Ние църковните настоятели, свещеници и миряни, сме силно обезпокоени и възмутени от поредния опит на група неканонични лица, зовящи себе си Светия синод на лъжепатриарха Максим да използват държавата и нейният репресивен апарат за решаване на църковни дела.

            Храмовете в епархиите са собственост на църковните настоятелства и единствено те имат юридическото и моралното право да направят своя избор кой да бъде техния духовен водач.

            Кликата на Максим не може да изпълнява тази мисия, защото в продължение на петдесет години тя предаде вярата ни на една престъпна атеистична власт.

            Беше ли защитен някой? Направен ли бе поне един опит да се отстоява вярата и правата на вярващите? Обратно, слугински се отстъпваше и безропотно се наблюдаваше оскверняването на храмовете и терора върху вярващите. Необходимо ли е да напомним, че след намеса на държавата в църковните дела се стигна до зверското убийство на отец Стефан Камберов през лятото на 2002 година.

            Ето защо ние не можем да бъдем спокойни, когато отново се посяга върху Българската православна църква с познатите ни методи от миналото. Тогава ни забраняваха свободно да изповядваме вярата си, а днес искат те да ни определят на кого и в кои храмове да се молим.

            В тези идни, когато се считат за затворени всички глави за приемането ни в Европейската общност, в България грубо се нарушават основните религиозни права, прогласени в раздела за граждански права и не се зачитат становищата на Европейската общност и на Европейския съд в Страсбург за създаване на пълна свобода на религиозните възгледи и организации в нашата страна.

            Скъпи братя и сестри, нима ще позволим отново да бъдат потъпкани основните ни човешки права. Правото да определи своя духовен пастир е съкровенно право на всеки свободен човек. Ние сме твърдо решени с всички законни средства и с помоща на гражданското общество, дори и с мъченичество да не допуснем това.

ОТ КОНФЕРЕНЦИЯТА