|
|
Днес,
за първи път в цялото си съществуване, Демократичният съвет
засегна чеченския проблем. Защо това не беше направено по-рано? За
това има заявени и донякъде – недоизказани причини. Заявените
причини са, че би било лошо с един принципиален въпрос да се
разруши Демократичния съвет, тъй като по него има полярни мнения.
Но днес по един частен въпрос отнасящ се до Чечения – частен, но
много важен (имам
предвид референдума)
- такъв компромис бе достигнат. Най-важното от съдържанието на
заключителното решение:
Първо,
този документ решително осъжда предстоящия на 23 март референдум.
Това, според мен, е най-важното и само заради това аз се съгласих
с решението.
Второ,
документът предлага - и това също е много важно – да се проведат
преговори за примирие. Наистина, в него не се казва между кого и
кого трябва да се водят преговорите. И след постигането на такова
примирие би било възможно да се проведе широка конференция, където
да бъдат представени всички заинтересовани страни.
Що се
отнася до по-нататъшната посока на политическия процес, то за това
в документа нищо не се казва, а аз вече изложих главното. Освен
това имаше сериозен спор под чие председателство трябва да бъде
тази мирна конференция – на президента на Русия, на пълномощен
представител на президента, на двамата президенти
(Путин
и Масхадов)
– или въобще да не се взима отношение към въпроса за
председателството. За първия вариант бяха “Яблоко”, партията на
Горбачов. За втория – ПС. Накрая се прие последното предложение,
което аз смятам за правилно по принцип.
Така
беше намерен компромис. За решението гласува мнозинството, против
не гласува никой, но имаше четирима въздържали се. Това са
представителите на “Яблоко”, партията на Горбачов, на Фьодоров и
Леонид Баткин. Мотивите им са различни. “Яблоко” смятат, че
конференцията трябва да се председателства от президента,
горбачовската и фьодоровската партии отбелязват конструктивността
на документа, но не са убедени, че референдумът е нещо лошо. Що се
отнася до Баткин, той смята документа за твърде дипломатичен, мек,
неназоваващ нещата с имената им. Трябва да кажа, че неговата
позиция е много смислена.
На
това съвещание аз разказах за истинското положение в Чечения, а не
за това, което се рисува в предложения проект на документа, и
заявих, че документът сам по себе си е необходим, тъй като би било
позорно да си тръгнем без да сме взели решение. От друга страна
този документ представлява смесица от сериозен компромис и
лицемерие. Наистина след нанасянето на някои поправки лицемерието
малко беше намалено, но не изчезна съвсем.
|
