на витамин Д води до остеопороза, рахит, хипертония, диабет, множествена склероза, ревматоиден артрит, депресия, рак на дванадесетопръстника, на гърдите или на простатата. А между 90 и 95% от драгоценния витамин не постъпва в организма с храната, а се произвежда в него и то единствено под въздействието на ултравиолетовата част от спектъра на слънчевите лъчи или от техния кварцов заместител. Какво да правим, в края на краищата? Да се излагаме ли на слънце или да се крием под сенките?

Човечеството научи какво е това витамин Д, откъде се появява и как влияе на процесите в организма през годините на оскъдица след Втората световна война, когато рахитът вилнееше по нашите географски ширини. В следващите десетилетия плажът се превърна в окултно светилище на новия слънчев бог. Майките дресираха дечурлигата да се пържат под палещите му лъчи, като старателно ги обръщаха през 15 минути по гръб, по корем, наляво или надясно. Хлапетиите с мъка изтърпяваха мъчителната процедура, преди която не ги допускаха до съприкосновение с морската вода. Слънчевите бани ги предписваха като панацея срещу повечето съществуващи и несъществуващи заболявания, а загарът постепенно си извоюва статута на входен билет за по-отбраните кръгове в обществото и стана своеобразен атрибут на просперитета.

После на бял свят излязоха резултатите от множество изследвания, които недвусмислено доказваха връзката между ултравиолетовото облъчване и рака на кожата. Майките скриха бебетата под балдахини и започнаха да ги мажат със слънцезащитни кремове със същото усърдие, с което преди това ги печаха на слънце.

И внезапно през последните години в благоденстващите Съединени щати най-непредвидено се завърна рахитът, както констатира с тревога професорът по дерматология, физиология и козметология от Бостънския университет д-р Майкъл Холик. Той е ученият, който установи преди време как витамин Д влияе на процесите в организма, като се превръща в специфичен витаминен хормон. Антирахитният фактор се образува под въздействие на ултравиолета в меланина на кожата. Преобразуването му във витаминен хормон става в черния дроб, смятаха преди д-р Холик, който установи, че процесът протича интензивно и в други органи. Той е подготвил за печат брошурата “Полезните свойства на ултравиолетовите лъчи”, която ще се появи на книжния пазар в САЩ тази есен.

Д-р Холик се позовава на наблюдения, проведени от експерта на НАСА Уйлям Грант, който е установил, че недостигът от витамин Д увеличава двойно риска от ракови заболявания на гърдите, дванадесетопръстника, простатата, яйчниците, пикочния мехур, хранопровода, стомаха... Д-р Грант цитира и обширни изследвания, проведени от скандинавски учени, които потвърждават изводите му. Като намаляваме вероятността да заболеем от рак на кожата и се крием от слънчевите лъчи, ние приемаме риска да се окажем жертва на почти всички останали онкологични заболявания, твърди ученият. Д-р Грант посочва, че броят на жертвите от тях в САЩ годишно е 85 000 и е пресметнал, че те щяха да бъдат с 30 000 по-малко, ако жителите на северните щати се излагат на слънце така дълго, както техните сънародници от югозападните.

Майкъл Холик е установил, че 42% от афроамериканците на възраст между 18 и 49 години в края на зимата имат остър недостиг на витамин Д. Способността да се усвояват “полезните ултравиолетови лъчи” е в пряка функция от количеството меланин в кожата. То е минимално при светлите скандинавци и максимално при коренните обитатели на Екваториална Африка. В кожата на първите витамин Д се образува 50 пъти по-бързо, отколкото в тази на последните. Хората с по-тъмна кожа са адаптирани за живот при продължително и интензивно слънчево греене. Най-светлокожите съумяват да си произведат нужния им витамин Д в границите на краткото задполярно лято.

Колко витамин Д е нужен за осигуряване на нормалните функции в организма? Сега официално се препоръчват дневно от 200 международни единици за малките деца до 600 за възрастните. Д-р Холик и повечето негови колеги вече са убедени, че за минимална трябва да се приеме един път и половина по-голяма доза. В брошурата си той посочва, че 50-те процента в повече са нужни като фактор за снижаване на натоварването върху сърдечния мускул и цялостното състояние на кръвоносната система.