|
|
Фактът, че
публикуваме текста на Едвин Сугарев без всякакви “манипулации и
съкращения” сам по себе си е доказателство, че “Седем” е “свободен
вестник” не заради надписа.
“Седем” доказа,
че е свободен, още когато екипът му и неговите съмишленици
предотвратяваха опитите за дискредитиране на Сугарев през май т.
г. след раздялата му със СДС,
с
НИС на СДС, с подкрепената от него за лидер Надежда Михайлова и с
политическия живот като цяло. Това стана въпреки официалното
становище на партията и в публичен спор с ярко критичната оценка
на експремиера Иван Костов спрямо моралното преиграване с
вътрешнопартийни проблеми и компромиси в СДС. Авторският кръг на
“Седем” застана зад Едвин и когато той се оттегли от ръководството
на гражданския комитет “14 декември”, който създаде сам и към
който привлече и редакционни членове. Въпреки тези свидетелства за
подкрепа Едвин Сугарев отказа да приеме различни от своите
собствени възгледи за политическия образ на Иван Костов. Той сам
избра да напусне вестника, макар и да бе приканван нееднократно да
изложи становищата си и да докаже обвиненията си на страниците му.
Не го направи.
Затова е тъжно
да се види как сега злоупотребява с публичното си амплоа на
морален символ и безкористен политик. Преди всичко защото в тази
статия истините са смесени с полуистини, с няколко лъжи и с един
откровен донос.
Д-р Николай
Михайлов е цитиран като “живата връзка между вестника и Иван
Костов”. Д- р Михайлов наистина е в “жива връзка”, но със
собствените си убеждения, което е добре известно на читателите на
вестника и на Едвин Сугарев. Той никога не е действал като
политически инструктор на “Седем”, иначе ще трябва да се признае,
че е инструктирал и самия Сугарев. А Иван Костов не е поддържал
контакт с нито един член на редакцията. Сугарев отлично знае, че
редакционната политика няма нищо общо с неговата личност.
Както е наясно и
с факта, че много от авторите на “Седем” се отнасят с уважение към
политическите възможности на бившия премиер без сянка от лична
изгода или пресметливост.
Лъжите на Едвин
Сугарев са свързани с грозния факт, че целият му обвинителен патос
към вестника се аргументира с частен разговор на маса. Точно тази
спекулация тласка към сравнения с интимните политически доноси на
Тошо Тошев “Лъжата Жан, Иван и другите”. Отгоре на всичко аз, в
качеството си на главен редактор, съм посочена като свидетел на
неизречени или изопачени реплики. Твърдя, че нито една от тях в
описаното приятелско събиране не изразява пълнотата на случилото
се и казаното, а го изкривява тенденциозно и спекулативно. Това
откритие потресе всички. Намекът за организиран комплот за
провалянето на Надежда Михайлова на кметските избори, в който
ръководна роля играе бившият премиер, е конспиративна глупост и
драстична неистина. Иван Костов на всички етапи на предизборната
кампания подкрепяше кандидата на СДС. Ако някой от цитираните лица
не е бил съгласен с Костов, това не означава заговор, а убеждение.
Мястото на тези убеждения е един свободен вестник, както и на
неговите довчера.
Не е вярно и
изречението, което принудило Едвин Сугарев да се оттегли от
вестника: ”Обединението на десницата минава през трупа на Иван
Костов, а той не иска да бъде политически труп”. Лъжа е и че тази
фраза впоследствие се е превърнала във верую на “Седем”. Истината
е друга, но едва ли е редно да я цитирам в подобна доносническа
тоналност. Ако цената на обединението вдясно е политическият труп
на Иван Костов, вестник “Седем” не е съгласен с това
жертвоприношение. Затова застана зад Костов в компроматната война,
започната от изгонения мафиот Майкъл Чорни чрез “Труд” и главния
му редактор. Че последният е секретен сътрудник на Държавна
сигурност с прякор “Бор” и че тази зависимост определено диктува
редакторското му поведение, на Сугарев е отдавна известно.
Защо тогава се
ядосва, че с приказките си за лъжите на Костов в скандала с
фондация “Демокрация” сам си избра мястото до Тошо Тошев, Чорни и
Димитър Иванов. Сплоти се с тях срещу дори елементарната правна
норма на невинността до доказване на противното. Сега му е ред да
пусне в техните вестници писанията си срещу собственото си
създание “Седем” за цитиране и назидание.
Не се съмнявам,
че те няма да му откажат да размаха правото си на морална
непогрешимост. И да се саморазправи зрелищно за пореден път с
всички, които не мислят като него. Това вероятно също е акт на
свобода. Само че едва ли точно към такава свобода остава привързан
“Седем”. Без да се отказва от надписа ”свободен вестник”. Защото
тъкмо той не освобождава от почтеност към фактите и от уважение
към доказателствата. Независимо от това дали те засягат
политически враг или политически приятел. Така погледнато
обвиненията на Сугарев, че “Седем” подпомага връщането на БСП във
властта са белязани от отмъстителност. Това чувство съвсем не е
дясно, разбира се. С тази ли спойка ще се обединява десницата? Ако
е така, няма да изтрае дълго. Както не изтрая поредното
приятелство и поредното гражданско занимание на Едвин , този път
със свободен демократичен вестник. |
