|
|
ЧРЕЗ Чайка Бележкова
Нотариус с район на
действие
Софийски районен съд
Рег. № 077 на Нотариалната камара
О
Т Г О В О Р
От Веселин Иванов Арднаудов, ЕГН 5704306483,
л.к.№ 158631600, председател на църковното настоятелство при Храм
“Св.София”, гр.София, ул.”Париж” № 2
Генчо Георгиев Младенов, ЕГН 4906286381,
л.к. 160981305, изд. на 15.07.2000г., МВР-София, свещенослужител
при Храм “Св.София”
На Отец Максим, с гражданско име МАРИН НАЙДЕНОВ
МИНКОВ, ЕГН 1410296848, самоназоваващ се като “Патриарх Български
и Митрополит Софийски”, гр.София, ул.”Цар Калоян” № 7
Отец Максим,
С настоящото Ви приканваме да преустановите да
създавате пречки на работата на Българската Православна Църква и
на нейните местни поделения.
Като липса на мярка могат да квалифицират твърденията
Ви, че сте “Патриарх български и Митрополит Софийски” и
“Председател на Светия Синод”.
На първо място, тълкуването Ви на Закона за
вероизповеданията не подлежи на коментар. Явно прекомерния Ви
стремеж да представите желаното за действително
Ви кара да
твърдите, че според закона глава на БПЦ е
“Патриарх
Максим”.
Това, че Вие
не можете
да представлявате
Българската Православна църква, е видно от Удостоверение
№ 472/13.08.99 г.
на Дирекция “Вероизповедания” на Министерски съвет
и от влезлите в сила решения на Върховния административен съд на
Република България по адм.
дело № 807/96 г. и адм. дело № 852/96 г.
Съгласно сега действуващия Закон за
вероизповеданията Дирекция “Вероизповедания” няма каквито и да е
правомощия по отношение правосубектността и представителната власт
на вероизповеданията /за разлика от отменения Закон за
изповеданията – чл.6 и чл.16/. От тази гледна точка писма на
Директора на Дирекция “Вероизповедания” в противния смисъл могат
да се разглеждат единствено като лично мнение на един гражданин /в
случая – на директора доц. Иван Желев – бивш Ваш личен секретар/
по един въпрос с важно обществено значение. То е толкова правно
значимо, колкото са например мненията на който и да е български
гражданин, т.е. правно е безспорно, че Максим не е Патриарх и не
може да представлява БПЦ. Това обстоятелство /със споменатото
Писмо № 472/13.08.99 г. на Министерски съвет/ е удостоверено от
орган, който към момента на издаване на удостоверението за
това е имал правомощията по отношение правосубектността и
представителната власт на вероизповеданията.
Вярно е /в
съответствие с Устава на БПЦ и Закона за вероизповеданията/, че
Църквата се представлява от Патриарх и се ръководи от Свети Синод.
Само че патриархът на БПЦ не е Максим и неговият “синод” не е Св.
Синод на БПЦ по смисъла на Закона и на Устава. БПЦ е една, същата
се ръководи от Свети Синод и се представлява от Патриарх /в
действителност това са Св. Синод на БПЦ, представляван от
Наместник – председателя Софийски Митрополит Инокентий/.
Цитираният от Вас текст на чл.10 от Закона за вероизповеданията,
поради дословното му реципииране от Устава на Българската
православна църква, е безспорен и е бил действуващо право винаги,
вкл. и преди приемането на цитирания закон. Наместник –
председателят на Св. Синод е “временен” председател на върховния
орган на БПЦ, след смъртта на патриарха /в случая – Патриарх
Пимен/ до провеждането на църковно народен събор /какъвто все още
не е проведен/ - съгласно Устава на БПЦ. А че Инокентий е
Митрополит Софийски, е удостоверено с официални документи по реда
на чл.19 от Закона за вероизповеданията.
Отец Максим, Вие и Вашите съмишленици нямате нищо
общо с каноничната Българска Православна Църква по чл.10 от Закона
за вероизповеднията. Вие сте лицата, които са се отделили от нея и
които нямат право да се представят от нейно име, поради което Ви
моля да не създавате повече проблеми на Църквата и да се
занимавате с делата на собствената си организация!
В
отговор на Вашата нотариална покана, изпратена чрез Нотариус Чайка
Бележкова, считам, че същата е потвърждение на действителните
мотиви за продължителното Ви упорство да освободите Църквата от
присъствието си, което заемате по силата на наследеното от
атеистичното безвремие статукво, а именно – желанието за обсебване
на имоти, банкови сметки и други атрибути на светската власт. Ние
не можем да си позволим да Ви нареждаме за какъв да се представяте
пред обществеността и считаме упорството Ви да се наричате и
държите като “Патриарх Български и Митрополит Софийски” и
“Председател на Светия Синод” за изцяло морален проблем,
решаването на който продължава да тежи на Вашата съвест и
чувството Ви за мярка и приличие.
С оглед на
изложените до момента факти, считаме предприетите от Вас действия
като подготовка за извършване на самоуправни действия, от които
категорично Ви приканваме да се въздържате. Сезирали сме органите
на Прокуратурата и при непреустановяване от Вас на противозаконния
натиск срещу поделенията на Българската Православна Църква ще
бъдем принудени за заведем персонално срещу Вас и дела за
причинените ни щети.
Веселин
Ив. Арнаудов:
Генчо Г. Младенов:
- - - - - - - - -
- - - -
ЧРЕЗ Емануил
Каракашев
Нотариус с район на
действие
Софийски районен съд
Рег. № 311 на Нотариалната камара
НОТАРИАЛНА ПОКАНА
От Веселин Иванов Арднаудов, с гражданско
име Веселин Иванов Арнаудов, ЕГН 5704306483, л.к.№
158631600/28.03.2000г., МВР-София, председател на църковното
настоятелство при Храм “Св.София”, гр.София, ул.”Париж” № 2
Генчо Георгиев Младенов, ЕГН
4906286381, л.к. 160981305, изд. на 15.07.2000г., МВР-София,
свещенослужител при Храм “Св.София”
До Отец Максим, с гражданско име МАРИН НАЙДЕНОВ
МИНКОВ, ЕГН 1410296848, самоназоваващ се като “Патриарх Български
и Митрополит Софийски”, гр.София, ул.”Цар Калоян” № 7
Отец Максим,
С настоящото Ви приканваме да преустановите да
създавате пречки на работата на Българската Православна Църква и
на нейните местни поделения.
Като липса на мярка могат да квалифицират твърденията
Ви, че сте “Патриарх български и Митрополит Софийски” и
“Председател на Светия Синод”.
На първо място, тълкуването Ви на Закона за
вероизповеданията не подлежи на коментар. Явно прекомерния Ви
стремеж да представите желаното за действително
Ви кара да
твърдите, че според закона глава на БПЦ е
“Патриарх
Максим”.
Това, че Вие
не можете
да представлявате
Българската Православна църква, е видно от Удостоверение
№ 472/13.08.99 г.
на Дирекция “Вероизповедания” на Министерски съвет
и от влезлите в сила решения на Върховния административен съд на
Република България по адм.
дело № 807/96 г. и адм. дело № 852/96 г.
Съгласно сега действуващия Закон за
вероизповеданията Дирекция “Вероизповедания” няма каквито и да е
правомощия по отношение правосубектността и представителната власт
на вероизповеданията /за разлика от отменения Закон за
изповеданията – чл.6 и чл.16/. От тази гледна точка писма на
Директора на Дирекция “Вероизповедания” в противния смисъл могат
да се разглеждат единствено като лично мнение на един гражданин /в
случая – на директора доц. Иван Желев – бивш Ваш личен секретар/
по един въпрос с важно обществено значение. То е толкова правно
значимо, колкото са например мненията на който и да е български
гражданин, т.е. правно е безспорно, че Максим не е Патриарх и не
може да представлява БПЦ. Това обстоятелство /със споменатото
Писмо № 472/13.08.99 г. на Министерски съвет/ е удостоверено от
орган, който към момента на издаване на удостоверението за
това е имал правомощията по отношение правосубектността и
представителната власт на вероизповеданията.
Вярно е /в
съответствие с Устава на БПЦ и Закона за вероизповеданията/, че
Църквата се представлява от Патриарх и се ръководи от Свети Синод.
Само че патриархът на БПЦ не е Максим и неговият “синод” не е Св.
Синод на БПЦ по смисъла на Закона и на Устава. БПЦ е една, същата
се ръководи от Свети Синод и се представлява от Патриарх /в
действителност това са Св. Синод на БПЦ, представляван от
Наместник – председателя Софийски Митрополит Инокентий/.
Цитираният от Вас текст на чл.10 от Закона за вероизповеданията,
поради дословното му реципииране от Устава на Българската
православна църква, е безспорен и е бил действуващо право винаги,
вкл. и преди приемането на цитирания закон. Наместник –
председателят на Св. Синод е “временен” председател на върховния
орган на БПЦ, след смъртта на патриарха /в случая – Патриарх
Пимен/ до провеждането на църковно народен събор /какъвто все още
не е проведен/ - съгласно Устава на БПЦ. А че Инокентий е
Митрополит Софийски, е удостоверено с официални документи по реда
на чл.19 от Закона за вероизповеданията.
Отец Максим, Вие и Вашите съмишленици нямате нищо
общо с каноничната Българска Православна Църква по чл.10 от Закона
за вероизповеднията. Вие сте лицата, които са се отделили от нея и
които нямат право да се представят от нейно име, поради което Ви
моля да не създавате повече проблеми на Църквата и да се
занимавате с делата на собствената си организация!
В отговор на Вашата нотариална покана, изпратена чрез Нотариус
Чайка Бележкова, считам, че същата е потвърждение на
действителните мотиви за продължителното Ви упорство да освободите
Църквата от присъствието си, което заемате по силата на
наследеното от атеистичното безвремие статукво, а именно –
желанието за обсебване на имоти, банкови сметки и други атрибути
на светската власт. Ние не можем да си позволим да Ви нареждаме за
какъв да се представяте пред обществеността и считаме упорството
Ви да се наричате и държите като “Патриарх Български и Митрополит
Софийски” и “Председател на Светия Синод” за изцяло морален
проблем, решаването на който продължава да тежи на Вашата съвест и
чувството Ви за мярка и приличие.
С оглед на
изложените до момента факти, считаме предприетите от Вас действия
като подготовка за извършване на самоуправни действия, от които
категорично Ви приканваме да се въздържате. Сезирали сме органите
на Прокуратурата и при непреустановяване от Вас на противозаконния
натиск срещу поделенията на Българската Православна Църква ще
бъдем принудени за заведем персонално срещу Вас и дела за
причинените ни щети.
Веселин
Ив. Арнаудов:
Генчо Г. Младенов: |
