На 12 август преди 50 години на полигона в Семипалатинск гръмнали термоядрено устройство с мощност, еквивалентна на 400 килотона тротил – 20 пъти по-унищожително от бомбата в Хирошима. Устройството било направено по разработка на съветските физици Якоб Зелдович и Андрей Сахаров. Двамата имали за задача да догонят американците. На 1 ноември предишната година конкурентите им вече били взривили подобна конструкция с размерите на двуетажна къща, която отделила 25 повече енергия. Започнала голямата надпревара в ядреното въоръжаване.

Първият съветски термоядрен взрив бил потресаващ. Той бил посветен на 70-годишния юбилей на току що починалия Сталин. Никой на Запад не знаел в чии ръце ще се окаже опасната играчка в следващите месеци.

Припряно изработената бомба била изключително мръсна. Тя произвела 82% от радиоактивните изотопи стронций-90 и 75% от цезий-137, които са се натрупали на обвеяния с мрачна слава полигон за цялото му съществуване. Усъвършенстваното второ издание на бомбата било пуснато от самолет Ту-16 на 6 ноември 1955 в чест на предстоящата годишнина от октомврийската революция. То било с мощност от 3,6 мегатона и трябвало да даде отговор на американския ядрен опит от 1 март 1954, когато на многострадалния атол Бикини американците хвърлили 15-мегатонова бомба. Населението било евакуирано оттам.

От Семипалитинск на 6 ноември 1955 не евакуирали никого. Пораженията обхванали територия с радиус 350 км. Никой не знае броя на жертвите и пострадалите.

Истината за фактическите резултати от тези изпитания стигнала до Андрей Сахаров години по-късно. Трагичните факти мотивирали допълнително неговия житейски избор да се бори безкомпромисно срещу комунизма до края на живота си.