|
|
Редакционен коментар на “Седем”
“Когато
започнаха да избиват циганите – ние мълчахме. Когато започнаха да
избиват евреите – ние мълчахме. Когато избиваха поляците – ние
мълчахме. Когато влязоха в къщите ни – вече беше късно.” Това са
думи на един католически свещеник, описал ужасите на Третия райх.
След закриването
на телевизия “Ден” с едно просто гласуване за едно макар и спорно
предаване, можем да кажем. Те вече са в къщите ни. Беше закрита
една частна медиа по поръчка на ДПС. Не заради заплаха на
етническия мир, каквато не съществува, а заради неудобни въпроси
към върхушката на ДПС, осигурила си по “”либерален” начин гласове
от чужбина за последния вот. Начинът, по който бе разгромена една
частна медиа, е заплаха за всички. “Дайте ми два реда от който и
да е текст, и аз мога за тях да обеся автора им.”, казал един
самодържец. При разтегливи закони и послушни институции, това
става изключително лесно. Против закриването на кабела застана
медийната коалиция, правозащитни организации, дори академия
“Черноризец Храбър.” Защото усетиха, че това засяга всички медии.
До една. Когато обаче уволниха Явор Дачков от друга телевизия – те
мълчаха, за разлика от Държавния департамент на САЩ, който в два
свои доклада напомни за тази политическа саморазправа с журналист.
Когато главният прокурор рече, че НАТО иска преследване на
журналисти заради класифицирана информация, пък НАТО отрече – те
не рипнаха до тавана. Когато няма земна сила да накара чиновника
от българска институция да предостави исканата информация –
медийните спецове си траеха. Е, вече са в къщите им. “Аз съм
против робството не защото обичам негрите, а защото това може да
се случи и с мен.” Това е простичката логика да бъдат защитавани
всички граждански свободи и особено свободата на словото.
Причините за всичко са лични. И всъщност на това се крепи
демокрацията. |
