|
|
Четвърта година
продължава втората чеченска война – една от тези войни, в които
няма победители. Гибелта на хиляди руски войници и офицери,
десетки хиляди мирни жители, разрушаването на цяла Чечения не
могат да бъдат оправдани нито с “държавна необходимост”, нито с
разсъждения за заплахата от “световния тероризъм”. Неприемливо
огромни са не само човешките и материалните, но и нравствените
загуби. В последните години неограниченото насилие стана норма на
държавната политика, автоматът Калашников -– средство на
междунационалните отношения.
Трагедията на Дубровка е отговор на насилието, свидетелство за
поражението на имперската политика на Русия в Кавказ. Държавното
ръководство, очевидно, прави грешен избор, отказвайки се от
всякакви мирни инициативи и настоява за война “до победен край”.
Но паметта на жертвите от “Норд-Ост” иска не мъст, а промяна в
подхода към проблема. Само двустранният отказ от военни действия
ще позволи да се избегнат нови безсмислени жертви. Руското
ръководство трябва да направи тази политическа крачка и да започне
процес на преговори. Ако това не стане, всички нас ни очаква
нарастване на страха и взаимната омраза, безкрайна партизанска
война, нови “зачистки” и нови терористични актове. Русия и Чечения
са уморени от войната, нужен им е мир. Жестокостта няма
оправдание, без значение дали идва от чеченците или от руснаците.
Бандитите и от двете страни не могат да останат ненаказани.
Справедливо осъждайки жестокостта на чеченските бойци, руската
страна трябва да се откаже от варварските “зачистки”, мъченията,
екзекуциите без съд, от всички безсмислени наказателни мерки,
които постоянно вербуват ново попълнение в отрядите на
сепаратистите. Според данни на социолозите мнозинството от
руснаците са за прекратяване на войната, за преговори. Руските
власти трябва да желаят мир, а не да се подчиняват на инерцията на
войната. Правителството трябва да направи първите крачки към
примирието. Това изискват и рационалните съображения, и правото,
и, най-накрая, елементарната хуманност, без която държавната
политика губи оправдание и смисъл. Не резолюциите на Съвета на
Европа, а собствените хуманистични традиции на руската култура
трябва да станат мерило на държавната политика. Тогава няма да ни
се наложи отново да преначертаваме своите исторически пътища със
желязо и кръв.
Призоваваме съотечествениците си да преодолеят пасивността и
равнодушието. Държавата – това сме ние! Тя е такава, каквато ние я
направим. Всеки гражданин на Русия може да влияе на хода на
събитията, открито изразявайки желанието си за мир, участвайки в
ненасилствени антивоенни акции, събирайки хуманитарна помощ за
бежанците, гласувайки за политици, които са от “партията на мира”
и отказвайки подкрепа на лидерите на “партията на войната”.
Специално се обръщаме към нашите колеги от областта на изкуството
и културата. Предлагаме им да се присъединят към това обръщение,
отворено за подписи, да участват в нови хуманитарни инициативи,
водещи към мир, и да използват влиянието си, за да противодействат
на ксенофобията, агресивния национализъм и шовинизма – както в
ежедневния живот, така и в голямата политика.
Юрий Арабов, Юрий Афанасиев, Лия Ахеджакова, Белла Ахмадулина,
Анатолий Ахутин, Леонид Бажанов, Леонид Баткин, Михаил Берг,
Андрей Битов, Алла Босарт, Евгений Бунимович, Пьотр Вайл, Аркадий
Ваксберг, Борис Василиев, Владимир Вишневский, Георгий Владимов,
Владимир Войнович, Сергей Гандлевский, Александър Гелман, Иларион
Голицин, Александър Городницкий, Лидия Графова, Лев Гудков,
Владимир Дашкевич, Вероника Долина, Денис Драгунский, Йон Друце,
Вадим Жук, Виктор Ерофеев, Михаил Златковский, Леонид Зорин, Игор
Иртениев, Фазил Искандер, Гари Каспаров, Юлий Ким, Галина
Корнилова, Алексей Кортнев, Юлий Крелин, Григорий Кружков,
Александър Мирзаян, Даниел Митлянский, Юрий Норщейн,
Глеб Панфилов, Евгений Рейн, Марк Розовский, Лев Рубинштейн, Олга
Седакова, Виктор Славкин, |
