Българско общество за индивидуална свобода

Начало  Книгата  Българският прочит  За книгата  Либертариум  Библиотека "Рафт"

ГЛАВА 38 Лешояди, просяци, мошеници и крале Купете книгата online! Джонатан се събуди при първите лъчи на слънцето. Чу някакво мъркане и видя Мицес да се протяга доволно, забил нокти в земята. Джонатан потърка очи и уморено се огледа. Градът изглеждаше спокоен, само на няколко места се издигаха стълбове дим. Мъчеше го глад, претърси джобовете си и откри останали две филии от хляб. Изяде едната и внимателно постави другата върху дланта на спящата Алиса, като се стараеше да не я събуди. Но тя се размърда и веднага се изправи. - Искам да погледна от върха на тази планина – каза той.

Тя кимна и двамата тръгнаха заедно по стръмния склон. Скоро пътеката отстъпи място на скали, по които почнаха да се катерят, изтегляйки се нагоре с помощта на корени и клони. Джонатан далече изпреварваше Алиса, но изоставаше зад Мицес и така стигна до малка поляна под върха. Взря се надолу към града. Върхът беше близо и той продължи по склона през гъсталак от изсъхнали и криви дървета.

– Хора! – каза на себе си задъхано. – Хора, които постоянно воюват един с друг. Заплашват се един друг. Арестуват се един друг. Крадат се, нараняват се един друг.

Накрая дърветата оредяха до няколко храста, след които имаше грамада от големи камъни. В ранната утрин все още се виждаше бледа пълна луна, залязваща към хоризонта. Той се протегна, въздухът беше хладен и приятен. На върха стоеше едно единствено сухо дърво, а на един от голите му клони бе кацнал голям, грозен, черен лешояд.

– О, не – изстена Джонатан, който се надяваше на едно по-усамотено място. – Лош късмет! Напускам една долина с лешояди, за да търся спокойствие, и какво откривам? Истински лешояд!

– Аз съм кондор! – отекна дълбок, стържещ глас.

Джонатан замръзна на място. Мицес подскочи, изви гръб в дъга и засъска. С очи, по-широки от залязващата луна, Джонатан бавно огледа мястото. Сърцето му подскачаше лудо. С треперещи устни попита:

– Кой каза това?

– Кой каза това? – повтори гласът. Като че ли идваше от самотното дърво на върха.

Джонатан погледна приличащата на лешояд птица. Никой от двамата не помръдна. След малко Джонатан се обади:

– Ти говориш? Ами лешоядите не могат да говорят!

Джонатан събра цялата си смелост, пое дълбоко въздух и бавно приближи до дървото. Нито едно перо на птицата не помръдна, макар натрапчиво да усещаше, че го наблюдава.

Джонатан отново заговори, като се мъчеше да овладее треперенето в гласа си:

– Ти говориш?

– Разбира се! – отговори надменно кондорът. – Аз съм кондор, най-големият член от гордото семейство на лешоядите.

Коленете на Джонатан омекнаха и той едва не падна. Опомни се и приседна пред дървото.

– Ти...ти можеш да говориш?

- Аха – изсумтя птицата. – А ти можеш ли? Като че ли не схващаш и половината от това, което казваш. Предполагам, че само подражаваш на звуци. –

Пернатото завъртя леко глава и изломоти обвинително – Какво означаваше това, че си напуснал долина, пълна с лешояди?

– Аз...аз съжалявам! Нямах намерение да ви обиждам – заекна Джонатан. Чувствуваше се глупаво, че разговаря с птица. – Всички тези хора там долу са толкова жестоки и брутални един към друг. Това за лешоядите е само метафора. Просто хората ми напомнят за, ъ-ъ, за...

– Лешояди? – нагръдникът от пера под голата глава на птицата настръхна. Джонатан кимна малодушно.
Алиса се появи иззад дърветата и дъхът й секна от разкрилата се картина.

- Той наистина съществува! – възкликна тя.

Втурна се към Джонатан, хвана го за ръката и зашепна:

– Великият Бард наистина съществува! Аз си мислех, че това е само легенда. Никога не съм си представяла...толкова голям и грозен!

Кондорът изсумтя, плесна с големите си крила и отново се отпусна на клона.

– Благодаря ти за любезното представяне, Алиса!

Бардът видя изненадата, която произведе с произнасяне на името, и продължи:

– Ти знаеше за мен. Защо аз да не знам за теб и за твоя приятел Джонатан?

Алиса и Джонатан гледаха кондора вцепенени.

– От известно време ви наблюдавам, видях особено мъчителното изпитание на Джонатан в морето – каза Бардът. – Ти си смел и умен, млади човече, но се оставяш лесно да те заблуждават. Алиса е по-проницателна и вярва повече на делата, отколкото на думите.

– Не разбирам – каза Джонатан.

– За теб тази земя е пълна с лешояди. Глупости! Ако беше така, това щеше да е един много по-добър остров. - Птицата гордо вдигна грозната си гола глава. – Ти дойде на остров с много създания – лешояди, просяци, мошеници и крале. Но не можеш да познаеш кой какъв е, защото те заблуждават титлите и думите. Поддал си се на най-старата измама и високо цениш злото.
Джонатан опита да се защити:

– Няма измама! Лесно мога да разпозная лешоядите, просяците и останалите. Там, откъдето идвам, лешоядите разхвърлят костите на мъртъвците. Това е отвратително! – Джонатан сбърчи нос. – Просяците са прости и невинни. Мошениците са хитри, интересни и вредни.

– Колкото до кралете и благородниците – добави припряно Джонатан с блеснали от въодушевление очи, – е, аз не съм срещал такива в истинския живот, но съм чел, че живеят в прекрасни дворци и носят красиви дрехи. Всеки иска да бъде като тях. Кралете и техните министри управляват страната и служат като закрилници на своите поданици. Това не е измама.

– Не е измама? – попита с насмешка Бардът. – Да вземем примерно лешояда. От четирите вида лешоядът е единственият истински благороден. Само лешоядът върши нещо с истинска стойност.

Едрата черна птица протегна шия и се втренчи в Джонатан:

– Когато някоя мишка умре зад хамбара, аз почиствам мястото. Когато някой кон умре на полето, аз почиствам полето. Когато в гората умре някой бедняк, аз почиствам гората. Храня себе си, но пък и всеки печели. Никой никога не използва оръжие или клетка, за да ме принуди да върша работата си. Получавам ли някакви благодарности? Не! Смятат моите услуги за мръсни и гадни. Така че “грозният” лешояд трябва да живее сред обиди и без капка благодарност.

– Сега да видим просяците – продължи кондорът. – Те не произвеждат нищо. Не помагат на никого освен на себе си. Но и не нанасят никаква вреда. Естествено, гледат да не умрат някъде в гората. И може да се каже, че произвеждат определено чувство на удовлетворение у хората, които им дават милостиня. Затова те ги търпят.

– Мошениците са най-коварни, завоювали са си висока почит в поезията и легендите. Те си служат с изкусни лъжи, мамят другите със специално подбрани думи. Мошениците не вършат никаква полезна работа, освен да преподават недоверие и изкуството на измамата.

Кондорът се изопна, приплесна с огромните си криле и дълбоко въздъхна. Утринният въздух се изпълни с лек мирис на мърша.

– Най-ниско стоят кралете. Кралете нямат нужда да просят или да мамят, макар че често си служат с тези неща. Подобно на крадците, те отнемат произведеното от другите хора чрез силата на властта, която имат на свое разположение. Те не произвеждат нищо, но контролират всичко. И ти, простодушни мой пътешественико, благоговееш пред това “благородство”, а презираш лешояда? Ако видиш някой древен паметник – отбеляза Бардът, – би казал, че кралят е велик, защото на върха е изписано неговото име. Но дори не се замисляш за всички трупове, които моят род е трябвало да прочисти, докато са вдигали този паметник.

Джонатан заговори:

– Наистина, в миналото някои крале са били разбойници. Но сега гласоподавателите избират своите водачи в Съвета на Лордовете. Днес е различно, защото...ами защото биват избирани.

– Избраните Лордове са различни от кралете? Я стига! – викна прегракнало кондорът. – Децата все още ги възпитават в приказки за благородници, ама като пораснат, благородниците се оказват точно такива, каквито винаги са били. Твоите избрани Лордове не са нищо друго освен крале за четири години или князе за две години. Всъщност, те съчетават в едно просяци, мошеници и благородници! Те просят или мамят за дарения и гласове, ласкаят и лъжат при всяка възможност, пъчат се из целия остров като господари. И когато успеят в своите подвизи, онези от нас, които наистина произвеждат нещо и служат на хората, получават все по-малко.

Джонатан потъна в мълчание. Погледна надолу към долината и кимна примирено с глава.

– Бих искал да видя място, което е различно от това. Може ли да има такова място?

Кондорът разпери големите си крила, скочи от дървото и бухна с гръмовен звук до Джонатан и Алиса. Те отскочиха назад, внезапно изненадани от истинските размери на птицата. Бардът се наведе над тях, почти два пъти над ръста им, разперил гигантските си крила.

– Искаш ли да видиш място, където хората са свободни? Където силата се използва само за защита? Искаш ли да посетиш страна, където за длъжностните лица важат същите закони, каквито са за всеки друг?

– О да! – каза нетърпеливо Джонатан.

Бардът се вгледа внимателно в тях. Грамадните очи на птицата пронизваха Джонатан, проучвайки неговата искреност. След това заяви:

– Джонатан, качи се на гърба ми. – Птицата се завъртя настрани и наведе широките и твърди пера на опашката до земята.

Любопитството на Джонатан надделя над страха му. Той стъпи на една вдлъбнатина на дървото и внимателно се покатери до меката празнина между крилата. След това погледна Алиса с очакване.

– Не мога да напусна – каза тя. – Моето семейство ще ме търси. Искам някой ден да дойда при теб, но не сега.

Джонатан се изчерви. Усмихна се широко и каза шеговито:

– Така и не можах да опитам онзи безплатен обяд.

Щом обгърна с ръце масивната шия на птицата, Джонатан усети как мускулите й се стягат. Кондорът заподскача на големи тромави отскоци по земята. Джонатан почувства, че се накланя, докато се понесоха сред усилващия се вятър. Джонатан погледна назад, видя Алиса да маха с ръка и Мицес в краката й.

Докато се издигаше високо над острова, а вятърът удряше в лицето му, Джонатан се почувства изпълнен с живот. Въпреки раздялата с приятели, се радваше, че напуска острова. Планините изчезнаха под облаците и кондорът се издигна право към блестящите лъчи на слънцето. Напред беше океан от облаци и вода и Джонатан се зачуди: “Накъде.”

Глави  -1- -2-  -3-  -4-  -5-  -6-  -7-  -8-  -9-  -10-  -11-  -22-  -38-  -Епилог-

Купете книгата online!

Начало  Книгата  Българският прочит  За книгата  Либертариум  Библиотека "Рафт"  Още инфо 

Горе▲