30-03-2003

Online от 1 юли 2002

 

 

Начало

Архив 2002

Фотогалерия

Знание

Документи

Проектът

Правила

Контакт

 

Д-р Пламен Димитров

председател на Дружеството

на психолозите в България

 

30 март 2003, 15:20

Плашат ни с хиляди терористични самоубийства навръх Великден

 

 

Атентатори самоубийци са причинили смъртта на четирима американски войници в град Наджаф в Централен Ирак, са съобщили от американското военно командване пред Associated Press. Колата бомба с двама пътници експлодирала онзи ден на американски контролно-пропускателен пункт в града. Хиляди граждани на различни арабски страни са пристигнали в Ирак, готови да участват в самоубийствени терористични акции, информира Nando Times. Вицепрезидентът на Ирак Таха Ясин Рамадан заявил, че броят на

Контролно-пропускателният пункт, пострадал в петък при самоубийствения атентат

камикадзетата достига 4 хиляди души, между които граждани на Алжир, Либия, Тунис, Египет, Сирия и Саудитска Арабия.

***

Ще настъпи ли истински мир в Близкия Изток? Трябва да настъпи, всички искаме това, но то ще се случи само тогава, когато нито един младеж в света, в която и да е точка на този свят, не живее в условия, не е страна в обществени отношения, които го превръщат в терорист-самоубиец.

Самоубийственият тероризъм не се побира в каквато и да е рационална или психологическа рамка, не може да намери никакво религиозно или политологическо обяснение. Икономистите, геополитиците, военни и всякакви други специалисти особено се затрудняват с проумяването на психодинамиката на суицидалния императив, наложен масово в конфликтите на Близкия изток. А след 11 септември и особено днес - и на целия свят.

В мисловните граници на западноевропейската и евроатлантическа парадигма поведението на индивида в обществото е проява на разгръщащ се отвътре естествен стремеж към реализация на свободната човешка индивидуалност и утвърждаване на личния икономически интерес. Самоубийството не се вписва в тази парадигма, то е изключено като решение в развитието и самоутвърждаването на човека в общността му. Но от гледна точка на психологията и психопатологията на човешкото развитие изследването на значението, което индивиди и групи, ангажирани в самоубийствени терористични действия придават на своята лична идентичност, би могло да ни подскаже някои обяснения.

Най-малко три са силите, които оформят в комбинация психодинамичната смес, в която се поражда и възпроизвежда възможността за самоунищожителното, свръхсаможертвено социално поведение на една част от съвременните терористи.

На първо място, става дума за средата, условията, психосоциалната атмосфера, в която младите хора от тези страни изграждат своята идентичност като личности и членове на своята общност и обществото.

Второ, тук трябва да се вземе под внимание специфичната психопатология на живота и индивидуалното развитие, а ако щете и на възпитанието, в условията на траен гнет, потисничество, омраза, рецидивни психотравми и безизходица.

И трето, към това следва да се прибави и своеобразния сакрален договор в “психологическия обет”, с който терориста-самоубиец се обвързва с терористичните организации, лидери и каузи.

В развитието си от дете към възрастен всеки индивид изпробва различни роли и избори в търсене на собствената си идентичност. Аз-идентичността за човека е особено ценно, централно образувание и ключово постижение в индивидуалното развитие. Ние имаме нужда от Аз-идентичност, за да функционираме в своята общност, да се справяме със света, в който живеем и да се развиваме. Без оформена идентичност не можем да постигнем вътрешен баланс, да се самозащитаваме ефективно, да се ангажираме със семейни и социални роли, да се трудим, любим и ценим. Потопен в уникален океан от въздействия, проби и грешки, всеки човек постига в една или друга степен успешно решение на тази критична задача в живота. Идентичността определя какъв живот се опитваме да живеем, но и каква смърт ще приемем. При определени тежки обстоятелства човек – забележете, предимно младият човек - може да достигне до тежко деформирана, злокачествена, параноична представа за това, че може да запази, защити или утвърди свръхценността на собствената си Аз-идентичност чрез и единствено в героичната си смърт, в ритуализираната саможертва в името на “висша инстанция” - самоубийствен финален социален акт на възмездяващ терор над света и средата, които не са позволили друго разрешение на проблема му в общността. Всяко друго жизнеутвърждаващо решение се омаловажава като отклонение от максимално силния “протестен вик” на Аз-а, осъзнаващ невъзможността на осъществяването си по друг социално разрешен начин. И младата личност, изграждаща една така невъзможна Аз-идентичност се втурва в самоубийствения избор на тероризма, както любящата майка се втурва в горящата къща, от която не може да изведе загиващите си деца, за да не продължи живота си в болка от загубата на идентичността си като любящ и грижовен родител. И прави избора да продължи живота на значимата идентичност чрез саможертвата си.

Психологията е изпълнена и с тъжни наблюдения за човешката съдба. Колко млади хора по света в този момент са принудени да избират различни идентичности за своето Аз, които само ограничават, осакатяват или отнемат живот? Собственият им живот и живота на невинните им жертви?

Как да настъпи истински мир?

Как, ако младежите дори само в един регион на света още като невръстни и естествено влюбени в живота деца попадат в условия, които ги принуждават да инвестират жизнените си сили в невъзможни и непостижими идентичности, заложени в капана на саможертвения императив на някакъв фанатизиран водач или псевдоидеала, с който той спекулира? Как, ако идентичността на младите хора се формира и манипулира в условия и среда, в която конфликтите, насилието, страха, потисничеството и безизходицата – религиозни, националистически, мегаполитически и глобално икономически - са правилото, а не изключението в обществените отношения и в състоянията на ума?

Днес мирът изглежда някак далечен за всеки приемащ се за нормален човек, изправен пред трагичния пъзъл на самоубийствената агресия към света, отнел нормалната Аз-идентичност на терориста от началото на ХХІ век. И това буди гигантско безпокойство. Светът и българинът в него търсят вместилище за глобалната си тревожност.

Защо сред терористите-самоубийци няма хора в напреднала възраст? Може би защото изборът им е израз на кризата на младия човек, търсещ непостижима в променящия се глобален свят Аз-идентичност?

Защо повечето терористи-самоубийци доскоро бяха предимно млади мъже? Може би защото нещо в универсалните ни модели за сина-герой и мъченик, саможертващ се от и за любовта и завета на бащата се промени? Кому са нужни още мъртви синове? Може би в онези части на света, в които ирационалните автоматизирани саможертви пред авторитета и идеалите на бащите не са странни?

Защо делът на младите жени в тъжния строй на самоубийствени атентати нарасна рязко след 11 септември? Може би защото в условията, в които самоубийствения тероризъм възниква и се възприема вече като “субкултура”, за много млади жени семейството и децата започват да изпадат от определението за значима нормалност в Аз-идентичността, но другите, модерни модели на равнопоставена реализация се сблъскват с тежки табута и социални унижения?

И накрая, защо повечето терористи-самоубийци не водят стриктен религиозен или активен обществено-политически начин на живот преди смъртта си? Може би защото живеят в условия, в които им се дава възможност да повярват, че ще постигнат и утвърдят значимостта на Аз-идентичността си чрез това как и за какво са заявили, че умират, а не как и за какво са живели?...

Терористичните организации и режими играят огромна, решаваща роля в моделирането и управлението на ужасната психодинамика в тъканта на самоубийствените атаки. Самоубиецът-терорист със злокачествено увредена от средата и условията на живот Аз-идентичност, от една страна, и терористичната система, от друга страна, встъпват сякаш естествено и доброволно в сатанинско споразумение за съвместни бъдещи “ползи”.

Самоубийците предлагат живота си срещу “осмислена” в логиката на терористичната система значима Аз-идентичност на страдалци, воини - мъченици и герои. В замяна терористичните организации и режими провъзгласяват значимостта на така постигнатата идентичност и действията на доброволните си членове-жертви пред общността, от която те произхождат и в която те търсят признание и реализация. Те предлагат в замяна на живота “силово удовлетворение” на стремежа им към обществена, психологическа и историческа значимост чрез мощна, въоръжена и еднопосочна агресия спрямо средата и онези в света, които олицетворяват за общността враждебните и виновните за нейното състоянието сили. Ето защо терористите, осъществяващи самоубийствени атаки, се чувстват толкова по-значими като мъртви на вражеска територия, колкото по-затруднени са да постигнат нормалното преживяване за значимост на собствената си идентичност като живи сред своите.

Ако това, което се случва в момента в Ирак, не промени отношението ни към тази плашеща психодинамика, как можем да очакваме светът на ХХІ наистина да стане по-сигурно и мирно място за живеене?

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо