|
|
Историята на БЕСДП е типичен пример на роенето на партиите в
България и на социалдемократите в частност. Както е известно,
първото разцеплрение на БСДП е още през 1990 г., когато от БСДП
излиза т. нар. “Немарксическа фракция” на Янко Янков. Тя се
регистрира като Социалдемократическа партия – немарксисти, а Янко
Янков е избран за депутат по мажоритарната система с гласовете на
ДПС (Янков и Доган се познават от затвора) в Сунгурларско.
По-късно СДП(н) се преименува на Партия “Либерален конгрес”. През
1993–1994 за депутат на ПЛК се обявява Тошо Пейков, избран с
бюлетината на СДС, а днес мандатоносител на НДСВ с Движение
“Оборище”.
През
1991 БСДП отново се разцепва – от нея излиза
Социалдемократическата партия на Иван Куртев, Крум Славов, Петко
Търпанов, Кръстю Пастухов (внук на прочутия социалдемократически
лидер и мъченик, умъртвен в сливенския затвор), Иван Анев, Никола
Даскалов, Леонид Търпанов, Руслан Семерджиев и др. Поводът е
явяването на БСДП на изборите през 1991 отделно от СДС в рамките
на коалицията СДС-Център. Разбира се, има и други формални
предлози – различното отношение към Конституцията, към групата на
39-те и т. н.
През
1993 от СДП на Иван Куртев се отцепва Сбор за демокрация с лидери
Иван Анев, бившия министър от кабинетите на Попов и Филип Димитров
- Иван Пушкаров и депутатът, избран с листата на СДС, Руслан
Семерджиев. От Сбор за демокрация обвиняват Филип Димитров, че е
“сдал властта”, а Иван Куртев е обвинен като един от
вдъхновителите на искането на вот на доверие от Филип Димитров, в
края на 1992.
През
1994 Сбор за демокрация се явява на изборите в коалиция с Центъра
за нова политика на Димитър Луджев. Така е създадена коалицията
Изборен съюз “Нов избор”. По-късно тя се трансформира в Либерален
съюз “Нов избор” – унитарна либерална партия начело с Димитър
Луджев. Част от Сбор за демокрация начело с Анев не се включва в
ЛС “Нов избор”, тъй като те продължават да се смятат за
социалдемократи. Руслан Семерджиев остава в либералния съюз като
заместник на Луджев.
През
1995 след извънреден конгрес на БСДП, на който привържениците на
сътрудничеството с БСП са разгромени в буквалния смисъл на думата,
Стефан Радославов (депутат от БСДП – СДС във ВНС, вече покойник),
Захари Карамфилов (депутат от БСДП – СДС във ВНС, бивш шеф на
Националния статистически институт), Стефан Нешев (депутат от БСДП
– СДС във ВНС, бивш шеф на Комисията по защита на конкуренцията;
през 1997 г., избран за депутат от Евролевицата, а в края на
мандата – преминал в ПГ на БСП), Александър Радославов (брат на
Стефан Радославов, по-късно председател на Контролния съвет на
Евролевицата) и др., създават “Движение за социален хуманизъм”.
През 1997 то се отделя от БСДП и участва в учредяването на
Евролевицата. Преди няколко дни Движението за социален хуманизъм
начело с Александър Радославов беше прието за официален член на
Политическия съюз “Нова левица”, доминиран он БСП. Както
отбелязват някои познавачи, г-н Александър Радославов е предпочел
сам да се “изтъргува” с БСП, вместо да го “търгува” г-н Александър
Томов.
През
1997 в БСДП избухва тежък конфликт между Теодор Дечев – по това
време заместник председател на партията и признат неформален лидер
на “сините социалдемократи” и д-р Петър Дертлиев. Покойният д-р
Дертлиев иска излизането на БСДП от ОДС поради натиск от страна на
ПЕС и поради личната му ненавист към Иван Костов. Теодор Дечев,
Йордан Нихризов, Митко Цветковски (заместник кмет на Пловдив в два
последователни мандата), Григор Шишков (депутат от БСДП – СДС във
ВНС и депутат от 1997 до 2001 от листата на ОДС), Кирил Ранев (два
последователни мандата общински съветник от БСДП), Александър
Екимов (лидер на социалдемократите в Свищов и изключително
уважаван адвокат), Анастас Демирев (първият демократичен кмет на
Бургас), Николай Ганков (един от най- известните журналисти в
Троян и Ловешко) и др. се противопоставят категорично на
самоуправството на Дертлиев. На конгрес на партията през есента на
1997 Дертлиев е преизбран за председател с малка разлика пред
Теодор Дечев, но с големи съмнения за присъствие на “мъртви души”
на конгреса, на платени “делегати” от Обединения ромски съюз и
изборни фаршификации. На конгреса обаче Дертлиев е принуден да се
откаже от искането си за излизане от ОДС. Конгресът гласува всички
резолюции, предложени от “сините социалдемократи”, без изключение.
Йордан Нихризов остава заместник председател на БСДП, а Теодор
Дечев – на изпълнителното бюро.
На 30
май 1998 Петър Дертлиев отново се опитва да прокара решение за
излизане от ОДС. По-голямата част от Националния комитет на БСДП
начело с Дечев, Нихризов и Цветковски напуска заседанието и
започва подготовката на извънреден конгрес. Извънредният конгрес е
проведен през месец октомври 1998 в град Пловдив. Йордан Нихризов
(два мандата депутат от ОДС) е избран за председател на БСДП, а
Теодор Дечев (заместник министър на труда от 8 юни 1998 до края на
мандата в кабинета на Иван Костов) – за заместник председател.
Ръководството на СДС се изказва доста скептично за провеждането на
извънредния конгрес, тъй като смята, че Дертлиев е твърде
популярен и изпраща само кмета на Пловдив д-р Иван Чомаков да
приветствува извънредния конгрес. Лидерите на СДС са твърде
изненадани, когато научават, че над 80 % от БСДП взима участие на
конгреса в Пловдив. Въпреки това, Христо Бисеров до край обвинява
Йордан Нихризов и Теодор Дечев, че … са “подменили субекта в
коалицията ОДС”.
Петър
Дертлиев не се явява на конгреса в Пловдив и свиква сепаративен
конгрес без всякаква представителност в град Варна. Там за
“председател” е избран Петър Агов, а Дертлиев е обявен за почетен
председател. Между двете фракции започва съдебен спор, който едва
след три години е решен в полза на “Пловдивския конгрес”, т.е. на
“Нихризов - Дечев”. Паралелно с това Дертлиев, Камов, Кръстьо
Петков и целият апарат на БСП провеждат тотална кампания за
злепоставяне на новото ръководство на БСДП пред Социалистическия
интернационал и най-вече пред ПЕС.
Междувременно БСДП, част от организациите от СДП (най-вече тези от
Сливенско и Ямболско) и част от членовете на Нова СДП, създават
Български социалдемократически съюз (БСДС). Председател отново е
Нихризов, а заместник – председатели са Теодор Дечев, Красимир
Пухтев, Камен Георгиев, Божидар Митев и Александър Банев. Въпреки
негативното отношение на ПЕС към БСДС, съюзът е единствената
българска социалдемократическа партия, подкрепила акцията на НАТО
в Косово, организирана от т. нар. “социалдемократическа ос на
Клинтън – Блеър и Шрьодер”. Благодарност за това изказва лично
Тони Блеър по време на речта му в аулата на Софийския университет.
Въпреки това ПЕС продължава да толерира БСП, ОБТ, фракцията на
Камов, която се трансформира в Движение “Социалдемократи” и
фракцията на Дертлиев – Агов – Георги Анастасов.
Д-р
Петър Дертлиев умира преди изборите от 2001. Това поражда нови
противоречия в неговата фракция. Част от привържениците му, начело
с Петър Попов, напускат фракцията на Агов и Анастасов и основават
Българска единна социалдемократическа партия (БЕСДП). За временен
председател е избран Петър Попов. Към БЕСДП се присъединяват някои
членове на софийската организация на БСДП-БСДС, начело с Кирил
Ранев. На първия конгрес на партията обаче, за председател е
избрана Вълкана Тодорова, спешно “командирована” от
президентството. (До този момент Вълкана Тодорова е съветник на
Петър Стоянов по въпросите на аграрната реформа и екологията).
Петър Попов е заподозрян в “скрит монархизъм” и затова са “взети
мерки” той да не бъде избран. За главен секретар е избран Йордан
Йорданов – любимец на Дертлиев и “скрито оръжие” на Александър
Томов в БЕСДП.
Веднъж
избрана, Вълкана Тодорова веднага се коалира с Евролевицата.
Новата коалиция се проваля напълно на изборите и получава под един
процент. Петя Шопова напуска Евролевицата, но не успява да събере
хора за новата си партия Републикански съюз.
Агов и
Анастасов са избрани за депутати с червената бюлетина. Агов дори е
избран за зам. председател на ПГ на Коалиция “За България”, но
Георги Анастасов организира “конгрес” на който сваля Агов и взима
“поста” му. (Кавичките са поради факта, че не е ясно на какво са
свикали конгрес Агов и Анастасов – регистрацията на БСДП се държи
здраво в ръцете на Нихризов и Дечев). Явно осъзнавайки това,
Анастасов превръща конгреса, на който “подхлъзва” Агов, в
учредителен конгрес на нова партия – Партия “Български
социалдемократи”. Агов незабавно се отделя от него, без да създава
формално партия.
Междувременно, Александър Томов за пореден път се обявява за
“обединител на социалдемокрацията” и насрочва учредителен конгрес
на нова партия – Партия “Българска социалдемокрациЯ” (чувайки за
името, Анастасов побеснява), на който Евролевицата и БЕСДП трябва
да се обединят в нова “могъща” формация. За целта са привлечени
главният секретар на БЕСДП Йордан Йорданов и самата Вълкана
Тодорова, на които според техни съпартийци са обещани щатни
постове в новата партия. По-голямата част от членовете на БЕСДП,
начело с Петър Попов, Кирил Ранев, Илия Стоянов, Петър Пацев и др.
са за сътрудничество с БСДП и СДП. Това довежда до поредния
конфликт в БЕСДП, който е гарниран и с противоуставно свикване на
конгрес за нейното саморазпускане от страна на Вълкана Тодорова и
Йордан Йорданов.
В
момента от “старите”, “традиционни” социалдемократически партии,
състоятелна е само БСДП, начело с Нихризов и Дечев. (Теодор Дечев
постепенно се насочи най-вече към научна работа и има отношение
само към идеологията на партията). От “сините социалдемократи,
влияние имат БСДП и НДПС на Гюнер Тахир. (Още през 1998
Националното ДПС на Гюнер Тахир се самоопределя като “млада
социалдемократическа партия”). СДП на Иван Куртев изрежда през
годините няколко председатели – Благой Димитров (днес напуснал
СДП, член на СДС и депутат от ОДС), Александър Маринов (член на
СДП и депутат от ОДС) и накрая Крум Славов (до скоро посланник на
Република България в Кралство Дания, днес един от съучредителите
на “14 декември”). През годините БСДП и СДП на няколко пъти се
опитват да стартират обединителен процес, създадоха и т. нар.
“Социалдемократически алианс - СДА”, но все нещо не достига за
обединение на “сините социалдемократи”.
Още.инфо |
