- Може би защото нашето издание е ПРО духовно извисения човек, с тънък усет и трепетно чувство към българския език, българската история, българската съдба...

Бихте ли дали пример за известен простак?

- Не съм възпитаван в аристократическо общество, но знам, че посочването с пръст е проява на лош вкус.

В книгата си се опитвате да разкриете някои пластове от потъналия в забвение и заблуди Град на истината. Имаше ли според вас провокатори?

- Давате ми добра идея, че това, което предлагам на читателя е нещо като политическа археология. Тя несъмнено отразява и моите заблуди по онова време. Вярвал съм, че всичко това е трябвало да се случи, за да променим себе си, града си, държавата си... А провокаторите по това време правеха биографии...

Можеше ли българският преход да протече по друг начин? Кои са повратните точки и къде сбъркахме според вас?

- Историческите събития нямат заден ход. Аз имах моторна лодка. С нея, за да се върна назад, трябваше да правя голям завой – почти пълен кръг. Сега, изглежда, трябва да направим същото, за да започнем отново, на чисто. Трябва да се върнем на стартовата линия от 14 декември...

Разкажете нещо от времето на 14 декември 1989.

- 14 декември е водораздел, а водоразделите винаги са по високи места. На този ден ние се устремихме нагоре към свободата и бяхме на крачка от нея. Преминехме ли отвъд, минехме ли от другата страна на хребета,

може би нещата сега щяха да бъдат други. Но се намери един, който ни върна обратно. Отпрати ни по домовете. И ние се прибрахме на топло, зачакахме демокрацията да ни бъде поднесена на тепсия. Унгарците, чехите, поляците отдавна бяха превалили върха. Макар че платиха със скъпи жертви. Имре Наги... Ян Палах... отец Попейлушко...

Как си обяснявате политиката на изгнаника от Мадрид Симеон Сакскобургготски за силно присъствие на Русия в почти всички области на живота?

- С ангажиментите, поети от него през годините, когато той за нас беше принцът, предопределен от съдбата да събуди приспаната от комунистите България. Уви...

Кой беше най-трудният момент в живота ви през изминалите 13 години?

- В този момент – днешния, сигурно и утрешния – имам и ще имам достатъчно трудни моменти, за да се връщам назад. Свикнал съм с моята лодка, както вече казах, само ход напред.

Наистина ли трябва човек да е мазохист, за да следи отблизо и непрекъснато родния политически живот?

- Май че целокупният български народ се състои от мазохисти. Едната половина, защото лягат и стават с политиката, а другата - защото  изцяло са се дезинтересирали от политиката и чакат други да им оправят живота. 

В книгата си давате мрачна оценка на българските политически нрави. Къде според вас е грешката – в 500-те века чужда власт, в 45-те години комунизъм, в географското положение на страната или в гена на българина?

- Хареса ми грешката с 500-те “века”. Защото 45-е години комунизъм промениха българския ген повече, отколкото той се е променял в предишните 500 века. А географското ни положение е прекрасно, хан Аспарух е бил много далновиден владетел, въпросът е как ще използваме шансовете, които имаме в момента. Накъде отива България?

- Когато апостол Петър, бягащ от Вечния град, за да се спаси от гоненията, срещнал Христос и го запитал: ”Къде отиваш, Господи?”, Синът Божи му отговорил: ”Отивам в Рим да бъда разпнат отново.” Дано България не върви към своята поредна Голгота.