Русия днес се управлява от
силовиците на Владимир Путин - бивши офицери
от КГБ и военни, които държат нацията за
гърлото. Гладната за власт мафия на
силовиците (коренът на руската дума е
"сила") не търпи опозиция нито от малката
група демократи - реформатори, нито от
политическите останки от режима на Елцин.
Само един център на властта
представляваше заплаха за доминацията на
силовиците в руския живот. Това бяха
олигарсите, които натрупаха свръхбогатство,
като обсебиха природните ресурси на стария
Съветски съюз при рухването на комунизма.
Кагебеецът Путин дойде на
власт, като сключи сделка: ние, силовиците,
управляваме страната, а вие, олигарсите,
можете да задържите нечестно придобитите
богатства - стига да ни пускате част от
парите и да стоите далеч от политиката.
Не всички милиардери се
приспособиха към новата корупция. Борис
Березовски, манипулаторът на Елцин, се
заблуждаваше, че може да остане човекът зад
трона, а Владимир Гусински се надяваше да
създаде свободна национална медийна мрежа,
неподчинена на босовете от Кремъл. Путин
конфискува каквото можа от богатството на
двамата, които не му се подчиниха и ги
прогони от Русия.
Но остана любезният, приятен
Михаил Ходорковски, най-хлъзгавият от
всички. Съмнителният млад магнат, след като
натрупа осемте си милиарда долара, стана
образец на икономическа прозрачност -
открито декларира корпоративните си доходи,
плащаше си данъците, охотно даваше
интервюта, с което примами чуждите
инвеститори, които искаха да вярват, че
свободното предприемачество и правовият ред
най-сетне са дошли в Русия.
"Честния Майк" планираше да
пусне на пазара целия си дял от петролната
компания Юкос, после да се слее с Ексон
Мобил и да стане богат като Бил Гейтс. Но
явно е почувствал нужда от по-голяма
политическа протекция, отколкото предлагаха
силовиците. Затова олигархът на олигарсите
започна да проявява щедрост към гладуващите
политически партии - от Комунистическата
партия, съюзена с последователите на Путин,
до ултранационалистите на Владимир
Жириновски, включително демократично -
реформаторските партии на Григорий Явлински
и Борис Немцов.
Президентът Путин, току-що
завърнал се от любовната среща в Кемп Дейвид
с президента Буш, реши, че Честният Майк
вече прекалява. С наближаването на
парламентарните избори следващия месец и
новата му "коронация" за президент през
март, Путин не можеше да си позволи повече
вестникарски критики, нито наливането на
пари в опозицията, за да си купува ефирно
време и място в пресата. Той нареди ареста,
разследването, повдигането на обвинение и
отвеждането на Ходорковски в затвора, както
и запора на милиардите му на борсата. Всичко
трябваше да бъде направено легално, от
хората на силовиците в черни съдийски тоги,
докато Путин, разбира се, се преструва, че
няма нищо общо.
Реакцията на щракването на
белезниците на Честния Майк бе предвидима -
руският фондов пазар потъна, Държавният
департамент на САЩ размаха пръст, Ексон
Мобил и другите инвеститори си плюха на
петите и дори гостуващият израелски премиер
Ариел Шарон каза на Путин на руски език, че
допуска грешка. Шефът на администрацията на
Путин и други останали от ранната Елцинова
ера отвратени подадоха оставка или набързо
бяха принудени да напуснат.
Тази реакция ни най-малко не
обезпокои силовиците; те се престориха, че
политическият арест не е по-различен от
разследването на Енрон в САЩ. Докато другите
олигарси се скриха под бюрата си, руските
избиратели се радваха да видят един от
богаташите, на които завиждаха, окован в
белезници.
Някои от приближените на
Ходорковски отвориха дума, че шефът им може
да се кандидатира за политически пост от
затвора. Това би могло да стане в САЩ -
избирането на конгресмен от Върмонт по време
на нашата следреволюционна ера е такъв
пример - но в Русия на Путин, където медиите
са под стриктен контрол, идеята един
мултимилиардер-полуевреин да вдигне
национален бунт сред масите е смехотворна.
Запитах реформатора Явлински,
един от малцината, които се бореха срещу
превземането на икономиката от олигарсите в
началото на 90-те години, какво мисли за
кампанията на Путин. "Лечението е по-лошо от
болестта", беше предпазливият му отговор по
глобалния клетъчен телефон - очевидно се
бяхме върнали в смразяващите дни, когато КГБ
слухтеше по телефоните.
За коя страна в борбата за
политическата душа на Русия да стискаме
палци - за олигарсите или за силовиците?
Спомням си, че същият избор стоеше по време
на войната между Иран и Ирак. Можем само да
се молим и двете страни да загубят.
И още за ЮКОС,
Ходорковски...
" |