Quo vadis, Българийо

(Дневникът на един мазохист) 

Така е озаглавена новата книга на Васил Станилов. И наистина, накъде отиваме? За да проумеем това, трябва да знаем откъде идваме.

Историците ще пишат своите томове за времето, което – по незнайни и знайни причини – наричаме “преход”. Те ще изредят фактите, определяли и съпътствали този сложен и мъчителен период.  Но нашите надежди и разочарования, нашите прозрения и заблуди ще останат извън сухото научно изследване. На този най-важен, но често убягващ от погледа прочит на живота ни, са посветени есетата  на В. Станилов (всички публикувани в “АНТИ”, сега “ПРО & АНТИ”). Първото носи датата 3 март 1992 г., последното – 9 януари 2003 г. Подзаглавието на книгата е “Дневникът на един мазохист”. Наистина авторът се е самоизмъчвал с търсене на отговорите на най-трудните и най-важни въпроси от последните дванадесет години. И може би именно затова последното есе в книгата е - “Стига сме се вайкали!”