емигрира в Западна Германия. Живее в Берлин, носителка е на най-високите немски литературни награди. Автор с оригинална и отличаваща се собствена позиция. Тя е категорично критична към бившата ГДР, безпощадно анализира както комунистическия терор в миналото, така и трудно изгладимите следи, които тоталитарната система е оставила в душите и умовете на източногерманците.

Статията е от големия берлински всекидневник Tagesspiegel (http://www.tagesspiegel.de/medien/von-heine-nach-gaza/1949094.html)

Превод и бележка © Милен Радев

Драга Весела,

Аз изказвам моите си възгледи, независимо дали те оспорват нечии други или не.

Дали замисълът на ЕС /първоначалният/ е бил само за запазване на спокойствието, е нещо доста спорно. А що се отнася от Ирландия - никакво членство в ЕС не може да я от спаси сегашния й икономически крах, дължащ се на спекулациите с недвижими имоти. Макар че ако референдумът за Лисабонския договор там беше проведен сега, той щеше да бъде одобрен с голямо мнозинство и без много претенции. Както и Исландия се сети едва след финансовия си колапс да кандидатства за Общността. Когато си богат и се чувстваш сигурен, можеш да се дърпаш и поставяш условия. И сам ти да оказваш натиск върху Евросъюза. Трудно е да поставяш условия, когато си беден.

Да, става дума за бивш прокурор и бивш вътрешен министър. Но не толкова бивши, за да не са били действащи по времето около приемането ни в ЕС и малко след това. Това, че този бивш вътрешен министър беше буквално изритан от поста /след действителен натиск от Брюксел, а в една нормална държава би бил и съден/ не промени ни на йота същността на предишното управление.

Фортойн, или Фортьойн или Фортаун /доколкото знам, дифтонгите uy и uj се произнасят приблизително като "ой", но ти си специалистът по холандски :)/ има малко общо с Еразъм, но твърде много общо със съвременното либерално холандско общество. Това, което исках да подчертая е, че първите критики срещу ислямската заплаха дойдоха не отдясно, а от един политик с леви и либерални убеждения, който се почувства заплашен в собствената си страна и то не от собственото си правителство.
http://simple.wikipedia.org/wiki/Pim_Fortuyn

Ако имаш представа за дадена страна, трябва да имаш и мнение за нея. Моето мнение си е частно и мога да си го изказвам по форумите. За изказваните си мнения Вилдерс, като публична личност, носи своята отговорност, затова срещу него текат съдебни процеси /както преди това написах и което сигурно си прочела.  В същия постинг потвърдих, че е популист, въпреки че има различни видове популизъм/.

Дали гласът му е писклив, или не - това е отделен въпрос. Важното е, че този глас се чува все по-силно. И в родината му, и извън нея.

Останалото ще го пропусна, защото съдържа елементи на лични нападки. Само ще кажа, че не виждам нищо лошо в една "анти" партия. Ако е действително антикомунистическа, антипутинска, антиислямистка. Това доказва, че проблемът е действително огромен. Никой не хвърля камъни по призраци.

Уважаеми Рино,

когато ме цитираш и повтаряш вече свое казано мнение, без изобщо да имаш желание да прочетеш казаното от мен и да отговориш на него (защо ме цитираш всъщност) означава, че просто нямаш желание за дискусия/диалог.
Благодаря за поучителния тон.
Вече започвам да се уморявам да се съгласявам с вашата теза, че проблем има и е сериозен, но не е това начинът да се разреши.

Кризата с недвижими имоти засегна не само Ирландия, но щом казваш, че са в крах, не смея да оспорвам, за да не го възприемеш отново като лична нападка.

Относно нидерландските уточнения - не знам къде съм се писала за някаква специалистка, но щом казваш - смея ли ...

Това е, сгреших (за кой ли път), че си написах мнението във форума - не исках да създавам никакви фронтове и да предизвиквам Милен да се включва като защитник на Рино (вж. постинга по-долу, за да не ме набедите отново, че си измислям и провокирам)

Живи здрави - никой не може да ни сложи по-тесни граници от тези, които сами си налагаме. :-)

Колкото и да се взирах не можах да открия къде съм се бил включил "в защита на Рино".
Първо защото постингите ми са си "егоцентрични" така да се каже (дори ако са в продължение на нечий друг постинг) и второ, защото ако има някой, на когото не му е нужна защита тъй като и сам се справя със завидно умение, с логика и търпение това е Рино.

 :D

со здраве

Защо се дразните и обиждате  от факта , че  има различни мнения  по един толкова важен въпрос? Нали затова е възприета дефиницията "форум"?
Какъв форум би  имало, ако всички мислят и говорят еднакво, ако няма сблъсък на позиции. На мен ми харесва, когато една самоуверена дама се включи със свой глас и свое виждане в мъжки политически  разговор. Но и тя би трябвало да приема спокойно противостоящите мнения, а не да търси зад всяка дума обида. Никой никого не обижда в досегашния разговор за "заплахата", напротив , във всички постинги има рационални разсъждения.Ако се систематизират се вижда какви умни и интелигентни събеседници сте.

Може някой и да отговори на въпроса ти, Цвета...

Аз не го възприемам като отправен към мен, защото нито раздразнено, нито обидено съм писал, а както и ти си отбелязала, съм се опитвал да внеса рационален елемент към тази наистина болезнена и напираща от ден на ден с все по-голяма острота тема (пиша това, имайки предвид обстановката в Германия, както обикновено се въздържам от мнения и оценки за България, за там други, много по-близо намиращи се и по-добре познаващи, могат да кажат).

Ето и моето мнение:

Невежеството по отношение на исляма е неразумен риск. Ислямът не е религия в смисъла на европейското разбиране - това е тоталитарна политическа идеология, и отношението към нея трябва да е както към другите тоталитарни идеологии като фашизма..., национал-социализма и комунизма.
Четете от извора - текстове в ислямски сайт за връзката между исляма и политиката: http://www.islamreligion.com/articles/224/

The West makes a natural mistake in their understanding of Islamic tradition, assuming that religion means the same for Muslims as it has meant for most other religious adherents ever since the industrial revolution, and for some societies, even before that; that is: a section of life reserved for certain matters, and separate from other sections of life. This is not the Islamic world view. It never has been in the past, and modern attempts of making it so are seen as an aberration.

Islam: A Total Way of Life

Islam is a “total way of life.” It has provided guidance in every sphere of life, from individual cleanliness, rules of trade, to the structure and politics of the society. Islam can never be separated from social, political, or economic life, since religion provides moral guidance for every action that a person takes. The primary act of faith is to strive to implement God's will in both private and public life. Muslims see that they, themselves, as well as the world around them, must be in total submission to God and his Will. Moreover, they know that this concept of His rule must be established on earth in order to create a just society.

Какво ни казва Кристиан Вулф с "Но междувременно и ислямът принадлежи към Германия“?

Поздравления за Асен и добре дошъл във форума "Де зората"!

За непознаващите го не мога да не кажа, че Асен Кънев бе човекът, който подкрепяше най-пряко покойния Любо Данчев и в много отношения направи възможно "Още Инфо" да излиза дълго време като една от първите интернет медии на гражданското общество.

"При прилагането на т. нар. компаративистки метод на изследване се установява любопитният факт, че докато в географската зона на неговото проявление юдейството винаги е било религия на малцинството (с изключение само на епохата на цар Соломон и епохата на Израел след 1948 г.), то в географската зона на своето проявление ислямът винаги е бил религия на мнозинството ; освен това, докато юдейството винаги “се е забавлявало” със способността си да осъществява едно “безкрайното тълкуване на Божествените закони” и в тази връзка е сътворило една изключително изкусна казуистика (известна като “талмудистка” и имаща същото значение, каквото има и йезуитската казуистика), то при исляма такава казуистика напълно липсва.
   
Наистина към своята пророческа мисия Мохамед е бил подтикнат от силно мистично преживяване, станало по време на посещението му в една пещера, намираща се на хълма Хира, близо до Мека, но макар, че във връзка с това той е станал първо Пророк, все пак той е преди всичко законодател, държавен глава, военачалник и най-вече – политик (енергичен, хитър и упорит); нещо повече дори – той е единственият в света основател на религия, който едновременно с това е и завоевател.
   
В основата на лично неговите и на неговата религия успехи е изключително дълбоко залегнало изискване за “джихад”, т.е. за “свещена война в името на правата кауза”. Или иначе казано, личните успехи на Мохамед и успехите на създадената от него религия се дължат преди всичко именно на изискването за водене на “свещена война”.

Така, при Мохамед, за разлика от останалите основатели и видни дейци на световните религии, е налице не само и не толкова едно “мистично преживяване”, а преди всичко мощно идеологическо обосноваване и реално осъществяване на стремежа към тотална “военна и политическа победа”, започнала първоначално с покоряването на жителите на Мека и избиването на еврейското племе в Медина.

Ако съпоставим образите на религиозните личности от най-важните световни религии, ще установим, че докато Йоан Кръстител е преди всичко мистик, Йеремия е преди всичко пророк, Буда и Христос са преди всичко модели на съвършенство, то Мохамед е преди всичко военачалник, военен завоевател и политик.
   
Подобно на Мойсей, той е бил “човек на закона”, но за разлика от него Мохамед съвсем не е бил “прогресивен законодател”, а е бил привърженик на “консервативното законодателство” - преди всичко на онзи закон, който най-силно се придържа не просто към традицията, а най-вече към най-консервативните елементи на тази традиция.
   
Историческата аналогия сочи, също така, че може би единственият най-гениален последовател на Мохамед в това отношение е бил Владимир Илич Ленин, който подобно на Пророка е бил велик политик и основател на идеология и практика, имащи характера на световна религия. При това тук съществено внимание заслужава един факт, от който бихме могли да изведем извода, че в този аспект Ленин всъщност е бил много “по-радикален консерватор”, отколкото Мохамед - или иначе казано, че Мохамед е бил много по-прогресивен, отколкото Ленин."

(Стр.48-50 от книгата на проф.Янко Н. Янков-Вельовски ПОЛИТИЧЕСКИ И ПРАВНИ УЧЕНИЯ. Том 4. Средновековие, Книга 1. ОРИЕНТ. ВИЗАНТИЯ - С., "Янус", 2007 - 230 с.)

И от мен добре дошъл на г-н Асен Кънев! Неговото присъствие е чест за "Де зората".

Драга Весела,

постарах се да отговоря на написаното от тебе ти пункт по пункт, с изключение на тези изречения, където ме удостои с известни  квалификации. Наистина, бях кратък, защото писането по форуми ми е хоби, а не професия. Но ако желаеш, мога да бъда и по-обстоятелствен. Задай ми въпросите, които те интересуват и ще се постарая според силите си. За нидерландския - от тебе разбрах, че се занимаваш с него при първото ни извънфорумно запознанство. Ако съм сбъркал - моля за прошка.

А и въобще не виждам повод за цупене по повод написаното за това или онова. Първо, не сме деца, и второ - и по-важно - смятам, че това е форум на съмишленици, много от които поддържат и приятелски отношения помежду си.

 :)

Позволих си да копирам в блога си статията на Моника Марон "Не, господин президент, ислямът не принадлежи към Германия", за да я прочетат повече хора.  

http://parasol.blog.bg/politika/2010/10/08/isliamyt-i-germaniia-a-zashto-ne-i-bylgariia-i-evropa.617183

Да, и на нея също.

Едва половината от мюсюлманското население в Холандия получава по-високо от основното образование, а две трeти или отхвърлят холандската култура, или са напълно безразлични към нея. В тази връзка ми е интересно да науча мнението на хора, живеещи в западноеверопейските страни и имащи пряко наблюдение върху процесите там. Доколко "неприемането" /наистина меко определение, както каза STB2, но пък по-обхватно/ на европейската цивилизация от страна на мюсюлманските имигранти е свързано с културния шок, който те получават при живота си в чуждата страна? Този проблем е особено остър за страни като Холандия, Австрия, Швейцария, скандинавските държави, които не са имали колонии в мюсюлманските свят и пристигащите в тях бежанци/гастарбайтери се сблъскват с допълнителни трудности от езиков и културен характер. Но и за Германия също важи до голяма степен.

Проблемът не е в миграцията, а в исляма, господин президент!

(http://de-zorata.de/images/stories/gallery/Giordano2.jpg)

Ралф Джордано

В ожесточения дебат тези дни в Германия на тема злополучната интеграция на мюсюлманските мигранти се включват със свои категорични и далеч не съответстващи на официалната „политически коректна”, медийно-политически зададена линия все нови и нови авторитетни личности.

Най-популярният политически блог в Германия Politically Incorrect и веднага след него Die Welt Online публикуваха следното открито писмо на Ралф Джордано до германския президент.

87-годишният Ралф Джордано е авторитетен германски литератор, публицист и режисьор. Жертва на Холокоста, той е неуморен борец за човешки права и за историческата памет по света. Син на еврейка, като младеж Джордано преживява последните години на хитлерова Германия, скрит в мазе в Хамбург. Автор е на няколко бестселъра и е постоянен обект на ненавист на дясно-екстремистките кръгове в Германия заради непримиримата си позиция спрямо престъпленията на Третия райх.

През последните години Ралф Джордано се превърна и в една от най-мразените от левите сили обществени фигури. Той заклеймява пацифистките движения срещу „войната в Ирак” заради техния „антиамериканизъм”, активист е на гражданското движение против строежа на гигантска джамия в Кьолн, апелира за признаването на османския геноцид над арменския народ. Като един от най-ярките критици на ислямизацията на Германия и красноречив анализатор на несъвместимостта на политическия ислям с демократичния конституционен ред Джордано е обект на заплахи с убийство.

М.Р.

---

Многоуважаеми господин Бундеспрезидент,

В своята реч на 3 октомври по време на честването на 20-та годишнина от Обединението на Германия вие казахте „Християнството без съмнение принадлежи към Германия. Юдаизмът принадлежи без съмнение към Германия. Това е нашата християнско-юдейска традиция. Но междувременно и ислямът принадлежи към Германия“.

Това Ви изречение разкрива в своята генерализация толкова обезпокоително непознаване на действителността и толкова припрян опит за хармонизация на фундаментално различни системи, че на човек чак му спира дъхът.

Не искам да влизам в ролята на учител за наваксване на пропуските Ви в часовете по история. От думите Ви проличава обаче тъй наивно приравняване на реално съществуващия ислям с някакъв ЕС-съобразен идеализиран ислям, че смятам за дълг да Ви оспоря най-енергично! Политическият, войнстващ ислям не подлежи на интеграция. Но и „обичайният“ ислям носи със себе си достатъчно проблеми.

До ден днешен той не ни дава тъй нужния отговор за своята съвместимост със свободата на различни мнения, с равнопоставеността на жените, с плурализма, с разделението на държава и религия, с две думи – с демокрацията. Изправени сме пред един мрачен облак, надвиснал над небето на XXI-вия век и заплашващ непосредствено и Федералната република поради съвършено сбърканата ни имиграционна политика.

Тук наистина се сблъскват две съвършено различни културни сфери, при това намиращи се на далечни един от друг стадии на развитие. От едната страна юдео-християнската, в която след най-мрачните исторически епохи се появяват Ренесансът, Просвещението, буржоазните революции и се налага днешният либерален обществен модел – един гигантски скок в общественото развитие.

От другата страна имаме културната сфера на исляма, който след своята епоха на бляскави цивилизационни постижения, способни да засрамят съвременната си Европа, днес, въпреки цялата си вътрешна диференцираност, се отличава с общовалидна патриархално-архаична стагнация: ориентиран е към покорност, противопоставя се на секуларизацията, фиксиран е върху неравнопоставеността на половете, родителския властен контрол и безусловното подчинение на религиозни авторитети.

Става дума за пряк сблъсък на една обусловена от традициите и религията, притесняваща личните свободи култура с едно общество, което след дълги лутания е формирано днес на индивидуалистична основа, което е предимно християнско и същевременно секуларно.

Това стълкновение е белязано от безброй пречки за съвместното съжителство и много мюсюлмани сами обръщат внимание на тях. Така например големият турски писател Зафер Сеноджак направо насочва скалпела към най-болезнената точка: „Почти няма ислямски духовник, камо ли някой от покорните редови вярващи, който да е склонен и в състояние да осъзнае, че централният проблем се крие в интелектуалната структура на собствената религия. Никой не е готов за критичен анализ на собствената традиция, за безмилостно съпоставяне на своята вяра с жизнената реалност на модерното общество.“

Или безстрашният Абас Байдун, дългогодишен редактор на културния отдел на ливанския всекидневник „Ас-Сафир“, който рискува много с подобна пренебрегваща всички табута самокритична позиция: „При нас мнозина си търсят оправдания за да не надзърнат в огледалото, за да си спестят отвратителния образ, образа на един друг ислям, ислямът на изолацията и на безогледното насилие, който постепенно взема връх и скоро, докато ние се носим към апогея на заслеплението, ще се превърне трайно в нашия истински образ.“

Какво представляват, господин Бундеспрезидент, „Сатанинските строфи“ на Салман Рушди в сравнение с горните изстрадани и настоятелни слова? Тези мюсюлмани скъсват с обичайното прехвърляне на отговорността за техните самопредизвикани беди и несгоди върху „Европа“, върху„големия сатана Америка“ и „малкия сатана Израел“. Тук имаме мюсюлмани, които разобличават неспособността на ислямския свят да анализира самостоятелно своите проблеми и назовават собствените елити като истинските виновници за кризата. От техните думи звучи онази диагноза, която никой немюсюлманин не би се осмелил да изрече: Проблемът не е в миграцията, а в самия ислям!

Една огромна, революционно напрегната част от човечеството, т.н. „Умма“ или цялата общност на правоверните мюсюлмани е заплашена да се задуши в собствената, религиозно обусловена, културна ретроградност и стагнация. А заедно с нея и целият ментарджийски панаирджийски блясък на петролните милардери край Залива, които са пяната по ръба на бездната от алчност и цинизъм... „Всичко това няма да свърши на добро,“ казва Орхан Памук.

И в самата Германия, господин Бундеспрезидент, се надигат гласове на мюсюлмани, които коментират скептично Вашето включване на исляма в юдео-христянската културна сфера.

Иранската теоложка Хамиде Мохагеги например предупреждава, че „вътрешноислямското изясняване на верния път към един истински Евро-ислям ще трае поне още 20 до 30 години и все още е под въпрос дали той изобщо ще успее да се наложи или ще трябва да отстъпи под натиска на традиционния ислям.“

Друга познавачка на предмета, която призовава да се вслушаме в гласа на народа и да заемем критична  позиция спрямо функционерите на различните мюсюлмански и джамийски сдружения е д-р Ежар Джезаирли, член на Германската ислямска конференция, представителка на светски ориентираните мюсюлмани. Тя казва: „Според мен е разбираемо, че много граждани, които нямат нищо общо с десните екстремисти, се боят от пълзящата ислямизация... Бъдещето на Германия е в опасност от това, че поради невежество някои политици са готови в отношенията си с ислямските организации да предадат фундаментални принципи на просветеното модерно общество.“

Нека това си го запишат на видно място всички социални романтици, еднооки ксенофили, безпринципни илюзионисти, дежурни хуманисти и апостоли на всеобщата обич и разбирателство. Тяхната педагогика на хармоничното съгласие и всепозволеност дори и сега, след прозренията, които ни поднесе Тило Сарацин, продължава да ни внушава, че живеем в мултикултурна идилия, в която всички въпроси могат да се решат с помощта на социално-терапевтични мерки.

Да не се разберем погрешно, многоуважаеми господин Бундеспрезидент: чест за нашата нация е да продължи да дава убежище и да защищава всеки мигрант, всеки пришълец и чужденец от чумата на расизма и неговите производни. Същевременно е наши граждански дълг да се противопоставяме на тенденции, обичаи, битови навици и традиции в среди от турско-арабското малцинство, които, независимо от лицемерни и празнословни декларации, са настроени от негативно до враждебно към либералните завоевания на демократичната република и на нейната конституция.

Решаващите пречки за интеграцията са заложени в самото мюсюлманско малцинство. Това трудно може да се оспори, колкото и да е миролюбива по-голямата част от живеещите сред нас мюсюлмани. Светът на исляма реагира светкавично и с гигантски протестни акции щом мюсюлмани се почувстват засегнати или обидени от нещо. Обратно, техните съюзи и джамийски сдружения остават слепи и глухи, когато например в турския град Малатя са садистки заклани трима сътрудници на библейско издателство, когато в Сомалия разстрелват монахини, а в Пакистан християни очакват екзекуция в килиите на смъртниците за провинение в „богохулство”. Желязно мюсюлманско мълчание ...

Миграционният и интеграционен проблем изисква от нас да надигнем глас смело и критично. Какво е станало с нас, къде живеем въобще, щом днес трябва да ни е страх, че ще бъдем заклеймени като ксенофоби и неонацисти само защото заявяваме открито привързаността си към нашите фундаментални ценности? До къде сме стигнали щом се боим да наречем враждебна на интеграцията една патриархална култура, в която личността не значи нищо, а семейството и религиозната общност е всичко? Какво осъдително има в констатацията, че в безброй случаи мотив за миграцията към Германия не е желанието да се трудиш, а изкушенията на германската система за социална помощ?

„... Но междувременно и ислямът принадлежи към Германия“ – наистина ли? Бъдете така добър да се осведомите, че у нас вече е много рисковано да се изказва съмнение в това заключение. Говоря от личен опит! Ислямът просто не познава критичния подход. Затова там всяка критика се възприема като обида. Толкова по-тежка е съдбата на критичните мюсюлмани. Със своята позиция заставам солидарно до такива смели жени като Неджла Келек, Сейран Атеш, Аяaн Хирси Али... и до всички други миролюбиви мюсюлманки и мюсюлмани по света.

И един постскрипт за моята лична мотивация: като човек, преживял и оцелял след Холокоста познавам добре разликата между хитлерова Германия и Федералната република. Нашата демокрация е свещена за мен, само в нея се чувствам в безопасност. Затова всеки, който действа срещу нея, ще си има работа с мен, без значение дали е мюсюлманин, християнин или атеист.

С уважение

Ралф Джордано

---

Превод и бележка © Милен Радев

"... като човек, преживял и оцелял след Холокоста, познавам добре разликата между хитлерова Германия и Федералната република. Нашата демокрация е свещена за мен, само в нея се чувствам в безопасност. Затова всеки, който действа срещу нея, ще си има работа с мен, без значение дали е мюсюлманин, християнин или атеист."

 ‎"Проблемът не е в миграцията, а в самия ислям!"
Превъзходен текст - цивилизована, аргументирана и същевремено страстна защита на европейската културно-политическа идентичност. Freedom isn't free и Ралф Джордано е един от малкото, които днес са готови да платят цената.

"Не искам да влизам в ролята на учител за наваксване на пропуските .."
но насаждането на религиозна омраза си е омраза а това си е и грях и по християнските канони.

"Със своята позиция заставам солидарно до такива смели жени като Неджла Келек, Сейран Атеш, Аяaн Хирси Али... и до всички други миролюбиви мюсюлманки и мюсюлмани  (http://до всички други миролюбиви мюсюлманки и мюсюлмани)по света."

Аха..

"„Всичко това няма да свърши на добро,“ казва Орхан Памук."
Каква е неговата религиозната ориентация ..това не е въпрос.

"Но и „обичайният“ ислям носи със себе си достатъчно проблеми."
А обичайното християнство не ги носи а просто е жертва на атеизма в секуларната държава. Което е същото това на което са жертва отделните личности в мюсулманската крайна религиозна общност, която се смесва със държавата, прогонвайки от нея секуларния и вид.

"Просвещението, буржоазните революции и се налага днешният либерален обществен модел – един гигантски скок в общественото развитие."
И сед този скок се скача в трапа на огромната социална държава, която е запълнена от обездуховни субекти, които ще се "сражават" с всякаква духовност и християнска и мюсулманска с доспехите на секуларизма.

„Почти няма ислямски духовник, камо ли някой от покорните редови вярващи, който да е склонен и в състояние да осъзнае, че централният проблем се крие в интелектуалната структура на собствената религия. "
Кой го казва това?  Нима някой който е покорен редови вярващ от интелектуалната друга религия.
Защо слизате от трибуните и започвате ръкопашен бой на полето за културно съревнование между религиите.

Вище, погледнете и осъзнайте стадиона на "големия Сатана" ...не е ли просто или там секуларната държава не е лишена от духовни субекти от всякаква религия, която може да осъзнае, че тази "война" трябва да се води с правила и правилата ще ги гарантира държавата и ще води войни с държави в които не се гарантират никакви такива права та дори и на жените и свободите за право на избор.

Върнете се в правия път, върнете се в духовността, през религиозните пътища. Върнете се в тялото с духа и снего влезте в секуларната държава а с нея създайте терена и с нея правилата в секулатрния свят но с духовно зрели субекти.

Боко Тиквата е бездуховен субект и вожда на секуларна държава...Цоко и подобни членове и комсомолски секретари, атеисти, комунисти и безбожници са онова към което ще се стреми да завлече западна европа, нашето изпразнено от ценнмости пространство. От това се ползват и радикалните ислямисти, подържани от псевдохристиянските крайни радикали, които не са християни а чисти атеисти и ще се възползват да удрят нормалните мюсулмани и вярващи във Същия в който вярвам и аз.

Проблемът с исляма е, че той е политическа религия, свързан е с управлението от самото си основаване и е неотделим от него, освен ако насила не бъде отделен от привърженици на европейския модел, дори ако са атеисти - както е в случая с Ататюрк. Реформацията на исляма, ако изобщо е възможна в една религия на строгото предопределение, може да се извърши само от мюсюлмански духовници с тълкуването му в хуманистичен дух. Такива опити има, включително и на най-високо равнище /в университета "Ал-Ахзар", например/. Не те обаче са водещи в момента, пък и от 30-40 години насам. В офанзива са радикалните, агресивни версии на исляма - тези, която пропагандират налагането на повече или по-малко средновековна интерпретация на тази религия.

Днешното европейско общество, било то и секуларно настроено в огромната си част, е продукт на християнската цивилизация, където обвързването на Църква и държава представлява отклонение от евангелските завети. Но въпреки това отклонение, вековете макар и частична, непълна християнизация са довели в крайна сметка до толерантността и уважението към човешката личност. Наистина, в сегашния й вариант на човека, откъснат до голяма степен от Бога. Но дори и това достижение на секуларния хуманизъм е най-доброто, до което развитието на човечеството е довело и то трябва да се пази от всички, които искат да принадлежат към него.

Независимо дали се смятат за християни, юдеи, атеисти или даже мюсюлмани.

Ако някъде по света съществува държава, в която законите в нея съвпадат с религиозните на някоя религия или са на 100% съобразени с каноните на тази религия и според тази религия не подлежат на промяна, то тази религия е опасна за света.  

Това е моето определение за опасна религия. И смятам подобна религия за опасна и за света.

Така като нашето цяло не се състои само от тяло, така и секуларните закони, които управляват отношенията между нас и нашите материи, трябва да са отделно от каноните, които управляват нашия личен духовен свят и същност. Това са религиозните канони, които ни свързват с Него - Единственият и Общ наш Спасител - творческото съзнателно начало, доброто, любовта.
Само, че управлението  или по точно вменяването на права на бездуховни субекти, които се подчиняват на лидери, идеологии или всякакви други техни лични ценности, които дефакто ще изкривяват нашето общо цяло не трябва да се допускат. Тези полу-човеци - инвалиди са разграден двор във вътрешния си свят и тяхната душевна подредба е под формата на анархия, до която се домогва само за една минута някоя мантра. Това няма да са представители на нашето цяло а част от него с част, която ще е зависима и ще помага на онзи и ще взема страна в спорове по подразбиране на нечии друг господар, различен от Нашия.
Същото се случва с обратен знак, когато в секуларната държава се настаняват единствено нормите, които трябва да управляват материята и онова между нас, което урежда равноправието на телата ни по цвят, пол, раса, маса...
Ето как в търсене на баланаса може да се създаде и подържа равновесие, което в последствие да намери пътя в посока от излизане или както казва Рино за обръщане посоката за отдалечаване на човека от Него. Всъщност самото това осъзнаване и поемане е командата "кръгом" другарки и другари и милиционери:))

Заплахата, пред която по скромното ми мнение сме изправени, не е толкова свързана с исляма, независимо дали го разглеждаме, като религиозно-политическа доктрина или само религиозна, която е решила да се възползва от демокрацията, за да се наложи, а най-вече със собствената ни неспособност да произведем или изведем парадигма - идея - философия , около която да се структурира една нова европейска цивилизация. Това, около което Европа се консолидира към момента, е сигурността и бизнеса. Това несъмнено е необходимо, но това няма как да бъде фундамент, икономическата криза показа колко лесно се губи почва под краката и всички стават бедни, а терористичните атаки в Лондон и Мадрид показаха, че и бленуваната сигурност и мирът са относителни понятия. Изводите всеки сам може да ги направи.

Не знам откъде дойде идеята, че радикалният ислям е реакция срещу атеизма??? Как допреди няма и 50 г. този проблем го нямаше, а сега изведнъж всички ислямски радикалисти (незнайно как появили се доста набързо) решиха, че европейският атеизъм и секуларизъм, както и американската култура на Кока Кола и Мадона, са причината за проблемите им и срещу тях трябва да се води кървава война????  Това е несериозно.

Причината е в нас, не в исляма. Ислямът е такъв, какъвто е, независимо дали ни харесва или не. Не можем да кажем - такова животно като радикален ислям няма, както изглежда се случва в Германия.

Европа просперира и е това, което е, не просто заради християнството, а заради неговия дух, заради християнския дух, който може да се открие във всеки културен или икономически модел, използващ определението Европейски и Американски. Християнството не е идеология, политика или бизнес модел, независимо че в него се съдържат изброените. То е Дух, който създаде благотворна среда за прогрес в науката и свобода за творческия дух на човека.  Това е и причината ислямът да не погълне Западна Европа поне до момента.
 
На изток е по-различно, тук европейски са само баджовете и етикетите, но по дух тук не е Европа. По дух България и изобщо Балканите са по-близо до някоя ислямска държава като Сирия отколкото до Германия или Франция.
 
Това е жестоката истина!
 
Политиката и икономиката на Балканите също са такива. Това, което се произвежда като култура и духовност, с малки изключения е дива азиатщина и простотия. Стигнахме до там, че сега сме се превърнали в културен плацдарм на исляма, от който последният се нуждае за настъпва на запад.

Къде е прослувутият възрожденски дух? Няма го, заменихме го с турски сериали и боклуци като Първанов и Слави Трифонов. Зорлем си вкарахме таралежа в гащите, а после пищим, че имало радикален ислям. Ами ще има. Щом сме му отворили широко врата, ще влезе.

Това е точно - за християнския дух. Той преобразява и човека, и обществените отношения, а не насилственото налагане на религии и догми в учебни заведения. Само ще напомня, че в древността дори не е съществувало понятието "частна собственост", въпреки цялото развито римско право. Както и представата за личност в съвременното разбиране.

Радикалният ислям предлага прости рецепти, които са примамливи за объркания съвременен човек, още повече ако корените на предците му са мюсюлмански.  А свободата  - и икономическата, и особено тази на духа е свързана с много отговорности...

Михаил Новак >>>
"То е Дух, който създаде благотворна среда за прогрес в науката и свобода за творческия дух на човека.  Това е и причината ислямът да не погълне Западна Европа поне до момента."

Rhino >>>
"Това е точно - за християнския дух. Той преобразява и човека, и обществените отношения, а не насилственото налагане на религии и догми в учебни заведения."

Ако уловим това и продължа в тази посока ще стигна до извода..
Духът в човека и остава в него. Това е Неговия Дух  и той не създава благотворната среда а ползва за това човека и неговото тяло, което обитава за да върши през секуларната държава с прогрес, условия за по-добрия живот на тялото.. Исляма не е погълнал Европа до момента, защото в човеците в Европа и Америка само допреди 50 години е бил настанен Неговия Дух в вид Християнски.Това напускане на наследниците на тези тела и обладаване на държавата от тела заредени с атеистистически същности е празно място и мюсюлманската жива религия и Неговия Дух от под този вид се сражава за да изпълни вакума.
Едва ли с насилие ще завладее телата на атеистите в Европа. Той ще направи това което се случва в североизточна Европа а именно ще завладее секуларната сържава и през нея ще започне да гони и духът от онези в които той E но оказвайки съпротива, просто ще премахват теленните им тела. Ще започне знаете какво.