|
На 10
ноември 1989 се проведе пленум на ЦК на БКП. Вечерта видяхме по
"По света и у нас" диктаторът Тодор Живков с увиснала долна устна
- бяха го свалили от власт след три десетилетия и половина
пребиваване на върха на българската номенклатурна пирамида. Сега
зетят му управлява олимпийския комитет и футболния съюз, а дъщеря
му е депутат в парламент - два факта, които внасят достатъчна
яснота по въпроса осъществили ли сме някакъв "преход" или въобще
подхванали ли сме го. |
Започна черно-бялата
епоха на т. нар. преход. След бърза и кратка серия от апаратни
рокади, кормилото на властта пое фактическият приемник на Живков -
съветският гражданин Андрей Луканов. Последва бележитото ембарго
върху плащането на външния дълг и гладната Луканова зима. 7 години
по-късно Луканов бе застрелян пред дома си. 7 години след този
разстрел извършителите и организаторите му остават неизвестни. |
|
Отнякъде изпълзяха "дисиденти и опозиционери", които тутакси
оглавиха народното недоволство и се самообявиха за изразители на
волята за свобода, промяна и пазарни реформи. |
Ентусиазмът и
капацитетът им стигнаха дотам да обявят написването на конституция
за приоритет №1, да скалъпят някакъв документ под командата на
Гиньо Ганев и накрая да го полеят с шампанско. |
